Закон за имуществата, собствеността и сервитутите - от романска правна система чрез Италиански граждански законник



Дата04.01.2018
Размер122.54 Kb.
РЕЦЕПЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННОТО ПРАВО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Османски период в българските земи:

  • османски закони;

  • обичайно право.

След Освобождението:

  • отмяна на законите, открито противоречащи на новите условия;

  • запазват се някои от османските закони – търговски закон, наказателен закон, някои от гражданските закони;

  • провъзгласяване на редица нови прогресивни принципи;

Възможност за създаване на нова българска правна система:



  • опити за узаконяване на обичайното право;

  • връщане към българското законодателство;

  • създаване на ново законодателство:

    • ново самобитно българско право – изисква време, добри юристи и традиции; пример – създаване на Германски граждански законник (в сила от 1900 г. до днес);

Германският граждански законник, 1896 г.



    • чрез възприемане на чужди законодателни образци (рецепция) – от различни законодателни актове в зависимост от местните особености, като се взима най-съвременното и модерното от европейското законодателство.



      • Новото българско законодателство се формира в края на ХІХ в. и началото на ХХ в.;

      • Българският законодател се обръща към кодифицираното право на напредналите европейски страни;

      • Принципи:

    • равенство на гражданите пред закона;

    • възможност всеки да сключва договори;

    • наказуемост само на престъпленията, предвидени в закона;



  • Рецепция в различните области на българската правна система от:

    • гражданско право (Закон за задълженията и договорите, Закон за имуществата, собствеността и сервитутите)– от романска правна система чрез Италиански граждански законник;

    • търговско право (Търговски закон)– от немска система чрез Унгарски търговски закон+романска система (материя за несъстоятелността);




    • наказателно право (Наказателен закон)– от унгарската система и проект за руски наказателен закон;

    • процесуално право (Закон за углавното съдопроизводство, Закон за гражданското съдопроизводство)– от руска система (Временни прави за устройство на съдебната част в България).



  • Възприемане на смесена система за заимстване на чуждото законодателство в отделните отрасли на българското право – търси се най-съвършеното и най-прогресивното от европейското право.

  • Механично възприемане, без да се синхронизират отраслите.

  • Липса на приемственост между българските правителства и тяхната законодателна политика.



  • Българското реципирано законодателство:

    • по-прогресивно от дотогава действащото;

    • включва нови прогресивни принципи;

    • изключва възможността за несполучливи опити за автентични български закони;

    • законите приемани често без обсъждане и промени.

СЪЗДАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

СЪЗДАВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ПРАВО


  • След Освобождението в България продължава да се прилага турското гражданско законодателство, което е пречка за развитието на обмена на страната;

  • Закон за задълженията и договорите (ДВ бр. 268/5.12.1892);

  • създаден на основата на Италианския граждански закон (Codice Civile), който усъвършенства френския граждански закон ,романска правна система; материя за изкупуването в областта на продажбата – от Испанския граждански закон;



  • ЗЗД урежда: отношенията на обмен, положението на гражданскоправните субекти и правоотношенията между тях;

  • Основни принципи:

    • формално равенство на гражданите пред закона (чл. 9), всяко лице може да сключва договори, ако не е неспособно; неспособни лица (чл. 10) – непълнолетни, запретени, ограничени от закона;

    • автономия на договарянето (чл. 28) – страните имат пълна свобода при договарянето; договорите са със силата на закон за страните; атакуване на договорите само при точно определени случаи и то по съдебен ред (чл. 70); чл. 308 – унищожаване на продажба на недвижим имот при цена два пъти по-ниска от пазарната стойност; договорите трябва да бъдат изпълнени добросъвестно (чл. 29);

    • облигационно-вещен ефект на договорите, които имат за предмет прехвърлянето на собственост (чл. 30) – собствеността се прехвърля по силата на самия договор, не е нужно фактическо предаване на вещта; самото съгласие прехвърля собствеността и риска върху новия приобретател.

