Раздел II  Задължения на Република България като молеща държава

Чл. 30. (1) Екстрадирано в Република България лице се приема по реда на чл. 26.

(2) (Нова, ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Когато лицето не притежава валиден документ за самоличност, дипломатическите или консулските представителства на страната служебно издават на лицето временен паспорт по разпореждане на Върховната касационна прокуратура по реда наЗакона за българските лични документи. Срокът на валидност на паспорта се определя след съгласуване с Върховната касационна прокуратура за всеки конкретен случай.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Лицето се настанява незабавно в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, ако трябва да изтърпи наложено наказание, или в място за изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража. Компетентният орган по чл. 23 се уведомява незабавно.

Чл. 31. (1) Лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено, освен ако:

1. е последвало съгласие на другата държава за съденето му и за друго престъпление, извършено преди предаването му, или

2. то е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало.

(2) Молба за получаване на съгласие по ал. 1, т. 1 се изпраща на другата държава от съответния орган по чл. 23 при спазване изискванията на чл. 9, ал. 3.

(3) Ако предаденото лице е извършило или е осъдено и за друго престъпление, наказателното производство за това престъпление или изпълнението на наложеното наказание се спира до получаване на отговор от замолената държава.

(4) При изменение на обвинението срещу предаденото лице в хода на наказателното производство, ако новото обвинение е за престъпление, за което се допуска екстрадиция, наказателното производство продължава по новото обвинение, без да е необходимо получаване на съгласие по ал. 1 - 3 от предалата лицето държава.

Последваща екстрадиция в трета държава

Чл. 32. Когато трета държава поиска екстрадиция на лице, което не е български гражданин, за извършени от него престъпления преди предаването, различни от тези, за които лицето е екстрадирано в Република България, тази екстрадиция не може да се извърши без съгласието на държавата, екстрадирала лицето в Република България.

Чл. 33. Не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или друг начин, който прикрива екстрадиция.

Чл. 34. (1) Разноските за екстрадицията, направени на територията на Република България като замолена държава, се поемат от нея при условията на реципрочност.

(2) Разноските за транзит през територията на Република България при екстрадиция се поемат от молещата държава.

Глава пета 
ПРЕДАВАНЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ

Раздел I 
Приложно поле, форма и съдържание на Европейската заповед за арест

Предаване на лице между държави - членки на Европейския съюз

Чл. 35. Задържане и предаване на лице с цел провеждане на наказателно преследване, изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, се извършва въз основа на Европейска заповед за арест при условията и по реда, предвидени в тази глава.

Чл. 36. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2010 г.) Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от една година, или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.

(2) Предаването въз основа на Европейска заповед за арест се осъществява, ако деянието, за което е издадена заповедта, съставлява престъпление и по законодателството на Република България. Не може да бъде отказано изпълнение на Европейска заповед за арест във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен както законодателството на издаващата държава членка.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2010 г.) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от три години:

1. участие в организирана престъпна група;

2. тероризъм;

3. трафик на хора;

4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;

5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;

6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;

7. корупция;

8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;

9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;

10. подправка на парични знаци, включително евро;

11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;

12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;

13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;

14. убийство, тежка телесна повреда;

15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;

16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;

17. расизъм и ксенофобия;

18. организиран или въоръжен грабеж;

19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;

20. мошеничество;

21. рекет и изнудване;

22. подправка на изделия и пиратство;

23. подправка на административни документи и търговия с тях;

24. подправка на платежни инструменти;

25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;

26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;

27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;

28. изнасилване;

29. палеж;

30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;

31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;

32. саботаж.

Чл. 37. (1) Европейската заповед за арест се издава в писмена форма съгласно приложението към този закон и съдържа данни относно:

1. самоличност и гражданство на исканото лице;

2. наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган;

3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2010 г.) влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици;

4. характер и правна квалификация на престъплението;

5. обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице;

6. наложено наказание, ако има влязла в сила присъда, или вид и размер на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното престъпление;

7. други последици от престъплението.

(2) Европейска заповед за арест, издадена от български орган, се придружава с превод на официалния или на един от официалните езици на изпълняващата държава членка или на друг официален език на институциите на Европейските общности, който тя е приела чрез декларация, депозирана от нея при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

(3) Европейска заповед за арест, изпратена до български орган, се придружава с превод на български език.

Акцесорни престъпления

Чл. 37а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2010 г.) Когато Европейската заповед за арест включва няколко отделни престъпления, поне едно от които отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 1 или 3, изпълняващата държава има право да разреши предаването и за останалите престъпления.

Чл. 38. (1) Европейска заповед за арест, издадена от компетентен орган на държава членка, се изпълнява от окръжния съд, на чиято територия се намира исканото лице.

