Глава петнадесета РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ И КРАЙНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА

Глава петнадесета
РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ И КРАЙНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:

1. наименование и адрес на лицето, пускащо радиосъоръжението на пазара;

2. наименование на радиосъоръжението и данни за неговите технически характеристики;

3. идентификационен номер на лицето, оценило съответствието на радиосъоръжението със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите;

4. дата и подпис.

(3) Лицето по ал. 1 нанася знак за специфична маркировка за идентификация на радиосъоръженията, като редът и начинът за нейното нанасяне се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията.

Чл. 209. (1) Ограничения за пускане в действие на радиосъоръжения могат да се въвеждат само от съображения:

1. за ефективно и без радиосмущения използване на радиочестотния спектър, разпределен съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;

2. за опазване на живота и здравето на хората;

3. свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

(2) Комисията съгласувано със Съвета по националния радиочестотен спектър изготвя списък на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за пускане в действие, който се приема с решение на Министерския съвет. Решението се обнародва в “Държавен вестник”.

(3) Списъкът по ал. 2 съдържа:

1. радиосъоръжения, които не могат да се пускат в действие;

2. радиосъоръжения, които могат да се пускат в действие от далекосъобщителни оператори след издаване на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия за съответната далекосъобщителна дейност.

Чл. 210. (1) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, не могат да отказват поради технически причини свързване на крайни далекосъобщителни устройства с оценено съответствие.

(2) Когато крайни далекосъобщителни устройства с оценено съответствие причиняват сериозни повреди на мрежата, създават радиосмущения, пречат на мрежата или на функционирането й или не се използват съгласно предназначението им, операторите по ал. 1 имат право да отказват включването им, да ги изключват или да прекратяват предоставянето на услугите чрез тях, след като извършат всички необходими технически проверки. В тези случаи операторите незабавно уведомяват комисията и Държавната агенция за метрология и технически надзор.

(2) (Изм., ДВ, бр. 95 от 29.11.2005 г. – в сила от 01.03.2006 г.) Когато крайни далекосъобщителни устройства с оценено съответствие причиняват сериозни повреди на мрежата, създават радиосмущения, пречат на мрежата или на функционирането й или не се използват съгласно предназначението им, операторите по ал. 1 имат право да отказват включването им, да ги изключват или да прекратяват предоставянето на услугите чрез тях, след като извършат всички необходими технически проверки. В тези случаи операторите незабавно уведомяват комисията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

(3) При аварии операторите могат да изключват крайно далекосъобщително устройство, ако защитата на мрежата изисква то да бъде незабавно изключено и ако на потребителя може веднага и без разходи за него да бъде предложено друго решение за свързване към мрежата.

(4) В случаите по ал. 3 операторите незабавно уведомяват комисията.

Чл. 211. (1) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, преди да предложат своите услуги, публикуват технически спецификации на интерфейсите за свързване на крайните далекосъобщителни устройства към техните мрежи и периодично ги актуализират.

(2) Техническите спецификации по ал. 1 включват всички необходими данни, позволяващи на производителите да извършват по свой избор изпитвания за приложимите съществени изисквания към крайните далекосъобщителни устройства и да ги проектират така, че да могат да се предоставят всички услуги през съответния интерфейс.

Чл. 212. (1) Радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, включващи съоръжения, използвани за криптографиране на далекосъобщения, се внасят, разпространяват и използват след разрешение от министъра на вътрешните работи.

(2) Условията и редът за издаване на разрешенията по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се отнася за разпространение на радио- и телевизионни програми.

Глава шестнадесета
ЦЕНИ И ТАКСИ

Чл. 213. (1) Обществените оператори определят цени за предоставените от тях услуги съобразно изискванията на този закон.

(2) Цените по ал. 1 се публикуват от операторите по начин, определен в лицензиите.

Чл. 214. (1) Цените на далекосъобщителните услуги се определят от обществените оператори съобразно търсенето и предлагането им при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, отчитайки вида на използваната технология, категориите крайни потребители и обема на трафика.

(2) Обществените оператори могат да определят ценови пакети за услуги, като се осигурява правото на потребителя за ползване на услугите и извън ценовия пакет.

(3) Обществените оператори могат да предоставят отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне.

(4) Преди публикуването им цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в комисията.

Раздел II
Регулирани цени

1. за фиксирана гласова телефонна услуга;

2. за взаимно свързване;

3. за предоставяне на услугата “линии под наем” от обхвата на минималния пакет;

4. за специфичен достъп;

5. за необвързан достъп до абонатната линия;

6. за съвместно ползване на помещения и съоръжения.

(2) Комисията предоставя информация за цените на услугите по ал. 1 на Комисията по търговия и защита на потребителите.

(2) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г.- в сила от 10.06.2006 г.) Комисията предоставя информация за цените на услугите по ал. 1 на Комисията за защита на потребителите.

Чл. 216. (1) Цените на услугата по чл. 215, ал. 1, т. 1 се определят от обществените оператори въз основа на приети с решение на комисията правила за определянето им и разходите по нейното предоставяне.

(2) Цените на услугите по чл. 215, ал. 1, т. 2 и 5 се определят от обществените оператори въз основа на разходите по предоставянето им, изчислени по одобрена от комисията система за определяне на разходите.

(3) Комисията може да налага ограничения по отношение на цените по чл. 215, ал. 1 с оглед стимулиране ефективността на оператора и съобразно с инвестиционните му разходи за развитие на мрежата в средносрочен план.

(4) Цените по чл. 215, ал. 1 не могат:

1. да съдържат елементи на ценообразуването, основаващи се единствено на значителното въздействие върху пазара на оператора;

2. да съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други обществени оператори за съответната услуга;

3. да създават предимства за отделни потребители на същата или сходна услуга;

4. да бъдат под нивото на разходите по предоставянето им.

Чл. 217. (1) Операторите по чл. 215, ал. 1 в 4-месечен срок от определянето им за оператори със значително въздействие върху съответния пазар представят за одобряване от комисията системата за определяне на разходите по чл. 216, ал. 2.

(2) Комисията одобрява системата в двумесечен срок от постъпването й. Преди одобряването след консултации със съответните оператори комисията може да изиска изменения в нея, които не застрашават финансовата жизнеспособност на оператора.

(3) Операторите осигуряват актуалност и публична достъпност на основните елементи на одобрената система за определяне на разходите и предоставят информацията безвъзмездно при поискване.

(4) Операторите ежегодно публикуват анализ на степента на прилагане на принципите за разходоориентираност и за разделно счетоводство за съответните предлагани от тях услуги.

Чл. 217а. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Системата за определяне на разходите по чл. 216, ал. 2 може да бъде променяна по искане на комисията на период не по-малък от 6 месеца, когато бъде констатирано, че цените по чл. 215, ал. 1 не могат да бъдат установени на база на разходите по предоставянето им.

(2) При необходимост от актуализация на системата операторите могат мотивирано да поискат промени в системата на период не по-малък от 6 месеца.

Чл. 218. (1) Операторите представят цените на услугите по чл. 215, ал. 1 в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване.

(2) В случай че цените не отговарят на изискванията по чл. 216, комисията задължава операторите да ги преработят.

(3) Комисията може да поиска веднъж на 6 месеца да бъде доказвана разходоориентираността на съгласувани вече цени.

(4) Комисията регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Чл. 219. В случай че в едномесечен срок операторите не преработят цените съгласно чл. 218, ал. 2, както и в случаите по чл. 218, ал. 4, комисията след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията определя граници на цените на съответните услуги за срок до 6 месеца.