  • ЗЗД регламентира различни видове договори: договор за продажба, договор за замяна, договор за наем, договор за дружество, договор за рента, договор за застраховка и др.; около 100 текста посветени на продажбата.

СЪЗДАВАНЕ НА ТЪРГОВСКОТО ПРАВО


Най-старите форми:

- замяна – натурална размяна и породените от нея правоотношения;

- отделянето на търговското от гражданското право и създаване на специално търговско право – едва през Средновековието; зараждане на важните институти на търговското право;

- особена форми на средновековен обмен – на пазари и панаири на определени дати; несъответствие между осъществявания обмен и съществуващото феодално право;

- необходимост от ново, по-подвижно и универсално право, приложимо за всички сделки на пазарите и панаирите;

- пренасяне на търговския обмен в градовете – окончателно формиране на съсловното търговско право;

- влияние на италианското търговско-съсловно право през Късното Средновековие;

- поемане на ръководната роля в развитието на търговското право от Франция – систематичност, краткост и яснота на френските разпоредби, образец за подражание; френски търговски закон Code de commerce (в сила от 1808);

- Германия и нейната уредба на търговското право – България черпи първите два раздела на ТЗ от тази правна система през Унгарския търговски закон; Закон за кооперативните сдружения (1907) – също съставен на базата на Унгарския търговски закон;



  • В българските земи:

    • Първа българска държава – слаб обмен, натурална размяна, слабо парично обръщение, затворено натурално стопанство, примитивни обществени отношения;

    • Втора българска държава – наличие на български монети, разцвет на обмена, множество международни договори и грамоти; връзки с италианските републики;

    • османско владичество – опит за реформиране на законодателството: Турски търговски закон (1850) по образец на Френския търговски кодекс, привилегии на западните търговци и техните права (капитулации); Закон за търговските съдилища (1847), Закон за правото на чужденци да владеят имоти в империята (1867) и др.




    • след Освобождението: първоначално продължава да се прилага турския търговки закон;

  • Създаване на българския Търговски закон:

    • инициатива от страна на търговското съсловие;

    • създаване на специална комисия;

    • приемане на закона от НС през 1897 г. (ДВ бр. 114/ 29. V. 1897);

    • така създаденият ТЗ е специален, особен , закон само за отношенията на търговския обмен, регулира всички институти – за търговците, търговските дружества, търговските сделки, несъстоятелността;



    • рецепция от две различни правни системи – романска и немска; от немската правна система чрез Унгарски търговски закон; материята за несъстоятелността – от романската система чрез Румънския търговски закон;

    • според чл. 1 от ТЗ, по търговски дела се прилагат разпорежданията на ТЗ, при липса на такива – търговските обичаи, ако и такива няма – гражданските закони (субсидиарно приложение на гражданското право);

Основни материи, включени в ТЗ:



      • материята за дружествата:

    • събирателно дружество – две или повече неограничено и солидарно отговорни лица; малък брой съдружници, близки отношения, обикновено наследници на общ наследодател; взаимна обвързаност в сделките;

    • акционерно дружество – висша форма на сдружаване, членува всеки, който притежава акции, значителен капитал на дружеството, осъществяване на значителни стопански операции, органи на АД: общо събрание, управителен и контролен съвет; въпросите се решават с болшинството на акциите, а не на присъстващите;

    • командитно дружество – има както ограничено отговорни, така и неограничено отговорни съдружници.

      • материята за сделките – само определени категории сделки са обявени за търговски – едните са обявени за такова винаги, а другите – когато са извършени по занятие; разделят съдържа 370 текста; обхваща определение за сделките, общи правила, сключване, изпълнение; отделни договори: продажба, комисионен договор, спедиционен, превоз, издателски, менителница, застраховане и пр.


      • материята за несъстоятелността – заимствана от романската правна система; отнася се до универсално принудително изпълнение срещу търговец, спрял плащането на задълженията си; кредиторите се обръщат към съда и искат обявяване на несъстоятелност; може да стане и служебно; съдът назначава деловодител и синдик (завежда сметките и се грижи за интересите на дружеството); Закон за предпазния конкордат (1932) – възможност за преодоляване на затруднението и стабилизиране на длъжника, по-добра защита на интересите на кредиторите.

СЪЗДАВАНЕ НА ВЕЩНОТО ПРАВО




  • Закон за имуществата, собствеността и сервитутите (в сила от 1904);

  • Ликвидиране на остатъците от османската феодална собственост;

  • Възприема уредбата на романската правна система;

  • Материя:

    • имущества (движими и недвижими);

    • собственост (общи разпореждания, придобиване право на собственост, ограничаване правото на собственост);

    • сервитути – ограничени вещни права, познати от РП (служещи права); наличие на два имота – господстващ и служещ имот; примери – право на преминаване, право на водопрекарване и др.

  • Принципи:

    • право на неограничена частна собственост (чл. 29, 33, 73). Ограниченията трябва да са изрично регламентирани в закона – чл. 136 – 138. Правото на собственост, макар и неограничено, е може да нарушава равното подобно право на другите;

    • видове собственост: движима (чл. 11, 12) и недвижима (чл. 2, 3), режим и защита; добросъвестно и недобросъвестно владение; движими вещи – бърз обмен, ежедневна употреба; недвижими вещи – защита правата на собствениците, публичност на актовете за отчуждаване, нотариални актове и вписвания;




    • сервитути – лични и поземлени;

    • владение – добросъвестно и недобросъвестно;

    • давност (Закон за давността) – придобивна (придобиване на едно право; 10/20 г. добросъвестно/недобросъвестно владение) и погасителна давност (погасяване на едно задължение; кратки срокове – 6 м., 1 г., 3 г., 5 г.).

ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ




  • Подписване на Санстефанския мирен договор (3.ІІІ. 1878):

    • справедливо и трайно разрешаване на българския въпрос;

    • в границите на българската държава се включват почти всички територии, населени с българско население;

    • съблюдава се етническите и исторически особености;

    • справедливост и прогресивност на разпоредбите.




  • Западните държави отказват промяна на статуквото;

  • Противопоставят се на разширеното влияние на Русия на Балканите;

  • Не се допуска създаването на голяма славянска държава под влиянието на Русия;

  • Русия – след войната в лошо финансово и военно състояние, принудена да приеме нови условия;




  • Решенията на Берлинския конгрес:

    • разделянето на българските земи на две части: Княжество България и Източна Румелия;

    • Източна Румелия - провинция на Османската империя , политическа и военна власт на султана; пълна административна автономия;

    • свикване на европейска комисия от представителите на държавите, подписали Берлинския договор – за съставяне на Органически устав на областта (чл. 18); определяне правомощията на Генерал-губернатора; административно, съдебно, финансово и съдебно устройство;

    • Генерал-губернатор – назначаван от султана със съгласието на Великите сили за срок от 5 г.;




  • Свикване на Европейска комисия:

    • членове – Хенри Дръмонд, лорд Дънамор (Англия); барон Калаи (Австро-Унгария); Брауншвайг (Германия); Вернони (Италия); барон Дьо Ринг, Кутули (Франция); полк. Александър Шепелев, княз Алексей Цертелев (Русия). Няма представители от областта (чл. 18);


    • начало на заседанията на комисията (септември 1878) – първо в Цариград, после в Пловдив;

    • масова активност на населението в областта – дописки, преса, протести и др.

    • отхвърляне на проекта за Органически устав, предложен от Високата порта;

    • комисарите изработват проекти за отделните раздели на Органическия устав, които се внасят за обсъждане в комисията;

    • спорове по въпроса за изборността и назначаемостта на чиновническия апарат; централизъм или децентрализация;



    • възприет принципът на назначаемост с някои компромиси: Генерал-губернаторът се назначава от султана за срок от 5 г.; от списък от 3 кандидати султанът назначава гл. секретар; Генерал-губернаторът назначава, с одобрението на султана, директорите на административни служби, върховните съдии, окръжните управители; до 1 месец ако султанът не се противопостави на назначенията, смятат се за потвърдени;

- Органически устав – в сила от 14. ІV. 1879 г.; има 15 глави; 495 члена; прогласява основните права и свободи на гражданите.

Генерал-губернатор (Главен управител):

    • Алеко Богориди (1879– 1884) ;

    • Гаврил Кръстевич (1884– 1885).

- правомощия: изпълнителна власт, участва в изработването на областните закони; издава прикази; назначава съдии, чиновници; свиква избори на Областно събрание; предлага бюджет; обнародва закони; издава правилници към закони;

Областно събрание:

    • законодателен и представителен орган;

    • състав: 56 депутати общо – по право (10), назначени от Генерал-губернатора (10), избрани от населението (36);

    • активно избирателно право: румелийско гражданство, 21 навършени години, местожителство в областта, имуществен ценз (недвижим имот); изключения (духовници, съдии, чиновници); лишени от активно избирателно право: войска, милиция;

    • лишени от избирателни права също: осъдени за углавно деяние; намиращи се под съдебно запрещение; длъжници; намиращи се на чуждестранна служба (чл. 76);

    • пасивно избирателно право: навършени 25 години и имащи избирателни права; не могат да бъдат избирани: административни чиновници; стража и милиция; занимаващи се с финансите на областта;

    • заседания на Областното събрание: веднъж годишно на редовна сесия от втория понеделник на октомври за максимум два месеца;

    • за разисквания – присъствие на половината депутати; решения – с абсолютно мнозинство;


  • Правомощия на Областното събрание:

    • обсъжда и приема законодателни актове, които стават закони след утвърждаване от султана (пречки);

    • специфична законодателна практика: издаване от Постоянния комитет на публично-административни правилници със сила на закон, не трябва одобрение от султана;


    • законодателна инициатива на депутатите: внасяне на законопроекти, подписани поне от 6 депутата;

    • Генерал-губернаторът внася законопроектите и бюджета в Областното събрание;

    • Областното събрание може да задължи Генерал-губернаторът да изработи и внесе даден законопроект (чл. 100);


  • Други правомощия на Областното събрание:

    • контролират дейността на директорите;

    • отправят питания и запитвания към директорите и ги бламират;

    • обсъждат бюджета на областта



  • Постоянен комитет:

    • състав от 9 редовни члена и 3 заместници;

    • избират се от средата на Областното събрание;

    • постоянно действащ орган;

    • компетенции: осъществява върховен административен, финансов и политически контрол в областта;

    • заседава 3 дни месечно;

    • членове: Ив. Гешов, Янкулов, Маджаров, К. Величков, Странски, Салабашев, Тилев, Воденичаров, Карапиров (изцяло български състав);

    • законодателни правомощия: издаване на публично-административни правилници;



  • Централно управление:

    • шест дирекции, оглавявани от директори;

    • Частен съвет (Директорат) – от директорите при Генерал-губернатора за осъществяване на изпълнително-разпоредителна власт; ръководство управлението на областта;

    • дирекции: на вътрешните работи; на правосъдието; на финансите; на народното просвещение; на земеделието, търговията и обществените сгради; милиция и жандармерия;

    • назначаване на директори: от Генерал-губернатора, изключение – на вътрешните работи и главен секретар; на милицията (от султана);



Официални езици в областта: български, турски и гръцки (чл. 22).
Административно-териториално деление: 6 окръга (департамента), които се делят на 28 околии.

Съдебна власт:

    • кметски съдилища – изборно начало;

    • околийски съдилища;

    • окръжни съдилища;

    • Върховен съд – въззивна инстанция.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница