Закон за културното наследство в сила от 10. 04. 2009 г. Обн. Дв бр. 19 от 13 Март 2009г., изм. Дв бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. Дв бр. 92 от 20 Ноември 2009г., изм. Дв бр. 93 от 24 Ноември 2009г. Глава първа
Изтегляне 1.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Раздел IV. Права и задължения на собствениците и ползвателите на движими културни ценности
- Раздел V. Сделки с движими културни ценности
- Раздел VI. Износ и временен износ на движими културни ценности
- Раздел VII. Връщане на незаконно изнесени движими културни ценности национално богатство
Раздел III. Колекция Чл. 108. Колекция е съвкупност от движими културни ценности, които в своята цялост и тематична свързаност имат научна и културна стойност. Чл. 109. Колекционер е физическо или юридическо лице, собственик или държател на културни ценности, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра по чл. 102. Чл. 110. Колекционерът поддържа регистър, който трябва да съдържа описателен и фотографски каталог на всяка една от културните ценности в колекцията, информация за нейната консервация и реставрация, както и удостоверение или паспорт, издадени по реда на раздел II от тази глава. Раздел IV. Права и задължения на собствениците и ползвателите на движими културни ценности Чл. 111. (1) Юридическите и физически лица, собственици или ползватели на колекции или отделни движими културни ценности, регистрирани по реда на този закон, имат право: 1. на безплатни консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазването на културната ценност по ред, определен с наредба на министъра на културата; 2. да ги предават за временно съхранение в музей, ако по обективни причини не могат да осигурят правилното им съхранение; 3. да ги експонират временно в държавни, общински и частни музеи; отношенията между страните се уреждат с писмен договор; 4. да получават възнаграждение при предоставянето им за участие в национални и международни изложби; 5. да кандидатстват по международни и национални програми за финансова помощ за опазването им; 6. да поискат съдействие от компетентните органи за тяхното възстановяване или връщане, в случай че са били откраднати или незаконно изнесени; 7. на данъчни облекчения, определени със закон. (2) Музеят, в който са идентифицирани движимите културни ценности, може да ги приеме в случаите по ал. 1, т. 2, ако има условия за тяхното съхранение. Отношенията между собственика или ползвателя и музея се уреждат с писмен договор. Чл. 112. Юридическите и физическите лица, собственици или ползватели на колекции или отделни движими културни ценности, имат следните задължения: 1. да ги поддържат за своя сметка с грижата на добър стопанин, както и да изпълняват дадените предписания за тяхното опазване и сигурност; 2. при промяна на собствеността да информират купувача, че движимите културни ценности са защитени от закона; 3. да осигуряват достъп и да съдействат на контролните органи да осъществяват правомощията си, установени в закона; 4. да уведомяват компетентните органи при констатирани повреди и престъпни посегателства. Раздел V. Сделки с движими културни ценности Чл. 113. (1) Възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон. (2) Възмездни прехвърлителни сделки с културни ценности национално богатство се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата. В този случай държавата има право да ги придобие като първи купувач чрез министъра на културата при същите условия. Ако в 7-дневен срок от уведомяването държавата не е упражнила правото си по изречение второ, може да бъде извършена сделка с друго лице. (3) Сделките, сключени в нарушение на ал. 1 и 2, са нищожни. Чл. 114. (1) Музеи могат да извършват сделки с културни ценности при условията и по реда на този закон. (2) (В сила от 10.04.2010 г.) Националните, регионалните, общинските музеи и музеите със смесено участие могат да извършват правни сделки с културни ценности само от обменния си фонд след разрешение на министъра на културата или от ръководителя на ведомството, към което са създадени, съответно от кмета на общината. (3) Частните музеи могат да извършват правни сделки с културни ценности от основния и обменния си фонд по реда на чл. 113, ал. 2. (4) Приходите по ал. 2 и 3 остават в бюджета на съответния музей и се разходват само за придобиване, консервация и реставрация на културни ценности. (5) Музеите могат да получават дарения от юридически и физически лица на вещи, които могат да се определят като културни ценности и не са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон. Чл. 115. Търговска дейност с културни ценности могат да извършват лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите. Чл. 116. (1) В Министерството на културата се създава и води регистър на лицата, извършващи търговска дейност по чл. 115. (2) Министърът на културата издава удостоверение за регистрация след подаване на заявление. Към заявлението се представят и: 1. документи, удостоверяващи наличието на подходящи условия за съхранение на културните ценности - предмет на търговската дейност; 2. удостоверение за регистрация в съответния регистър; 3. декларация по образец, утвърден от министъра на културата, че лицето не упражнява професия, свързана с опазването на културните ценности. (3) Министърът на културата издава удостоверение за регистрация в едномесечен срок от подаване на заявлението по ал. 2. (4) Министърът на културата в срока по ал. 3 отказва да издаде удостоверение за регистрация, ако лицето не отговаря на изискванията за извършване на търговска дейност с културни ценности или подадените документи са непълни или неточни. (5) Отказът на министъра на културата може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) При промяна на обстоятелствата, вписани в регистъра, лицето е длъжно да уведоми министъра на културата в 14-дневен срок от настъпването на промяната. Чл. 117. (1) Лицето, получило удостоверение за регистрация на търговска дейност с културни ценности, е длъжно да води собствен регистър, който съдържа: 1. удостоверение за идентификация или паспорт на културната ценност, както и регистрационния номер по чл. 102, ал. 3; 2. трите имена на предишния и на новия собственик; 3. цена и дата на сделката; 4. удостоверение за правото на първи купувач при сделки с културни ценности национално богатство. (2) Лицата по ал. 1 са длъжни да осигуряват достъп и да оказват съдействие на компетентните органи при осъществяване на техните правомощия. Чл. 118. Съхранението на културни ценности и извършването на търговска дейност с тях не могат да се осъществяват в едни и същи помещения заедно с други вещи, с които се търгува. Чл. 119. (1) Търговска дейност на културни ценности може да се извършва и чрез търг (аукцион). (2) Търг е продажба с публичен характер, при която предложението се отправя до неограничен кръг от лица и наддавателните предложения на участниците в търга са адресирани към лицето, което ръководи наддаването. Когато търгът се ръководи от натоварено от продавача трето лице, то трябва да е упълномощено. (3) Участниците в наддаването са обвързани от предложенията си според условията на търга. Лицето, което ръководи наддаването, възлага вещта на участника, предложил най-високата цена. (4) Продажбата се смята за сключена с възлагането на вещта и купувачът придобива правото на собственост върху нея. За него възниква задължение да плати незабавно цената, освен ако от условията на търга не следва друго. (5) Ако купувачът не плати цената по ал. 4, продавачът може да се откаже от договора. В този случай чл. 87 от Закона за задълженията и договорите не се прилага. (6) Продажба на търг, сключена в резултат от действия, които противоречат на закон или на добрите нрави, може да бъде обявена за недействителна по искане на всеки заинтересован в 10-дневен срок от възлагането. Чл. 120. (1) Търговската дейност чрез търг се извършва от търговец, вписан в регистъра по чл. 116 и получил разрешение от министъра на културата за извършване на тръжна дейност с предмет културни ценности. (2) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава до министъра на културата и към него се прилагат вътрешни правила за тръжна дейност, както и списък на правоспособните лица, регистрирани по чл. 96, ал. 4. (3) Разрешението се издава за срок 5 години. (4) Министърът на културата издава разрешението по ал. 1 в едномесечен срок от подаване на заявлението по ал. 2. (5) Министърът на културата в срока по ал. 4 отказва да издаде разрешение, ако лицето не отговаря на условията по ал. 1 и 2. (6) Отказът на министъра на културата може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) При промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешението по ал. 1, лицето е длъжно да уведоми министъра на културата в 14-дневен срок от настъпването на промяната. Чл. 121. (1) Министърът на културата с мотивирана заповед отнема разрешението по чл. 120, ал. 1 при: 1. организиране на търг в нарушение на чл. 122, ал. 1; 2. неизпълнение на изискванията по чл. 120, ал. 2 или ал. 7; 3. обявяване на първоначална симулативна цена на вещите от каталога по чл. 122, ал. 1. (2) При отнемане на разрешението по ал. 1 лицето няма право да кандидатства за издаване на идентично разрешение за срок една година от датата на отнемането му. (3) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 122. (1) Аукционистът уведомява министъра на културата за всеки търг най-малко 45 дни преди провеждането му и представя каталог с предлаганите за продажба културни ценности. (2) Каталогът съдържа дата, място и условия за провеждане на търга, снимка и описание на характеристиките на предлаганите културни ценности, както и тяхната начална цена. Чл. 123. След уведомяването по чл. 122 аукционистът публикува обявление за търга на интернет страницата си и в два централни ежедневника най-малко 15 дни преди провеждането на търга. Чл. 124. (1) Държавата има право да придобие като първи купувач културна ценност национално богатство, предложена за продажба на търг, по първоначално обявената цена. (2) Правото по ал. 1 се упражнява в едномесечен срок от представянето на каталога по чл. 122. Чл. 125. При провеждането на всеки търг може да присъства оправомощено от министъра на културата длъжностно лице, което следи за реда на провеждане на търга. Чл. 126. (В сила от 10.04.2010 г.) Музеите могат да участват на търг след разрешение на министъра на културата, след като представят списък на културните ценности, които ще се предлагат. Чл. 127. Редът за издаване на разрешенията по този раздел, условията и редът за провеждане на търгове, както и за водене на регистъра по чл. 116 се определят с наредба на министъра на културата. Раздел VI. Износ и временен износ на движими културни ценности Чл. 128. (1) Износът и временният износ на движими културни ценности от територията на страната се извършват с разрешение или сертификат за износ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Износът и временният износ на движими културни ценности от митническата територия на Общността се извършват с разрешение за износ съгласно Регламент 116/2009 и Регламент (ЕИО) № 752/93 на Комисията от 30 март 1993 г. за установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата. (3) Изнасянето и временното изнасяне на движими културни ценности от територията на Република България към други държави - членки на Общността, се извършва със сертификат за износ. (4) Към министъра на културата се създава и води регистър на издадените разрешения по ал. 2, на сертификатите по ал. 3, както и на отказите за издаването им. Чл. 129. (1) Не се допуска износ от митническата територия на Общността и изнасяне от територията на Република България към други държави - членки на Европейския съюз, на движими културни ценности, които: 1. представляват национално богатство, или 2. са регистрирани в основния фонд на музеите. (2) Движими културни ценности по ал. 1 могат да бъдат само временно изнасяни за: 1. представяне пред чуждестранна публика, при условие че са налице гаранции за тяхната сигурност; 2. осъществяване на консервационно-реставрационни работи, при условие че те не могат да се извършат на територията на страната. (3) Срокът по ал. 2 не може да е по-дълъг от 24 месеца. При мотивирана необходимост този срок може да бъде продължен еднократно с не повече от 6 месеца. (4) В случаите по ал. 2, т. 1 съответната финансова гаранция се поема от държавата с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата. Чл. 130. (1) Разрешение за износ съгласно Регламент 3911/92 или за временно изнасяне на движими културни ценности по чл. 129, ал. 2 се издава от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице. (2) Разрешенията по ал. 1 се издават в едномесечен срок. (3) Отказът за издаване на разрешение за износ или временен износ може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) Редът за издаване на разрешенията за износ или временно изнасяне по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата и на министъра на финансите. Чл. 131. Сертификатът за износ по чл. 128, ал. 3 се издава от директора на съответния музей, извършил идентификацията и регистрацията на движимата културна ценност. Условията и редът за издаването му се определят с наредбата по чл. 130, ал. 4. Раздел VII. Връщане на незаконно изнесени движими културни ценности национално богатство Чл. 132. Движими културни ценности национално богатство, които са изнесени незаконно от територията на страната и са открити на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък "държава членка", както и тези, които са изнесени незаконно от територията на държава членка и са открити на територията на Република България, подлежат на връщане съгласно разпоредбите на този раздел. Чл. 133. Министърът на културата е централният орган, който координира, организира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесените движими културни ценности национално богатство в сътрудничество с централните органи в другите държави членки, които координират тази дейност на своята територия. Чл. 134. На връщане при условията и по реда на този раздел подлежи движима културна ценност, която преди или след незаконния й износ от територията на държава членка е със статут на национално богатство и: 1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) влиза в една от категориите съгласно приложението към Регламент 116/2009, или 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) не влиза в нито една от категориите съгласно приложението към Регламент 116/2009, но е неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на религиозни институции. Чл. 135. (1) Всички органи и лица са длъжни незабавно да уведомят министъра на културата, в случай че разполагат с информация за незаконно изнесени от територията на Република България движими културни ценности национално богатство. (2) Министърът на културата: 1. при наличие на информация за незаконен износ на движими културни ценности национално богатство проверява, ако това е необходимо, нейната достоверност; 2. започва процедурата по връщането на движими културни ценности национално богатство, изнесени незаконно от територията на Република България, като отправя искане до съответната държава членка; 3. незабавно уведомява съответния централен орган на държавата членка, до която е отправено искането по т. 2, в случай че е предложил на нейна територия съдебно производство за връщане на незаконно изнесените движими културни ценности национално богатство. (3) Държавните и общинските органи съобразно своята компетентност, както и лицата са длъжни да оказват съдействие на министъра на културата при осъществяване на правомощията му по този раздел. Чл. 136. (1) Всяка държава членка може да отправи искане до министъра на културата за издирване на движима културна ценност национално богатство, изнесена незаконно от нейната територия, и за установяване самоличността на владелеца или държателя й. Искането трябва да съдържа цялата информация, необходима за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемото местонахождение на предмета. (2) След получаване на искането министърът на културата уведомява за това съответните органи, в чиито правомощия е установяването на местонахождението на движимата културна ценност национално богатство, както и самоличността на нейния владелец или държател. (3) Органите по ал. 2 съобразно своите правомощия сътрудничат на министъра на културата, като: 1. информират за издирванията и за предполагаемото или действителното местонахождение на съответната движима културна ценност национално богатство, както и за всички други факти и обстоятелства, свързани с незаконния й износ; 2. издирват и установяват местонахождението на предмета по т. 1 и самоличността на неговия владелец или държател. (4) В случай че искането е изпратено до органите по ал. 2, те са длъжни незабавно да го препратят на министъра на културата. Чл. 137. (1) Министърът на културата: 1. уведомява централния орган на отправилата искане държава членка, когато движимата културна ценност национално богатство бъде открита и са налице основания да се смята, че е изнесена незаконно от нейната територия; 2. предприема необходимите мерки по физическото опазване на вещта по т. 1; 3. предприема необходимите временни мерки за предотвратяване на всякакви действия, които могат да осуетят връщането на вещта по т. 1. (2) Министърът на културата осигурява възможност на компетентния орган на отправилата искане държава членка да провери дали намерената вещ отговаря на изискванията на чл. 134, като проверката трябва да се извърши в двумесечен срок от уведомлението по ал. 1, т. 1. (3) Ако проверката не бъде извършена или резултатът от нея не бъде съобщен в срока по ал. 2, разпоредбите на ал. 1, т. 2 и 3 не се прилагат. (4) Министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице съдейства за постигане на споразумение за връщане на движимата културна ценност национално богатство между нейния владелец или държател и отправилата искането държава членка при наличието на официално съгласие за това и от двете страни. В този случай министърът или оправомощеното от него длъжностно лице действа като посредник в преговорите между