Налични количества залежали пестициди в “Б-Б” кубове на територията на РИОСВ –Шумен

В получените в РИОСВ - Шумен за 2014 г. резултати за съдържание на полициклични ароматни въглеводороди (РАН), полихлорирани бифенили и органохлорни пестициди не са установени превишаване на допустимите стойности. Анализите са извършени в пунктове както следва: пункт № 319 - с. Тръстика, пункт № 317 - с. Моравка, пункт № 335 - с. Вардун, пункт № 335 - с. Острец и пункт № 336 - с. Давидово. Получените резултати от Регионална лаборатория гр. Русе не регистрират превишения над ПДК, водещи до увреждания и замърсявания на почвите.

Не са констатирани замърсяване на терени с нефтопродукти.
4. Ерозия на почвите

Ерозирали терени в региона са такива в полупланинската част с наклони и обезлесени райони. Предприети действия и мерки за преодоляване на проблемите. Извършва се залесяване и агротехничски мероприятия като обработване на почвата и засяване на култури имащи за цел нейното укрепване.

На територията на РИОСВ – гр. Шумен не са констатирани проблеми, относно засоляване и вкисляване на почвите. По почвен мониторниг ІІ-ро ниво – “Вкисляване” са определени 3 пункта /полигона/, от които се извършва пробонабиране на почви. През 2014 година по указания на ИАОС - София, Регионалната лаборатория в гр. Шумен е извършила пробонабиране и от 3 – те пункта и съответното изпитване на пробите, като са извършени общо 24 бр. анализи. Пунктовете са както следва: пункт № 63 - с. Риш, пункт № 64 - с. Никола Козлево и пункт № 67 - с. Драгоево – всички в област Шумен. След анализ на резултатите от изпитваното не е констатирано превишаване по показатели спрямо базовите показатели за 3-те пункта. Анализира се киселинността на почвите (pH в KCl) и съдържанието на обменни йони, степен на наситеност на почвите с бази.

Във връзка с постъпили в РИОСВ гр. Шумен 33 сигнала и жалби за нерегламентирани замърсявания с отпадъци са извършени проверки на място или са препратени за решаване по компетентност до съответните институции. Дадени са предписания за почистване на от отпадъци, които са изпълнени. Предприети са мерки за недопускане повторно замърсяване с отпадъци.

При извършените проверките по чистотата на населените места в обхвата на РИОСВ – Шумен, констатираните отпадъци са основно от битов характер, голям е процента и на строителните отпадъци, биоразградимите и животинска торова маса.
7. Кратка обобщена оценка за състоянието на почвите на територията на РИОСВ гр. Шумен.

Компонент почви на околната среда е незаменим, ограничен и невъзстановим природен ресурс, което налага опазването му от вредни въздействия и унищожаване, както и неговото устойчиво ползване и управление.

Контролирани дейности по отношение на почвите са: правилното съхранение и депониране на торовата маса от животновъдната дейност в съответствие с изискванията на екологичното законодателство; изпълнението на програмите за мониторинг на почвите на площадките на дружествата, които имат комплексно разрешително; анализ на състоянието на почвите в пунктовете от Националната система за мониторинг, правилното съхранение на залежали пестициди, недопускане на замърсяване и увреждане на почвите от стопанската и промишлена дейност на фирми и частни лица.

През 2014 г. са почистени от отпадъци земни площи и терени, нерегламентирани сметища в облaстите Шумен и Търговище. Констатирани са 16 бр, нерегламентирани замърсявания с отпадъци, а са почистени 17 бр. При извършените проверки по чистотата на населените места впечатление прави доброто общо състояние на закритите сметища за битови отпадъци по населените места в област Търговище. Всички те към настоящия момент са запръстени и не се използват от населението. При проверките не са констатирани нови замърсявания на закритите сметища, което говори за повишаване културата на гражданите и проявено отношение към опазване на околната среда. Координацията между институциите става все по бърза, което довежда до положителни резултати при съвместните проверки и получаването на информация, необходима за коректното приключване на дадени преписки.

По отношение на почвите се явяват и следните екологични проблеми:

- съхраняването на големи количества биологичен тор от животновъдните ферми, в резултат на което се замърсяват земеделски земи и земни площи в и около населените места. Прилагане на добрите земеделски практики в чуствителни и уязвими зони и свързаните с тях агротехнически мероприятия. Проблем представлява изграждането на водонепропускливи торищни площадки към фермите и определяне на временни торови площадки за населените места;

- съхранение на залежали и негодни за употреба пестициди в Б-Б кубове, общински, държавни и частни складове. Състояние и количества на пестицидите и свързаната с това потенциална възможност за замърсяване на прилежащи терени;

- съхраняването на оборския тор на отглежданите животни в населените места и нерешения проблем с останалите количества залежали пестициди в Шуменска община и други общини в региона.

В региона, контролиран от РИОСВ Шумен, обхващащ област Шумен и област Търговище има 1 Резерват, 3 Поддържани резервата, 1 Природен парк, 18 Защитени местности и 6 Природни забележителности.

Заема обособена зона в територията на Природен парк “Шуменско плато“ с  площ от 63,04 ха в горския фонд на СИДП ТП „ДГС Шумен” - гр. Шумен с надморска височина 450 м. Резерват “Букака” е горски масив обявен за опазване  на съществуващата коренна над стогодишна елитна букова гора от вида мизийски бук /Fagus sylvatica ssp. moesiaca/. Освен мизийския бук като доминиращия вид, северната му част е смесено съобщество широколистни гори от видовете зимен дъб, габър, благун, клен, цер и др.; подлесът е богато изграден от леска, глог, шипка, къпина, мъждрян и др. Разнообразието на тревната покривка е представено от синчец, лютиковидна съсънка, кукувиче грозде,жълтурче,снежно кокиче,минзухар, пролетно ботурче момкова сълза, момина сълза петров кръст, копитник, змиярник,и др., а от представителите на животинския свят могат да се срещнат лисица, заек, язовец, сърна, дива свиня, сив хомяк, няколко вида змии, рядко благороден елен.

На територията на резервата са забранени всякакви дейности, с изключение на преминаването на хора по маркирани екопътеки, утвърдени със Заповед на министъра околната среда и водите. 

ПОДДЪРЖАНИ  РЕЗЕРВАТИ
“Патлейна” - Обявен със Заповед № 360/15.10.1999 г. на МОСВ

Защитената територия е обявена за природен резерват с Постановление на МЗГ №13428/23.10.1948г., с площ 4,3 ха, разширена със Заповед на КОПС № 977 от 26.12.1979 г.  и заема площ от 37,8 ха. Със Закона за защитените територии е променен статута на защитената територия като същата от “резерват” е прекатегоризирана в категория “поддържан резерват” със Заповед на МОСВ № РД-360/15.10.1999г. Поддържания резерват “Патлейна” е в землището на гр. Велики Преслав на 4 км южно от града  по северния склон на Преславска планина и едноименната местност, в красивата криволичеща долина между двете била над р. Патлейна и приточния й дол. Поддържаният резерват е обявен за съхраняване и защита на естественото находище, останала част от съществуваща гора, от вида “див рожков”, терциерен реликт включен в „Червената книга” на България и най-голямо в страната. В защитената територия като съобщество растат още дъб, бряст, габър и др. дървесни видове. Тревната покривка е богато и разнообразно представена като най-значим е защитения вид  Урумово лале. На територията на поддържания резерват “Патлейна” и в непосредствена близост до територията му се намират няколко исторически паметника – останки от манастирска църква и занаятчийска работилница с пещи  от времето на Първото българско царство, края на IХ и началото на  Х век  и средновековния манастир от Х век “Св.Пантелеймон”. Поддържания резерат “Патлейна” не е документално предаден за стопанисване от РИОСВ, като регионален орган на МОСВ и няма изготвен план за управление. На територията на поддържания резерват са забранени всякакви дейности, с изключение на: преминаване на хора по маркирани екопътеки, включително с образователна цел, утвърдени със Заповед на министъра околната среда и водите; събиране на семенен материал с научна цел или за възстановителни дейности, както и за провеждане на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки.

Обявен като защитена територия “Природен резерват” с Постановление №13428/23.10.1948г. на МЗГ, и прекатегоризиран със Заповед № РД-361/15.10.1999г. на МОСВ, съгласно  ЗЗТ и изискванията за категориите защитени територии. Поддържания резерват (ПР) “Дервиша” е с площ 10,6 ха се намира на 3 км от гр.В.Преслав в ДГФ на СИДП ТП „ДГС Преслав” по северния склон на Преславската планина. Разположен е по двата бряга на дерето на р. Дервишка,  като тясна успоредна на дерето ивица и е обявен за защитена територия за съхраняване и защита на единственото естествено находище на дървесния вид “конски кестен” в България, запазен остатък от някогашна обширна гора. Отделни екземпляри от конския кестен в поддържания резерват достигат 35 метра височина. В защитената територия растат още орех, клен, габър, сребролистна липа, а тревната покривка е разнообразна на видове. На изток – югоизток ПР “Дервиша” граничи с път, останки от стар римски път. Поддържания резерат “Дервиша” не е документално предаден за стопанисване от РИОСВ, като регионален орган на МОСВ и няма изготвен план за управление. На територията на поддържания резерват са забранени всякакви дейности, с изключение на: преминаване на хора по маркирани екопътеки, включително с образователна цел, утвърдени със Заповед на министъра околната среда и водите; събиране на семенен материал с научна цел или за възстановителни дейности, както и за провеждане на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки.   

Защитената територия, обявена със Заповед № 665/03.05.1960г. за природен резерват е прекатегоризирана, съгласно ЗЗТ в поддържан резерват със Заповед на МОСВ № РД- 375/15.10.1999г. Поддържания резерват “Моминград” е обявен за защитена територия с цел опазване и поддържане на вековна 150 годишна елитна букова гора. Територията на поддържания резерват с площ 6,0 ха се намира във Върбишкия дял на Източна Стара планина с надморска височина 800 м. в ДГФ на СИДП ТП „ДГС Върбица” -  гр. Върбица, землище гр. Върбица, община Върбица. В подраста на елитната букова гора се срещат единично представени видове габър и явор. В защитената територия животинския свят е представен предимно от видове – обект на лов. ПР “Моминград” не е документално предаден за стопанисване от РИОСВ, като регионален орган на МОСВ и няма изготвен план за управление. На територията на поддържания резерват са забранени всякакви дейности, с изключение на: преминаване на хора по маркирани екопътеки, включително с образователна цел, утвърдени със Заповед на министъра околната среда и водите; събиране на семенен материал с научна цел или за възстановителни дейности, както и за провеждане на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки. 

Защитената територия е обявена като Народен парк със Заповед № 79/05.02./1980г. на КОПС и прекатегоризиран в Природен парк със Заповед на МОСВ №563/08.05.2003 г. С площта си от 3929,9 ха, от които 3703,9 ха са в ДГФ на СИДП ТП „ДГС Шумен” и „ДГС Преслав” и 226 ха - общински фонд на община Шумен, е най-голямата защитена територия в района на РИОСВ. Разположен е югозападно от гр.Шумен и обхваща по-голямата част от площта на Шуменското плато – най-големия дял на Шуменските височини, разположени в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Географското положение, особеностите на релефа и почвено-климатичните условия предопределят голямото видово разнообразие на флората - повече от 550 вида висши растения, от които над 120 вида лечебни растения. Обликът на растителността като цяло в парка се определя от екосистемите, заемани от представителя на коренната дървесна растителност - мизийския бук и смесените съобщества широколистни гори, в които бука съжителства с обикновен и келяв габър, цер, благун, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб и др. Многообразието на тревната покривка е представено и от защитени, застрашени и редки растителни видове, някои от които включени в “Червената книга” на България, като горска съсънка, давидов мразовец, пролетно ботурче /циклама/, седефче, снежно кокиче, българско еньовче, източен миск, кавказка копривка, ленолистен целолист, степен пащърнак, червен хедизарум, щитовидна фибигия. Проучени и описани на територията на ПП са 11 рода и 20 вида - представители на сем. Орхидеи, от които 1 вид е от включените 12 вида в “Червената книга” на България, а 5 от срещащите се видове са в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие.  ПП “Шуменско плато” с местоположението си, умерения климат и разнообразните биотопи е привлекателно местообитание за много представители на животинския свят. Висшата фауна, от средно-европейски с понтийски елементи, е представена от 109 вида гръбначни животни, от които 28 вида бозайници, 61 вида птици, 14 вида влечуги и 6 вида земноводни. От видово най–многочислената орнитофауна 45 са гнездящи, а останалите преминаващи или зимуващи.  Разнообразието във видовото животинско  представителство се изразява с присъствието на видовете смок мишкар, голям и малък ястреб, бухал, черен кълвач, черен щъркел, включени в “Червената книга” на България. Територията на Природния парк “Шуменско плато”, с разнородния скален състав на релефа и подземните реки, определящи карстовия ландшафт, е осеяна с около 60 пещери - сухи и водни, въртопи, скални образувания; скални манастири и църкви – археологически останки на крепости и селища, датиращи от различни исторически епохи. 

На територията на Прирoдния парк са забранени извеждане на голи сечи във високостеблени гори, изкл. на тополови, а в издънкови гори на площ по-голяма от 3 ха; внасяне на неприсъщи растителни и животински видове; паша, освен на определените с Плана за управление места; събиране на вкаменелости и минерали; на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научна цел; увреждане на скални образувания; замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци; добив на полезни изкопаеми по открит способ и първичната им преработка; строителство и дейности неразрешени в Заповедта за обявяване, Плана за управление и устройствено-технически планове.

ЗАЩИТЕНИ  МЕСТНОСТИ
“Каньона” - Обявена със Заповед № РД -330/23.04.2012г. на МОСВ

Защитената местност е обявена със Заповед № РД - 330/23.04.2012г. на МОСВ, с цел опазване на растителен вид Нарязанолистен тъжник (Spirea crenata L.) и неговото местообитание. Намира се в землището на с. Каспичан, ЕКАТТЕ 36590, община Каспичан, област Шумен, с площ: 175.8  дка. Стопанисва се от община Каспичан, под контрола на РИОСВ- гр.Шумен. В границите на защитената местност се забранява: промяна в предназначението и начина на трайно ползване на земята; строителство; търсене, проучване и добив на подземни богатства; внасяне на немстни видове; паша на домашни животни; пръскане с пестициди; палене на огън.

Защитената територия е обявена като Природна забележителност със Заповед №4051 от 29.12.1973г. и прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед № РД-960/25.07.2003г. на МОСВ. Представлява земно възвишение, намиращо се в поземления фонд на ДП ”Кабиюк”, държавна публична собственост, стопанисвана от ДП ”Кабиюк”,  землище с. Коньовец, община Шумен. Обхваща площ от 47,5 ха и е обявена за опазване разнообразната степна растителност, различна за всеки скат /изложение/ на  могилата. Проведени научни проучвания са установили, че “Могилата” е най-добре запазеното находище на степна растителност у нас. Растителността е изключително богата като общия брой е около 200 вида тревни и храстовидни видове, включително степната растителност. По – характерни видове са: коило, руска самодивска трева, див бадем, планинско котенце, горска съсънка, храстовидна карагана, пролетен горицвет,  син и сребрист конски босилек, повет-нисък, дребна перуника, жълт равнец и др. 