(2) Централен орган по Европейската заповед за арест е министърът на правосъдието.

Получаване на Европейската заповед за арест

Чл. 38а. (Нов, ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

(1) Получаването на Европейска заповед за арест може да се осъществи чрез:

1. Шенгенската информационна система (ШИС);

2. телекомуникационната система на Европейската съдебна мрежа;

3. органите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол);

4. електронна поща или факс;

5. всеки надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността на Европейската заповед за арест.

(2) Европейската заповед за арест се получава пряко от окръжния съд по местонахождение на лицето, освен в случаите по ал. 1, т. 1, 2 или 3.

Получаване на Европейска заповед за арест чрез Шенгенската информационна система

Чл. 38б. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2010 г.) При получаване на сигнал чрез ШИС прокурор извършва проверка и се произнася дали информацията, придружаваща сигнала, отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37, ал. 1.

Чл. 39. Окръжният съд отказва изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:

1. престъплението, за което е издадена заповедта, е амнистирано в Република България и попада под нейната наказателна юрисдикция;

2. е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено;

3. исканото лице е малолетно съгласно българското законодателство.

Основания, при които може да се откаже изпълнение на Европейска заповед за арест

Чл. 40. (1) (Предишен текст на чл. 40, ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:

1. (изм., ДВ, бр. 52 от 2008 г.) преди получаването на заповедта за престъплението, за което е издадена, лицето е привлечено като обвиняем или е подсъдим в Република България;

1а. (нова, ДВ, бр. 52 от 2008 г.) наказателното производство за престъплението, за което е издадена заповедта, е прекратено в Република България преди получаването й;

2. давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението е подсъдно на българския съд;

3. е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено;

4. (изм., ДВ, бр. 52 от 2008 г.) исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република България, или е български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка;

5. престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България, или е извършено извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България.

(2) (Нова, ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Окръжният съд може да откаже изпълнение и на Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако Европейската заповед за арест изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия:

1. лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви;

2. след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда за защита по време на делото и такава защита действително е оказана;

3. след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок;

4. решението не е било връчено лично, но това ще бъде извършено незабавно след предаването на лицето, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и за срока, в който може да поиска обжалване или ново разглеждане.

Задължение на издаващата държава за предоставяне на копие от задочно постановеното решение

Чл. 40а. (Нов, ДВ, бр. 55 от 2011 г.)

(1) В случаите по чл. 40, ал. 2, т. 4, когато лицето не е официално уведомено за водено срещу него наказателно производство и не му е било връчено съдебното решение, то може да поиска, при информиране за съдържанието на Европейската заповед за арест, да получи копие от това решение, преди да бъде предадено.

(2) Веднага след като бъде информиран за искането по ал. 1, органът, издаващ Европейската заповед за арест, предоставя копие от съдебното решение на лицето чрез изпълняващия орган.

(3) Искането не може да забавя процедурата по предаване и решението за изпълнение на Европейската заповед за арест. Съдебното решение по ал. 1 се предоставя на лицето само за сведение и не може да се счита, че е връчено официално или въз основа на него да започнат да текат срокове за подаване на искане за ново разглеждане или обжалване.

Гаранции, предоставени от издаващата държава членка

Чл. 41. (1) (Отм., ДВ, бр. 55 от 2011 г.).

(2) Европейска заповед за арест, издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане, се изпълнява, при условие че законодателството на издаващата държава членка предвижда възможност за:

1. преразглеждане на наложеното наказание или мярка по искане на лицето, или

2. преразглеждане на наложеното наказание или мярка служебно, не по-късно от 20 години, или

3. помилване.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2010 г.) Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин или лице, постоянно пребиваващо в Република България, предаването на това лице се извършва при предварително изискана от издаващата държава гаранция, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане. В тези случаи не се извършва трансфер на осъдено лице, а разноските по неговото връщане са за сметка на издаващата държава.

Действия след получаване на Европейска заповед за арест

Чл. 42. (1) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2008 г.) След получаване на Европейска заповед за арест пряко от компетентен орган на издаващата държава членка окръжният съд, в чийто район се намира исканото лице, проверява дали тя отговаря на изискванията по чл. 36 и 37 и разпорежда на полицията задържането му за срок до 72 часа.

(2) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2008 г.; доп., бр. 49 от 2010 г.) Когато за исканото лице е получена Европейска заповед за арест извън случаите по ал. 1, полицията го задържа за 24 часа и уведомява незабавно съответния окръжен прокурор. В тези случаи прокурорът извършва проверка дали Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 36 и 37. Прокурорът може да постанови задържане на лицето за срок до 72 часа.

(3) (Отм., ДВ, бр. 52 от 2008 г.).

(4) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Сигнал, получен чрез ШИС се приравнява на Европейска заповед за арест, ако е придружен от информацията по чл. 37, ал. 1 и 2, и се изпълнява в съответствие с чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници.

(5) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по чл. 38а, ал. 1, т. 1 - 3, когато Европейската заповед за арест не е придружена с превод на български език, прокурорът уведомява незабавно издаващата държава членка за изпращането му в срока по ал. 2. Ако в този срок не се получи превод на заповедта, задържаното лице се освобождава от прокурора.

Чл. 43. (1) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по чл. 42, ал. 1 съдът служебно се произнася по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице.

(2) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по чл. 42, ал. 2 прокурорът внася искането за вземане на тази мярка в съответния окръжен съд.

(3) (Изм., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; предишна ал. 2, изм., бр. 52 от 2008 г.) Съдът се произнася незабавно по вземането на мярката за неотклонение по реда на чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Съдът назначава на лицето защитник и преводач, ако не владее български език, и го запознава с основанието за задържането му, съдържанието на Европейската заповед за арест, както и с правото му да изрази съгласие за предаване на компетентните органи на издаващата държава членка и последиците от това.

(5) (Изм., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; предишна ал. 4, бр. 52 от 2008 г.) По искане на задържаното лице окръжният съд може да измени мярката задържане под стража в друга мярка, която осигурява участието му в производството по изпълнение на Европейската заповед за арест, по реда начл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 44. (1) Окръжният съд образува съдебно производство и насрочва съдебно заседание за разглеждане на Европейската заповед за арест в 7-дневен срок от задържането на исканото лице от полицията.

(2) Европейската заповед за арест се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии с участието на прокурор.

(3) Съдът назначава на исканото лице защитник, ако няма такъв, и преводач, ако не владее български език, разяснява му правото да даде съгласие за предаване на издаващата държава членка, както и да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61, и последиците от тези действия.

(4) Съдът може да изиска от издаващата държава членка допълнителна информация, като определи срок за получаването й, както и да приема информация, предоставяна от издаващата държава.

(5) В съдебното заседание съдът изслушва прокурора, исканото лице и неговия защитник.

(6) Съдът обсъжда налице ли са условията за предаване по чл. 36 и 41 и има ли основания за отказ по чл. 39 или 40, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52.

(7) (Доп., ДВ, бр. 52 от 2008 г., бр. 49 от 2010 г.) Съдът постановява незабавно решение за предаване на исканото лице или за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест. Във всички случаи, когато допуска изпълнение на Европейска заповед за арест, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава. В случай на прилагане на чл. 52, ал. 1 тази мярка за неотклонение се счита за взета от момента на приключване на наказателното производство или от момента на изтърпяване на наложеното наказание.

(8) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2008 г.; доп., бр. 55 от 2011 г.) В случаите по чл. 40, ал. 1, т. 4 съдът приема да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето.

(9) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2008 г.) След постановяване на решението съдът служебно се произнася по мярката за неотклонение, която е в сила до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода или на мярката, изискваща задържане на лицето.

(10) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2008 г.) След влизането в сила на решението по ал. 8 съдът изпраща препис от него на съответната окръжна прокуратура по местонахождението на лицето.

(11) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Окръжният прокурор внася предложение пред съответния окръжен съд по местонахождението на лицето, като съдът разглежда предложението по реда на чл. 457, ал. 2 - 5 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(12) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Решението на окръжния съд подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.

(13) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2010 г.) Алинеи 11 и 12 се прилагат и в случаите, когато лицето е осъдено от чужд съд, след като е било предадено за наказателно преследване в съответната държава въз основа на Европейска заповед за арест при условията на чл. 41, ал. 3. В тези случаи при връщането на лицето Върховната касационна прокуратура го настанява в съответно място за лишаване от свобода, за което уведомява окръжния прокурор по ал. 11.

Чл. 45. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2010 г.) Когато в съдебното заседание исканото лице изрази съгласие за предаване, съдът прилага съответно чл. 19, ал. 1 и 2. В този случай лицето може да направи и отказ от принципа на особеността. Тази разпоредба не се прилага, когато срещу исканото лице има висящо наказателно производство за престъпление, различно от това, за което е издадена Европейската заповед за арест, или лицето трябва да изтърпи наказание за престъпление, различно от това, за което е издадена Европейската заповед за арест.

(2) Исканото лице може да оттегли съгласието по ал. 1 в тридневен срок от даването му. В този случай производството продължава по реда на чл. 44.

(3) Когато исканото лице даде съгласие да бъде предадено, съдът постановява решение в 7-дневен срок от изтичането на срока за оттегляне на съгласието по ал. 2, след проверка на условията по чл. 36 и 41 и основанията за отказ по чл. 39. Решението е окончателно.

Чл. 46. (1) Когато в окръжния съд са постъпили европейски заповеди за арест от две или повече държави членки за едно и също лице, съдът взема решение с оглед на всички обстоятелства, след като прецени тежестта и мястото на извършване на престъпленията, датите на постъпване на европейските заповеди за арест и целта, за която е издадена съответната заповед.

(2) Съдът може да се консултира с Евроджъст (Eurojust) при вземане на решението по ал. 1.

(3) В случай на конкуренция между Европейска заповед за арест и молба за екстрадиция, подадена от държава, която не е членка на Европейския съюз, съдът преценява всички обстоятелства, по-специално посочените в ал. 1 и в съответния международен договор.

(4) Молба за екстрадиция, подадена от Международния наказателен съд, се ползва с предимство.

Привилегии и имунитети

Чл. 47. (1) Когато исканото лице се ползва с привилегия или имунитет по отношение на юрисдикцията на Република България и български орган има правомощие да отнеме привилегията или да снеме имунитета, съдът незабавно прави искане за това до компетентния орган.

(2) Когато компетентен е орган на друга държава или международна организация, съдът незабавно уведомява издаващия орган, за да направи искане за отнемане на привилегията или снемане на имунитета.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 сроковете за приключване на съдебното производство по изпълнение на Европейската заповед за арест започват да текат от деня, в който съдът е уведомен за отнемането на привилегията или за снемането на имунитета.

Чл. 48. (1) Решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протест на прокурора, подадени в 5-дневен срок от обявяване на решението.

(2) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2010 г.) Жалбата и протестът се разглеждат в 5-дневен срок от постъпването им в съда по реда на чл. 44. Съдът обявява решението си в открито съдебно заседание с участие на страните.

(3) Решението на съда се постановява не по-късно от 60 дни от задържането на лицето от полицията и е окончателно.

Чл. 49. (1) Когато Европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена в сроковете по чл. 45, ал. 3 и чл. 48, ал. 3, съдът незабавно уведомява за това издаващия орган, като излага мотивите за забавянето. В този случай сроковете се продължават с още 30 дни.

(2) Когато производството не е приключило в 90-дневен срок от задържането на лицето от полицията, съдът незабавно уведомява Евроджъст (Eurojust) за закъснението, като излага мотиви за това.

Временно предаване или изслушване на исканото лице

Чл. 50. (1) Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване и до приключване на съдебното производство по изпълнение на заповедта издаващият орган направи искане до окръжния съд за изслушване или временно предаване на исканото лице, съдът или изслушва лицето, или го предава временно на издаващия орган.

(2) Исканото лице се изслушва от съда в присъствие на представител на издаващия орган в съответствие с българското законодателство и при условия, определени по споразумение между издаващия орган и окръжния съд.

(3) Исканото лице се предава временно при условия и за срок, определени по споразумение между издаващия орган и окръжния съд.

(4) Временно предаване се допуска, при условие че издаващият орган гарантира връщането на лицето в Република България, за да участва в съдебното производство по изпълнение на заповедта.

Предаване на лице, екстрадирано в Република България

Чл. 51. (1) Лице, екстрадирано в Република България от държава, която не е членка на Европейския съюз, и защитено от принципа на особеността, предвиден в международния акт, по силата на който е било екстрадирано, не може да се предаде на издаващия орган, освен ако е получено съгласие от държавата, от която е било екстрадирано.

(2) Министърът на правосъдието незабавно прави искане до компетентния орган на държавата, от която е било екстрадирано исканото лице, за съгласие то да бъде предадено на издаващия орган.

(3) Сроковете за приключване на съдебното производство по изпълнение на Европейската заповед за арест започват да текат от деня на получаване на съгласието по ал. 2.

(4) До получаване на решението на държавата, от която е било екстрадирано исканото лице, окръжният съд му налага мярка, която осигурява участието му в производството по изпълнение на Европейската заповед за арест.

Отложено изпълнение на Европейската заповед за арест.
Изпълнение под условие

Чл. 52. (1) Ако срещу исканото лице в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест, с решението за предаване съдът може да отложи предаването на лицето до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на наложеното наказание.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2010 г.) В срока по ал. 1 вместо отлагане на предаването съдът може да предаде временно исканото лице на издаващата държава членка при условия, определени в писмено споразумение между съда и издаващия орган.

Уведомяване за решението

Чл. 53. (1) Окръжният съд уведомява незабавно издаващия орган за решението по Европейската заповед за арест и за действията по изпълнението му, които ще се предприемат.

(2) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Заверен препис от влязлото в сила решение по Европейската заповед за арест се изпраща незабавно на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.

(3) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2008 г.) При допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест Върховната касационна прокуратура издава постановление за изпълнение на решението.