Закон за държавна агенция „разузнаване комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона

Работно време, почивки и отпуски

(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни или опасни условия, се установява намалено работно време.

(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени -сумирано за тримесечен период.

(4) Времето за почивка на служителите, с изключение на работещите на 24-часови смени, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.

(5) За държавните служители в Агенцията, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време,

(6) Работата извън редовното работно време на държавните служители се компенсира със:

1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 5;

2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.

(7) Извънредният труд по ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

(8) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат при обявяване на положение на война, военно положение или извънредно положение, както и при обявяване на кризисно или бедствено положение или други извънредни ситуации, определени с правилника за прилагане на закона.

(9) Редът за разпределяне на работното време, за неговото отчитане и за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на председателя на Агенцията.

(10) Официални празници за служителите са дните, посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.

1. редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;

2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година за първа категория труд, както и за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;

3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 74, ал. 6 - до 12 работни дни;

4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер до 3 работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;

5. неплатен отпуск - до 6 месеца за целия период на държавна служба в Агенцията;

6. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт;

7. неплатен отпуск - за времето на провеждане на предизборната кампания и за времето на заемане на изборна длъжност.

(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 6.

(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в Агенцията получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.

(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

(5) Редът за ползване на отпуските се определя с акт на председателя на Агенцията.

(2) Бременните жени - държавни служители в Агенцията, се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда.

(3) Служителите на Агенцията ползват лечебните заведения на Министерството на отбраната, лечебните заведения на Министерството на вътрешните работи и болница „Лозенец“ при условия и по ред, определени съответно с актове на съответния министър и председателя на Агенцията и с акт на директора на болница „Лозенец“ и председателя на Агенцията.

(4) Почивните бази, санаториалните и профилактичните заведения на Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи се ползват от служителите на Агенцията при условия и по ред, определени съвместно от председателя на Агенцията и министър-председателя или съответния министър.

Отличия и награди

(2) Председателят на Агенцията може по своя преценка едновременно да награди с отличие и с предметна награда.

„(3) В изключителни случаи председателят на Агенцията може да представи на Министерския съвет служители на Агенцията, които да бъдат предложени за награждаване с орден от президента на Републиката."

Дисциплинарна отговорност

(2) Дисциплинарните нарушения са:

1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на председателя и заместник-председателите на Агенцията и на преките ръководители;

2. неизпълнение на служебните задължения;

3. неспазване на служебните правомощия;

4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Агенцията.

(3) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев:

В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:

а) В ал. 2 се създава нова т. 5:

„5. неподаване в срок на декларация, предвидена в този закон;”.

(2) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на съдебния акт или на наказателното постановление.

(3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 80.
Чл. 82. (1) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. порицание;

3. недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност за срок от една до три години;

4. понижаване в ранг, степен или длъжност за срок от три месеца до една година;

5. уволнение.

(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 81.
Чл. 83. (1) Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага задължително в следните случаи:

1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;

2. нарушаване забраната на чл. 37, ал. 1, 2 или 4;

3. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;

4. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;

5. увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата;

6. злоупотреба с власт;

7. извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.

(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления от общ характер по дела, приключили с влязъл в сила съдебен акт, дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага от датата на отстраняването.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 82.
Чл. 84. (1) Дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат с мотивирана писмена заповед на председателя на Агенцията. В случаите по чл. 82, ал. 1, т. 1 и 2 дисциплинарните наказания могат да се налагат с мотивирана писмена заповед и от оправомощени от председателя длъжностни лица.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган;

2. дата на издаване;

3. трите имена и длъжността на наказвания държавен служител;

4. описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го установяват;

5. служебните задължения, които са били виновно нарушени;

6. видът и размерът на наказанието;

7. правното основание за налагането му.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 83, като в ал. 1 думите „чл. 82“ се заменят с „чл. 81“.
Чл. 85. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган събира доказателствата от значение за случая.

(2) При нарушение, за което се предвижда наказание „уволнение“ - след събиране на доказателствата от значение за случая, дисциплинарно наказващият орган изслушва привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител или приема писменото му обяснение.

(3) Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченият към дисциплинарна отговорност служител не е дал обяснения или не е бил изслушан но негова вина.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 84.
Чл. 86. (1) При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на работата му в Агенцията.

(2) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:

1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган;

2. се намира извън пределите на Република България, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това.

(3) При провеждане на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ при условията на ал. 2 дисциплинарно наказващият орган издава заповед за налагане на наказанието и без да е изслушал привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител, и без да е приел писменото му обяснение.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 85.
Чл. 87. (1) Служителят на Агенцията се запознава срещу подпис със заповедта за дисциплинарно наказание, като се отбелязва датата на запознаване. При невъзможност заповедта да бъде предоставена за запознаване лично на държавния служител дисциплинарно наказващият орган изпраща препис от заповедта, несъдържащ класифицирана информация, на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка или с техническо средство за комуникация.

(2) Екземпляр от влязлата в сила заповед по ал. 1 се прилага към служебното досие на държавния служител.

(3) Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на изпращането на препис от нея при условията и по реда на ал. 1.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, който става чл. 86.
Чл. 88. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 87.
Чл. 89. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават с изтичането на една година от:

1. налагането им - по чл. 82, ал. 1, т. 1 и 2;

2. изтичането на срока - по чл. 82, ал. 1, т. 3 и 4.

(2) Заличаването се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното дело.

1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

2. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство за нарушение по
чл. 83, ал. 1 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от председателя на Агенцията или от оправомощено от него длъжностно лице;

3. когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността за изпълнение на служебните си задължения.

(2) Държавният служител не получава възнаграждение за времето, през което е бил отстранен.

(3) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато не бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на държавния служител се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.

(4) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният служител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91, който става чл. 90, като в ал. 1, т. 2 думите „чл. 83“ се заменят с „чл. 82“.
Раздел VIII

Имуществена отговорност на държавните служители

(2) За вредите, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в Агенцията не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.

(3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в Агенцията се определя в съответствие с гражданския закон.

(4) Имуществената отговорност на държавните служители в Агенцията се носи независимо от дисциплинарната, административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.

(2) Държавата и държавните служители в Агенцията не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност.

Чл. 94. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица от Агенцията, Държавна агенция „Разузнаване“ има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 92, ал. 1.

(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди, при условията на чл. 92, ал. 2 за обезщетението, изплатено на увредения.

(3) Когато държавният служител е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.

(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.

(3) Имуществената отговорност по чл. 92, ал. 1 не може да се търси, когато от деня на причиняване на вредата са изтекли повече от пет години.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 95, като в ал. 1 и 3 думите „чл. 92“ се заменят с „чл. 91“.
Чл. 97. (1) Държавните служители в Агенцията, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:

1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;

2. за липса - в пълния размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на липсата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

(3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриването й.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 96.

Чл. 98. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят в случаите на:

1. ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

2. пълна имуществена отговорност - солидарно.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

(3) Ако държавният служител в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, Агенцията може да предяви срещу него иск пред съда.

(4) Ако в срока по ал. 3 задълженото лице не оспори основанието или размера на отговорността, сумата, определена със заповедта, се удържа от неговото възнаграждение в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.

(5) При прекратяване на служебното правоотношение неиздължената сума по ограничената имуществена отговорност се удържа изпяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(6) Лихви върху дължимите суми по заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност не се дължат.

(7) Събраните по заповеди за ограничена имуществена отговорност суми се внасят в приход на бюджета на Агенцията.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 98.
Чл. 100. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриването й. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.

Прекратяване на служебното правоотношение

1. при навършване на 60-годишна възраст;

2. при придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване - по искане на служителя или по преценка на органа по назначаване;

3. при придобито и упражнено право на пенсия - по преценка на органа по назначаване;

4. при настъпила негодност за държавна служба в Агенцията;

5. по негово собствено желание;

6. при съкращаване на длъжността;

7. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

8. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:

а) влизане в сила на съдебен акт, с който е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

б) получаване на най-ниската обща оценка на изпълнение на длъжността при атестирането по чл. 54;

в) при отказ за издаване, при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация или при отказ на държавния служител да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация;

г) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 42, ал. 1 и 3;

д) неефективност при изпълнение на заеманата длъжност на прикритие - за служителите на и под прикритие.

9. при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

10. в периода на срока за изпитване - по преценка на органа по назначаване след оценка на изпълнението на длъжността;

11. при смърт на държавния служител;

12. при установяване конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси - с влязъл в сила акт;

13. при регистриране на държавен служител за кандидат за изборен орган от политически партии или коалиции.

(2) Служебното правоотношение на държавния служител може да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието.

(3) Прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, т. 6 и 8, буква „г“ във връзка с чл. 42, ал. 3, т. 1, се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност.

(4) Държавните служители запазват притежавания ранг при следващо назначаване на държавна работа в Агенцията.

(2) Служебното правоотношение с държавния служител се прекратява от органа по чл. 103 без предизвестие в случаите по чл. 102, ал. 1, т. 8, буква „в", т. 9, 12 и 13.

(2) Срокът на предизвестието е един месец и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието. То може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на органа по чл. 103.

