Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване

„(2) Български лизингодател или лизингополучател може да сключи договор за лизинг на въздухоплавателно средство след предварително писмено одобрение на ръководителя на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” или на оправомощено от него длъжностно лице в следните случаи и при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 8/2008 на Европейската комисия от 11 декември 2007 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета по отношение на общите технически изисквания и административните процедури, приложими за търговските въздушни превози (ОВ № L 010 от 12.01.2008):

1. отдаване на сух лизинг на оператор от Европейската общност;

2. отдаване на сух лизинг на оператор извън Европейската общност;

3. наемане на сух лизинг от оператор от Европейската общност;

4. наемане на сух лизинг от оператор извън Европейската общност;

5. наемане на мокър лизинг от оператор извън Европейската общност;

6. наемане на мокър лизинг от оператор от Европейската общност.”

„11. документи, удостоверяващи, че са спазени съответните изисквания по Регламент (ЕО) № 8/2008 на Европейската комисия от 11 декември 2007 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета по отношение на общите технически изисквания и административните процедури, приложими за търговските въздушни превози (ОВ № L 010 от 12.01.2008)”.

1. В ал. 1 се създава т. 4а:

„4а. контролира изпълнението на задълженията на летищните оператори и на въздушните превозвачи по Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (ОВ № L 204 от 26.07.2006 г.) (Регламент № 1107/2006), в качеството й на национален орган, отговарящ за изпълнението на този регламент.

2. В ал. 5 думите „или принудителни административни мерки” се заличават.

3. Създава се ал. 6:

„(6) При извършване на летателни проверки в полет, инспекторите по въздухоплаване получават командировъчни пари, в размери, определени за член на екипажа – командир на полета”.

„Чл. 16г. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е отговорният орган по сигурността на гражданското въздухоплаване в Република България, който координира дейността между физическите и юридическите лица за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване.

(2) В изпълнение на задълженията си по ал. 1, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”:

1. разработва и предлага за издаване от министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и председателя на Държавната агенция „Национална сигурност” наредбата по чл. 11, ал. 2, както и други нормативни актове, издавани въз основа на закон, свързани с постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване, и контролира тяхното изпълнение;

2. разработва и предлага за одобряване от министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и председателя на Държавната агенция «Национална сигурност» Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, Националната програма за контрол на качеството за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване и Националната програма за обучение в областта на сигурността в гражданското въздухоплаване;

3. контролира и съгласува плановете за действие при кризисни ситуации, предизвикани от акт на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване;

4. извършва оценка на анализа на риска от възникване на акт на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване, набелязва и предлага конкретни действия;

5. контролира функционирането на пропускателната система в летищата и другите обекти на гражданското въздухоплаване;

6. координира с компетентните държавни органи вземането на решения и осигурява, когато това е целесъобразно, практически осъществими и установени в международен договор, по който Република България е страна, искания на други държави за прилагане на засилени мерки за сигурност по отношение на полети на чужди авиационни оператори;

7. осъществява сътрудничество с други държави за обмен на информация за заплахи, насочени срещу гражданското въздухоплаване, включително след съгласуване с компетентните държавни органи при необходимост определя рисковите страни, до които се изпълняват полети от български авиационни оператори;

8. извършва мониторинг и координира надзора по прилагането и изпълнението на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване”.
§ 4. Досегашният чл. 16г става чл. 16д и в него се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „в срок до 30 дни” се поставя запетая и се добавят „освен ако в регламент на Европейския съюз не е определен друг срок”.

2. В ал. 2 след думите срока по ал. 1” се поставя запетая и се добавят „освен ако в регламент на Европейския съюз не е определен друг срок”;

3. В ал. 5 думите „като принудителна административна мярка” се заличават.
§ 5. Досегашният чл. 16д става чл. 16е.
§ 6. Досегашният чл. 16е става чл. 16ж.
§ 7. Създава се Глава I „А”:

„Глава I „А”

ГАРАНТИРАНЕ НА СИГУРНОСТТА В ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ
Чл. 16з. (1) Сигурността в гражданското въздухоплаване се постига чрез:

1. издаването на нормативни и индивидуални административни актове, приемането на програми за сигурност, планове за действие при незаконна намеса и други актове, издадени от ръководителите на авиационните оператори, летищните оператори, операторите по наземно обслужване, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” (ДП „РВД”);

2. въвеждане на системи за физическа защита;

3. определяне на зони за сигурност и реда за пребиваване в тях;

4. контрол и проверка на лица и вещи при влизане (излизане) във/от зоните за сигурност;

5. подготвен персонал за изпълнение на задачи по сигурността.

(2) Мерките за сигурност се предприемат единствено за постигане на сигурността във въздухоплаването, като се избират тези, които в най-малка степен ще окажат негативно въздействие върху конкретното лице и обществото.

(3) Негативния резултат от избраната мярка за сигурност не може да е явно непропорционален спрямо очакваната успешна последица от нея.

(4) Избраната мярка за сигурност се прилага до постигане на целта й или до момента, в който се установи, че целта не може да се постигне.

Чл. 16и. Субектите, осигуряващи постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване, съобразно функционалната си компетентност са:

1. министърът на транспорта чрез прилагането и развиването на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;

2. Съветът за сигурност на гражданското въздухоплаване;

3. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”;

4. летищната администрация или летищните оператори, на които са възложени функциите на летищна администрация;

5. Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”;

6. авиационните оператори;

7. операторите по наземно обслужване;

8. съответните служби в Министерството на вътрешните работи, пряко свързани с обезпечаването на сигурността в гражданското въздухоплаване;

9. съответните служби на Министерството на финансите, пряко свързани с обезпечаването на сигурността в гражданското въздухоплаване;

10. съответната служба в Министерството на външните работи, пряко свързана с обезпечаването на сигурността в гражданското въздухоплаване;

11. председателят на Държавната агенция „Национална сигурност”.

(2) Летищната програма за постигане на авиационна сигурност се утвърждава от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

(3) Летищната програма за постигане на авиационна сигурност се съобразява с всички промени в законодателството, които засягат сигурността в гражданското въздухоплаване и се представя за утвърждаване от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

(4) Авиационните оператори изпълняват мерките, предвидени в летищната програма за постигане на авиационна сигурност.

(2) Програмите по ал. 1 се разработват в съответствие с изискванията на Националната програма за сигурност, летищните програми за постигане на авиационна сигурност, с характера на извършваната авиационна дейност и се утвърждават от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

(3) Програмата по ал. 1 се съобразява с всички промени в законодателството, които засягат сигурността в гражданското въздухоплаване и се представя за утвърждаване от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

(4) Авиационните оператори изпълняват мерките, предвидени в програмите по ал. 1.

(2) Достъпът на лица и моторни превозни средства до зоните за сигурност се разрешава само срещу представяне на валиден пропуск.

(2) Забранените за превоз предмети се конфискуват или на пътника се забранява достъпът до зоните за сигурност с ограничен достъп и до въздухоплавателното средство.

(2) Служителите по сигурността по време на полет предприемат мерки за предотвратяване на актове на незаконна намеса срещу гражданското въздухоплаване.

(3) При предприемане на мерките по ал. 2, служителят спазва изискванията на чл. 16з, ал. 2-4.

(4) Министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите и председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” определят с наредбата по чл. 11, ал. 2 изискванията към служителите по сигурността по време на полет, условията и реда за назначаването им”.

„5. реда и условията за признаване на свидетелства за правоспособност на членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, издадени от държава – член на Европейския съюз или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

6. реда и условията за признаване на свидетелства за правоспособност на членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, издадени от други държави.”
§ 9. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 се създава изречение второ:

„Граждани на държава – член на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство се допускат до работа в гражданското въздухоплаване безсрочно и без да е необходимо разрешение на министъра на транспорта.”

