Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Управление „Емисионно” на БНБ – валутен борд
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Управление „Емисионно” на БНБ – валутен борд В Българската народна банка са създадени три управления – управление “Емисионно”, управление “Банково” и управление “Банков надзор”. Управление “Емисионно” играе ролята на валутен борд, като активите му покриват 100% от неговите пасиви. В активите на баланса му са международните резерви, които покриват пасивите на борда – те се състоят от монетарно злато, налична чуждестранна валута, търгуеми чуждестранни ценни книжа и вземания по лихви. Пасивите на управление “Емисионно” включват парите в обръщение, депозитите на правителството и други държавни институции (НОИ, НЗОК), депозити и сметки на банки (това са задължителните резерви 43 на банките и разплащателните им сметки), начислените лихви и депозита на управление “Банково”. Управление “Емисионно” управлява международните резерви на БНБ като изискванията за инвестирането им са много строги – те трябва да са инвестирани в активи, които са емитирани от институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Активите на управление “Емисионно” не могат да се инвестират в България, за да не може да се провежда парична политика и за да се избегне риска от невъзможност за обмена им в резервната валута. В закона съществува експлицитна забрана за отпускане на кредити от страна на БНБ към правителството, с изключение на кредитите от МВФ, които само счетоводно се завеждат в баланса на БНБ. При въвеждането на борда са избрани някои елементи, които са различни от класическите валутни бордове, поради което валутният борд в България е от т. нар. “второ поколение” валутни бордове. Допълнителните функции, липсващи при ортодоксалния валутен борд, са: - допускане в баланса на БНБ на депозити на държавни институции (формиращи така наречения фискален резерв). Това позволява на правителството при желание да провежда парична политика чрез теглена на част от депозита си в БНБ, или чрез увеличаване на внесените в БНБ средства; - Стъпка в посока на ограничаване на тази функция беше осъществена чрез даването на търговските банки на правото да обменят евро срещу левове с централната банка при вальор същия ден (преди това изискването беше да се търгува при спот вальор т.е. операцията се извършваше фактически след два дни). Вторият случай на парична политика е депозирането на средства от фискалния резерв в търговските банки, което увеличава паричното предлагане според решение на правителството; - Наличие на задължителни минимални резерви за търговските банки, което е възможно да се използва за извършване на парична политика; - БНБ регулира търговските банки; - БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за търговските банки. Тази функция е лимитирана, обаче, само до ликвидни кризи от системен характер като размерът на отпуснатите средства не може да надхвърля депозита на управление “Банково” (което всъщност е нетната стойност на активите на валутния борд), а срокът е 3 месеца. Банките, на които се отпуска рефинансиране, трябва да са платежоспособни и да заложат ликвидни активи като обезпечение. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|