Закон за железопътния транспорт Обн., Дв, бр. 97 от 28. 11. 2000 г., в сила от 01. 2002 г т. 9, р. 4, №592 Глава първа общи разпоредби

Чл. 44. Отказът да се издаде лицензия и отнемането й подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Раздел II

Издаване на сертификат за безопасност

Чл. 45. (1) Дейностите по проверка на техническата изправност на возилата и проверката на съответствието на правоспособността и квалификацията на персонала, зает пряко с управлението им и с осигуряване на безопасната им експлоатация, се осъществяват от лицензирани физически или юридически лица.

(2) Лицензиите по ал. 1 се издават от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице за срок пет години.

(3) Лицензиите са поименни и не подлежат на преотстъпване.

(4) За издаване на лицензиите се събира такса в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

(5) Лицата, които кандидатстват за получаване на лицензия за извършване на проверка на техническата изправност на возилата за осигуряване на безопасна експлоатация по инфраструктурата и проверката на съответствието на правоспособността и квалификацията на персонала, зает пряко с управлението им, трябва да:

1. са създадени от Министерския съвет или от друг държавен орган или да са регистрирани по Търговския закон;

2. разполагат с квалифицирани специалисти;

3. разполагат с помещения, условия и технически средства, подходящи за извършване на дейността;

4. не извършват ремонти на возилата, които ще проверяват;

5. отговарят и на други условия, определени в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 46. (1) Лицензираните лица по чл. 45 удостоверяват годността на возилата за безопасна експлоатация по инфраструктурата и другите обстоятелства със сертификат за безопасност.

(2) Сертификатът за безопасност се издава за движение по железопътната инфраструктура със срок на валидност 5 години и подлежи на заверка всяка година. Сертификатът за безопасност не подлежи на преотстъпване.

(3) Условията и редът за издаване на лицензиите за дейностите по чл. 45, ал. 1 и изискванията за издаване на сертификат за безопасност се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(4) Правата, произтичащи от издадената лицензия, се прекратяват:

1. по решение на лицензиращия орган за отнемане на лицензията, когато:

а) са констатирани нарушения на разпоредбите на закона, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, или лицензията е издадена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;

б) лицето престане да отговаря на условията по чл. 45, ал. 5;

в) има влязло в сила съдебно решение за обявяване на притежателя на лицензията в несъстоятелност;

2. когато е подадена молба от нейния притежател;

3. когато се прекратява дейността на едноличния търговец или на юридическото лице на притежателя на лицензията;

4. когато е изтекъл срокът, за който е издадена.

Чл. 47. Отказът да се издаде лицензия по чл. 45 и отнемането й подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Раздел III

Железопътни превозвачи

Чл. 48. (1) Железопътните превозвачи са търговци, чиято основна стопанска дейност е предоставяне на железопътни транспортни услуги за превоз на пътници или товари във вътрешно или международно съобщение при задължително осигуряване на локомотиви за теглене на превозните средства.

(2) Превозвачите самостоятелно определят своя бизнесплан, своите инвестиционни и финансови програми, както и начините на изпълнението им съобразно условията на пазара.

Чл. 49. (1) Превозвачите, които предоставят транспортни услуги за превоз на пътници и товари, изпълняват превозите, ако:

1. превозът е възможен с железопътни транспортни средства;

2. превозът не е възпрепятстван от причини, които превозвачите не могат да избегнат или да отстранят.

(2) Превозвачите обявяват на видно място и по подходящ начин лицензиите и разписанията си, включително ограниченията при използването на някои влакове или класи пътнически вагони, цените и тарифите за предоставяните железопътни услуги.

(3) В случай, че превозът се извършва последователно от няколко превозвачи, те осигуряват експедиране при превоза на пътници и товари и могат да предлагат общи условия и цени за превоз.

(4) Превозвачите могат да координират дейността си, включително по разработване на вътрешни правила за функциониране на превозната дейност с националните и международните браншови асоциации и сдружения в железопътния транспорт.

Чл. 50. (1) В кабината на локомотива по време на движение трябва да има следните документи:

1. заверено копие от лицензията на превозвача;

2. удостоверение за правоспособност на персонала;

3. сертификат за безопасност;

4. пътен лист на локомотива;

5. удостоверение за спирачната маса на влака;

6. бордови дневник на локомотива;

7. разписание на влака.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията с наредба може да определя и други документи, които трябва да се намират на борда.

Чл. 51. В случай на предприемане на действията, предвидени в глава трета от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, работниците и техните работодатели - превозвачи, са длъжни да осигурят задоволително транспортно обслужване на населението, но не по-малко от 50 на сто от обема на превозите преди предприемането на тези действия.

Раздел IV

Задължения за извършване на обществени превозни услуги

Чл. 52. Размерът на средствата за компенсиране на намалените приходи (от безплатните и с намалени цени пътувания на учащи се, възрастни граждани, многодетни майки, инвалиди, ветерани от войните или други лица, определени с акт на Министерския съвет) на превозвачите, които са сключили договор за обществена превозна услуга и прилагат пътнически тарифи в интерес на една или няколко социални категории лица, се определя със Закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 53. Задължение за извършване на обществена превозна услуга се изпълнява въз основа на договор за поемане на задължение за обществена превозна услуга, който има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид транспортни услуги.

Чл. 54. (1) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги включват следните елементи:

1. задължение за експлоатация;

2. задължение за превоз;

3. тарифно задължение.

(2) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат чрез дългосрочен договор, сключен между министъра на транспорта и съобщенията и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена превозна услуга. Договорът се сключва за срока на валидност на лицензията на превозвача и се актуализира ежегодно.

(3) В договора по ал. 2 се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.

(4) Условията и редът за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги се определят с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията, министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика.

Чл. 55. (1) С решение на общинския съвет могат да се предоставят средства и да се сключват договори с превозвачите за поемане на задължения за обществени превозни услуги.

(2) Други юридически лица също могат да предоставят средства и да сключват договори с превозвачите за поемане на задължения за обществени превозни услуги.

Глава четвърта

КОМБИНИРАН ТРАНСПОРТ

Чл. 56. Комбинираният транспорт е превоз на товари, при който в транспортната верига "от врата до врата" се използват най-малко два вида транспорт, както следва:

1. товарният автомобил, ремаркето или полуремаркето със или без теглещи единици, сменяеми каросерии или 20- и повече футови контейнери извършва автомобилен превоз в началната или крайната отсечка на пътуването, а останалата част се извършва с железопътен, морски превоз или с превоз по река, като тази отсечка надхвърля 100 км по права линия;

2. между пунктове, където стоките се товарят, и най-близката удобна товарна жп гара за начална отсечка, и между най-близката удобна разтоварна жп гара и пункта за разтоварване в крайната отсечка;

3. в радиус, ненадхвърлящ 150 км по права линия от вътрешното речно или морско пристанище за товарене или разтоварване.

Чл. 57. Министерският съвет може да предприема мерки за стимулиране на комбинирания транспорт.

Чл. 58. Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за комбинирани превози на товари.

Глава пета

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРЕВОЗ

Раздел I

Общи разпоредби

Чл. 59. С договора за железопътен превоз превозвачът се задължава да превози до определено място пътници и техните багажи, багажни и други пратки или товари срещу заплащане.

Чл. 60. (1) За осъществяване на превоза между превозвача и пътника се сключва договор за превоз, който съдържа:

1. началната и крайната гара, вида на превоза и маршрута;

2. количеството и вида на превозната услуга;

3. особените изисквания, предявени от пътника;

4. цените и условията за осъществяване на превоза;

5. номера и датата;

6. други условия, предвидени в нормативен акт или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) За осъществяване на превоза между превозвача и изпращача (товародателя) се сключва договор за превоз на товари, който съдържа:

1. началната и крайната гара, вида на превоза и маршрута;

2. количеството и вида на превозната услуга;

3. наименованието на товародателя и товарополучателя;

4. особените изисквания, предявени от изпращача;

5. цените и условията за осъществяване на превоза;

6. подписа и печата на превозвача и изпращача или на упълномощено от него лице;

7. други условия, предвидени в нормативен акт или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 61. Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставка или доставяне на друг получател не по-късно от предаването на екземпляр от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната.

Чл. 62. (1) Условията и редът за извършване на превози на пътници и багажи, за изискванията към превозните документи и редът за издаването им се определят в наредба за превоз на пътници и багажи на министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Условията и редът за извършване на превози на товари и колетни пратки за изискванията към превозните документи и редът за издаването им се определят в наредба за превоз на товари и колетни пратки с железопътен транспорт на министъра на транспорта и съобщенията.

(3) Условията и редът за превоз на опасни товари и за назначаването и професионалната квалификация на консултанти по сигурността на превозите на опасни товари, за изискванията към превозните документи и редът за издаването им се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(4) Условията и редът за превоз на военни товари, техника и войски се определят с наредба на министъра на отбраната и министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 63. При международните превози се използват превозни документи, отговарящи на изискванията на международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 64. При превози, извършени от няколко превозвачи, както и при комбинирани превози, отговорността на отделните участници е солидарна в случаите, когато не може да се установи по чия вина е настъпила вредата.

Чл. 65. Превозвачът е длъжен да застрахова отговорността си спрямо пътниците и багажите, товарите и трети лица.

Раздел II

Договор за превоз на пътници

Чл. 66. С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози до определено място пътниците и техните багажи с железопътен транспорт, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.

Чл. 67. (1) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава индивидуален или колективен билет.

(2) Действителността на договора за превоз на пътници не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета.

Чл. 68. (1) При превоз на багаж превозвачът задължително издава багажна разписка.

(2) Багажната разписка установява количеството, вида и местоназначението на багажите, които се предават на превозвача.

Чл. 69. При превоз на превозни средства превозвачът издава превозна разписка и я предава на пътника. Превозната разписка може да бъде неразделна част от превозния документ на пътника.

Чл. 70. До доказване на противното превозните документи по чл. 67, 68 и 69 служат като доказателство за сключването и съдържанието на превозния договор.

Чл. 71. Върху билета се посочват наименованието и адресът на превозвача. Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача.

Чл. 72. (1) Договорът за превоз на пътници се счита за сключен от момента на получаване на билета или друг превозен документ.

(2) В случаите, когато билетът не е поименен, той може да се преотстъпва, докато превозът не е започнал.

Чл. 73. (1) Превозвачът предава багажите на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка превозвачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице достатъчно доказателства за неговата принадлежност.

(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника в срок 30 дни.

Раздел III

Отговорност на превозвача и на пътника при договор за превоз на пътници

Чл. 74. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите.

Чл. 75. Превозвачът се освобождава от отговорност за причинените вреди, ако увреждането по чл. 74 се дължи на:

1. непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;

2. грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното поведение на пътниците;

3. поведението на трето лице, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати; не се счита за трето лице всяко друго предприятие, което използва железопътната инфраструктура. В този случай правото на обратен (регресен) иск не се накърнява.

Чл. 76. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на лицата, изпълняващи определени функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.

Чл. 77. Когато превозът е предмет само на един превозен договор, но е извършен от последователни превозвачи, отговорен в случай на смърт или на телесна повреда на пътниците е превозвачът, който съгласно превозния договор е извършил услугата по време на настъпването на смъртта или телесната повреда. Когато тази услуга е извършена от заместващ превозвач, двамата превозвачи отговарят солидарно.

Чл. 78. (1) Пътник, който не може да представи валиден билет, заплаща на превозвача стойността на билета за съответното разстояние, увеличена с добавка.

(2) Пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена и добавката по ал. 1, може да бъде отстранен от превоз. Отстраненият пътник не може да изисква неговият багаж, предаден за превоз, да му бъде предаден в друга гара, освен заявената от него крайна гара.

Раздел IV

Договор за превоз на товари

Чл. 79. С договора за железопътен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози товара до определено местоназначение и да го предаде на получателя му.

Чл. 80. Договорът за превоз на товари се счита за сключен от момента, в който отправната гара, след като приеме товара за превоз, оформи и подпечата с датния гаров печат превозния документ и предаде на изпращача екземпляр от него.

Чл. 81. (1) Договорът за железопътен превоз на товари се доказва с товарителница.

(2) Действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.

Чл. 82. Товарът се счита приет за превоз от момента, когато отправната гара го приеме заедно с товарителницата. Датата на приемане на товара за превоз се удостоверява с полагане на датния гаров печат върху товарителницата.

Чл. 83. (1) Товарителницата се съставя и се подписва от изпращача или от упълномощено от него лице. В товарителницата може да се посочва само един получател - физическо или юридическо лице.

(2) За всяка пратка се изготвя товарителница.

(3) Една и съща товарителница може да се отнася до натоварването само на един вагон, освен ако има друго споразумение между изпращача и превозвача.

(4) Едновременно с товарителницата изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани от санитарните, митническите и други органи за този превоз.

Чл. 84. (1) Товарителницата трябва да съдържа следните данни:

1. място и дата на изготвянето й;

2. име и адрес на изпращача;

3. име и адрес на превозвача, който е сключил договора;

4. име и адрес на лицето, на което е предаден товарът, ако то не съвпада с лицето по т. 3;

5. място и дата на приемане на товара;

6. място за доставяне;

7. име и адрес на получателя;

8. брутна маса на стоката;

9. естество на товара и начин на опаковане, а за опасните товари - и наименованието, предвидено в Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари RID (Конвенция за международни железопътни превози COTIF) или Правилника за превоз на опасни товари - Приложение № 2 към Съглашението за международно железопътно сточно съобщение - СМГС, от 1951 г.;

10. брой на колетите и специалните знаци и номер за идентифицирането на дребните пратки;

11. номер на вагона - при превоз на вагонни пратки;

12. номер на жп возилото, движещо се на собствени колела;

13. категория, номер или други характеристики, необходими за идентифициране на товарите, в случаи на превоз на единици за интермодален транспорт;

14. подробно изброяване на документите по чл. 83, ал. 4;

15. превозни разноски (превозни цени, допълнителни такси, митнически такси и други разноски), възникнали от момента на сключването на договора до момента на доставката, които трябва да бъдат заплатени от получателя;

16. запис, че международният превоз е подчинен на разпоредбите на Единните правила за международен железопътен превоз на стоки CIM (Притурка "Б" към Конвенцията за международни железопътни превози - COTIF) или на СМГС.

(2) Страните могат да вписват в товарителницата данни относно маршрута, договорения срок, обявената стойност на товара, записи на изпращача и други данни.

Чл. 85. Изпращачът дължи обезщетение за всички вреди, понесени от превозвача или от трети лица поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата, или ако е пропуснал да направи предписаните от RID или от Приложение № 2 към СМГС записи.

Чл. 86. (1) Разноските (превозни цени, допълнителни такси, митнически и други разноски), възникнали след сключването на договора до доставката, се заплащат от изпращача, ако не е уговорено друго между изпращача и превозвача.

(2) Когато по силата на изрична уговорка между изпращача и превозвача разноските са за сметка на получателя и получателят не е освободил товара, изпращачът е задължен да заплати разноските.

Чл. 87. (1) Товарителницата е доказателство до доказване на противното за сключването и условията на превозния договор, както и за получаването на товара от превозвача.

(2) Когато натоварването е извършено от превозвача, товарителницата е доказателство до доказване на противното за състоянието на товара и опаковката му или ако няма запис - за доброто видимо състояние при приемането на товара и за точността на данните в товарителницата.

(3) Когато натоварването е извършено от изпращача, товарителницата е доказателство до доказване на противното за състоянието и опаковката на товара, или при липса на запис - за доброто видимо състояние на стоката, само в случай, че превозвачът е проверил товара и е вписал в товарителницата резултатите от тази проверка.

(4) В случаите по ал. 3 товарителницата може да съдържа мотивираните възражения, че превозвачът няма необходимите средства да провери дали пратката отговаря на данните в товарителницата.

Чл. 88. (1) Превозвачът и изпращачът уговарят чие задължение е натоварването и разтоварването на стоката. При липса на уговорка натоварването и разтоварването се извършват:

1. за багажните и колетните пратки - от превозвача;

2. за вагонните пратки: натоварването - от изпращача, а разтоварването - от получателя след доставката.

(2) Превозите на специалните приспособления по вагоните при превоз на товари с особени изисквания, поради естеството, вида, размерите и теглото на товара, са за сметка на изпращача.

(3) Изпращачът е отговорен за всички последствия от неправилно натоварване, извършено от него, липса или дефект в опаковката, освен ако дефектът е бил видим или известен на превозвача.

Чл. 89. Условията за превоз на специфични товари, на товари без опаковка или на товари, изискващи особена опаковка, се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 90. Превозите на опасни товари при комбинираните превози се извършват съгласно изискванията на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID) и Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).

Чл. 91. (1) Превозвачът е длъжен да достави товара в местоназначението в срока, предвиден в договора.

(2) Срокът за доставка започва да тече от началото на денонощието, което следва деня, през който пратката е приета за превоз в отправната гара.

(3) Срокът за доставка се счита спазен, ако преди изтичането му вагонът е бил подаден на получателя за разтоварване или е разтоварен от превозвача в получаващата гара.

(4) Сроковете за доставка не текат по време на отстраняване на последиците от природни бедствия и катастрофи. Срокът се счита за продължен с продължителността на престоя, наложен не по вина на превозвача.

(5) Срокът за доставка спира да тече през почивните дни и официалните празници.

(6) Максималният срок за изпращане на вагонните пратки е 12 часа, а за дребните пратки - 24 часа.

(7) При липса на уговорка между страните срокът за доставяне на вагонните пратки е 24 часа за всеки започнати 400 км, а за дребните пратки - 24 часа за всеки започнати 200 км.

Чл. 92. Договорът за превоз на товари се счита за изпълнен от момента, в който получателят или упълномощено от него лице - след доставка на товара - е получил срещу подпис превозния документ (товарителницата), подпечатан с датния гаров печат.

Раздел V

Отговорност на превозвача при превоз на товари

Чл. 93. (1) Превозвачът носи отговорност за опазването на товара от момента на приемането му за превоз до предаването му на получателя или на съхранение.

(2) Превозвачът отговаря за вредите, причинени от пълна или частична липса или повреда на товара, както и за неспазване срока на доставката му.

Чл. 94. (1) Превозвачът не носи отговорност, когато липсата или повредата се дължи на грешка на изпращача или получателя или на тяхно разпореждане, на присъщ недостатък на товара или на явно неподходяща опаковка, ако изпращачът или получателят е дал съгласие по чл. 370, ал. 3 от Търговския закон, или на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът не е могъл да избегне или последиците от което не е могъл да предотврати.

(2) Действията и бездействията на НК "ЖИ" не се считат за обстоятелство, което превозвачът не е могъл да предотврати.

(3) За да се освободи от отговорност по ал. 1, превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което се извършва превозът, и на лицата, изпълняващи функции, свързани с превоза.

Чл. 95. (1) Превозвачът е освободен от отговорност, когато липсата или повредата е в резултат на особените рискове, свързани със:

1. превоз в открити вагони, когато това изрично е вписано в товарителницата, с уговорка за вредите, които биха настъпили от влиянието на атмосферните условия;

2. липса или дефект в опаковката;

3. натоварване от изпращача или разтоварване от получателя;

4. естеството на някои товари, изложени на пълно или частично изгубване или авария, като счупване, ръжда, вътрешно спонтанно повреждане, намаляване, дезактивиране и др.;

5. неправилно, неточно или непълно наименуване или номериране на колетите;

6. превоз на живи животни;

7. превоз, който по силата на действащи разпоредби или на изрична уговорка в товарителницата между изпращача и превозвача трябва да бъде извършен с придружител, ако липсата или повредата произтича от риск, който придружителят е следвало да предотврати.

(2) Смята се, че превозът на товари, завити с мушами, използвани от изпращача, е превоз в открити вагони по смисъла на ал. 1, т. 1. Превозът на товари в единици за интермодален транспорт или в затворени автомобили не се счита за превоз в открити вагони.

Чл. 97. Когато международният превоз - предмет само на един превозен договор, е извършен от много последователни превозвачи, всеки превозвач, който поема товара с товарителницата, участва в превозния договор и поема задълженията, произтичащи от него, както и отговаря солидарно с останалите превозвачи за изпълнението на превоза по целия маршрут до доставянето.

Чл. 98. Превозвачът няма задължение да даде гаранции за митни сборове при превоз, внос и транзит на товари под митнически контрол на територията на Република България.

Чл. 99. (1) Товародателят и товарополучателят могат, без да представят други доказателства, да приемат, че товарът е изгубен, когато не е бил доставен в срок 30 дни след изтичането на уговорения срок за доставка.

(2) Страната, която е получила обезщетението за изгубения товар, може да поиска да бъде уведомена писмено, в случай че товарът бъде намерен в течение на една година от датата на изплащане на обезщетението. В този случай клиентът е длъжен да върне изплатеното обезщетение, но запазва правото си на обезщетение от неспазен срок на доставката.

Чл. 100. Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната повреда на товара съобразно стойността на обезценяването, но не повече от сумата, която би се получила при цялостна повреда на товара.

Раздел Vl

Констативни протоколи, рекламации и давност

Чл. 101. Констативен протокол се съставя в следните случаи:

1. когато са налице обстоятелства, които пораждат отговорност за превозвача;

2. при несъответствие на багажа или товара с наименованието или теглото, с количеството или бройките, посочени в превозния документ;

3. при липса или повреда на багажа или товара;

4. за товар или багаж без превозен документ или за превозен документ без товар или багаж.

Чл. 102. Когато получателят не е поискал съставяне на констативен протокол, смята се, до доказване на противното, че багажът или товарът са предадени в изправност.

Чл. 103. Констативният протокол се съставя в момента на установяване на нередовността, но не след приемането на товара или багажа от получателя. Липсата на товар се установява с констативен протокол, съставен след изтичането на договорения срок за доставка.

Чл. 104. Констативният протокол се съставя от превозвача или от упълномощено от него лице и се подписва от легитимен получател на товара или багажа.

Чл. 105. Право за предявяване на рекламации по превозния договор имат лицата, които имат право на иск срещу превозвача.

Чл. 106. (1) Срокът за предявяване на рекламации за вътрешните превози е шест месеца, а за международните превози - в сроковете, определени в международните договори, по които република България е страна.

(2) В сроковете по ал. 1 се предявяват и исканията на превозвачите до изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси.

(3) Сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от деня, в който товарите са предадени на получателя, а при липса на товара - от момента на установяване на липсата с констативен протокол.

Чл. 107. (1) Рекламациите се предявяват в писмена форма, като се посочват предметът на рекламацията и размерът на исканата сума. Към рекламацията се прилагат документи, доказващи претенцията.

(2) Рекламацията се предявява пред превозвача или пред упълномощено от него лице.

(3) Ако не е уговорено друго, превозвачът е длъжен да отговори на рекламацията в едномесечен срок.

Чл. 108. При превоз, извършен от двама или повече превозвачи, рекламациите се предявяват пред превозвача, причинил вредата, а във всички останали случаи - до изпращащия или получаващия превозвач. Всички превозвачи отговарят солидарно.

Чл. 109. (1) Право на иск срещу превозвача има изпращачът - до момента, в който получателят освободи товарителницата или приеме товара, а получателят - от момента, в който освободи товарителницата или приеме товара, след като е отхвърлена рекламацията, предявена по реда на чл. 105 - 108.

(2) Правото на иск срещу превозвача се погасява в едногодишен срок, считано от деня, в който товарите са предадени на получателя, а при липса на товара - от момента на установяване на липсата с констативен протокол, в случите, когато се отнася за вътрешни превози. При международни превози сроковете са в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

(3) В случаи на телесна повреда или смърт на пътник искът се предявява в срок три години от деня на увреждането или смъртта или от узнаването за тях.

(4) В сроковете по ал. 2 могат да бъдат предявени и исковете на превозвачите срещу изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси.

Чл. 110. Давностните срокове по чл. 109 се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаването на отговора на превозвача или след изтичането на срока за отговор.

Глава шеста

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ВЛАКОВЕТЕ

Чл. 111. (1) Движението на влаковете се извършва по източноевропейско време в 24-часово изчисление.

(2) Движението на влаковете се извършва по график в определените за влаково движение елементи на железопътната инфраструктура.

(3) Движението на влаковете се извършва на междугарово разстояние или на блок-участъци. Изключения се допускат само по наредбата по чл. 115.

(4) Графиците за движение на влаковете се разработват от НК "ЖИ" съгласувано с превозвачите.

Чл. 112. При разработване на графика за движение на влаковете се взема предвид и графикът за оборота на локомотивите на превозвачите.

Чл. 113. (1) Всеки влак от началната до крайната гара се движи под определен номер, установен с графика за движение и с плана за композирането му, както и с необходимата спирачна маса, осигуряваща безопасно движение в елементите на железопътната инфраструктура.

(2) Правилата за номериране на международните и вътрешните пътнически и товарни влакове се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(3) Планът за композиране на влаковете се съставя от превозвача и определя вагоните, от които се комплектува всеки влак, реда на поставяне на групите и гарите на преработване.

Чл. 114. (1) Движението на влаковете се ръководи от дежурния влаков диспечер и дежурните ръководители в гарите. Разпорежданията на дежурния влаков диспечер са задължителни за всички работници, свързани непосредствено с движението на влаковете в участъка.

(2) Влаковият диспечер и дежурните ръководители задължително документират движението на влаковете.

(3) Движението на влаковете през граничните преходи се осигурява с технически средства и съобразно условията на граничните споразумения между страните.

Чл. 115. Министърът на транспорта и съобщенията с наредба определя правилата за движение на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в жп транспорта, както и работното време на ръководния изпълнителен състав, зает с осигуряване превозите, сигнализацията, централизацията и блокировката на съобщителната мрежа.

Глава седма

КОНТРОЛ

Чл. 116. Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" упражнява контрол по изграждането, ремонта, поддръжката и експлоатацията на железопътната инфраструктура, безопасността на движението и на превозите и техническото състояние на подвижния състав.

(2) Служителите на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" имат право:

1. на достъп за контрол до всички обекти от железопътната инфраструктура железопътните превозвачи и лицензираните лица, които издават сертификати за безопасност, както и на достъп до железопътните системи на други министерства, ведомства, дружества и предприятия, включително в кабините на возилата на собствен ход;

2. да изискват за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с поддържането и експлоатацията на инфраструктурата, превоза на пътници и товари и сертификатите за безопасност;

3. да контролират реда за заявяване и достъп на превозвачите до железопътната инфраструктура;

4. да изискват и проверяват документите за правоспособност на физическите лица от персонала на НК "ЖИ" и на превозвачите;

5. да спират от експлоатация обекти или ремонтните дейности на обекти от железопътната инфраструктура и подвижния състав, които не отговарят на изискванията за сигурност и безопасност на движението;

6. да отстраняват от работа лицата от персонала на НК "ЖИ" или на превозвачите, които се намират под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, заспали са на работното си място, работят над установеното работно време или без необходимата междусменна почивка или не представят документите си за правоспособност;

7. да издават задължителни предписания в рамките на предоставената им от закона компетентност.

Чл. 118. (1) В изпълнение на задълженията си служителите от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" извършват проверки и съставят актове при констатиране на нарушения на нормативните актове по безопасността на движението и техническата безопасност по железните пътища, включително на издадените въз основа на този закон правилници и наредби.

(2) В случаите, когато нарушенията са свързани с безопасността на движението и със сигурността на превозите, служителите от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" правят предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията. При неотстраняване на нарушенията съгласно предписанията се прави мотивирано предложение до министъра на транспорта и съобщенията за отнемане на лицензията.

(3) Министърът на транспорта и съобщенията в 14-дневен срок взема решение за отнемане на лицензията.

Чл. 119. Наказателните постановления по съставените актове за констатирани нарушения се издават от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

Чл. 120. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Глава осма

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 121. Наказва се с глоба от 250 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:

1. машинист, който допусне подминаване на затворен сигнал, закриване на дистанция, срязване на стрелка, удар върху стоящ подвижен жп състав или нагазване на "баластова призма";

2. длъжностно лице, което пусне в движение влак или маневрен състав, неосигурени с необходимата спирачна маса;

3. длъжностно лице, което не извърши проба на плътността на локомотива или на влака, не извърши съкратена проба от края на влака или неправилно оформи документите за спирачките на влака;

4. длъжностно лице, което виновно допусне удар с пътно превозно средство или дерайлиране на железопътно возило на прелез;

5. ръководител, който в кръга на предоставените му правомощия издаде заповед в противоречие с утвърдените правила за техническа експлоатация и безопасност.

Чл. 122. Наказва се с глоба от 250 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:

1. длъжностно лице, което предостави управлението на тягов подвижен жп състав или осигурителни или електрозахранващи системи на лице без необходимата за това правоспособност;

2. машинист, който превиши допустимите скорости за движение на влак или за маневра или пусне в движение влак, маневрен състав, изолиран локомотив или друго самодвижещо се жп возило без подаден сигнал.

Чл. 123. Наказва се с глоба от 200 до 750 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което работи с разпломбирани съоръжения или такива с нередовни пломби по тях, не извърши или извърши некачествено проба за съответствие на положението на стрелка с показанието на пулта за управление след извършване на ремонтни работи, подаде сигнал за придвижване на маневрен състав преди подготвянето на маршрута или не изпълни предписание или разпореждане на служител от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

Чл. 124. Наказва се с глоба от 150 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:

1. длъжностно лице, което експлоатира или допусне в експлоатация подвижен жп състав с неизправности по спирачните системи, ходовите части, устройството за бдителност и регистриращия скоростомер;

2. длъжностно лице, което разпусне през гърбица (полугърбица) вагони с опасни товари, вагони, шаблонирани със забранителен знак за преминаване през гърбица, или друг подвижен състав, за който има ограничения в правилата за движение на влаковете и маневрената работа;

3. длъжностно лице, което подаде несвоевременно или погрешно сигнал, довел до срязване на стрелка, до удар върху стоящ подвижен състав или до дерайлиране на баластова призма;

4. длъжностно лице, което експлоатира срязана стрелка, без да й е извършен технически преглед от определените за това длъжностни лица, или което заспи на работното си място;

5. ръководител, който назначи на длъжност лице без необходимата правоспособност за това.

Чл. 125. (1) Наказва се с глоба от 300 до 500 лв. и с временна забрана за упражняване на дейността за срок от 5 години лице от персонала на НК "ЖИ" или на превозвача, което употреби по време на работа или работи с концентрация в кръвта на алкохол или друго силно упойващо вещество над 0,3 на хиляда.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 лицето е длъжно да се яви на проверовъчен изпит по правилата за техническа експлоатация и безопасност на превозите пред Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

Чл. 126. Наказва се с глоба от 200 до 400 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, лице от персонала на НК "ЖИ" или на превозвача, което:

1. наруши реда за приемане и изпращане на влаковете, за извършване на маневра по главни и други приемно-отправни коловози, извън границите на гарата, или не прекрати маневра преди пристигане на возило, съгласно утвърдените норми в правилата за движение на влаковете и маневрената работа;

2. работи по устройствата на осигурителните системи без писмено разрешение от лицето, експлоатиращо устройствата;

3. не отстрани своевременно възникнали повреди в отделни елементи на железопътната инфраструктура при получено уведомление за това;

4. не осигури подвижен железопътен състав против самопридвижване или остави тягов подвижен състав в работно състояние без надзор;

5. извърши маневра с вагони, натоварени с опасни товари без необходимата предохрана;

6. наруши реда за придвижване на изолиран локомотив в района на гара;

7. включи в състава на влак вагон с неправилно разположен или неукрепен товар, както и вагони, натоварени над товароносимостта им;

8. не регистрира или регистрира невярно движение на жп возило, диспечерска заповед и други разпореждания, определени в правилата за движение на влаковете и маневрената работа (в служебната документация);

9. наруши реда, определен в правилника за техническата експлоатация, за извършване на работа по гарови коловози или стрелки, застрашаващи безопасността на движението;

10. извършва маневра без подаване на ръчни и звукови сигнали;

11. работи по осигурителните системи в гари на централно диспечерско управление, без гарата да е взела предварително на "Резервно местно управление", без разрешение на дежурния ръководител и завеждащ техническата смяна на централния диспечерски пост;

12. неправилно подаде ръчен или звуков сигнал;

13. допусне движение на подвижен жп състав при нарушени габарити;

14. разреши експлоатиране или експлоатира елементи на железопътната инфраструктура и подвижния железопътен състав с параметри, несъответстващи на техническите изисквания;

15. не предприеме мерки за своевременното уведомяване на заинтересуваните длъжностни лица за промени в условията за движение на влаковете или маневрената работа;

16. наруши реда за включване или подреждане на вагони в състава на влак;

17. сигнализира неправилно железен път, подвижен състав или съоръжения;

18. допусне нарушаване на определената видимост на сигналите или употреби нестандартни по форма, цвят и размери постоянни сигнали;

19. използва неизправна спирателна обувка за спиране на вагони при маневра или я използва неправилно;

20. не изпълни задълженията си за охрана на прелеза;

21. не извърши или извърши непълен периодичен преглед на железния път, на съоръженията или подвижния състав;

22. извърши маневра с отблъскване на подвижен състав в противоречие с изискванията на правилата за движение на влаковете и маневрената работа; извърши маневра с набутване на вагони без подсигуряване на човек начело на състава.

Чл. 127. Наказва се с глоба от 50 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, лице от персонала на НК "ЖИ" или на превозвача, което:

1. не носи свидетелството си за заемане на длъжност по време на работа;

2. напусне работното си място без разрешение или неправилно приеме или предаде дежурство;

3. работи без или с нередовни ръчни сигнални принадлежности, инвентар и противопожарни средства;

4. предостави управлението на подвижен жп състав или работа с осигурителни системи на лице, което е правоспособно, но не е на работа;

5. допусне на работа работници с неосигурена междусменна почивка, както и лице, което работи, без да е ползвало такава почивка;

6. допусне в кабините на локомотивите и мотрисните влакове, в релейните помещения и в канцелариите на дежурните ръководители лица без право на това;

7. не спре в гара или на спирка спиращ по разписание пътнически влак;

8. извърши маневра в посредна гара, спирка или в отклонение на междугарие без план за маневрената работа;

9. не осигури обзавеждане и оборудване на прелезопазачниците;

10. не уведоми компетентните служби при възникнали повреди на жп прелез.

Чл. 128. Наказва се с имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв. превозвач, който допусне, разпореди или извърши превози на пътници и товари без лицензия и сертификат за безопасност или с изтекъл срок на валидност на лицензията и сертификата за безопасност.

Чл. 129. (1) Наказва се с глоба от 25 000 до 50 000 лв. и със заплащане стойността на повреденото имущество лице, което чрез действията си препречва движението, блокира или уврежда елементи на железопътната инфраструктура или извършва действия без съответното разрешение върху или в непосредствена близост до железопътни линии и други железопътни съоръжения.

(2) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв. длъжностно лице от НК "ЖИ" или от превозвачите, което откаже или осуети извършването на проверка от служители на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

Чл. 130. Наказва се с глоба от 5 до 50 лв. лице, което замърсява чакалните и гаровите перони, пуши на местата, където това е изрично забранено, или преминава през гаровите коловози и стрелки извън зоната, определена за обслужване на пътници, без специално разрешение за това.

Чл. 131. Наказва се с глоба от 50 до 150 лв. и със заплащане стойността на повреденото имущество лице, което поврежда или унищожава подвижен железопътен състав, сигнали, указатели или железопътни съоръжения, ако деянието не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 132. (1) Наказва се с глоба от 200 до 500 лв. водач на моторно превозно средство, което преминава през железопътната линия извън определените за това места.

(2) Наказва се с глоба от 5 до 200 лв. пешеходец, водач на пътно превозно средство, теглено с жива сила, или водач на животни, който преминава през железопътната линия извън определените за това места.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Железопътна инфраструктура" са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл. 2, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението, включително железопътните линии и прилежащите и принадлежащите към тях терени и пожарозащитни пояси; изкуствените съоръжения - мостове, тунели, надлези, подлези и съоръжения за предпазване от лавини и падащи камъни; горното строене на железния път - релси, траверси, релсови скрепления, стрелки и баластова призма; железопътните прелези и техните съоръжения; коловозното развитие на посредните, участъковите, разпределителните, пътническите и товарните гари, пероните и товарно-разтоварните рампи към тях; осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и инсталациите и съоръженията за производство, преобразуване и пренос на електрическа енергия за тяхното захранване; осветителните съоръжения и инсталации за осигуряване на безопасно движение в района на гарите; съоръженията за трансформиране и пренасяне на електроенергия за тягови нужди, включително тяговите подстанции, захранващите линии и контактната мрежа, стълбовете и другите съоръжения на енергосистемата за тягови нужди; терените, служещи за осигуряване на контрола по поддържането на железопътната инфраструктура; фериботния комплекс; терените на службите по движението и другите спомагателни дейности, свързани с безопасността на движението, терените, върху които са разположени техническите средства за осигуряване безопасността на движението.

2. "Управител" е юридическото лице, на което е възложено изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура и управлението на системите за контрол и безопасност на движението, ползва железопътната инфраструктура по силата на този закон и предоставя на железопътните превозвачи достъп до нея по реда, предвиден в този закон.

3. "Задължението за експлоатация" като елемент от задължението за извършване на обществени услуги е задължението на транспортното предприятие, когато инфраструктурата е в състава му, да поеме всички необходими мерки по отношение на железопътните линии и инсталации, включително допълнителните услуги за гарантиране равнището на транспортното обслужване.

4. "Задължението за превоз" като елемент от задължението за извършване на обществени услуги е задължението на транспортното предприятие да приеме и да извършва всички превози на пътници и товари при определени превозни цени и условия за превоз.

5. "Тарифното задължение" като елемент от задължението за извършване на обществени услуги е задължението на транспортното предприятие да прилага цени, които са в разрез с търговския му интерес, но са определени или установени от компетентните органи по съответния ред съгласно действащото законодателство.

6. "Поддържане на железопътната инфраструктура" е съвкупност от всички дейности по текущия ремонт на железопътните линии, гарите, съоръженията, осигурителните средства, електрозахранващите системи, железопътните телекомуникационни системи и др.

7. "Експлоатация на железопътната инфраструктура" е съвкупност от всички дейности по управлението на достъпа до железопътната инфраструктура, влаковата работа и системите за безопасност.

8. "Лицензия" е документът, чрез който на предприятието се предоставя статут на железопътен превозвач с права за упражняване на дейността по железопътен превоз на пътници и/или товари и правото да извършва проверка на техническата изправност на возилата и жп техниката за осигуряване безопасна експлоатация по инфраструктурата и на правоспособността на персонала, зает с управлението им.

9. "Интермодален транспорт" е превозът на товари в една и съща товарна единица или превозно средство при използване на различни видове транспорт без обработка на товари.

10. "Заместващ превозвач" е превозвачът, на който основният превозвач по договора за превоз е поверил изцяло или частично изпълнението на превоза.

11. "Тежки железопътни произшествия и инциденти" са произшествията и инцидентите, настъпили в резултат на дерайлиране или удар на подвижен железопътен състав, довели до човешки жертви, пълна негодност на подвижния състав или до значителни материални или екологични вреди.

12. "Сертификат за безопасност" е документът, издаден по реда на чл. 46, ал. 1, удостоверяващ, че собствените или наетите возила на превозвача, които ще се ползват за движение по инфраструктурата, и пряко заетият с експлоатацията им персонал отговарят на изискванията за сигурност с оглед осигуряване на безопасна експлоатация по инфраструктурата.

13. "Международни превози" са превозите на пътници и товари:

а) от място в Република България до място извън нея;

б) от място извън страната до място на територията на Република България;

в) между две места извън Република България.

14. "Вагонна пратка" е товар, предаден за превоз с една товарителница, за който изпращачът е поискал отделен вагон.

15. "Дребна пратка" е товар, предаден за превоз с една товарителница, за който не е поискан отделен вагон, като теглото на отделния колет е до 3000 кг за открит вагон или до 1000 кг за покрит вагон.

16. "Багаж (багажна пратка)" е товар, предаден за превоз от пътника, при което той задължително представя билета си и пътуването се извършва с един и същи влак, но багажната пратка се превозва във фургон.

17. "Колетна пратка" е товар, предаден за превоз, който се извършва във фургона на влака или в багажното отделение на електрически мотрисен влак.

18. "Влак" е подреден и скачен състав от вагони с един или повече локомотиви в работно състояние, снабден със сигнали и влакови документи. Локомотиви, мотрисни влакове, мотриси, моторни дрезини и други моторни возила, несваляеми от пътя, отправени на междугарие, се смятат за влакове.

19. "Блок-участъци" са части от открития път между две гари, ограничени със специална сигнализация, осигуряваща безопасно движение.

20. "Железни пътища" са железопътните линии и съпътстващите ги съоръжения от железопътната инфраструктура, условията за използването на които са еднакви за всички участници в движението, с изключение на тези по чл. 2.

21. "Железопътна гара" е сградата, в която се намира приемното помещение за пътници и багажи, служебните помещения на жп персонала, магазиите, складовете и други подобни.

22. "Добра репутация" има кандидатът, чиито членове на органите на управление и други служители, назначени да ръководят превозната дейност, не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер, не са лишавани от право да извършват превозна дейност на пътници и товари и не са били изпълнителни или контролни органи или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

23. "Финансово стабилен" е кандидатът, който докаже, че ще бъде способен да поеме своите действителни или потенциални задължения за период от 12 месеца.

24. "Професионално компетентен" е кандидатът, който:

а) има разработени вътрешни правила за функциониране на превозната дейност, а лицата, на които е възложено да ръководят транспортната дейност, имат познания и опит, необходими за упражняването на дейността, придобити чрез обучение или усвоени в транспортната практика;

б) разполага с персонал, отговорен за безопасността на превозите на пътници и товари, подходящо квалифициран за тази дейност;

в) може да осигури необходимото равнище на безопасност за извършване на услугите чрез персонала, подвижния състав и организацията си.

25. "Задължения за обществена превозна услуга" е съвкупност от договорни задължения, по силата на които превозвачът се задължава да постигне определено договорено равнище при транспортното обслужване и цени за определен вид транспортни услуги.

26. "Непосредствена близост" е онази близост, която създава опасност за произшествия поради физически контакт или промяна на параметрите на железния път.

27. "Возило" е локомотив, вагон или съоръжение, което се движи по железния път.

28. "Подвижен железопътен състав" са транспортните средства и специалните машини, които при изпълнение на функционалните си предназначения се движат по железен път.

§ 2. Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с железопътния транспорт, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или от заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с железопътния транспорт, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. (1) Прекратява се Национална компания "БДЖ" без ликвидация считано от 1 януари 2002 г.

(2) (В сила от 28.11.2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на финансите в 6-месечен срок след обнародването на закона назначават комисия за разпределяне на активите и пасивите на Национална компания "БДЖ" между Национална компания "Железопътна инфраструктура" и превозвача по § 5 - еднолично акционерно дружество БДЖ.

§ 4. Национална компания "Железопътна инфраструктура" е правоприемник на Национална компания "Български държавни железници" и поема съответната част от активите и пасивите й по баланса към 30 ноември 2001 г. в частта й, която се отнася до железопътната инфраструктура.

§ 5. Министерският съвет в срок до 1 януари 2002 г. образува еднолично търговско дружество БДЖ - ЕАД, с държавно имущество, което е правоприемник на Национална компания "БДЖ" в частта от активите и пасивите й по баланса към 30 ноември 2001 г., която се отнася до железопътните превози на пътници и товари.

§ 6. (В сила от 28.11.2000 г.) (1) В шестмесечен срок от обнародването на закона Министерският съвет приема акта по чл. 8, ал. 2.

(2) В срока по ал. 1 министърът на транспорта и съобщенията след съгласуване с министър-председателя назначава изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

§ 7. Отменят се:

1. Указ № 9 за работата на ръководния и изпълнителския състав в железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 3 от 1981 г.; изм., бр. 100 от 1992 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 1997 г. - бр. 20 от 1997 г.).

2. Указ № 229 за наказанията, които се налагат за нарушения на реда по железните пътища (Изв., бр. 43 от 1952 г.).

3. Законът за Българските държавни железници (обн., ДВ, бр. 53 от 1995 г.; доп., бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.).

§ 8. В чл. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 56 от 1999 г.) след думата "дружества" се поставя запетая и се добавя "и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон".

§ 9. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 16 от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г., бр. 12 и 64 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4, т. 6 след думите "републиканските пътища" се добавя "обекти на железопътната инфраструктура, включително земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им".

2. В чл. 5 т. 4 се отменя.

§ 10. В § 2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г.) след думите "Закона за опазване на околната среда" се добавя "Закона за железопътния транспорт".

§ 11. В Закона за застраховането (обн., ДВ, бр. 86 от 1996 г.; изм., бр. 1 от 1997 г.; бр. 21 от 1997 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 21, 52, 93 и 132 от 1998 г., бр. 88 от 1999 г., бр. 83 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В наименованието на глава дванадесета се заличава думата "задължително".

2. В чл. 77, ал. 1 т. 2 се изменя така:

"2. "Гражданска отговорност на превозвачите", които извършват обществени превози, спрямо пътниците в превозните средства;".

3. В глава дванадесета в наименованието на раздел III думата "Задължителна" се заличава.

4. Член 84 се изменя така:

"Чл. 84. Превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници по всички видове транспорт, въжените линии и влекове, могат за застраховане на пътниците да сключват договори "Злополука", когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България."

5. В чл. 85 думите "т. 1 - 6 включително" се заличават.

6. В чл. 86 ал. 2 се отменя.

7. В чл. 88 т. 2 се отменя.

8. В чл. 91 ал. 2 се отменя.