Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
ТЕМА № 8 Кредит и лихва. Инструменти на кредита. Класификация на кредитите
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 3. Рискови експозиции. Политика за оценка на рисковите експозиции. Критерии за оценка и класификация на рисковите експозиции
| ТЕМА № 8 Кредит и лихва. Инструменти на кредита. Класификация на кредитите. Отчетност за риска по кредитите и законови провизии. Управление на кредитния риск Темата включва следните основни въпроси: 1.Кредит и лихва. Форми на кредита. Видове банкови кредити 2. Лихвени проценти. Класификацията на лихвените проценти. Видове лихвени проценти. Структура на лихвените проценти 3. Рискови експозиции. Политика за оценка на рисковите експозиции. Критерии за оценка и класификация на рисковите експозиции 4. Кредитен риск. Управление на кредитния риск. Дискриминантен анализ. Точков метод. Анализ на показателите. Проучване на кредитоспособността на фирмите. Оценка на индивидуалния кредитен риск. Индивидуален кредитен риск и риск на портфейла 1. Кредит и лихва. Форми на кредита. Видове банкови кредити Възникването на кредита може да се определи като следващото по важност явление за обществото след появата на парите. Чрез кредита се постига съкращаване на периода за удовлетворяване на потребностите на фирмите и домакинствата. Кредитът се появява в сферата на размяната, където се извършва еквивалентен обмен на стоки, при който те сменят своите собственици. Следователно кръгооборотът и оборотът на капитала са обективната икономическа основа за развитието на кредита и кредитните отношения. Кръгооборотът и оборотът на капитала се отличават с непрекъснатост. В процеса на движение на капитала се наблюдават колебания при източниците на ресурси и обема на потребностите от нови ресурси. В хода на движението на основния капитал се извършва освобождаване на временно свободни ресурси. Например сградите, машините и съоръженията се използват в производството продължително време, но пренасят на части своята стойност върху готовата продукция. Натрупаните в амортизационния фонд средства могат да се насочват заемообразно към тези фирми, в които има потребност от тях. Подобна е картината и при движението на оборотния капитал. При него колебанията в кръгооборота са още по-големи. Кредитът е твърде стара икономическа категория. На по-ранните стадии от развитието на стоково-паричните отношения е известен като лихварски капитал и лихварски кредит. Той обаче е бил капитал само за заемодателя т.е. лихваря. Именно лихварският капитал е предтеча на съвременния кредит. С развитието на стоково-паричните отношения се оформя промишления капитал. На определена степен от своето развитие той приема три функционални форми – производствен капитал, търговски капитал и заемен капитал. Успоредно с това получават своето развитие и банките. Последните по същество са търговци на пари на заемен капитал. Те “изкупуват” временно свободните парични средства (капитали) от едни физически и 101 юридически лица и ги “продават” или предоставят на нуждаещите се от тях под формата на кредит. С развитието на стоково-паричните отношения възниква и получава изключително широко развитие категорията кредит въобще и банковият кредит по- конкретно. Думата кредит произлиза от латинските наименования “credere”, което означава вяра, доверие или “creditum” – заем, дълг. Очевидно възникването на кредита се основава на вярата, или доверието на банката към кредитополучателя. И днес се среща отпускането на кредит срещу дадена дума, т.е. на доверие, но съвременният кредит обикновено е обезпечен и документиран. Независимо от това благосклонността на банките към кредитоискателите се определя главно от тяхната платежoспособност. Оттук идва и сентенцията, че “добрият платец е господар на чуждата кесия”. Кредитът е неотменим елемент на стоковото производство. Причината за получаване на кредит е не защото заемателят е беден, а защото по силата на посочените по-горе обективни обстоятелства, съдържащи се в кръгооборота и оборота на капитала, се появява временен недостиг от собствени средства. Обществото не може да си позволи обездвижване на свободните средства до натрупването им в големи количества, нужни за инвестиционния процес. За да се състои една кредитна сделка е необходимо да има две страни - кредитор и заемател. Между техните интереси трябва да има съвпадение - кредиторът да разполага със заемни средства, а заемателят - да се нуждае от допълнителни средства. Те трябва да бъдат юридически независими субекти, които се договарят за условията, гарантиращи кредитната сделка. Кредитните отношения се появяват с възникването на стоковото производство. Още преди появата на парите като всеобщ еквивалент, когато размяната е била в натурална форма и при наличието на доверие между субектите се появяват първите кредитни сделки. При господството на паричната форма на стойността парите и кредитът се проявяват в неразривна връзка. Главният признак на кредита е разкъсването във времето от момента на отчуждаване на обекта на сделката до погасяване на възникналото задължение. За периода на отсрочката на плащането във времето стойността преминава във временно владение в други ръце и се връща при кредитора след определен срок. На повърхността на икономическите процеси кредитът се проявява като временно отпускане на вещи или пари за ползване и тяхното възстановяване след определен срок. Същността на кредита намира обобщено проявление в изпълняваните от него функции във възпроизводствения процес, а именно: Мобилизиране, разпределение и използване на временно свободни парични средства или капитали, които придобиват характер и качество на допълнителни финансови ресурси; Опосредстване и ускоряване реализацията на стоковите капитали; Капиталообразуващата функция в смисъл, че кредитът служи за развитието, разширяването и модернизирането на призводството и капитала; Подпомага и ускорява концентрацията и централизацията на производството и капитала; Създава кредитни средства на обръщението; Кредитът изпълнява и емисионна функция. |