2. В ал. 3 след думите „с висше образование” се поставя запетая и се добавят „с изключение на авиационните оператори, извършващи специализирани авиационни работи”.
§ 10. Създава се чл. 48к:

„Чл. 48к. (1) Летищните оператори предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки и оказват помощ, в съответствие с Регламент № 1107/2006, на лица с увреждания или с ограничена подвижност, с цел пътуване с въздушен транспорт.

(2) Когато предприетите мерки и помощта, оказана на лицето с увреждане или с намалена подвижност, не са съобразени с Регламент № 1107/2006, летищният оператор дължи обезщетение на лицето за причинените му вреди.

(3) Искът за обезщетение се предявява срещу летищния оператор пред съответния съд”.

„(1) Авиационен оператор е лице, регистрирано по Търговския закон, или регистрирано като търговец по законодателството на държава – член на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, със свидетелство за авиационен оператор, което удостоверява, че операторът притежава професионална годност и организация за гарантиране на безопасна експлоатация на въздухоплавателни средства при извършване на вписаните в свидетелството дейности”.

„(2) Правото за извършване на специализирани авиационни работи, различни от търговски въздушен превоз, се удостоверява със свидетелство за авиационен оператор за осъществяване на специализирани авиационни работи. Авиационният оператор, осъществяващ специализирани авиационни работи, е лице, регистрирано по Търговския закон или регистрирано като търговец по законодателството на държава – член на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”.

1. Създава се нова ал. 4:

„(4) За осъществяване на дейността си Авиоотряд 28 възлага обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки, освен в случаите, когато сроковете за провеждане на обществена поръчка правят невъзможно изпълнението на конкретен полет със специално предназначение по ал. 2.”

2. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.

„Чл. 81а. (1) Въздушните превозвачи осигуряват предприемането на необходимите мерки и оказват помощ, в съответствие с Регламент № 1107/2006, на лице с увреждане или с ограничена подвижност.

(2) Когато предприетите мерки и помощта, оказана на лицето с увреждане или с ограничена подвижност, не са съобразени с Регламент № 1107/2006, въздушният превозвач дължи обезщетение на лицето за причинените му вреди.

(3) Искът за обезщетение се предявява срещу въздушния превозвач пред съответния съд”.

„4. допълнително възнаграждение – 35 на сто от годишните средства за работна заплата в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, за специфични условия и изисквания към труда, свързани с осъществяване на регулаторните и контролни функции за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването, на служителите в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” – при условия и по ред, определени от министъра на транспорта”.

„ (3) Налага се имуществена санкция от 2 000 до 10 000 лева на:

1. летищен оператор, оператор по наземно обслужване, доставчик на аеронавигационно обслужване и авиационен оператор, който не представи за утвърждаване от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” в указания от инспекторите по сигурността срок програмите си по сигурност, контрол на качеството, обучение и плановете за незаконна намеса;

2. летищен оператор, който без одобрение от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” инсталира и експлоатира системи за физическа защита, видеонаблюдение, контрол на достъпа и технически средства за откриване на забранени предмети и вещества;

3. летищен оператор, оператор по наземно обслужване, доставчик на аеронавигационно обслужване и авиационен оператор, който не изпълни предвидените в програмата си за сигурност мерки;

4. летищен оператор, оператор по наземно обслужване, доставчик на аеронавигационно обслужване и авиационен оператор, който не представи план за действие с цел отстраняване на констатирани несъответствия след извършване на инспекционни проверки;

5. летищен оператор, който допусне или разреши нерегламентиран достъп на моторно превозно средство в зоните за сигурност на летище;

6. летищен оператор, който допусне в зона за сигурност с ограничен достъп персонал и пренасяни от него вещи и предмети без извършване на проверка;

(4) Наказва се с глоба от 500 до 2 000 лева:

1. служител на летищен оператор, оператор по наземно обслужване, доставчик на аеронавигационно обслужване или на авиационен оператор, който не изпълни или допусне изпълнение на служебни задължения от лица, които не притежават необходимата квалификация или обучение, придобити в сертифицирани от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” авиационни учебни центрове по сигурността;

2. който не носи на видно място в зони за сигурност валиден пропуск или не спазва изискванията относно съпроводения достъп;

3. който пребивава или извърши опит за нерегламентиран достъп в зони за сигурност без да има право на това;

4. който не уведоми летищните власти и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за загуба, кражба или унищожение на пропуск/идентификационна карта или не върне същия/същата при изтичане на тяхната валидност;

5. който наруши реда и правилата за сигурност на авиационен оператор по време на полет”.

