77
трето, рисковия профил, т.е. състава и структурата на рисковите експозиции и,
четвърто, надеждността на методиката за оценка на капиталовата адекватност на банките.
Рисково-притеглените експозиции се получават като сбор от сумата на рисковия компонент на
балансовите активи, задбалансовите позиции и на финансовите инструменти, свързани с движението на
дериватни инструменти, валутни курсове, лихви, индекси и други котировки.
Капиталовата база, отнесена към така получения рисково-притеглени експозиции дава представа за
общата капиталова адекватност на банките, която не може да бъде по-малка от 8% в ЕС и 12 % в нашата страна. С други думи, относителният дял на собствения капитал в рисковите активи и рисковите задбалансови позиции трябва да бъде най-малко 8% и съответно 12 %.
Този показател дава най-обобщена и в същото време най-пълна представа за достатъчността на собствения капитал на банките. Доколкото степента на достатъчността на капитала трябва да показва какви загуби може да поеме банката без да засегне интересите на депозиторите, при отнасянето на капиталовата база към
рисковите балансови експозиции, по които могат да възникнат загуби се получава най-надеждният показател за капиталовата адекватност. В баланса на банките загубите се отразяват върху величината на активите (намаляват се), поради което логично е степента на достатъчност на собствения капитал да се обвързва с тези активи. Вторият по значение показател е
Сподели с приятели: