Закон по време и място
Изтегляне 455.01 Kb.
|
Свързани:
Курсова Работа по Маркетинг - Танер Таир - 209912063, Курсова Работа по Управление на Инвестициите - Танер Таир - 209912063
| Съдебно следствие--I. Съдебно следствие - тази част от съд. заседание, която се простира от доклада на председателя до съдебните прения и има за непосредствена задача в условията на цялостно разгръщане на основните начала на нак. процес да изясни обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото и с това да осигури постановяването на присъда в съответствие с обективната истина и закона.
Съд. следствие се явява самостоятелно издирване на всички обстоятелства и док. материали по делото с помощта на специфични за този етап методи и форми на работа. Наред с материали, събрани и проверени на предварителното разследване, тук се събират и проверяват по искане на страните или по инициатива на съда и редица нови материали. II. Съдебното следствие започва с прочитане на обв.акт от прокурора или на тъжбата от частния тъжител. Когато е предявен гражд. иск, той се прочита от гражд. ищец. Председателят запитва всеки подсъдим разбрал ли е в какво се обвинява. III. Събиране и проверка на док. материали - последователност: 1. Разпит на подсъдимия - разпитът започва със запитване, признава ли се за виновен, след което се поканва да изложи, ако желае във форма на свободен разказ, всичко което знае по делото. Подсъдимият може, но не е длъжен да дава обяснения. Отказът му да даде обяснения и мотивите му за това се отбелязват в протокола на съд. заседание. Подсъдимият може да даде обяснения във всеки момент от съд. следствие по всяко обстоятелство. След като даде обяснения съдът и страните могат да му задават въпроси в следния ред: прокурор /частен тъжител/, частен обвинител и неговия повереник, граждански ищец и неговия повереник, гражд. ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитникът на подсъдимия. Председателят и другите членове на съд. състав могат да поставят въпроси след изчерпване на въпросите от страните. Съдът е длъжен да изследва обвинението на всеки от съучастниците отделно и да ги разпитва по всяко обвинение отделно. Разпитът на подсъдимия се извършва в присъствието на другите подсъдими. Разпитът се допуска в тяхно отсъствие, когато: това се налага то разкриването на обективната истина или някой от подсъдимите не може да присъства и това няма да затрудни разкриването на обективната истина. След завръщането в съд. зала на подсъдимите, председателят ги запознава с обясненията, дадени в тяхно отсъствие. а/ обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на предв. разследване или пред друг състав на съда, могат да се използват от съда и да се поставят в основата на присъдата при следните условия: - да е установено съществено противоречие м/у обясненията на подсъдимия дадени преди и сега; - не могат да бъдат прочетени обаче обясненията на подсъдимия, дадени на предварителната проверка. б/ противопоставянето на подсъдимия да се четат показанията му няма правно значение. в/ съдът е длъжен да постанови да се прочетат обясненията на подсъдимия и когато: - подсъдимият е починал и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими; - делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия; - подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо. г/ обясненията на обвиняемия, дадени на предв. производство или пред друг състав на съда и включени в док. материал на съд. следствие по реда, установен в НПК, се преценяват на общо основание по вътрешното убеждение на съда. д/ ползването в съд. заседание на звукозаписа и видеозаписа, изготвени при разпита на обвиняемия на предв. производство не се допуска, преди да бъдат прочетени обясненията на обвиняемия при условията и реда на НПК. 2. Разпит на свидетелите - свикват се и се разпитват един по един, като разпитаните остават в съд. зала. Те не могат да я напускат до свършването на съд. следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. а/ непълнолетните свидетели не се допускат да присъстват в съд. зала, така че след като даде показанията си той се отстранява, освен ако съдът не постанови друго. б/ пострадалият, който участва в процеса не само като свидетел, но и като страна, не се отстранява от съд. зала. в/ след като изложи във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото, на свидетелят се поставят въпроси в същия ред, в който се поставят въпросите на подсъдимия. Във всички случаи страната, посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни. г/ показанията на свидетели, дадени на предв. производство или пред друг с-в на съда, могат да се четат в съд. заседание само при точно спазване на условията предвидени в НПК: когато има съществено противоречие м/у новите и старите показания /може да се констатира служебно от съда или по предложение на прокурора или другите страни по делото/; когато свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; когато свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация. - НЕ могат да се четат в съд. заседание показанията, дадени на предв. разследване, ако свидетелят е упражнил в съда правото си да се откаже да свидетелства. - показанията на свидетеля, дадени на предв. производство, могат да се четат само ако са дадени по същото дело, което се разглежда в съд. заседание. Не могат да се четат показанията на свидетел, който на предв. производство е бил разпитан само като обвиняем. - ползването в съд. заседание на звукозаписа и видеозаписа, изготвени при разпита на свидетеля на предв. производство не се допуска, преди да бъдат прочетени показанията на свидетеля при условията и реда на НПК. - ползването на свид. показания, дадени на предв. производство, без да са спазени предвидените условия, съставлява процесуално нарушение - повод за отмяна на присъдата. д/ когато някои свидетели са разпитани по делегация от друг съд, протоколът от разпита следва да се прочете в съд. заседание. Ако не се прочете - съдът не може да се позовава на тях. 3. Експертиза. Експертите, дали заключение на предв. производство, се призовават за съд. заседание, освен ако съдът намери, че не е нужно да ги изслуша непосредствено или да поиска от тях допълнителни пояснения. В този случай следва да се привлекат всички експерти, дали заключението, а не само някои то тях. а/ след като се прочете експертното заключение по делото, на експерта могат да се поставят въпроси по реда, по който се поставят въпроси на обвиняемия и свидетеля. Когато въпросите се отнасят до положения, които не били включени в задачата на експерта, съдът, след като изслуша страните, решава дали да се извърши допълнителна експертиза. Съдът може да назначи експертиза и за изясняване на обстоятелства, които дотогава не са били предмет на изследване с помощта на експерти. б/ по почин на съда или по искане на страните съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. В искането трябва да се конкретизира какво от този протокол съдът трябва да обсъди като доказателство. Съдът прочита и другите документи по делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. в/съдебният оглед, както и другите следствени действия се извършват от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо, и в присъствието на свидетелите и експерта. 4. Проверка на веществените доказателства към делото - вещ. доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на експерта и на свидетелите. Те се внасят в съд. зала, ако не съществува пречка за това поради обема или качеството им. а/ не се допуска подмяната на непосредственото проучване на вещ. доказателства с прочитането на протокола за следственото действие, в резултат на което са били открити и включени в док. материал. Протоколът може да се прочете само когато вещ. доказателства не могат да бъдат внесени в съд. зала или когато бъдат изгубени /унищожени/. Протоколът може да бъде прочетен с предявяването на вещ. доказателства в съд. заседание. III. Приключване и възобновяване на съд. следствие. Когато съдът счете, че са извършени всички следствени действия, необходими за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, председателят запитва страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия. Ако страните нямат или съдът признае направените искания за неоснователни, председателят обявява съд. следствие за приключило. 1. По време на съд. прения страните могат да искат извършването на нови следствени действия. Когато намери, че искането е основателно, съдът е длъжен да прекрати съд. прения, да възобнови съд. следствие и след като се извършат новите следствени действия, отново да пристъпи към изслушване на съд. прения. Ако в последната си дума обвиняемият посочи нови данни, които имат значение за делото, съдът също трябва да възобнови съд. следствие и отново да изслуша съд. прения и последната дума на подсъдимия. Съд. следствие може да се възобнови не само по почин на страните, но и по почин на съда. а/ въпросът за възобновяване на съд. следствие се разрешава с мотивирано определение, което се съобщава гласно в съд. зала. Следствието се възобновява само за да се извършат допълнителните следствени действия, без извършването на които не може да се счита, че док. материал по делото е събран с необходимата обективност, всестранност и пълнота. Изтегляне 455.01 Kb. Сподели с приятели:
|