(5) Налага се имуществена санкция от 2 000 до 10 000 лева на:

1. въздушен превозвач или негов агент, който откаже да превози лице с увреждане или с ограничена подвижност, поради увреждането му или ограничената му подвижност, ако не са налице основанията за отказ за превоз на такова лице, предвидени в чл. 4 от Регламент № 1107/2006;

2. въздушен превозвач или негов агент, който не предоставя свободно в достъпна форма информацията по чл. 4, параграф 3 от Регламент № 1107/2006;

3. въздушен превозвач или негов агент, който не изпълни задължението си по чл. 4, параграф 4 от Регламент № 1107/2006;

4. летищен оператор, който не обозначи местата, посочени в чл. 5 от Регламент № 1107/2006 или не представи информацията за тези места в достъпна форма за лицата с увреждания или с ограничена подвижност;

5. въздушен превозвач или негов агент, който не представи информация за нужда от оказване на помощ на лице с увреждане или с ограничена подвижност на летищен оператор, съгласно чл. 6 от Регламент № 1107/2006;

6. летищен оператор, който не окаже помощ на лице с увреждане или с ограничена подвижност, в съответствие с чл. 7 от Регламент 1107/2006;

7. въздушен превозвач или летищен оператор, който поиска допълнително възнаграждение от лице с увреждане или с ограничена подвижност за оказана помощ;

8. летищен оператор, който не изпълни задължението си по чл. 9 от Регламент 1107/2006 за установяване на стандарти за качеството на помощта, посочена в Приложение І от Регламент 1107/2006;

9. летищен оператор или въздушен превозвач, който не изпълни задължението си по чл. 11 от Регламент 1107/2006”.

„58. „Акт на незаконна намеса” е отправянето на заплаха, опит или действие, насочено срещу сигурността в гражданското въздухоплаване.”

„Чл. 43а. (1) Туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки, в съответствие с Регламент № 1107/2006, по отношение на лица с увреждания или с ограничена подвижност, с цел пътуване с въздушен транспорт.

(2) Когато предприетите мерки по ал. 1 не са съобразени с Регламент № 1107/2006, лицата с увреждания или с ограничена подвижност могат да претендират обезщетение за причинените им вреди. Искът за обезщетение се предявява срещу туроператора или туристическия агент пред съответния съд.”

2. В чл. 64б се създава ал. 5:

„(5) Комисията за защита на потребителите контролира изпълнението на задълженията на туроператорите и туристическите агенти по Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (ОВ № L 204 от 26.07.2006 г.) (Регламент № 1107/2006), в качеството й на национален орган, отговарящ за изпълнението на този регламент.

„Чл. 86г. Налага се имуществена санкция от 2 000 до 10 000 лева на:

1. туроператор или туристически агент, който не изпълни задълженията си по чл. 3 от Регламент № 1107/2006;

2. туроператор или туристически агент, който не изготви правила за безопасност и ограничения и с това наруши разпоредбата на чл. 4, параграф 3 от Регламент № 1107/2006;

3. туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението си по чл. 4, параграф 4 от Регламент № 1107/2006;

4. туроператор или туристически агент, който не представи информация за нужда от оказване на помощ на лице с увреждане или с намалена подвижност на летищен оператор, съгласно чл. 6 от Регламент № 1107/2006.”

1. Разпоредбата на § 1 относно чл. 10, която влиза в сила от 16 юли 2008 г.;