Обявена е като Природна забележителност със Заповед №416//12.06.1979г. и със Заповед №РД-958/25.07.2003г на МОСВ е прекатегоризирана в Защитена местност. Целта за обявяването й е да се съхрани запазилата се част от съществуващата в миналото дъбова кория от вида „летен дъб”. Защитената местност се намира в поземления фонд на землище с. Мараш, община Шумен с площ 26,87 ха, в която са разположени внушителни по своите размери вековни дъбови дървета на възраст над 350 год. Стопанисва се от община Шумен, под контрола на РИОСВ- Шумен. 

Обявена е със Заповед №1187/19.04.1976г на КОПС на площ 5,0 ха с цел опазване на вековна церова гора, в съжителство с единично представения дървесен вид благун. Със Заповед № 333/16.05.1991г. на МОС, площта на защитената местност е разширена и е 31,80 ха. Намира се в ДГФ на СИДП ТП „ДЛС Паламара”, землище с. Хърсово, община Никола Козлево и се стопанисва и опазва от ТП „ДЛС Паламара”, под контрола на РИОСВ- Шумен.

Със Заповед №446/09.08.1978г. на КОПС за природна забележителност са обявени група от 47 бр. вековни дървета от вида „летен дъб”, с приблизителна възраст над 100 до 200 годишни на площ 0,5ха. След прекатегоризирането на защитената територия в защитена местност със Заповед № РД-956/25.07.2003г. на МОСВ и по точните замервания при съвместяването й в КВС, заема площ от 1,29 ха в поземления фонд на с.Ил. Р. Блъсков, община Шумен. Стопанисва се от община Шумен, под контрола на РИОСВ -Шумен. 

На територията на община Велики Преслав в поземления фонд на землищата с.Кочово и с.Осмар се намират две естествени находища на ценния растителен вид ”Блатно кокиче”, основание за поставянето на заеманата от вида територия  под защита. С общата им площ от 31,00 ха, те са най-големите в Северна България. Находището на блатно кокиче в местност ”Калпунар”, земл. с. Кочово е обявено като защитена местност със Заповед № 1938/ 03.07.1970г. на Министерство на горите и горската промишленост (МГГП), а находището в землището на с. Осмар е обявено за ЗМ със Заповед № 608/23.08.1979г. на Комитета за опазване на природната среда (КОПС). Находищата са ливади със смесена собственост, в по-голямата си част частна. Стопанисват се от земеделските кооперации в двете селища, в чиито арендовани земи са включени по –голямата част от частните имоти  на находищата, под контрола на РИОСВ- Шумен.

Защитената местност е обявена със Заповед № РД-311/30.05.2006г. на МОСВ с цел опазване на растителните съобщества, с преобладаващо представителство и висока плътност на вида „червен божур”, основен обект на защита. Намира се в землището на гр. Върбица, община Върбица. Естественото находище заема площ  от 12,0525 ха в ДГФ на СИДП ТП „ДГС Върбица” и граничи с ПР “Моминград”. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Върбица”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

Защитената местност е обявена с цел съхраняване и опазване на приоритетно местообитание от типа “панонски гори”, включващо находища на червен божур, понтийска ведрица, момкова сълза и др. защитени растителни и животински видове със Заповед № РД-312/30.05.2006г. на МОСВ, с площ 22,4248 ха. Намира се в землището на с. Веселиново, община Смядово, в ДГФ на СИДП ТП „ДГС Смядово”. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Смядово”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

                                                                                                                                                       “Дебелеца” - Обявена със Заповед № РД-313/30.05.2006г. на МОСВ

Защитената местност е обявена със Заповед № РД-313/30.05.2006г. на МОСВ с обща площ 28,8754 ха в ДГФ на СИДП ТП „ДГС Смядово” - гр. Смядово, в землището на с. Веселиново, община Смядово. Целта за обявяването на ЗМ е съхраняване и опазване на естествена вековна 120-130 год. буково-габърова гора с находища на мъжка и женска папрати, волски език, бодлив и подезичен залист. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Смядово”, под контрола на РИОСВ-Шумен.