(3) При прекратяване на служебното правоотношение по писмено искане на служителя по чл. 102, ал. 1, т. 2 заповедта се издава в срока по ал. 2.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, който става чл. 104, като навсякъде думите „чл. 103“ се заменят с „чл. 102“, а думите „чл. 102“ се заменят с „чл. 101“.
Чл. 106. Държавните служители в Агенцията не могат да бъдат освобождавани от служба по време на отпуск, освен в случаите по чл. 102, ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 2, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106, който става чл. 105, като думите „чл. 102“ се заменят с „чл. 101“.
Чл. 107. (1) Служителят се запознава със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение срещу подпис.

(2) Служебното правоотношение се прекратява считано от датата, определена в заповедта, освен в случаите по:

1. член 102, ал. 1, т. 1 - от датата на навършване на 60-годишна възраст;

2. член 102, ал. 1, т. 11 - от датата на смъртта;

3. член 102, ал. 1, т. 13 - от датата на регистриране на държавния служител;

4. член 102, ал. 2 - от датата, за която страните са постигнали взаимно съгласие.

(3) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 106:

Чл. 106. (1) Служителят се запознава със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение срещу подпис.

(2) Служебното правоотношение се прекратява считано от датата, определена в заповедта, освен в случаите по:

1. член 101, ал. 1, т. 1 - от датата на навършване на 63-годишна възраст;

2. член 101, ал. 1, т. 11 - от датата на смъртта;

3. член 101, ал. 1, т. 13 - от датата на регистриране на държавния служител;

4. член 101, ал. 2 - от датата, за която страните са постигнали взаимно съгласие.

(3) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Чл. 108. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в Агенцията.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108, който става чл. 107.
Раздел X

Обезщетения на държавните служители

(2) При последващо освобождаване от размера на дължимото обезщетение се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени по ал. 1.

(3) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено на основание чл. 102, ал. 1, т. 4, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.

(4) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения.

(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност.

(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 102, ал. 1, т. 9 и 12.

(7) При смърт на държавен служител обезщетенията по ал. 1 - 6 се изплащат общо на наследниците му.

(8) Обезщетенията по ал. 1 - 7 не се облагат с данъци.

„(7) При смърт на държавен служител обезщетението е най-малко 250 000 лева и се изплаща на наследниците му. Наследниците имат право на прием без приемен изпит във висши военни училища или Академията на МВР".

(2) При освобождаване поради пенсиониране на прослужилите последните 13 години и 4 месеца като държавни служители размерът на обезщетението се определя от сбора на:

1. прослужените години в Агенцията;

2. годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд.

(2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители се изплаща еднократно парично обезщетение на всеки от тях в размер 12 брутни месечни възнаграждения.

(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от военномедицинските експертни органи по чл. 45, ал. 3, т. 1, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.

(4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 109, ал. 1.

Чл. 113. Еднократните парични обезщетения по този закон се изплащат на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 112, което включва:

1. основното месечно възнаграждение;

2. допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време, за специфични условия на труд.

ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ

(2) На комисията не се предоставя информация относно организацията, средствата и способите при изпълнение на специални задачи, осъществени чрез оперативно-разузнавателна дейност, и за служители и лица, които сътрудничат на Агенцията.

(3) При упражняване на контрол върху дейността на Агенцията заседанията на комисията са закрити.
Предложение на народния представител Методи Андреев:

В чл. 115, ал. (1) след думата ,,комисия” се добавя ,,по отношение спазването на Конституцията и законите на страната, и изразходването на бюджетните средства без особените финансови средства и разходи.”.

Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115, който става чл. 114.
Чл. 116. По искане на председателя на Народното събрание или при необходимост председателят на Агенцията информира комисията по въпроси за дейността на Агенцията.
Предложение на народния представител Методи Андреев:

В чл. 116 след думите ,,на Народното събрание или’’ се добавя ,,на председателя на постоянната комисия за контрол на Агенцията и’’.

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116, който става чл. 115:

Чл. 115. Председателят на Агенцията информира комисията по чл. 114, ал. 1 по въпроси за дейността на Агенцията, по искане на председателя на Народното събрание, на председателя на комисията или по своя инициатива.
Чл. 117. (1) Народното събрание установява специални правила за сигурност за работата, съхранението и достъпа до класифицирана информация, получена от комисията при осъществяване на контрол върху дейността на Агенцията.

(2) Специалните правила за сигурност по ал. 1 се съгласуват с председателя на Агенцията.

(3) Не се допуска предоставяне на достъп до класифицирана информация, получена от комисията при осъществяване на контрола върху дейността на Агенцията, по какъвто и да е повод на лица, които не са членове на тази комисия.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117, който става чл. 116.
Чл. 118. (1) Председателят на комисията запознава председателя на Народното събрание с приетите от нея решения в резултат на упражнения контрол върху дейността на Агенцията.

(2) Председателят на Народното събрание информира президента на Републиката и министър-председателя за решенията на комисията.

1. „Действия при изпълнение на служебни задължения“ са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.

2. „Действия по повод изпълнение на служебни задължения“ са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.

3. „Семейство“ са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.