135
Банките отдавна
участват в лизингови операции, но получават късно правото да бъдат собственици – наемодатели. Днес те предлагат за наемане всички видове оборудване. Банките са главен източник за кредитиране на наемодателите (лизингови компании и др.) – между 50% и 70% от финансирането идва от тях. Тези кредити се гарантират с наема, който се превежда на банката, и със залагане на наетото обурудване.
От гледна точка на участието на банките в лизинговите операции обикновено се дефинират “пряк” и “непряк” лизинг.
При
прекия лизинг ролята на лизингодател се поема непосредствено от съответната
финансова институция, която лизингува предварително придобитото имущество на заинтересованите клиенти, като диверсифицира предлаганите услуги и попълва определени пазарни сегменти.
Непрекият лизинг се осъществява също с намесата на банките, но в случая те
се появяват едва тогава, когато лизингодателят или негов посредник се нуждае от допълнителни ликвидни средства, с които да придобие собствеността върху имуществото предназначено за лизингуване. При тези сделки финансовите институции отпускат кредит на лизингова компания.
За банките прекия лизинг има предимства, но и недостатъци. Като собственици на имуществото банките могат да ползват фискални облекчения.
Също така чрез лизинга банката, предлагайки на своите клиенти метод за финансиране, различен от прекия кредит,
разширява своите операции, престиж и клиентела.
Съществуват обаче и неудобства – наемите не растат така бързо, както лихвените проценти. Освен това съществува риск от бързо спадане на остатъчната цена на даденото под наем оборудване. Така в края на наемния срок, банките могат да се окажат собственици на големи количества използвано и трудно реализуемо имущество.
Собствеността е на лизингодателя и при двата вида лизинг.
Договорът за лизинг в България
има две основни форми - финансов или Сподели с приятели: