Глава четиринадесета ТАЙНА НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

Глава четиринадесета
ТАЙНА НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

Чл. 193. Обществените оператори са длъжни да гарантират тайната на съобщенията, като предприемат всички необходими технически и организационни мерки за това.

Чл. 194. (1) Обществените оператори са длъжни да не разпространяват съдържанието на съобщенията и данните, свързани с тях, които са им станали известни при предоставяне на далекосъобщителна услуга.

(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за служителите на оператора, които имат достъп или биха могли да получат достъп до съдържанието на съобщенията и данните, свързани с тях.

Чл. 195. (1) Тайната на съобщенията обхваща вида на услугата, съдържанието на съобщението и всички данни, свързани с предоставяне на услугата.

(2) При опасност от нарушаване тайната на съобщенията общественият оператор уведомява абонатите си за наличие на такава опасност, както и за средствата за отстраняването й, включително необходимите за това разходи.

Чл. 196. С цел опазване тайната на съобщенията се забранява проследяването, записването и съхраняването на съобщения, предназначени за други лица, освен със съгласие на лицата, за които те са предназначени или когато това е предвидено в закон.

Раздел II
Защита на личните данни и данните на крайни потребители на далекосъобщителни услуги

(2) Данните по ал. 1 обхващат данни, пряко свързани с предоставяне на далекосъобщителни услуги, както следва:

1. данни, необходими за предоставяне на далекосъобщителни услуги - трафични данни:

а) номер на викащ краен потребител и номер на викан краен потребител, номер на карта, когато се използват карти за електронно разплащане, местоположение на мобилен краен потребител при използване на мобилни крайни устройства;

б) начало и край на повикването, определени с дата и час, с точност до секунда при наличие на техническа възможност и/или при пренос на данни - обем на пренесените данни, когато това е необходимо за целите на таксуването;

в) вида на далекосъобщителната услуга, използвана от крайния потребител;

г) точки на взаимно свързване при осъществяване на повикването, начало и край на тяхното използване, определени с дата и час, с точност до секунда при наличие на техническа възможност;

д) други данни, необходими за изграждане и поддържане на повикването;

е) данни, необходими за формиране на цените на повикванията, като вид на връзката или зони - часови и териториални;

2. данни, необходими за разплащане при предоставяне на далекосъобщителни услуги и при формиране на абонатните сметки, както и за доказване на тяхната достоверност, включващи данните по т. 1, както и следните данни:

а) данни за абоната - име и адрес на абоната;

б) вид на използваните съоръжения или далекосъобщителна услуга;

в) общ брой мерни (таксови) единици, начислени за съответен период на изготвяне на сметката при периодична сметка;

г) обем пренесени данни;

д) дължима цена за ползваните услуги за съответния период;

е) информация, свързана с избрания от абоната начин на плащане и извършените и дължимите плащания;

ж) информация за промени в ползването на услугата - ограничение за ползване, възстановяване след ограничение.

Чл. 198. (1) Обществените оператори не могат да изискват от краен потребител повече данни от тези по чл. 197, ал. 2 за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

(2) Обществените оператори не могат да поставят условия за предоставяне на далекосъобщителни услуги в зависимост от съгласието на крайния потребител данните му да бъдат използвани за други цели.

Чл. 199. (1) Обществен оператор, който е събрал и обработил трафични данни за целите на дадено повикване, е длъжен след приключване на повикването или връзката да изтрие тези данни или да ги направи анонимни, освен ако те са непосредствено необходими за осъществяване на ново повикване, или в случаите, предвидени в този закон.

(2) Общественият оператор съхранява данни, необходими за разплащане и за формиране на абонатните сметки след приключване на повикването или връзката, до приключването на периода, през който данните от таксуването могат да бъдат изисквани, оспорени и да се осъществи плащане.

(3) Общественият оператор може да използва данните по ал. 2 за проучване, доколко предоставени от него далекосъобщителни услуги удовлетворяват изискванията на крайните потребители, само с писменото им съгласие. Данните за викания абонат се деперсонифицират.

Чл. 200. (1) Обработването на трафичните данни и на данните от таксуване се извършва от определени от обществения оператор длъжностни лица, които отговарят за:

1. управлението на трафичните данни и на данните от таксуване;

2. запитванията на крайните потребители;

3. установяването на злоупотреби;

4. маркетинга на далекосъобщителните услуги.

(2) Лицата по ал. 1 имат достъп само до необходимите за съответната дейност данни.

Чл. 201. (1) По искане на абоната трафичните данни, които са събрани и обработени от обществения оператор, се изтриват напълно не по-късно от момента на изпращане на сметките.

(2) Когато данните са изтрити при условията на ал. 1, общественият оператор не е длъжен да предоставя тези данни като доказателство при оспорване на сметката.

Чл. 202. Обществените оператори могат да събират, обработват и използват данни за:

1. откриване, локализиране и отстраняване на неизправности и грешки в далекосъобщителните мрежи;

2. откриване и преустановяване на незаконно използване на обществените мрежи и съоръжения, когато има основание да се смята, че такива действия се извършват и това е изложено писмено от засегнатата страна или от компетентен орган;

3. откриване и проследяване на обезпокоителни повиквания при наличие на заявка от засегнатия абонат за предприемане на мерки от оператора.

Чл. 203. (1) Обществените оператори информират своевременно комисията, когато събират и обработват данни в случаите по чл. 202.

(2) При предприемане на действията по чл. 202 обществените оператори информират засегнатите лица във възможно най-кратък срок, освен ако по този начин ще се възпрепятства постигането на целите по чл. 202.

Чл. 204. (1) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез мобилна или фиксирана телефонна мрежа и предоставящи гласови телефонни услуги, при наличие на техническа възможност за това са длъжни да осигурят функции на мрежата “идентификация на линията на викащия” и “идентификация на свързаната линия”.

(2) Когато не е налице техническа възможност по ал. 1, комисията съвместно с операторите по ал. 1 и съобразно инвестиционната им политика определя ред и срок за въвеждане в действие на тези функции на мрежата.

(3) Операторите по ал. 1, осигуряващи функцията на мрежата “идентификация на линията на викащия”, безвъзмездно дават възможност на крайните си потребители да активират или деактивират функцията с достъпни средства от своите крайни устройства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.

(4) При предоставяне на услуги за осъществяване на спешни повиквания операторите по ал. 1 гарантират, че функцията “идентификация на линията на викащия” не може да бъде деактивирана.

(5) Операторите по ал. 1 осигуряват безвъзмездно на крайните си потребители функцията на мрежата “прекратяване на получаването на пренасочените към неговото крайно устройство повиквания” при наличие на техническа възможност на крайното устройство.

(6) Операторите по ал. 1 осъществяват или предоставят мрежите си за осъществяване на повиквания или предаване на факсимилни съобщения, предназначени за пряка реклама, само след изрично писмено съгласие на абонатите си.

(7) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за предоставяне и ползване на функциите на мрежите по ал. 1 и по ал. 5 се определят с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Чл. 205. (1) Обществените оператори, които изготвят и публикуват телефонни указатели в печатна или електронна форма, включват безплатно в телефонните указатели името, адреса и телефонния номер на абоната. В телефонния указател могат да бъдат включени и допълнителни данни, ако абонатът е поискал това.

(2) Обществените оператори, които публикуват телефонни указатели в електронна форма, ползвани включително и чрез Интернет или друга мрежа, са длъжни да осигурят достъп до съответния телефонен номер само при пълно и точно въведен минимален обем от данни. Предоставянето на данни само по въведен телефонен номер се забранява.

(3) Абонатът има право да откаже включване на част или на всички данни в телефонен указател, без да е длъжен да заплаща за това.

(4) Абонатът има право да поиска заличаване изцяло или частично или промяна на данните си в телефонен указател. Данните се заличават или изменят при издаване на нов или при актуализиране на съществуващ телефонен указател.

(5) Абонатът може да поиска в телефонния указател да бъде включена и допълнителна информация за други лица, ползващи съвместно абонатната линия, ако те са дали предварително писмено съгласието си за това.

(6) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за издаване на телефонни указатели, включително работа с базите от данни, тяхното прехвърляне и ползване, се уреждат в наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Чл. 206. (1) Обществените оператори, които са длъжни да предоставят телефонни справочни услуги, ги предоставят в съответствие с данните, включени в публикуван телефонен указател в печатна или електронна форма.

(2) Операторите по ал. 1 осигуряват справка за съответния телефонен номер само при пълно и точно подаден минимален обем от данни. Предоставянето на данни само по телефонен номер се забранява.

(3) Условията и редът за предоставяне на телефонни справочни услуги се уреждат с наредбата по чл. 205, ал. 6.

Чл. 207. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.