Закон за адвокатурата Адвокатски преглед статии

На несключилите такива договори фирми, “Александра видео” ООД отказва предоставянето на видеокасети за покупка или под наем.

КЗК и тричленният съдебен състав са приели, че географски пазар е националният такъв. Продуктовият пазар, на който оперират страните в административното производство е пазарът на видеоразпространението на видеокасети и дигитални видеодискове /DVD/. За целите на образуваното производство и с оглед изнесените от жалбоподателите доводи, от значение за производството е определен пазарът на производство и разпространение на видеокасети. Отграничени са три нива: внос на видеофилми, в което участват чуждестранни продуцентски компании и български фирми, вносителки; производство и разпространение на видеокасетите, за които вносителят е получил лицензни права, на което ниво участват българските фирми вносители и отдаване под наем на видеоносители на крайни потребители, на което ниво участват фирмите, собственици на видеотеки. Прието е също, че от значение за спора са пазарите на второ и трето ниво. Предвид обстоятелството, че “Александра видео” ООД има само три собствени видеотеки при общо приети около 1000 за страната, отношенията между това дружество и първоначалните жалбоподатели са по същество отношения на доставчик и получател, т.е. по вертикалата “производство - дистрибуция - крайна реализация”. След анализ на събраните по преписката данни относно оборота на участниците, броя на внесени филми, стойност на продажбите на видеокасети, източник на права на разпространение, брой на зареждани видеотеки и пазарната фаза е прието, че “Александра видео” ООД заема господстващо положение на всяко едно от така посочените нива, където участва.

По преписката е прието, че отношенията между страните основно се уреждат от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗК, същият закон ще е приложим само дотолкова, доколкото отношенията между страните не се използват за ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Прието е, че такива действия от страна на “Александра видео” ООД не са извършени.

При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав счита, че касационните жалби се явяват основателни.

І. По доводите за извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Те са основателни частично.

Доводите за допуснати такива нарушения във връзка с: неконституирането на ЕТ “Рис филмова къща - Марио Драганов” като страна в производството пред КЗК и тричленния съдебен състав; неконстатиране от страна на съда, че КЗК е изисквала писмени обяснения единствено от “Александра видео” ООД; недопускане на всички първоначални жалбоподатели до запознаване с материалите, засекретени като “търговска” тайна; неконституиране като заинтересовани страни в съдебната фаза на международните продуцентски компании и приетото от съда връчване на препис от решението на КЗК без мотивите към него са неоснователни.

Тричленният състав правилно е оценил приложеното към преписката (папка 1, част ІІ, л. 9) “становище” от Марио Весков Драганов в качеството му на собственик и управител на ЕТ “Рис филмова къща - Марио Драганов”. Заявеното “присъединяване” към жалбата на първоначалните жалбоподатели не може да доведе автоматично до включването му като страна по административното производство. Същият не е изпълнил изискванията на чл. 49, ал. 1 от ЗЗК, поради което не е и вписан като страна в производството пред КЗК. Липсата на това качество от своя страна води до невъзможност и за конституирането му като заинтересована страна в съдебната фаза. Ако Драганов счита, че от действията на “Александра видео” ООД са засегнати негови лични или търговски законни права и интереси, той може да ги защити чрез съответните действия.

Законосъобразно е и поведението на КЗК и съда във връзка с недопускане на жалбоподателите до запознаване с материалите, съставляващи “търговска тайна”. Както и друг път се е произнасял ВАС, прочитът на всички законови текстове, където е употребено понятието сочи, че “търговската тайна” се ползва със специална защита. Всички длъжностни лице и органи, които при изпълнение на служебните си задължения, са узнали факти и обстоятелства, съставляващи “търговска тайна”, са длъжни да ги пазят, като не ги предоставят на други лица и не допускат узнаването им от тях. За тази категория факти и сведения съществуват ограничения, сходни с предвидените в Закона за защита на класифицираната информация, тъй като тя засяга съществени икономически интереси на притежателите им и последните са взели необходимите мерки за защитата им.

По изложените по-горе съображения непредоставянето на доказателствата, класифицирани от ответника като “търговска тайна”, на касатора от страна на КЗК и съда, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Обратно - действията на КЗК в това отношение е в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 2, чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на КЗК. В случая неузнаването на тези доказателства не засяга процесуални и други права на касатора, докато тяхното узнаване ще доведе до негативно засягане на икономическите права на “Александра видео” ООД. Аналогия с общия принцип на ГПК, за право на страните за запознаване с всички представени по делото доказателства в случая е неуместна. В настоящото производство жалбоподателят сигнализира специализираният орган - КЗК за чужди действия, съставляващи нелоялна конкуренция. Ако установи такива, органът налага съответна санкция, но основание за налагането `и не е сигналът, а поведението на санкционирания. Във всички случаи обаче, това поведение в нарушение на ЗЗК не може да бъде наказвано двойно - с парична санкция, наложена от КЗК и с предоставяне на достъп на конкурентите до търговските му тайни. В обратния случай - когато КЗК не е установила нарушение на добросъвестната търговска практика, парична санкция няма да бъде налагана, но разгласяването на търговските тайни на конкурента би било особен вид наказание, въпреки липсата на противоправно поведение от негова страна. От друга страна, правото да провери дали фактическите и правни изводи на КЗК са обосновани и законосъобразни е представено на съда, който единствен има право да борави с доказателствата, съдържащи сведения за търговски тайни, като и за него е в сила забраната да ги разпространява. Налице е конкуренция на права и правото на страните в процеса да познават доказателствата, представени от противната страна отстъпва пред правото на всяка от страните да защити търговските си и производствени тайни от нежеланото им узнаване от конкурентите. Със същата защита се ползват и материалите, съдържащи в себе си “търговски тайни”, предоставени от жалбоподателите.

Неоснователно е и твърдението за допуснато нарушение чрез неконституирането на международните продуцентски компании и посочените местни търговски дружества като заинтересовани страни в процеса. Отношенията между тях и “Александра видео” ООД излизат извън рамките на предмета на спора, очертан с жалбите до КЗК. Ако страните считат, че от известните им фактически действия са настъпили вреди за пазара и са налице неразрешени споразумения или съгласувана практика, те могат да сезират КЗК. Самата тя, по реда на чл. 36, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и при налични данни в тази насока може да се самосезира и образува производство. Съдът от своя страна, при липса на сигнална функция, не може да инициира такова производство. Законосъобразен е и изводът, че липсват основания за прилагането на чл. 21 от ЗВАС за конституирането на посочените компании и дружества като заинтересовани страни. Отношенията между “Александра видео” ООД и първоначалните жалбоподатели не касаят тези между “Александра видео” ООД и международните компании или българските фирми.

Липсва нарушение и при оценката от страна на съда на въпроса за изготвяне на мотивите на решението на КЗК и особените мнения по него. Очевидно е, че особените мнения не са били изготвени към 30.05.2002 г. Дори същите да не са изготвени въобще, при наличието на акт подписан от всички членове на КЗК, участвали при разглеждането на жалбите, няма да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Особените мнения, по силата на чл. 56, ал. 2 от ЗЗК следва да бъдат изготвени и приложени към решението.

Допуснато е и друго нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба на “Юнит видео” и ЕТ “Калин - 888” се твърди, че съдът не се е произнесъл по всички наведени от тях доводи в първоначалната им жалба против решението на КЗК. Този довод е основателен. Видно от текста на решението, без отговор са останали въпросите от първоначалната жалба за допуснати нарушения от страна на КЗК при обсъждане (или липса на такова) на изложени пред нея доводи относно: обосноваността на размера на отчисленията в полза на “Александра видео” ООД, вкл. този на гарантирания негов минимум; относно значението на вида (имена) и количеството на доставяните на видеотеките филми и липса на клауза, уреждаща въпроса; наличието на несключени договори по вина на едностранно налагани договорни условия от “Александра видео” ООД; фактическата невъзможност за свободно договаряне, поради липса на пазара на други фирми разпространителки, освен свързаните с “Александра видео” ООД “Ай пи видео” и “Гала тийм” ЕООД; некоментиране от КЗК на значението на сключените между “Александра видео” ООД и същите две фирми договори, тяхното значение като споразумение между предприятия и въведената по този начин съгласувана практика, насочена против видеотеките; наличието на ирелевантни доводи в решението на КЗК за значението на договорните отношения като необходимост и етап в борбата с интелектуалното пиратство; възможността за едностранно (от “Александра видео” ООД) определяне на наемните условия за крайния потребител и др.

ІІ. Доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон.

Част от така изложените доводи са основателни. Петчленният съдебен състав констатира, че административният орган и съдът не са приложили правилно материалния закон при определяне значението на някои от събраните по преписката и делото доказателства, които са от съществено значение за решаването й.

В касационните жалби се развиват няколко касационни довода, които ще бъдат разгледани поотделно:

Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, по твърдението за липса на произнасяне на КЗК по първоначалната жалба на “Албега” ООД и ЕТ “Деян Канев - Денс” по съединената преписка № КЗК - 142/2001 г. е основателен, но неправилно формулиран. Безспорно е, че “Албега” ООД и ЕТ “Деян Канев - Денс” фигурират сред жалбоподателите и фактически са останали единствени такива, по преписка № КЗК - 142/2001 г. “Албега” ООД е молител и по образуваната преписка № КЗК - 158/2001 г., а ЕТ “Деян Канев - Денс” е член на Сдружението на независимите собственици на видеотеки “Юнит видео”. Това обаче не означава, че дружеството и едноличния търговец са загубили своята юридическа самостоятелност след включването им в сдружението. Фактически КЗК не се е произнесла по направените от тези посочените молители доводи, поради което е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено е и нарушението, допуснато от съда, след като е приел, че постановеното по колективната жалба решение обвързва членовете му и фактически не е необходимо произнасяне по самостоятелната такава. То от своя страна, вече съставлява нарушение на материалния закон, допуснато от съда.

Основателен е доводът за незаконосъобразност на изводите на съда, за липса на правен интерес у жалбоподателите от оборване на някои от изводите на КЗК относно съществуващото “господстващо положение” на ответника “Александра видео” ООД на релевантния пазар. Въпреки, че крайният извод на КЗК е за наличие на “господстващо положение” на заинтересованата страна “Александра видео” ООД, поставените от касаторите въпроси не са доизяснени от административния орган и съда по следните пунктове:

Прогласената липса на право на “изключителна дистрибуция” от страна на “Александра видео” ООД на продукцията на т.н. Мейджър компании е необоснована. Видно от текстовете на приложените към преписката извадки от лицензионните договори (приложени в папка № 2, част ІІ – секретна) с Уорнър Хоум Видео (л. 10, 19), Колумбия Трайстар (л. 25), Юнивърсъл Пикчърс (л. 36), Синема Интернешънъл (л. 121) и Туентиът Сенчъри Фокс (л. 134), за определена продукция на тези компании и за определен в договора срок, “Александра видео” ООД е техен изключителен дистрибутор. На територията на Република България, за времето на действие на договора, никой друг няма правото да разпространява определената съгласно тези договори продукция. Тази договореност въпреки, че вероятно не обхваща цялата по обем и вид продукция на Мейджър компаниите, води до извод за наличие на право на “изключителна дистрибуция” върху договорената част. Присъствието или не на правото на “изключителна дистрибуция” е от съществено значение за правилното определяне на участниците на пазара и техния дял в него.

КЗК неправилно е установила основните характеристики на релевантния пазар (по-специално неговото “трето ниво”), както и отношенията на “Александра видео” ООД с фирмите, собственици на видеотеки за отдаване под наем на видеоносители на крайните потребители. Възприемайки безрезервно направените от КЗК изводи в тази насока, тричленният състав също е допуснал нарушение на закона. Прието е от КЗК, че “Александра видео” ООД участва на този пазар с три видеотеки, което е значително по-малко от 1% пазарен дял” (стр. 19). Прието е също, че отношенията между “Александра видео” ООД и видеотеките, са по вертикалата на веригата “производство - дистрибуция - крайна реализация” (вж. стр. 19 от решението на КЗК). Изводите изцяло са възприети от съда.

Настоящият петчленен състав не споделя така направените изводи. КЗК и съдът не са отчели един особено съществен елемент при определянето на въпросните характеристики: това, че по силата на предлаганите от “Александра видео” ООД договори, последното остава собственик на видеокасетите. Т.е. собствени на “Александра” видеокасети се отдават под наем из цялата страна от около 800 видеотеки. Това променя съществено пазарния дял на “Александра видео” ООД на “третото ниво” на съответния пазар. Въпросът със запазването на собствеността върху видеоносителите има значение и за правилното очертаване на видяната верига “производство - дистрибуция - крайна реализация”. Предоставяйки касетите единствено за отдаване под наем и запазвайки през целия период на тяхната реализация собствеността върху им, “Александра видео” ООД не се явява “дистрибутор” в точния смисъл на тази дума. Съгласно Речник на чуждите думи в българския език, издание 2000 год. на издателство “Наука и изкуство”, значението на тази дума е: “Търговско посредническо предприятие или отделно лице, което се занимава с търговска посредническа дейност, изразяваща се в сключването от името и за сметка на доверителя му на сделки за продажба на промишлени стоки в своята страна; посредник, представител” (вж. стр. 229), което не се покрива с фактическото положение на “Александра видео” ООД. Това от своя страна също рефлектира върху оценката на пазарния дял на това дружество.

Доводът, изложен в т. 2.2.в. от касационната жалба е неоснователен. Той се отнася до извода на съда, че сложността на отношенията между страните налага сключването на писмен договор между тях. Така направеният прочит е неточен. Видно от стр. 9 - 10 от обжалваното решение, съдът е заявил, че сложният фактически състав на сделката за “първа продажба” съгласно чл. 18, ал. 4 (отм.), сега чл. 18а, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е немислимо да не се формулира в писмен вид. Въпреки, че липсва законова пречка този род отношения да бъдат уредени и с устни договорки между страните, фактическата сложност и необходимостта от максимална яснота на отношенията действително предопределят сключването на писмени договори. Тяхното присъствие не само, че не е укоримо действие от страна на “Александра видео” ООД, а е препоръчително такова, въпреки практиката му до м. октомври 2001 година.

Настоящият съдебен състав счита, че при оценката на клаузите от предлаганите от “Александра видео” ООД два вида договори (за “франчайзинг” и за “влог с право на влогоприемателя да отдава вещта под наем”) от гледна точка на забраните на чл. 18 от ЗЗК, КЗК и съдът са допуснали съществени нарушения.

Не се спори по делото, че всички участващи на пазара на видеоразпространението видеотеки до началото на м. октомври 2001 г. са имали собствени видеокасети, отдавани от тях под наем на крайните потребители. Най-голямата част от тях са закупени от дружествата, които внасят, размножават и продават тази стока, вкл. и от “Александра видео” ООД. Друга част от наличния фонд видеокасети идват във видеотеките след сключването на договорите с “Александра видео” ООД, предлагат се от тях под наем на потребителите и след това се връщат на собственика им “Александра”, съобразно сключените договори, а трета - от подобни договори с другото конкурентно дружество - “Тандем видео”.

На първо място необоснован е изводът на КЗК (вж. стр. 28, абз. 1) и този на съда (стр. 10, абз. последен), че в оборота на видеотеките, от който се отчислява съответния процент за “Александра видео” ООД, се включва само този, който е от приходите от даване под наем на касетите, собствени на “Александра”. Данните са в обратната насока. По делото липсва доказателство, че софтуерът, доставян от “Александра видео” ООД и монтиран задължително във видеотеките, осигурява това разграничение. Видно от приложените на л. 163, 169 и сл. от папка 2, част ІІ договори (представени на КЗК от “Александра видео” ООД), с “Гала тийм” ООД (т. 2.2.1) и “Николов и сие” СД (2.3.1.) е, че не се прави разграничение, а е изписано “формирания в обекта оборот”, което предполага целия такъв, а не само този от продуктите на “Александра” (това впрочем е прието и на стр. 14, абз. първи от КЗК). Нещо повече - в договора с “ЕТ “Боранд - Борислав Андреев” (същата папка, л. 158, т. 2.3.1.) изрично е записано, че изискването за предоставяне на 50% се отнася за целия оборот на видеотеката, вкл. този от видеоносители от други доставчици. В тази насока е и признанието, направено от управителя на “Александра видео” ООД, по време на заседанието на КЗК на 21.05.2002 г. (вж. стр. 5 от протокола). Последните представени доказателства в това отношение пред настоящата касационна инстанция са съставения на “Варто” ООД, Пловдив протокол за извършена ревизия на 06.06.2003 г. и уведомителното писмо до същото дружество от “Александра видео” ООД, с което го задължават да въведе всички видеопродукти в софтуерната програма и да въвежда(превежда ?) получения наем, въпреки безспорните доказателства за закупуването на тези касети от друга фирма.

Наличието на договори на “Александра видео” ООД с други големи разпространители на видеокасети (в папка 2, част ІІ, е приложен такъв с “Ай Пи ентъртейнмънт” ЕООД и е налице признание за друг с “Гала тийм” ЕООД) не прави безпредметен поставения по-горе въпрос.

Договореностите с тези дружества са в сила от датата на сключване на договора (за “Ай пи” - 01.10.2001 г.), а много от видеотеките осъществяват дейността си със собствени касети много преди тази дата. Точното изпълнение на договорите с видеотеки ще доведе до получаване от “Александра видео” ООД и на 50% от оборота от отдаването под наем на собствените им касети, без този доход да е икономически защитен и да съответства на какъвто и да е труд, средства или дейност от страна на “Александра”. Посоченото положение не може да бъде оправдано от гледна точка на борбата с видеопиратството. За целта има оторизирани органи, имащи задачи да следят и да не допускат подобна дейност.

Неправилен е подходът, възприет от КЗК (и одобрен фактически от съда), при излагането на разсъждения относно частта от оборота, която следва да бъде отчислена в полза на “Александра видео” ООД. Изложените съждения за “икономическа обоснованост на вложеното от всяка от страните за реализиране на тази услуга” (стр. 27 от решението на КЗК) са най-общо защитени, чрез посочване само на видовете дейности от страна на “Александра видео” ООД и видеотеките. Ако разходите на “Александра видео” ООД за всяка предоставена касета в различните видеотеки е постоянна величина, то в конкретното правоотношение разходите на различните видеотеки са различни. Подробни съждения в това отношение са изложени в особените мнения на комисарите Елена Стоименова и Лиляна Пиперкова и петчленният състав на съда ги споделя. Различните разходи от видеотеките предпоставят реализиране от тях на различна печалба което, съобразено с еднаквите отчисления, води до “различни условия” по смисъла на чл. 18, т. 3 от ЗЗК. Прави впечатление също, че във всички договори “Александра видео” ООД задължително включва клауза за минимално свое възнаграждение за отдадените под наем касети, каквото липсва за другата страна по договора въпреки, че тя ще положи същия труд и ще направи същите разходи. Последното условия защитава правата единствено на “Александра видео” ООД. Определяйки едностранно това гарантирано месечно възнаграждение в различен размер, “Александра видео” ООД също създава “различни условия” при сключването на едни и същи договори с различните съконтрагенти - вж. представените пред настоящата инстанция договори на “Александра видео” ООД с “Д и Д Трейд” ООД от 22.01.2002 г. и “А Вижън” ЕООД от 14.01.2002 г. В тази връзка изводът, направен от КЗК на стр. 27 долу, за “безплатно получаване на касетите и за заплащане за тях само ако и те са реализирали приход от отдаването им под наем”, при наличието на клауза за гарантиран минимум на възнаграждение за “Александра видео” ООД е явно необоснован.

В мотивите на КЗК има вътрешно противоречие при преценка поведението на “Александра видео” ООД от гледна точка на чл. 18 от ЗЗК. На стр. 27 от решението се говори за “стриктно тълкуване”, позовавайки се на глаголите “покупка” и “продажба”, употребени в закона, като се изключва отдаването под наем. Известно е, че повечето текстове на закона само примерно определят поведението, противоречащо на изискванията на конкуренцията и добросъвестната търговска практика. Многообразието на живота е неизброимо и правилно сама КЗК прогласява (стр. 26), че злоупотребата с господстващо положение може да стане по някой от посочените в т. 1 - 5 хипотези или по друг начин. В същото време се приема, че текстът не се отнася за предоставянето под наем.

Със сключването на посочените договори се създават възможности за допълнително въвеждане на нееднакви условия за различните видеотеки относно условията за предоставяне под наем на крайните потребители. Видно от т. 2.9. на договорите, условията за видеоразпространение се определят едностранно от “Александра видео” ООД, което сочи, че те могат да бъдат различни за различните съконтрахенти. Впрочем такова неизследвано от КЗК твърдение се съдържа в становището на “Юнит видео” постъпило в КЗК по преписка № 158/01 г. на 30.04.2002 г. - стр. 12, точка Б.д. и др. В подкрепа на този довод са и представените пред настоящата инстанция справки, изготвени от “А Вижън” ЕООД, “Спел” ООД и “Д и Д трейд” ЕООД, от които е видно, че в изпълнение на сключени договори с тях, “Александра видео” ООД е определяла различни средни цени за отдаване под наем на видеокасети.

Видно от договорите, представени по делото, липсва текст уреждащ отношенията във връзка с количеството и качеството на предоставяните видеофилми. “Александра видео” ООД си е запазила правото едностранно да определя бройката видеокасети, предоставяни за отдаване под наем и заглавията на съдържащите се в тях филми. Общоизвестно е, че този пазар е динамичен, с подчертан интерес към новите и номинирани филмови заглавия, рекламирани като касови и зрелищни. Обстоятелството, че изборът е в ръцете единствено на “Александра видео” ООД, може да доведе до поставяне на партньорите й в неравностойно положение с всички произтичащи от това последици.

В заключение, относно характера на сключваните от „Александра видео” ООД договори може да се каже, че разграничението, направено от самото дружество на такива за „франчайзинг” и за „влог с право на влогоприемателя да отдава вещта под наем” не почива на ясни критерии. Настоящият съдебен състав счита, че и двата вида договори са практически еднакви, като различията между тях са по несъществени клаузи. Дали контрагентът ще оборудва видеотека с определена от „Александра видео” ООД минимална площ, ще има тя табела с надпис „Александра видео клуб”, дали отчисленията в полза на „Александра” ще бъдат 47%+6% (задължително за реклама) или ще са определени еднократно на 50%, не променят същността на тези договори. При това, ако КЗК също счита, че така сключваните договори са действително за „франчайзинг”, неизследван е останал въпросът за тяхното значение за създаването чрез тях на вертикални споразумения, в каквато посока са теоретичните разработки за този вид договор.

Осъществявайки търговските си взаимоотношения с фирмите, собственици на видеотеки, само след сключен договор за отдаване под наем и то без да предоставят възможност за избор на другата страна дали това да стане по описания начин или чрез покупка на видеокасетите, “Александра видео” ООД налага едностранни правила на пазара. Видно от договорите му с Мейджър компаниите, посочени по-горе, последните не изключват възможността да бъдат продавани видеокасети с техни филми за по-сетнешно отдаване под наем. Такава впрочем е била и търговската практика на “Александра видео” ООД до м. 10.2001 г.

В горната връзка недоизяснен е останал и въпросът с правото на видеотеките да предоставят под наем закупените от тях видеокасети преди м. октомври 2001 г., съгласно търговската политика на ответника. По делото има множество твърдения, вкл. признания от страна на “Александра видео” ООД, че до този момент размножените видеокасети са разпространявани чрез предлагането им за продажба при различни цени в зависимост от това дали се купуват за лична употреба или за отдаване под наем на трети лица. Представени са доказателства за такива продажби на фирми, собственици на видеотеки /което естествено предполага тяхното по-сетнешно отдаване под наем/, извършени непосредствено преди 10.10.2001 г. - вж. л. 139, 149, 159 и 270 от папка 2, част ІІ: “справка” на изплатени суми от “Албега консулт” ООД ..., стокова разписка и данъчна фактура на името на ЕТ “Денс - Деян Канев”, извлечение от документите на ЕТ “Олимп - Никола Стойчев” и много други. Въпреки това, налице са и предупреждения от страна на “Александра видео” ООД, отправени към досегашни купувачи на нейната продукция с цел отдаването `и под наем, че те нямат право на това поради липса на договор за видеоразпространение между “Александра” и съответните фирми (вж. телеграма на л. 64 от папка 1, част І). От данните е видно, че последният превод на пари за покупка на видеокасети от ЕТ “Олимп” на “Александра видео” ООД е на 27.09.2001 г., а на 05.10.2001 г. търговецът вече е получил забрана за отдаването им под наем, което съставлява нарушение на правилата на добросъвестната търговска практика. Впрочем, такива продажби продължават да се извършват и към настоящия момент, видно от представените пред тази инстанция данъчни фактури издадени от “Александра” на “Албега” ООД № 321435/08.09.2003 г. и № 269/01.09.2003 г., стокова разписка № 147833/03.09.2003 г., както и такива на името на “Д и Д Трейд” ООД № 321389/20.08.2003 г. и № 145704/20.08.2003 г. което сочи, че въпросът е актуален и към настоящия момент. В същото време той сочи на практика, различна от декларираната пред КЗК за начините на уреждане на отношенията между „Александра видео” ООД и другите фирми.

По делото е представен договор, сключен между “Александра видео” ООД и “Ай Пи ентъртейнмент” ООД (папка 2, част ІІ, л. 154), като е налице и признание от страна на “Александра” за такъв с “Гала тийм” ЕООД (вж. папка 1, част ІІ, л. 146 - писмо до ЕТ “Калин - 888” от “Александра видео” ООД от 09.11.2001 г.; друго до “Емпайър 2” ООД - п. 2, ч. ІІ, л. 276). КЗК не е разгледала въпроса доколко съдържанието на тези договори съставлява налично споразумение и съгласувана практика по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗЗК и във връзка с нейно решение № 44/2001 г., въпреки направеното в тази насока искане със становището, постъпило по преписка № 158/2001 г. на 30.04.2002 г. - папка 1, част ІІІ, стр. 3, долу.

Необсъдени от КЗК и съда са и представените множество доказателства за необосновано прекратяване на дългосрочни търговски връзки. В тази посока показателни са писма от 18.10.2001 г. на “Александра видео” ООД до “Албега” ООД и предхождащата го кореспонденция (п. 2, ч. ІІ, л. 260-267) и цитираното такова до “Емпайър 2” ООД (п. 2, ч. ІІ, л. 276-293) от които е видно, че снабдяването на тези дългогодишни търговски партньори с видеокасети е поставено в зависимост от сключването от тях на договор от типа на посочените с “Александра”. Изложените от КЗК съждения в тази насока не отчитат характеристиките на отношенията между страните преди октомври 2001 г. До тогава фактически са закупувани с или без наличие на изрични договори, касети от “Александра видео” ООД, каквито сделки след този момент са отказвани на несключилите договори. Не е отчетено и обстоятелството, че прекратените търговски отношения могат да се докажат лесно само в случаите, когато е разменяна кореспонденция от типа на посочената.