тях. (5) Министърът на културата уведомява заинтересованите държави членки при откриване на територията на Република България на движима културна ценност национално богатство, за която са налице основания да се смята, че е изнесена незаконно от територията на друга държава членка. Чл. 138. (1) Отправилата искане държава членка може да започне съдебно производство, като предяви иск срещу владелеца или държателя за връщане на изнесените незаконно от нейната територия движими културни ценности национално богатство. (2) Към иска по ал. 1 се прилагат: 1. документ, описващ вещта, чието връщане се иска; 2. потвърждение, че вещта е движима културна ценност национално богатство; 3. декларация от компетентния орган на съответната държава членка, че е изнесена незаконно от нейната територия; 4. данни за самоличността на лицето, срещу което се подава искът; 5. данни за стойността на вещта, определена към датата на подаване на иска, в български лева. Чл. 139. (1) Искът по чл. 138 може да се предяви не по-късно от една година от момента, в който отправилата искането държава членка е узнала местонахождението на движимата културна ценност национално богатство, и самоличността на нейния владелец или държател. (2) Във всички случаи съдебно производство по чл. 138 не се образува, а образуваното се прекратява, ако са изминали повече от 30 години от незаконния износ на движимата културна ценност национално богатство от територията на отправилата искане държава членка. (3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Когато искът е за връщане на движими културни ценности национално богатство, които не влизат в нито една от категориите съгласно приложението към Регламент 116/2009, но съставляват неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на религиозни институции, които са обект на специална защита съгласно националното законодателство на отправилата искане държава членка, срокът по ал. 2 е 75 години. Този срок може да бъде и по-дълъг от 75 години, в случай че това е предвидено в двустранни споразумения, по които Република България е страна. (4) Не се образува съдебно производство, а образуваното се прекратява, ако износът на движимата културна ценност национално богатство от територията на отправилата искане държава членка вече не е незаконен към момента на предявяване на иска. Чл. 140. Централният орган на отправилата искане държава членка незабавно информира за образуваното съдебно производство министъра на културата, който от своя страна информира за това централните органи на останалите държави членки. Чл. 141. (1) Съдебното производство по чл. 138 се провежда по реда на Гражданския процесуален кодекс . (2) Съдът постановява връщането на вещта, когато: 1. вещта отговаря на изискванията на чл. 134; 2. вещта е изнесена незаконно от територията на отправилата искане държава членка; 3. искът е предявен в сроковете по чл. 139 ; 4. вещта е изнесена от територията на отправилата искане държава членка на 1 януари 1993 г. или след тази дата; 5. ответната страна владее или държи вещта към момента на предявяване на иска. Чл. 142. Когато постанови връщане на движимата културна ценност национално богатство, съдът присъжда справедливо парично обезщетение на ответника, ако той е положил надлежна грижа и внимание при придобиването й, и след като вземе предвид всички обстоятелства по делото. Чл. 143. (1) Отправилата искане държава членка заплаща обезщетението по чл. 142 след връщането на вещта. (2) Разноските по изпълнение на решението за връщане на движимата културна ценност национално богатство, както и разноските, свързани с прилагането на мерките по чл. 137, ал. 1, т. 2, се поемат от отправилата искане държава членка. Чл. 144. (1) Съдебното решение за връщане на движимата културна ценност национално богатство и за присъждане на обезщетението и разноските по чл. 143 не изключва правото на отправилата искане държава членка да заведе дело за възстановяване на тези суми срещу лицата, отговорни за незаконния й износ от нейната територия. (2) Разпоредбите на този раздел не изключват търсенето на наказателна или гражданска отговорност съгласно българското законодателство. (3) Относно правото на собственост върху движимата културна ценност национално богатство след връщането й се прилагат разпоредбите на националното законодателство на отправилата искане държава членка. Чл. 145. На всеки три години министърът на културата изпраща до Европейската комисия доклад по прилагането на разпоредбите на този раздел. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|