Закон по време и място
Изтегляне 455.01 Kb.
|
Свързани:
Курсова Работа по Маркетинг - Танер Таир - 209912063, Курсова Работа по Управление на Инвестициите - Танер Таир - 209912063
| 21 Седебно заседание.
I. Подготвителната част на съд. заседание обхваща процесуалната дейност, която се извършва от откриването на съд. заседание до прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер и има за задача да осигури необходимите процесуални условия за провеждане на обективно, всестранно и пълно съд. следствие и постановяване на правилна присъда. 1. Необходимо е да се провери дали не са допуснати грешки и непълноти в извършената до тогава предварителна работа и не трябва ли да се извършат нови процес. действия за осигуряване на успешното протичане на съд. заседание. Извършват се редица действия - проверява се дали всички редовно призовани лица са се явили, отстраняват се свидетелите от съд. зала и т.н. 2. В подготвителната част от съд. заседание не се решават въпросите за виновността и наказанието, не се решава въпросът за достоверността на док. материал, не се изследва и решава съществото на делото. 3. В тази част се вземат и решения по редица важни въпроси по делото - допускане до участие в процеса на нови лица, отлагане на делото, спиране на делото, прекратяване на делото и т.н. II. Председателят на съда, след като установи, че целият състав на съда и секретарят са налице, обявява, че съд. заседание е открито, като съобщава и какво дело подлежи на разглеждане /характер - общ или частен, дата и номер, по обвинение на кого и по кой текст от НК/. Предпоставка за откриването на съд. заседание се явява само наличността на всички членове от състава на съда и секретаря. 1. След като открие съд. заседание, съдът трябва да провери дали са налице необходимите условия за неговото продължаване. Проверка дали са се явили всички призовани по делото страни, вкл. и прокурорът, и ако някой не се явил - по какви причини. 2. Следва проверка на самоличността на подсъдимия - съдията го запитва за 3-те му имена, за дата и място на раждане, народност, гражданство, местожителство, образование и сем. положение и дали е осъждан. По същия начин се установява самоличността и на другите явили се по делото лица. Свидетелите се отстраняват от съд. зала, с изключение на тези, които участват в процеса като обвинители, гражд. ищци и гражд. ответници. 3. Следва проверка дали са били връчени на подсъдимия своевременно преписите от обвинителния акт или от частната жалба. 4. След това съдът трябва да постави на разглеждане и реши всички въпроси, които се отнасят до отводите и самоотводите. 5. След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в кодекса. 6. След това трябва да се изясни може ли да се даде ход на делото в отсъствие на неявилите се лица, ако има такива. Съдът се произнася, след като изслуша страните по делото. а/ когато не се яви прокурорът, съд. заседание трябва да се отложи /само при делата от общ характер/; б/ когато подсъдимият е бил длъжен да се яви, но не стори това без уважителни причини, съдът трябва да вземе мерки за незабавното му довеждане под стража, за конфискуването на гаранцията и за вземане на по-тежка мярка за неотклонение. Ако незабавното довеждане на подсъдимия не е възможно, делото следва да се отложи, освен в случаите, когато са налице условията за задочно производство. в/ когато не се яви защитникът по делото и подсъдимият се откаже от защитник, съдът е длъжен да даде ход на делото. г/ когато не се яви частният обвинител или неговият повереник, гражд. ищец, гражд. ответник и техните повереници, въпросът за отлагане на съд. заседание се поставя в зависимост от причините за неявяването и от преценката на съда дали разглеждането на делото в отсъствие на неявилите се би попречило за разкриване на обективната истина. д/ когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прекратява нак. производство. 7. Разглежда се възможността да се гледа делото в отсъствие на неявилите се свидетели, експерти, тълковници и преводачи - неявяването им не е основание за отлагане на съд. производство, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени. Съдът дава становището си след изслушване на страните. 8. Съдът трябва да разреши и всички искания на страните - по реда на съд. следствие, за привличане и проверка на нови материали /призоваване и проверка на нови свидетели и експерти, изискване на нови документи и т.н./, за отлагане, спиране, прекратяване или връщане на делото за допълнително разследване, за изпращане на делото по подсъдност на друг съд и т.н. Следва също да се разрешат и всички искания за конституиране на нови страни в процеса /частни обвинители, защитници, граждански ищци и граждански ответници/. 9. Преди да даде ход на делото, съдът трябва да направи опит да помири страните, когато делото е от частен характер. III. Страните имат равни права да предявяват едни или други молби, а съдът е длъжен да се занимае с молбите на всички и да се произнесе по тях. Изтегляне 455.01 Kb. Сподели с приятели:
|