Закон за адвокатурата Адвокатски преглед статии

Универсалните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 1 ЗН) имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя с открито преди обявяване противоконституцнонността на нормата на чл. 90а ЗН (ДВ., бр. 21 /96 г.), в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН т.е. към дата 16.03.1996 г.

4. Ако двамата бивши съпрузи отговарят на условията на чл. 288, ал. 2 ГПК, претенцията на нито един от тях не може да бъде уважена. Нормата на чл. 288, ал. 2 ГПК в действуващата редакция на закона не допуска конкуренция на възлагателните претенции.

Обявява за загубило сила ТР 67/85 ОСГК ВС.

5. Непълнолетието на родените от брака деца, като юридически факт и матсриалноправна предпоставка за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция.

6. Съдът може да извършва възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК в полза на бивш съпруг, когато същият упражнява правата по чл. 128, ал. 3 СК .

7. Право на възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят-наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата.

При конкуренция на възлагателни претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК, единственото основание даващо приоритет е предложената най-висока цена.

За да определи кой от конкуриращите съделители предлага най-високата цена, съдът следва да проведе тайно наддаване в нарочно определено открито съдебно заседание, при предварително представени по делото подписани от страната или неин представител предложения в затворени пликове. След отварянето на пликовете предложенията се вписват в съдебния протокол под диктовката на председателя и се прилагат по делото.

Съотношението между на чл. 288, ал. 3 ГПК и чл. 288, ал. 2 ГПК е съотношение на общ към специален закон. Съотношението на двете норми касае конкуренция на правни, а не на фактически основания.

8. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан – чл. 288, ал. 1 ГПК.

9. Когато съсобствеността на неподеляемия делбен жилищен имот възниква в резултат на две или повече открити наследства, то за възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК с достатъчно претендиращият възлагане съделител, да е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права. При конкуренция по чл. 288, ал. 3 ГПК следва приложение на разрешението по т. 7.

10. Основанието за обезсилване на възлагателните решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК по право и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането в законовия срок на определеното с това решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите. Срокът за изпълнение и плащането на сумите имат характеристиката на отлагателно условие за проявление конститутивното действие (вещно-правния ефект) на влязлото в сила решение по възлагане. Приемане на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за неспазване изискванията на закона, е недопустимо.

Възражението за изпълнение на паричното задължение за уравнение на дял и лихви чрез уредените в ЗЗД общи способи е средство за защита на получилия възлагане съделител-длъжник срещу искането за прогласяване на обезсилване по право на възлагателно решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК и подлежи на напряко и пълно доказване от него.

11. Съдът постановява изричен диапозитив по искането на съделителя-кредитор за прогласяване на настъпилото по право обезсилване на възлагателно решение на основание чл. 288, ал. 7 ГПК.

Решението за прогласяване на настъпилото на основание чл. 288, ал. 7 ГПК обезсилване по право се постановява със самостоятелен диспозитив, ако делбата се извършва чрез ново възлагане при условията на чл. 288, ал. 7 ГПК. Ако имотът се изнася на публична продан, то съдът следва да постанови едно общо решение за прогласяване обезсилването по право и извършване на делбата по чл. 288, ал. 7 ГПК.

12. Възлагателната претенция по чл. 288, ал. 7 ГПК следва да е направена в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК до приключване на първото по делото заседание след влизане в сила на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК. Действителната пазарна оценка на делбения имот се определя към момента на постановяване решението по извършване на делбата.

13. Ако към момента на постановяване решението по чл. 231 ГПК няма плащане на паричното задължение за уравнение на дял и няма решение по извършване на делбата на основание чл. 288, ал. 7 изр. 3 ГПК, то отмяната на възлагателното решение не засяга неговия вещноправнен ефект. Отменителното решение по чл. 231 ГПК възстановява процесуалните правоотношения във втората фаза на делбата по извършването й.

Ако трети лица са придобили чрез разпоредителна сделка имота от съделителя, получил възлагане по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК, но неплатил сумите за уравнение, то тези лица са приобретатели на имот от несобственик и не са придобили права, който са противопоставими на сънаследниците.

Ако разпоредителната сделка е извършена след като е налице точно плащане и преди постановяване на отменителното решение по чл. 231 ГПК, то недвижимият имот-предмет на делбата е валидно отчужден и не може да бъде върнат в делбената маса. Отчужденият имот не може да бъде предмет на ново извършване на делбата. Правото на съделителя да получи при делбата дял в натура е преобразувано в правото да получи обезщетение, съответстващо на дела му, определено по правилата на неоснователното обогатяване.

Правата на третите лица при тази хипотеза могат да отпаднат, само ако са оспорени с иск за разкриване на симулация – чл. 26, ал. 2 ЗЗД или са отменени в отделен исков процес по чл. 135 ЗЗД.

1. С иска по чл. 22, ал. 2 СК се иска обявяването на относителната недействителност на разпореждането с обща съпружеска вещ, извършена от единия съпруг без съгласието на другия. Съдът определя приложимата правна норма с оглед на обстоятелствата, изложени в исковата молба като основание на предявения с нея иск.

Чл. 98, ал. 1, б. „г” ГП

Решение № 827/19.11.2003 г. по гр.д. № 74/2003 г. на ВКС ІІ г.о.

Докалдчик съдията Капка Юстиниянова

2. Решенията на общинските поземлени комисии нямат вещноправен характер, а само определят земите, собствеността върху които се възстановява. Поради това техните решения не съставляват пречка за предявяването на искове за собственост, освен в хипотезите на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ

Чл. 108 ЗС

Чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ

§ 4и ПЗР на ЗСПЗЗ

Решение № 44/01.03-2004 г. по гр. д. № 2600/2002 г. на ВКС ІV г.о.

Докладчик съдията Елеонора Чаначева

3. Когато частният писмен документ удостоверява неизгодни за издателя му факти, той се ползва с материална доказателствена сила. Съдържанието му не може да се опровергава със свидетелски показания освен при изрично съгласие на страните. Двумесечният срок за предявяване на иск за изкупуване на продадения от съсобственик дял от съсобствения имот започва да тече от деня на продажбата, когато е било направено предложение до съсобствениците да изкупят този дял. А когато няма такова предложение, срокът започва да тече от узнаването.

Чл. 133, ал. 1, б. „е” ГПК

Чл. 133, ал. 2 ГПК

Чл. 33, ал. 1 ЗС

Чл. 33, ал. 2 ЗС

Решение № 72/05.04.2004 г. по гр. д. № 2645/2002 г. на ВКС ІV г.о.

Докладчик съдията Маргарита Соколова

Върховен касационен съд - наказателна колегия
Тълкувателно решение № 2/5.02.2004 г. по н.д. № 2/2003 г. на ОСНК на ВКС

1 . Определението, с което се уважава искане за конституиране като страна в процеса на частен обвинител и/или граждански ищец, не подлежи на проверка от въззивната инстанция по реда на глава ХVI НПК.

Отказът на първоинстанционния съд да допусне до участие в процеса частен обвинител подлежи на обжалване отделно от присъдата по реда на чл. 344, ал. 3 НПК

Право на частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да допусне частен обвинител до участие в процеса имат лицата, сезирали съда с това искане.

Отказът на първоинстанционния съд да допусне до участие в процеса граждански ищец не подлежи на обжалване.

Чл. 344, ал. 2 НПК

Чл. 344, ал. 3 НПК

Тълкувателно решение № 2/5.02.2004 г. по н. д. № 2/2003 г. на ОСНК на ВКС

Докладчик съдията Ружена Керанова

2. Касационната инстанция не може да остане безучастна, когато при касационната проверка установи непосочени от осъдения жалбоподател закононарушения, които съществено накърняват неговите правно защитени интереси, а така също и основните начала на правораздаването.

Абсолютно недопустимо е правото на жалба да доведе до влошаване на положението на обжалващия.

Чл. 334, ал. 2 НПК

Чл. 335, ал. 2 НПК

Чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК

Чл. 358, ал. 3 НПК

Решение № 76/2.02.2004 г. по н. д. № 505/2003 г. на ВКС, III н. о.

Докладчик заместник председателят на ВКС Румен Ненков

3. Недопустимо е съпругът на прокурора, взел мярката по чл. 152, ал. 3 НПК, да заседава в състава на съда, решаващ делото.

Искането за разрешаване на използването на специално разузнавателно средство, както и даването на разрешение за използването му следва да е направено от компетентен орган. Когато липсва разрешението за използването на специалното разузнавателно средство, не може да се проконтролира дали то е дадено от компетентен орган и дали изобщо е дадено.

При изземването на мирисови следи трябва да участват поемни лица.

Когато експертизата се изслушва по делегация, на подсъдимите следва да се даде възможност да участват в съдебното заседание.

Чл. 25, т. 7 НПК

Чл. 51, ал. 1 НПК

Чл. 111а, ал. 3 НПК

Чл. 129, ал. 1 НПК

Чл. 136, ал. 1 НПК

Чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК

Чл. 13, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за специалните разузнавателни средства

Решение № 92/19.02.2004 г. по н. д. № 955/2003 г. на ВКС, III н. о.

Докладчик съдията Фиданка Пенева

№ 4

1. На ВАС или на съответния окръжен съд (СГС) са подсъдни като първа инстанция жалбите срещу административните актове на органите, които министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, или областни управители са упълномощили или на които са делегирали или предоставили да упражняват техни правомощия?

2. Представляват ли основания за отмяна на административни актове по смисъла на чл. 12, т. 2 и 3 от ЗВАС във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП необсъждането в тях на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации и неизлагането на мотивите, въз основа на които те са издадени в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка?

В предложението се изтъква, че и по двата въпроса съществува противоречива съдебна практика на съдебните състави на ВАС, което налага издаването на тълкувателно решение на ОС на ВАС.

За да се произнесе по направеното предложение, ОС на ВАС взе предвид следното:

1. По въпроса за подсъдността:

Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. Такава възможност е уредена в чл. 78, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), чл. 33, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 26, ал. 2 и чл. 30 от Закона за администрацията, чл. 100, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, чл. 18, ал. 1 от Закона за БНБ, чл. 9, ал. 8 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, чл. 8, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване, чл. 7, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси, чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител, чл. 26, ал. 2 от Закона за МВР, чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и др. В практиката е оформено правилното становище, че в случаите, когато законът употребява думите „упълномощени” или „упълномощава”, всъщност се има предвид „оправомощава” или „делегира”. Упълномощаването е частноправен институт, със съответните особености, които ще се разгледат по-долу, и не съществува в административното право.

Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна.

Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму.

Изследвайки въпроса за делегирането на правомощия, необходимо е да се подчертае неговото принципно различие с други, сходни институти на административното и гражданското право: упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването.

Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. За конкретното предложение ОС на ВАС счита, че понятията „заместване”, употребено в настоящото изложение, и „предоставяне за упражняване”, употребено в предложението, са идентични.

Различие има и при сравнение на делегирането с упълномощаването. Делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт, докато упълномощаването е частноправен. При последното, което е едностранна правна сделка, пълномощникът действа от името и за сметка на представлявания, а последиците от правните му действия възникват направо за последния. За разлика от горното, при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия.

При така очертаните правни характеристики ОС на съдиите от ВАС счита, че основен критерий при определяне на родовата подсъдност по жалби против законосъобразността на административни актове, издадени в резултат на делегиране на правомощия, е нивото на органа, издател на акта. Кои административни актове се обжалват пред съответния окръжен съд и кои - пред ВАС, се определя с чл. 36 от ЗАП и чл. 5 от ЗВАС от това кой орган ги е издал. Обстоятелството, че законът не предвижда като водещо материалното съдържание на акта и съответно компетентността на издателя, е видно от редакцията на посочените текстове. Използваният в чл. 5, т. 1 от ЗВАС израз е „актове на МС, министри...”, а не „актове от компетентността на МС, министри и др.”. Същият критерий е използван в чл. 36, ал. 1 от ЗАП. Авторството като обстоятелство, определящо подсъдността, съответства и на естествения институционален принцип, че актовете на висшите административни органи се разглеждат от ВАС, а тези на останалите - от съответния окръжен съд.

Делегирайки част от правомощията си на свой подчинен орган, делегиращият не се е лишил от тях въобще. Той е в правото си и сам да постанови акт, за издаването на който вече е делегирал другиму правомощия. Затова ако актът е издаден от министър или орган, посочен в чл. 5, т. 1 - 3 от ЗВАС, жалбата против него ще се разгледа от ВАС. Ако въз основа на предвидена в закона възможност министърът е делегирал правомощието си за издаване на такъв акт на свой подчинен орган, то жалбата против административния акт, издаден от последния, ще се разгледа от съответния окръжен съд, респективно Софийския градски съд.

Общото събрание на съдиите от ВАС счита, че посоченото в някои нормативни актове, че обжалването на актове, издадени при делегирани правомощия, се извършва по реда на ЗВАС, следва да се тълкува в смисъл, че в образуваното съдебно производство ще са приложими правилата относно сроковете за подаване на жалбата, съдържанието на жалбата, препращането й до съответния съд, предвидени в раздел II на гл. III от ЗВАС, а не в смисъл, че подсъдността е във всички случаи пред ВАС.

