Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност

40
Фиксиран валутен курс (паричен съвет) – това е валутен курс, при който стойността на валутата се определя от правителството и се поддържа неизменен от централната банка като официален валутен курс независимо от промените във валутните пазари. Цената на собствената валута се "закотвя" за някоя друга международна валута, в повечето случаи това е щатския долар, йената или еврото. Поддържането на фиксиран курс е тежка задача, за която отговаря централната банка на държавата. Тя трябва непрекъснато да купува и продава собствената си валута в замяна на тази, за която е "вързана". Това става на международните валутни пазари.
Предимства на фиксирания валутен курс
1. Стимулира търговската интеграция - смекчава влиянието на международния пазар върху националния (което може да бъде много силно и внезапно) и улеснява външнотърговския обмен, защото по-лесно и по-правилно се предвиждат цените на стоките и услугите, които са обект на международна търговия.
2. Повишава финансовата интеграция. Насърчава външните инвеститори, тъй като съществува сигурност, че печалбата им няма да се обезцени поради курсови разлики.
3. Спомага за по-нисък и стабилен темп на инфлация.
4. Благоприятства трансфера на know-how и технологичното развитие, които иначе биха достигнали по-бавно до една икономика, особено ако е в преход.
Недостатъци на фиксирания валутен курс
1. Отказ от водене на автономна парична политика – централната банка не може да извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки). Не може да се влияе върху лихвените проценти в краткосрочен план.
2. Задължително се налага да има достатъчно валутни резерви, за да се осигури стабилност на местната валута. Валутният резерв трябва да покрива парите в обръщение/паричната база (т.нар. паричен агрегат М
0
). Валутните резерви са активите, намиращи се в централната банка, които се приемат като средство за разплащане по възникнали международни задължения; представлява инвестиции в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута. При различия между фиксирания и пазарния курс, централната банка се намесва като изкупува излишните или продава недостигащите количества валута.
3. Валутният борд не отпуска кредити на правителството.
4. Поради промените в търсенето и предлагането на съответната валута възникват неравновесия в дългосрочен план. Конкретните причини за това са процесите, свързани с износа и вноса на стоки. Ако те не се регулират правилно и се получи дефицит по търговския баланс, централната банка ще продава чужда валута, което ще изтощава валутния резерв. Освен това в отделните страни има различни темпове на инфлация. Те водят до подценяване на едни и надценяване на други валути. Държава с по-висока инфлация в сравнение с конкурентите й, за да не загуби позициите си на международния пазар, се принуждава или да девалвира паричната си единица, или да въведе рестриктивна парична и фискална политика. Само по този начин може да намали вътрешните си цени.

41 5. Възможност за спекулативни кризи. Те възникват, когато много потребители започват да се съмняват в способността на правителството да поддържа съществуващия валутен курс. Тогава се освобождават от обезценената според тях местна парична единица, купуват по-силни валути и очакват промяна на външната им стойност. В определена степен това създава нестабилност във валутните отношения.
6. С времето този валутен курс се измества в реално съдържание, от стойността, на която е бил фиксиран, особено ако в страната преди е имало висока инфлация. Следователно, фиксираният валутен курс поради нееластичността си затруднява приспособяването на националната икономика към непрекъснато променящите се условия на международния валутен пазар. Неизбежно реалната му величина ще се отклонява от номиналната.

Изтегляне 1.4 Mb.

Сподели с приятели: