Закон по време и място
Постановяване на присъдата
Изтегляне 455.01 Kb.
|
Свързани:
Курсова Работа по Маркетинг - Танер Таир - 209912063, Курсова Работа по Управление на Инвестициите - Танер Таир - 209912063
- Навигация на страницата:
- определение
| 22 Постановяване на присъдата.
I. Веднага след последната дума на подсъдимия съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъда. Тук се проявява принципа на непосредствеността и по точно изискването за непрекъснатост на съд. заседание. 1. Съд. заседание продължава в нови условия - не се открива ново съд. заседание. След като гласуват присъдата, съдиите се връщат в съд. зала, за да я прочетат. Не може да се говори за действителна присъда, ако тя не е прочетена публично. Особен протокол за прочитане на присъдата не се съставя. 2. Процесуално значение - присъдата е основният акт, с който съдът осъществява своята функция. Всички други съд. актове или подготвят условията за постановяване на правилна присъда, или осигуряват проверка на присъдата /по реда на второинстанционното или касационното производство/. и привеждането и в изпълнение. При нейното постановяване съдът оглежда цялото производство, правилността на следствените и други процесуални действия, извършени на предв. производство и в съд. заседание, пълнотата, всестранността и обективността на док. материал, правилността на отношението, което е взел съответния орган към исканията на участниците в процеса, какви факти са установени в подкрепа на обвинението и в подкрепа на защитата, какви изводи могат да се направят от тези факти. 3. Присъдата е акт, който всякога се издава само след като съдебното заседание се доведе до край. 4. Присъдата е акт, с който не само се установява и конкретизира наказателното правоотношение, но се осигурява и неговата изпълнимост. 5. За да изпълни своето предназначение, присъдата трябва да бъде убедителна - законна, обоснована, справедлива и постановена при такава организация и реализация на съд. заседание в/у основата на процес. правила, че не оставя никакво съмнение в нейната правилност. II. Ред за постановяване на присъдата. 1. Тайна на съвещателната стая - съдът постановява присъдата на тайно съвещание, на което могат да присъстват само членовете на състава. Съдиите и съд. заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието относно разискванията и гласуванията по въпросите по делото. Присъствието на което и да е лице извън съд. състав е абсолютно основание за отмяна. 2. На съвещанието съдът преценява доказателствените материали, събрани и проверени в съд. заседание, и доводите на страните. 3. Съдът прави изводи досежно обстоятелствата, които могат да се считат за установени в резултат на съд. следствие и пренията на страните. Необходимо е да се установи има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно. Ако се стигне до заключението, че деянието е извършено от подсъдимия, следва да се пристъпи към правна квалификация на деянието - съставлява ли то престъпление и по коя разпоредба от особената част на НК трябва да се подведе. Съдът трябва да отговори на въпросите: а/ подлежи ли подсъдимия на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23-25 и чл. 27 НК /множество престъпления, влязла в сила присъда/ какво общо наказание да се наложи; б/ при какъв режим да започне изтърпяването на наказанието лишаване от свобода; в/ да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателния срок при условно осъждане, а в случаите на чл. 64 НК /особени правила за непълнолетните/ каква възпитателна мярка да се наложи и чл.78а НК /замяна с адм. наказание/ - какво да е то; г/ на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане; д/ налице ли са условията по чл. 68 и 69 НК /отложено наказание - условно/ и какво наказание подсъдимият трябва да изтърпи; е/ налице ли са условията на чл. 53 НК /кои вещи да се отнемат в полза на д-вата/; ж/ да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер. Съдът е длъжен да се произнесе и по основателността и размера на иска. Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се определя поотделно: - имуществени вреди - необходимо е да е доказана не само основателността на иска, но и размерът на претърпените вреди. Подсъдимият трябва да заплати онези имущ. вреди, които са действителни /реални/, а не предполагаеми, пряко произтичащи от престъплението и са причинени виновно /умишлено или непредпазливо/. Гражд. иск не може да бъде отхвърлен поради недоказаност на своя размер - съдът е длъжен да събере необходимите доказателства, за да се установи точния размер на щетите. - обезщетението трябва да се присъди на правоимащия, а не на друго лице; з/ какво да стане с веществените доказателства; и/ на кого да се възложат разноските по делото. 4. Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава посочените по-горе въпроси за всяко лице и за всяко престъпление поотделно. 5. Когато е пропуснал да се произнесе по гражд. иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока на обжалването. III. Видове присъди - подсъдимият може да бъде признат за виновен или невиновен. 1. Виновен - когато обвинението е доказано по несъмнен начин. 2. Невиновен /невинен/ - когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от виновно, както и когато деянието не представлява престъпление. 3. По гражд. иск - всички суми, за които има и най-малко съмнение, че са били присвоени от подсъдимия, не следва да се включват в размера на обезщетението, присъдено по гражд. иск. IV. Съдържание на присъдата. 