Закон за адвокатурата Адвокатски преглед статии

7. Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК сочи, че „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари”.

Основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР на ЗУТ (ДВ., бр. 1/2002 г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ.

По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя.

Граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването „при откриване на наследството”, изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК, няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството.

В закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него” (т.е процесното жилище). Практиката предполага трайно фактическо състояние продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използуването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес по чл. 26, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 27 ЗБДС (Закон за българските документи за самоличност – ДВ., бр. 93/98 г.). Постоянният адрес е този, на който българския гражданин получава официалните съобщения от органите на държавната администрация и съдебната власт, но този адрес може да не съвпада с адреса по местоживеене.

В практиката на съдилищата съществуват известни затруднения относно преценката на условието съделителят с възлагателна претенция „да не притежава друго жилище”, когато преди или по време на делбения процес, същият се е разпоредил с жилищен имот и съставлява ли това разпореждане злоупотреба с права (чл. З ГПК) като пречка да се извърши възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК. Ако съделителят отговаря на всички условия на чл. 288, ал. 3 ГПК и няма заявена друга възлагателна претенция, извършеното разпореждане е неотносимо към спора. След като законът формулира изчерпателно условията, на които следва да отговаря заявилият възлагателна претенция съделител, то при липса на искане за възлагането от другите съделители, извършеното валидно разпореждане с друг жилищен имот или части от него не е пречка за уважаване на възлагателната му претенция.

Ако има заявена възлагателна претенция и от друг сънаследник и всеки един от тях отговаря на условията за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК, то извършеното разпореждане на имот или части от него от единия съделител, не може да се квалифицира като злоупотреба с права, тъй като създаденото отрицателно условие за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК не влияе на преценката по създадената конкуренция. В нормата на чл. 288, ал. 3 ГПК законодателят е установил единственото основание за

предпочитание – предложената по-висока цена за имота. Извършеното разпореждане не може да се цени като злоупотреба с права, тъй като не цели създаване на по-благоприятни условия при конкуренция по смисъла на отменената норма на чл. 288, ал. 3 ГПК (редакция до ДВ., бр. 124/97 г.). В контекста на новата законовата уредба и недопустимост на конкуренцията на възлагателните претенции принципно не може да има групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял по чл. 288, ал. 3 ГПК.

Когато няколко съделители, отговарящи на изискванията на чл. 288, ал. 3 ГПК предявяват претенция за поставяне имота в дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. Нормата на чл. 288, ал. 5 ГПК определя, че при възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК, имотът се оценява по действителната му стойност. Идентичността на правната същност на възлагането по чл. 288, ал. 2 и по ал. 3 ГПК обосновава разширително тълкуване и приложение изискванията на ал. 5 и в двете хипотези.

Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещи лица – чл. 157 ГПК. Стойността на имота по даденото след влизане в сила на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК и надлежно приетото в хода на делбения процес експертно заключение, следва да

послужи за база на съда при преценката на предложената най-висока цена.

Законодателят не е уредил конкретна процедура за определяне на приоритетното предложение. За да се гарантира равенството на страните съдът следва, аналогично на наддаването в изпълнителния процес – чл. 378 ГПК, да проведе в хода на съдебното следствие тайно наддаване между съделителите-претенденти. В определено за наддаването открито съдебно заседание всеки от съделителите следва в писмена форма в затворен плик да предостави на съда подписано лично или от пълномощник (в рамките на мандата му) предложение при минимална цена за имота, тази по експертизата. Пликовете с предложенията се отварят в присъствие на призованите страни и техните представители по закон или договор, като в протокола съдът вписва предложението на всяка от страните. Решаващият съд приема и прилага пликовете и съответните предложения. Преценката на съда за предложената най-висока цена следва да се извърши при постановяване на решението – чл. 186 и чл. 189 ГПК. Ако някоя от страните счита, че с проведената процедура са нарушени процесуални правила, то порокът следва да се релевира по пътя на обжалването, а не по реда на чл. 126 ГПК.

Със смъртта на едно лице се открива наследството му. Ако това лице е в брак се прекратява както брачната връзка, така и съпружеската имуществена общност, включваща придобитите възмездно, в резултат на съвместния принос, вещи и/или права върху вещи от бившите съпрузи по време на брака им. Участващият в делбата преживял съпруг на неподеляемия недвижим жилищен имот – ъпружеска имуществена общност, има двойното качество: на наследник и съсобственик. Наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 288, ал. 2 ГПК изключват разглеждането на евентуалните претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК. Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия. Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК ще намери приложение доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 288, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 9 ЗН преживелият съпруг, доколкото не е обявен за недостоен (чл. З ЗН), наследява наред със съответния ред на призованите към наследяване лица. В делбата на имот – съпружеска имуществена общност, той има двойно качество: на наследник и на съсобственик на лично основание. Законодателят е създал привилегията на чл. 288, ал. 2 ГПК само в полза преживелия съпруг-съсобственик. Ако имотът, предмет на делбения процес, е лична собственост на покойния съпруг-наследодател, преживелият съпруг ще се ползува само от правата си на сънаследник по чл. 288, ал. 3 ГПК.

8. Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Доколкото с възприетото становище по т. 7 се приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК. Делбата следва да се извърши на основание чл. 288, ал. 1 ГПК чрез изнасяне имота на публична продан. Вложеното от законодателя ново виждане във формулирането на нормите в чл. 288 ГПК, че пазарният – икономически критерий е определящ при избор на способа за извършване на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване.

9. Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК установява законовото изискване претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството, т.е. към момента на смъртта на наследодателя. Правото да иска възлагане в дял може да се реализира в делбения процес, ако за претендиращия съделител-наследник са налице всички материалноправни предпоставки. При две и повече наследства, ако всеки съделител, който има качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в процесния недвижим имот към смъртта на наследодателя си, той формално отговаря на условието на закона. След като по отношение на всеки от претендиращите съделители са налице предпоставките за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК, то за всеки един от тях е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на наследството, от което черпи правата си.

В случай на смърт по време на процеса, настъпила преди упражняване на правото да се иска възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК, то може да се упражни от неговите наследници. Граматичното тълкуване налага извода, че условието „да е живял в имота” следва да е налице по отношение на този, който е упражнил правото, а ако са няколко и между тях има конкуренция, законът следва да се приложи съобразно разясненията по т. 7.

10. Обезсилване по право по чл. 288, ал. 7 ГПК, уредено със ЗИДГПК – ДВ., бр. 64/99 г., съставлява нов фактически състав, различен по своята правна характеристика и последици от този, регламентиран с предходните редакции на разпоредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК (до и с ДВ., бр. 124/97 г.).

На обезсилване по право подлежат решенията по възлагане по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК, постановени след 19.07.1999 г. – влизането в сила на ЗИДГПК с ДВ., бр. 64/99 г. Само по отношение на тези възлагателни решения, законът обуславя пораждането на вещноправния им (конститутивен) ефект и превръщането на спорната съсобственост в индивидуална собственост, с изтичане на срок и плащане на парично уравнение в рамките на същия, имащи характера на отлагателно условие. Само с плащането на определеното парично уравнение с лихвите в 6-месечния срок от датата на влизане в сила на възлагателното решение, получилият възлагане съделител става собственик на имота. Ако условието не настъпи поради неплащането в срок в резултат на бездействие на съделителя-длъжник, то не настъпва и вещноправният ефект на съдебния акт. За времето до извършване на надлежно плащане в рамките на 6-месечния срок, получилият възлагане съделител няма правата на собственик на имота и не може да извършва валидни разпоредителни сделки с него. При неплащане в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК от процесуалноправна страна са налице условията да се прогласи настъпилото обезсилване на възлагателното решение по право и се възстанови висящността на делбения процес във втората му фаза. От материалноправна страна следва, че спорната съсобственост е запазена.

Правният режим на обезсилването на основание чл. 288, ал. 7 ГПК до последните законодателни изменения – ЗИДГПК приет с ДВ., бр. 64/99 г., регламентира обезсилването на възлагателни решения по чл. 288, ал. 2 и ал.З ГПК като самостоятелно исково производство. С влизане в сила на възлагателните решения по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК настъпва вещноправният ефект на конститутивното решение. Съделителят, комуто е възложен имота, става собственик с влизане в сила на възлагателното решение. Съделителят, комуто е присъдено паричното уравнение на дял е кредитор по вземането и при неизпълнение разполага с правната възможност да иска обезсилване по исков ред. Само влязлото в сила решение по конститутивния иск по чл. 288, ал. 7 ГПК(редакция до ДВ., бр. 64/99 г.) възстановява висящността на делбения процес във втората фаза по извършване на делбата.

Основанието за обезсилване на възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК по право и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането на определеното със същото решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите. Задължението е парично и има за предмет плащане на определена сума. Това задължение е носимо и следва да се изпълни по местожителството на кредитора. При преценката за точното му изпълнение важат общите способи на ЗЗД (прихващане – чл. 103, ал. 1 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД, доколкото компенсаторният ефект настъпва в рамките на 6-месечния срок от влизане в сила на възлагателното решение; новация – чл. 107 ЗЗД; опрощаване – чл. 108 ЗЗД; сливане и др. погасители способи).

Ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл. 288, ал. 6 ГПК не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в 6-месечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила.

Извинителните причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД съставляват обстоятелства, попречили на изпълнението на облигационната престация, които не могат да се вменят във вина на длъжника и могат да заличат последиците на неизпълнението. Императивно формулираната норма на чл. 288, ал. 7 ГПК изключва всяка възможност за незачитане последиците на неизпълнението в 6-месечния срок предвид на произтичащото по закон обезсилване на възлагателното решение и отпадане с обратна сила основанието за възникване на самото парично задължение.

За да се възстанови висящността на делбения процес, съделителят-кредитор, в чиято полза е възникнало вземането по паричното уравнение на дял, следва да сезира с писмена молба съда. Съделителят-кредитор черпи правото си от отрицателния факт, че не е престирана определената сума пари в предвидения от закона срок. Съделителят-длъжник, който възразява, че е изпълнил точно паричното си задължение, следва да докаже съобразно правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК позитивните факти на плащането в срок. Тяхното доказване следва да бъде пълно и пряко. Доказването на праворелевантните факти, с които законът свързва определени последици, предполага извършването на процесуални действия от страните и съда при съблюдаване правилата на процесуалния закон. След като паричното задължение за уравнение на дял възниква въз основа на влязло в сила възлагателно решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК, то за доказване факта на изпълнение на плащането важат ограниченията на чл. 133, ал. 1 б. „г” ГПК.

11. С обезсилването по право на възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК се възстановява висящността на делбения процес във втората му фаза – по извършването.

Искането за прогласяване на настъпилото обезсилване по право по чл. 288, ал. 7 ГПК е функционално свързано с искането да се извърши делбата. По своята правна същност съставлява искане за признаване на едно правоотношение – липсата на валидна престация на сумите, определени по възлагателното решение като паричен еквивалент на имотен дял на съделителя без дял в натура. Обезсилването по право заличава с обратна сила възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК и предпоставя необходимостта от завършващата фаза на делбения процес и осъществяване крайната цел – ликвидиране на спорната съсобственост чрез постановяване на ново решение по извършване на делбата в рамките на чл. 288, ал. 7 ГПК. След като съделителят-кредитор по вземане на суми за уравнение на дял по възлагателно решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК е заявил пред съда, че не му е платено в срок и иска делбения имот да се изнесе на публична продан, по своята същност искането му касае установяване на фактите на неплащане в законовия срок и приложението на правните последици на закона. Без установяването на фактите и прогласяване на установените от закона последици с изричен диспозитив, постановеното ново решение по извършване на делбата ще бъде в обективно противоречие със съществуващото редовно от формална страна възлагателно решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК. Без постановен изричен диспозитив за обезсилване в правния мир ще съществува влязло в сила решение, което се ползува със силата на пресъдено нещо, имащо действие по отношение на всички – арг. чл. 220 ГПК.

Изричният диспозитив може да бъде постановен без самостоятелно решение, ако имотът се изнася на публична продан, но ако се касае до хипотезите на възлагане при ново предложение за плащане веднага, то съдът следва да постанови две самостоятелни решения – за прогласяване на обезсилването по право и по извършване на делбата по чл. 288, ал. 7, изр. 3 ГПК.

След постановяване на решение, с което се прогласява обезсилването по право на възлагателно решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК, изнасянето на делбения имот на публична продан по чл. 288, ал. 7 ГПК е основният способ за извършване на делбата. Законодателят е предвидил изключение в изр. 3 при хипотезата, че друг съделител, отговарящ на условията на чл. 288, ал. 3 ГПК, заплати веднага цената, по която е оценен имота при делбата. Искането за прогласяване на обезсилването по право и за ново извършване на делбата може да е отдалечено по време от датата на постановяване на обезсиленото възлагателно решение, поради което следва, че при възлагане на неподеляем жилищен имот по чл. 288, ал. 7 ГПК, делбата също следва да се извърши по действителната пазарна цена според разясненията по т. 7.

