Гайдарски: Ако някой ще прави реформа без пари, нищо не разбира от здравеопазване
Имало ли е данни по ваше време за картелни споразумения в лекарствоснабдяването?
Не мога да кажа нищо, затова защото сега се чува за първи път, че е имало такива картелни споразумения. Ние по принцип... Знаете, че по мое време, точно когато аз бях министър, разработихме тази схема, с която давахме една много ниска цена на лекарствата в България. Бяхме вземали четири страни от бившите капиталистически страни и четири от бившия соцлагер. Осем страни с най-ниски цени на лекарствените средства. Вземахме обикновено на последните две най-ниски цените и оттам образувахме една средна аритметична и тогава оттук тръгваше цената на нашите лекарства. Но, разбира се, имаше такива случаи, понеже, примерно, по наша схема лекарството излизаше много евтино, но като тупнат 20% ДДС, някъде се оказваше, че може да бъде и по-скъпичко, отколкото в съседни страни, и затова се получаваха тези различия.
От здравното министерство днес говориха за търгове, организирани от болниците. Вие имате ли информация за такива търгове? Изобщо от 2006 г. насам имало ли е действително провеждани такива търгове, при които болниците да правят търгове за лекарства?
Има такива търгове, които правят болниците, това го знаете много добре, и обикновено всяка болница, понеже те са търговски дружества, търси начин да се снабди с по-евтини лекарствени средства и медикаменти. Това е ясно. Имало е такива търгове и ако се докаже, че са допускани такива... То тук не мога да кажа, че има картелно споразумение между отделните болници. Става въпрос за картелно споразумение, вие ме питате за...
Доставчиците, да.
...отделните лекарствени фирми. Да, ако се докаже, нека да си понесат наказанието, което се полага според законите в страната.
Т.е. да разбираме, че не е предмет на дейност на здравното министерство и на министъра да следи тези процеси, а по-скоро на хората, които следят за финансовата дисциплина, да имат отношение по тези въпроси.
Естествено. За онези лекарствени средства, които министерството отпуска и за които то отделя съответни средства, вие това знаете, че има такива лекарствени средства, тогава министерството ще отговаря за провежданите конкурси. Но има конкурси, които се провеждат от самите болнични заведения. Там министерството много трудно може да се намеси, тъй като това са търговски дружества със самостоятелни финансови ресурси, които винаги би следвало да се стремят към по-ниската цена, а не към по-високата.
Проф. Гайдарски, вие бил ли сте викан на разпит от ДАНС или прокуратурата, след като вече не сте здравен министър?
Не, не, никога. Не съм викан нито от прокуратура, нито от ДАНС, тъй като вие знаете, че по мое време беше организирана системата, че много трудно можеше да се направят някакви отклонения във финансово отношение по отношение на самото министерство.
А до вас стигала ли е информация по времето, когато бяхте министър, че ДАНС е наблюдавала тази сфера?
Не, би следвало да ми кажат поне. Можеше, ако имаше такова нещо, да кажат - "вижте, г-н министре, във вашето министерство, примерно, се допускат такива и такива нарушения". Имало е винаги възможност да ми кажат, но докато аз бях министър категорично казвам, че никой не ме е осведомявал за такова нещо.
Търговете за лекарства за онкоболни, г-н Гайдарски, по Дарик председателят на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов преди време съобщи, че се разследват тези търгове. Вие имал ли сте съмнение спрямо фирмите, които са ги печелили?
Не, не, защотопри нас, когато се правеха тези търгове, особено когато бяха провеждани от страна на министерството, това което правихме, това го знаят всички, подават се документите, тези документи аз ги заключвах в една каса, след това тези ключове се заключваха в друга каса. Защото непрекъснато се говореше, че предварително се знаело коя фирма ще спечели, и след това се отваряха пред журналистите от всички медии в страната, които желаеха да присъстват на тези търгове.
Вие бяхте заявили намерение това да не става чрез търгове. Това, което искаха и пациентските организации...
А с какво?
...изборът на лекарства да не е чрез търгове, за онкоболните.
Ами, какъв, с договаряне ли? Тогава вече хепптен може да се допуснат. Търговете са си търгове, вие знаете какво става. Това са като на конкурсни начала, всеки си подава документите и този, който предложи най-ниската и най-изгодна цена, обикновено той печелеше конкурса. Това е било, категорично това е записано в нашите закони. Въпреки че аз например не съм харесвал този начин, затова защото не винаги този, който предлага най-ниската цена, предлага и най-добрата стока. Нали разбирате?
Винаги има риск от това нещо.
Но за съжаление такива бяха и условията, такъв е законът. Който предложи най-ниската цена, той печели. Разбира се, ако имаше голяма разлика, примерно, над 30%, тогава това се проверяваше защо например е такава голяма разликата, примерно този, който даде най-ниската цена. Но с един диапазон от 30% по-ниска от останалите, тогава вече това се разглеждаше отделно. Но иначе винаги е било така - който даде най-ниската цена и, разбира се, със съответно да отговаря и на съответно качество.
А кой в министерството, проф. Гайдарски, по ваше време отговаряше за провеждането на търговете?
По принцип имаше си отделен заместник-министър. Отговаряше тогава д-р Емил Райнов. Но не можеше нищо да мине, без примерно да има решение на ръководството на министерството. Така че в края на краищата се разписваше всичко и от министъра на здравеопазването.
Разбирам от думите ви дотук, че е имало доста стройна организация по ваше време и вие от нищо не сте недоволен или нещо, което да ви притеснява?
Аз съм готов на всяко нещо, което смятат, че, ако има някъде някаква грешка, да се срещнем с тези, които твърдят, че е допуснато, например някакво нарушение или нещо друго, за да се изяснят нещата. Но мисля, че много трудно могат да бъдат доказани такива неща, затова защото при нас имаше много стройна организация на този проблем.
Но именно домът на д-р Емил Райнов, който беше вас заместник, беше обискиран в края на миналата година...
Да, това го знам. Но... не само на него. Тогава бяха обискирани домовете на още няколко човека, но поне засега минаха доста месеци и засега няма абсолютно никакви изводи, никакви такива данни за това, че нещо е било злоупотребено.
Приключиха ли съмненията за злоупотреба по това време?
Не мога да ви кажа. Не мога да ви кажа, това вече знаят хората, които са направили обиска в домовете на тези... четири или пет човека бяха. Към тях трябва да се обърнете, за да ви дадат някакви разяснения, ако, разбира се, могат да дадат такива.
Да ви помоля за коментар и по една друга тема, особено наболяла през последните дни - заплащането на лекарства от НЗОК. Предполагам, следите случая от последните няколко дни. Днес се добави и един друг акцент. Зам.-директорът на НЗОК Албена Златарева посочи, че комисията по лекарствен списък е направила едно решение по отношение за реймбурсирането на медикаментите предизборно. Даже беше посочено едно лекарство за лечение на паркинсон, за което реимбурсацията е била 25% пък станала 100, непосредствено преди изборите.
Вижте сега, тези лекарствени средства, които използват гражданите и страдащите в страната, естествено, че те представляват един страхотен бич, едно голямо натоварване за тези семейства, които трябва да ги използват постоянно, защото... тук ставаше въпрос за няколко лекарства, доколкото разбрах, става въпрос за глаукома, остеопороза, диабет и т.н. Нали си представяте, ако един човек трябва да ползва цял живот дадено лекарство? И какво лошо има в това, ако е имало тогава средства и държавата е могла да реимбурсира 100% тези лекарствени средства? Ами вижте в западните страни. Ние нали сме една от тези страни на ЕС. Там си има лекарства, които се реимбурсират, и то не няколко лекарства, а голямата част от лекарствата на Запад се реимбурсират 100%. А ние тук, вместо да вървим към реимбурсиране с по-голям процент, нали, на тези лекарствени средства, ние сега тепърва започваме да търсим, защото, виждате, нямало достатъчно пари, да търсим защо са извършени такива реимбурсации примерно от 25 на 50% и от 50 на 100%? Това ми се струва, че е недостойно, защото се търсят някакви начини, по някакъв начин да могат хората да си доплащат допълнително. Разбирате ли?
Проф. Гайдарски как виждате развитието на здравната реформа? Какви според вас ще са реалните резултати? Ще се стигне ли до закриване на болници?
Многократно съм казвал - здравна реформа... ако г-н Дянков смята, че може да прави здравна реформа, без пари, много се лъже. И нека да отиде в Америка, той от там е дошъл, да проучи как стоят нещата. Нека да отиде в западните страни и да види къде е направена реформа, без пари. Даже президентът Обама миналата година знаете, че след като беше направена вече една реформа там, той допълнително говори за нова здравна реформа, тъй като тази, която беше направена, е недостатъчна. Същото беше в Германия 1996 г., 1997-1998 г. отново направиха здравна реформа, и то с милиарди. А те искат тук нашите хора да направят реформата... с какво? Е, ще закрият 50 болници, хубаво. Аз съм го казвал - добре, закрийте 50 болници малки. Тези болници харчат най-много на държавата по милион на годината. Някои са по 500, по 750 000, да речем по милион. Е, ще закрием 50 болници по един милион - 50 милиона. Но с 50 милиона, ако някой си въобразява, че може да направи здравна реформа, той нищо не разбира от здравеопазване. Нищо абсолютно. Нас ни трябва, това съм го казвал и по времето, когато ние бяхме управляваща партия, минимумът, за да се направи здравната реформа, са необходими някъде между 500 милиона до 1 милиард лева, това трябва да се разбере. Не може с такава малка сума, каквато има здравеопазването в България, някъде от порядъка... Ние заварихме 1,640 млрд. лева. Докарахме ги до 2009 г. на 2,6 млрд. лева. Ами вижте малката Словения, тя има 5 млрд. евро в здравеопазването, а ние - 2,6 млрд. лева. Е, и какво от това? Значи това са 1,5 млрд., да речем. Къде са примерно 5 млрд. евро на Словения, къде са 5-те милиарда на Хърватия, и то за евро говорим, и къде е нашият милиард и половина. И искат и говорят непрекъснато "в здравеопазването наливат страшно много пари". Ами глупости, и по-рано се говореха глупости, и сега още повече, че с тази малки средства, които се отделят за здравеопазването, ще направят здравеопазване. Няма да стане, затова защото... Сега искам да ви кажа още нещо, не може примерно, когато бензинът, колите, всичко струва, колкото струва в Европа, а тук на нашите пътеки, тези, по които се плащат за работа в болничните заведения и примерно една пътека, горе-долу, говорим за една операция, да речем, или за някакво лечение, което струва 30 000 или 40 000 евро, тук заплащат 2000 или 3000 лева. Как ще стане тая работа? Ето защо болниците затъват и нямат пари. това трябва да се разбере. Когато говорят здравеопазване, трябва да знаят, че това е скъпо удоволствие, и то не удоволствие, а по-скоро, бих казал, скъпо неудоволствие. Защото човек не отива да се лекува за удоволствие, не отива да си прави косата или да си купува костюм и леки коли, а отива от недоволствие, защото той страда. И ако това не го разберат, няма да има здравна реформа.
В крайна сметка фигурата на финансовия министър ли трябва да е водеща при реформирането на здравеопазването?
Не, категорично не. Трябва да се има... той трябва да участва, категорично - да, той трябва да участва, но не той да определя. никъде финансовият министър, не съм чул финансовият министър да определя какъв вид и как ще се прави здравната реформа. Той трябва да подпомага здравната реформа, но в никакъв случай не може той да бъде водещата фигура. Защото то е ясно, финансовите министри, ако използваме българската дума, са, как се казваше онова, циции, нали, той гледа във всеки случай колкото по-малко пари дава в даден сектор, толкова по-добре за него да запази общата сума от държавния бюджет. Така че, ако се разчита на финансовия министър да прави здравна реформа, няма да стане реформата, но той трябва да помага и той трябва да бъде там.
Проф. Гайдарски, вие доволен ли сте от задаващата се забрана за пушене на обществени места, макар и в омекотения й вариант?
Вижте, аз никога не съм пушил в живота си, ама никога, не познавам вкуса на цигарата. И освен това аз съм първият министър, който внесе закона за забрана на тютюнопушенето на обществени места. Но тук също трябва да има една мярка. Не може например в една кръчма, който е отишъл... примерно един иска да пие, другият иска да пуши. Ами, като е отишъл в кръчмата да пие или да пуши, единият ще си прави удоволствието с пиенето, другият ще си направи удоволствието с пушенето. Но, виж, друг е въпросът, когато седнете в един автобус или в едно купе във влака, или сте някъде на друго място, на обществено място, където не идва човек за удоволствие, там трябва да бъде забраната и трябва да има такава забрана. Аз съм за забраната, но тази забрана трябва да бъде дозирана. А не както сега - няма да се пуши, няма да се... ами тогава да забранят и пиенето в кръчмите. Щом няма да се пуши в една кръчма, да забранят и пиенето и тогава кръчмата няма да съществува. После ще я закрият и това е, разбирате ли.
А защо вашето предложение срещна отпор още от колегите ви министри, може би по-скоро от колегите министри пушачи?
Не, обратното. Там точно няколко души издъниха работата от непушачите, защото точно тогава беше и големият национален проблем с ракиите. Току-що беше решено, нали знаете, вдигнаха се акцизите за ракията, започнаха да недоволстват и може би не беше подходящо времето, не избрахме подходящото време за внасяне тогава на закона. И... знаете, че тези обществени недоволства винаги намират отзвук и в държавните органи. И не се решихме тогава на... тези, които трябваше да гласуваме, Министерският съвет с един глас не прие тогава предложения от мен закон за забрана на тютюнопушенето. Но пак казвам, този закон, който аз го внесох, имаше смекчаващи такива клаузи, където може да се пуши някъде, защото има такива хора, които просто са свикнали. Освен това е отрасъл. Това е един от най-важните отрасли в България, защото имаше времена, когато България печелеше най-много именно от този отрасъл и ние не можем така с лека ръка да кажем "ето го този отрасъл, дайте, понеже, виждате ли, американците са го забранили, дайте и ние да забраним веднага тютюнопушенето". Ами вижте в Европа. Не във всички страни забраниха тютюнопушенето така тотално, както някои се опитват да го направят сега. Значи трябва да има смекчаващи клаузи. И пак повтарям, нека там, където се събират хората... защо в кръчмата да не се пуши. Пак ви казвам, ако това е справедливо, справедливото е тогава и да не се и пие. Защото, ако става въпрос оня пушач е... има по-здрав разум от оня, който пие. Защото знаете, че като почне да се пие в една кръчма, може всеки да се напие и тогава той става по-опасен от пушача и по-вреден и за себе си най-вече, и за околните. Така че по тези въпроси трябва да се мисли, когато се взимат такива решения.
zdrave.net
Сподели с приятели: |