1. Диспозитив а/ диспозитив, с който подсъдимият е признат за виновен и му е определено наказание - съдържа: решението на съда, че подсъдимият е виновен за престъплението, за което е предаден на съд; нак. закон, по който подсъдимия се признава за виновен; видът и размера на наказанието; окончателният размер на наказанието в случай на съвкупност на престъпления; продължителност на изпитателния срок и на кого се възлага задължението да наблюдава осъдения в случай на условно осъждане; решение за зачитане на задържането до постановяване на присъдата. Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления трябва да се посочи по кои от тях се осъжда и по кои - оправдава. В случаите на прекратяване на нак. производство поради амнистия или давност съдът признава подсъдимия за виновен и прилага закона за амнистията или давността; в случаите на чл. 61 НК съдът признава подсъдимия за виновен, освобождава го от нак. отговорност и му налага възпитателна мярка; в случаите на чл. 78а НК съдът признава подсъдимия за виновен, освобождава го от нак. отговорност и му налага административно наказание; б/ в диспозитива на оправдателната присъда съдът излага решението си, че подсъдимият се признава за невиновен. Както диспозитивът, така и мотивите на оправдателната присъда не могат да съдържат изрази, които поставят под съмнение невиновността на оправдания. 2. Мотиви - съдът трябва да изложи кои обстоятелства са приети за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения. При противоречия на док. материали трябва да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Необходимо е от мотивите да се вижда, че действително е направено обсъждане на доказателствата: а/ когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение: - непълнота в мотивите ще има, когато съдът не е обосновал или не е обосновал достатъчно някои свои изводи; - противоречие в мотивите ще има не само когато две твърдения се изключват, но и когато твърдението е нелогично; - порок в мотивите ще има и когато те съдържат предположения или позовавания, противоречащи на закона, на светогледа, идеологията, правосъзнанието, обществените, политическите и моралните принципи, господстващи в нашето общество. Порокът в мотивите води до отмяна на присъдата, доколкото е съществен. Присъдата подлежи на отмяна, когато съществува противоречие м/у мотивите и диспозитива. б/ липсата на мотиви означава липса на част от присъдата. НПК изрично посочва, че присъдата съдържа уводна част, диспозитив и мотиви Липсата на мотиви винаги води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. 3. Съдът може да се произнесе с определение по въпросите относно: а/ общото наказание, което следва да се определи на основание чл. 25,27 и приложението на чл. 53 НК; б/ първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, когато е пропуснал да направи това с присъдата; в/ налице ли са условията на чл. 68, 69, 69а, и 70, ал. 7 НК /ако наруши условията на условното освобождаване, условното осъждане и предсрочно освобождаване/ и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият; г/ веществените доказателства и разноските по делото. При а/, б/ и в/ съдът се произнася в съд. заседание с призоваване на осъдения. 4. Поначало присъдата се изготвя от председателя на състава, но може тази задача да се възложи на някой от съдебните заседатели. 5. Присъдата се подписва от целия състав на съда. Неподписването на диспозитива, макар и само от един член от състава на съда, независимо съдия или съд. заседател, прави постановената присъда абсолютно недействителен съдебен акт, който не поражда правни последици. а/ нищожен е и присъда, подписана от лице, което е нямало право да подпише, защото не е участвало в състава на съда, компетентен да реши делото. б/ мотивите са част от присъдата и не е нужно да се подписват отделно от диспозитива. Важно е само да не съществува съмнение, че подписите се отнасят до цялата присъда, а не само до диспозитива. Подписването на мотивите отделно от диспозитива е наложително само в случаите, само когато някой от членовете на състава е подписал присъдата при особено мнение. в/ особеното мнение трябва да се заяви при постановяване на присъдата, то се отбелязва при подписването на присъдата, съотв. на диспозитива и се излага в писмена форма не по-късно от 15 дни след обявяването и. V. Обявяване на присъдата. 1. Присъдата трябва да се обяви в съд. зала. 2. Съдът е длъжен да обяви присъдата заедно с мотивите. По дела, които представляват фактическа и правна сложност излагането на мотивите може да стане и след обявяването на диспозитива, но не по-късно от 15 дни. В този случай председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. 3. След като постанови присъдата, съдът не може да внася в нея никакви поправки, допълнения или изменения. Съдът, който е постановил присъдата може да поправя в нея по свой почин или по искане на страните само очевидни фактически грешки, отнасящи се до гражданската или друга част на присъдата - в съд. заседание с призоваване на страните /решение на ВС/. 4. След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение. Когато подсъдимият е освободен от нак. отговорност, осъден условно, осъден на наказание по-леко от лишаване от свобода, или оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-лека и задържаният се освобождава още в съд. зала. Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражд. иск, на глобата и конфискацията. 5. Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с коята РБ има договор за предаване за изтърпяване на наказанието, съдът трябва да уведоми осъдения за възможността да се обърне към гл. прокурор с молба да предложи предаването му за изтърпяване на наказанието в д-вата, на която е гражданин. Изтегляне 455.01 Kb. Сподели с приятели:
|