12. Искането за възлагане е самостоятелно процесуално правомощие и елемент от заявения иск за ликвидиране по съдебен ред на една спорна съсобственост на конкретна вещ. Всеки съделител има право да поиска да получи възлагане на имота, предмет на делбата, като заплати дяловете на останалите съделители след доказване съществуването на материално правните предпоставки, формулирани като безусловни изисквания на закона. Граматичното тълкуване на препращащата норма на чл. 288, ал. 7, изр. 3 ГПК към изискванията за възлагане по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК налага извода, че съделителят следва да е заявил претенцията си по реда и в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК – до приключване на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК. Възлагането на делбения имот по чл. 288, ал. 7 ГПК следва да се извърши по действителната пазарна цена, а това е цената определена към момента на извършване на делбата.

13. Ако към момента на постановяване решението по чл. 231 ГПК няма плащане на паричното задължение за уравнение на дял и няма решение по извършване на делбата по чл. 288, ал. 7, изр. 3 ГПК, то отмяната на решението не засяга вещноправния ефект на възлагателното решение. Поради неизпълнение на задължението за парично уравнение на дял в законовия срок, конститутивният ефект на възлагателното решение не се е проявил и няма ликвидиране на спорната съсобственост. Отменителното решение възстановява процесуалната връзка и правоотношения без да засяга материалноправните отношения на съсобствеността. Делбеният процес се възобновява в неговата втора фаза между същите страни за същото искане и съдът следва да извърши делбата съобразно закона – чл. 288, ал. 1-3, чл. 289 или чл. 292 ГПК.

Ако трети лица са придобили чрез разпоредителна сделка имота от съделителя, получил възлагане по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК, но не платил сумите за уравнение на дяловете, то следва, че тези лица са придобили чрез сделка имот от несобственик. Сделката е валидна (при липса на други опорочаващия я основания по чл. 26 и чл. 27 ЗЗД), но не е прехвърлила права, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма. Третите лица не са придобили права, които са противопоставими на съсобствениците.

При условие, че разпоредителната сделка е извършена след като е налице точно плащане от страна на съделителя, получил възлагане и преди постановяване на отменително решение по чл. 231 ГПК, недвижимият имот-предмет на делбата е валидно отчужден и не може да бъде върнат в делбената маса. Възобновеното между съделителите делбено производство следва да продължи. Юридическото действие на разпореждане от страна на съделителя, получил възлагане на имота преди отмяната на възлагателното решение, е породило вещноправните си последици. Отчужденият недвижим имот не може да бъде предмет на ново извършване на делбата, тъй като правата на третите лица са валидно придобити, а отменителното решение няма обратно действие – по аналогия на чл. 88, ал. 2 ЗЗД и чл. 113 ЗС. Всеки съделител, който не може да получи реален дял поради реализираната разпоредителна сделка със съсобствеността, следва да получи ново стойностно уравнение по действителната пазарна цена на дела си. Разпореждането с недвижимия имот от съделителя, получил възлагане, е валидно и позволено от закона. С плащането в срок този съделител става собственик на имота и с разпореждането е прехвърлил права, който притежава в пълен обем. Необходимостта да се зачете извършеното разпореждане с оглед правата на третите лица налага на решаващия съд да приеме безусловно, че имотът отново се получава в дял от извършилия разпореждането съделител. В полза на останалите съделители правото да получат имотен дял или парично уравнение при извършване на делбата се трансформира в правото да получат парично обезщетение, съответстващо на дела на всеки в съсобствеността при нова оценка. Без нова пазарна цена на имота при стойностното уравняване на дяловете би се получило едно неправомерно разместване на блага, поради което обезщетяването следва правилата на неоснователното обогатяване. Правата на третите лица при тази хипотеза могат да отпаднат, само ако са оспорени с иск за разкриване на симулация или са отменени в отделен исков процес по чл. 135 ЗЗД.

По изложените съображения ОСГК на Върховния касационен съд

РЕШИ:

Легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си. Относителната недействителност по чл. 76 ЗН е особен вид недействителност. Правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение. Под страх от нищожност на делбата – чл. 75, ал. 2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участвува сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН.

В делбения процес, сънаследниците, които не са извършили разпоредителна сделка със сънаследствената вещ, следва да заявят правото си до приключване устните състезания в първата фаза. Влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 ГПК разрешава спора относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и преклудира непредявеното от тях основание по чл. 76 ЗН.

Обявява за загубило сила ТР 72/85 ОСГК ВС т. 1, т. 2 – предложение последно и т. 4.

2. Легитимирани да се позоват на чл. 76 ЗН и да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане, изцяло или отчасти, със сънаследствена вещ в делбения процес, са само съдслителите-сънаследници, които не са страни по сделката, но не и сънаследника- прехвърлител.

3. Частните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 2 ЗН) на земеделски земи, собствеността на който се възстановява по ЗСПЗЗ не се обхващат от приложното поле на чл. 90а ЗН.