ТЕМА № 7 Ликвидност. Оценка. Групиране на активите. Класификация на пасивите

80
Като понятие ликвидността най-общо се разбира по два начина, като те са силно смислово свързани:
1. Способност на непаричните активи да се превръщат в парична форма;
2. Зависимост между наличните парични авоари и задълженията с настъпил срок на погасяване.
Тези две основни гледни точки са силно обвързани, защото качеството на активите се обуславя и зависи от падежните пасиви, както и обратно – падежните пасиви изискват съответна структура и качество на активите.
По-конкретно банковата ликвидност се дефинира като постоянната способност на банките да посрещат свои задължения и да изпълняват поетите ангажименти своевременно, на разумна цена, с минимален риск. Ликвидността на банките се е превърнала в своебразен измерител на тяхната ефективност, което неминуемо я прави обект на постоянен анализ и оценка.
Причините за възникването на недостиг на ликвидност за банките при нормални условия и адекватно планиране и структуриране на входящите и изходящите парични потоци най-често са: неплащането в определения срок на вноски по кредитите (най-често срещаната причина); Масово и внезапно теглене на депозити.
Банките могат да посрещнат задълженията си по три основни различни начина:
Чрез наличните средства, които притежават; Чрез активите, които бързо, лесно и икономически изгодно биха могли да продадат, т.е. да търгуват с ликвидните си активи по цена близка до балансовата им стойност; Чрез привлечен капитал,т.е. паричния капитал, който те си осигуряват от паричния пазар при необходимост от ликвидни средства.
В България управлението и надзора върху ликвидността на банките е уредено в
Наредба N11. Тя санкционира вътрешните правила и структури и дефинира задълженията и изискванията, които всяка търговска банка трябва да спазва при различни условия на нейната дейност. В нея са изброени различните коефициенти и отчети, според които се оценява ликвидността им. Според нея, всяка банка е задължена да притежава специализиран компетентен орган за управление на ликвидността, който съблюдава падежната структура и изготвя ежемесечно отчети за ликвидността. Негово задължение е да следи и планира краткосрочните и средносрочните ликвидни нужди на банката, както при сценарий „действащо предприятие”, така и при сценарий „ликвидна криза”, което би означавало, че банката не може да изплаща свои изискуеми задължения.
Най-общо за оценката на ликвидността се използват два различни подхода – статичен и динамичен. При първия тя се третира като фактическа величина, установена на базата на зависимостта между различни активи и пасиви и тяхната структура. При динамичния подход ликвидността се разглежда като постоянно променлива стойност, поради непрекъснатия кръгооборот на капитала и на базата на входящите и изходящите парични потоци.

Изтегляне 1.4 Mb.

Сподели с приятели: