Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- В зависимост от субекта и обекта на кредита
| Форми на кредита Кредитната дейност в исторически аспект непрекъснато се е разширявала, обогатявала и усъвършенствувала. На тази основа се изгражда система от многобройни кредити. Те могат да бъдат групирани по различни белези и на тази основа характеризирани. В зависимост от субекта и обекта на кредита той може да се разграничи на: търговски, банков, държавен, емисионен, облигационен, международен кредит. - Търговският кредит има стокова форма. Той се прилага между контрагенти, които имат помежду си директни търговски взаимоотношения. Търговският кредит се предоставя от доставчика (продавача) на клиента (купувача). Първият предоставя реален стоков капитал на втория срещу обещанието му, че след изтичането на определен срок длъжникът ще изплати на кредитора дължимата сума, получена на кредит, заедно с полагащата се лихва. Търговският кредит от своя страна бива два вида: търговски кредит на доверие; търговски кредит срещу полица. При кредита на доверие, предоставените на кредит стоки не се обезпечават с никаква друга гаранция освен дадената дума. Кредитът на доверие днес много по-рядко се прилага. Широко се използва търговския кредит срещу полица. Полицата е кредитен документ, с определена форма и съдържание, по силата на който едно лице се самозадължава, или задължава друго лице да заплати известна парична сума в определено време. Полиците биват два основни вида: а) запис на заповед; и б) менителница, или трата. Записът на заповед е вид полица, при която издателят й сам се задължава да плати фиксираната в нея сума на посочения падеж. Издателят и платецът са едно и също лице; издателят е едновременно длъжник. При записа на заповед участват само две лица – изпълнител – длъжник и бенефициент (получател на сумата). Записът на заповед е първата форма на полицата. Другата нейна форма е менителницата. Менителницата (или тратата) е най- разпространената полична форма при търговските отношения. Има строго определени от закона форми и реквизити. За удобство се използват типови формуляри или бланки, по които не се позволява да бъдат правени никакви поправки. Впрочем същото се отнася и за записа на заповед. Менителницата (тратата) има характер на преводна полица. Тя е писмено нареждане на едно лице – издател (трасант) до друго лице - платец (трасат) да изплати на определен падеж дадена парична сума на трето лице – поемател (ремитент или бенефициент). Обикновено докато менителницата е в ръцете на своя издател или трасант, тя носи наименованието трата, но след като премине в разположение на бенифициента, или ремитента тя се нарича римеса. Задължителните реквизити на менителницата, или тратата са: наименованието “менителница”; нареждане да се изплати определена сума; името на платеца; падежът на плащането; мястото на плащането (местоплащането); името на този или на заповедта на когото трябва да се плати; дата и място на издаване на менителницата; подпис на издателя С издаването на менителницата, издателят й съобщава с писмо на платеца (авизира го) за издадената срещу него трата. Обикновено до настъпването на падежа и менителницата може да се прехвърля след ремитента на други лица чрез т. нар. джиро. Джирото трябва да бъде поставен /написано/ върху самата менителница или на прикрепен към нея нарочен лист. 103 Поставянето на джирото или джиросването на полицата означава прехвърляне правота за получаване на сумата по нея на друго лице. Практически това става с личен подпис, който кредиторът или ремитиентът, респ. Бенефициентът поставя върху гърба на полицата. Лицето, което поставя джиро за прехвърляне правото на вземане по полицата се нарича джирант, е което поема правата му – джиратар. - Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|