2. По въпроса представляват ли основания за отмяна на административните актове по смисъла на чл. 12, т. 2 и 3 от ЗВАС във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП необсъждането в тях на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации и неизлагането на мотивите, въз основа на които те са издадени в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, ОС на ВАС съобрази следното:

Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите, посочени в чл. 15, ал. 3 от ЗАП: когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта.

По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт.

В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в нормативния текст условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт. При тяхното наличие органът е задължен да издаде акта.

Когато органът действа при оперативна самостоятелност, предвидените нормативни условия също са задължителни. Обсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, е негово задължение съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗАП, който не въвежда различни режими при различните форми на компетентност на органа.

Въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.

По изложените съображения и на основание чл. 44 от ЗВАС ОС на съдиите от Върховния административен съд

РЕШИ:

1. Жалбите срещу административни актове на органи, на които министри, ръководители на ведомства, непосредствено подчинени на МС, или областни управители са делегирали изпълнението на някои от възложените им със закон правомощия, са подсъдни като първа инстанция на съответните окръжни съдилища или Софийския градски съд.

2. В случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 12, т. 2 и 3 от ЗВАС във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, и ал. 2, т. 3 от ЗАП.

Няма нарушение на процедурата в КЗК, когато на участник в производството пред комисията не се дава достъп до документи, представляващи търговска тайна на друг участник. В случая не се прилага по аналогия общия принцип на ГПК за правото на всяка страна да се запознава с всички представени по делото документи. Това право се преодолява от правото на защита на търговските и производствени тайни.

Изясняването на въпроса за „право на изключителна дистрибуция” на пазара в България е от значение за преценките на твърдения за злоупотреба с господстващо положение по чл. 18 ЗЗК от страна на упражняващия такова право.

Изискването на такъв дистрибутор към останалите потребители за уреждане на фактически усложнения отношения с писмени договори не е укоримо поведение.

Чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗК

Чл. 18 ЗЗК

Чл. 18а, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 12, ал. 2 Правилник за устройството и дейността на КЗК

Чл. 30, ал. 1 Правилник за устройството и дейността на КЗК

Чл. 30, ал. 2 Правилник за устройството и дейността на КЗК

Решение № 9650/ 29.10.03 г. по а.д. № 4676 / 03 на ВАС, Петчленен състав

Докладчик съдията Андрей Икономов

“Александра видео” ООД е дружество, сключило лицензионни договори с чуждестранни продуцентски компании, притежатели на авторски права върху произведени филми, за изключителна дистрибуция на някои от тези филми, за определен период от време на територията на РБ.

След внасянето на филма в РБ, “Александра видео” ООД организира неговия превод, дублаж, производството на копия, реклама, транспортирането до различните населени места в РБ и предаването на различните търговски фирми, собственици на видеотеки, за отдаването му под наем на крайните потребители.

До м. октомври 2001 год. видеоразпространението е ставало чрез предлагането за покупка на екземпляри от тиражираните видеокасети и закупуването им от фирмите, които от своя страна са ги отдавали под наем, запазвайки собствеността върху тях. След тази дата “Александра видео” ООД е променило търговската си практика. Тя е предложила на фирмите, собственици на видеотеки, сключването на два вида договори. При първия от тях, наречен от “Александра” “договор за франчайзинг”, видеотеките следва да бъдат приведени във вид, описан в договора с минимална площ, определени архитектурни изисквания, фирмена табела “Александра видео клуб” и други такива. “Александра видео” ООД им предоставя негови видеокасети за отдаване под наем и безплатен софтуер. В замяна, тези видеотеки заплащат 47% от формирания в обекта оборот като наем за видеокасетите и 3% от него за реклама. Видеотеки, работещи при тези условия, е имало и преди м. 10. 2001 г. При втория тип договори, наречени от “Александра” “договори за влог с право на влогоприемателя да отдава вещта под наем”, тя предоставя собствени касети на фирмите-собственици на видеотеки, поставяйки по-малко изисквания към помещенията в сравнение с описания по-горе вид. За ползването на тези касети, които са отдавани под наем на крайните потребители, “Александра видео” ООД е изисквала заплащане на 50% от оборота. На фирмата също е предоставен безплатен софтуер. И в двата случая с договора са включени изисквания към фирмата за (о-важните от тях и спорни в административното производство): заплащане на минимална сума за ползването от фирмите на предоставените видеокасети, предоставяне на неограничен достъп до търговските им книги, софтуерни продукти, счетоводство и първична счетоводна документация, спазване на определените от “Александра видео” ООД условия за видеоразпространение (продажба и/или отдаване под наем) на видеопродуктите, предадени й от него, както и неустойки в определен размер.