Закон за културното наследство в сила от 10. 04. 2009 г. Обн. Дв бр. 19 от 13 Март 2009г., изм. Дв бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. Дв бр. 92 от 20 Ноември 2009г., изм. Дв бр. 93 от 24 Ноември 2009г. Глава първа


Глава трета. НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО



Изтегляне 1.15 Mb.
страница2/6
Дата01.02.2018
Размер1.15 Mb.
#52833
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6

Глава трета.
НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Чл. 42. (1) Нематериално културно наследство са:

1. устни традиции и форми на изразяване, включително и езикът като носител на нематериално културно наследство;

2. художествено-изпълнителско изкуство;

3. социални обичаи, обреди и празненства;

4. знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;

5. знания и умения, свързани с традиционните занаяти.

(2) В Министерството на културата се води регистър на нематериалното културно наследство по ред, определен с наредба на министъра на културата.

Чл. 43. (1) Към министъра на културата се създава Национален съвет за нематериално културно наследство, който:

1. подпомага разработването на стратегия за опазване и популяризиране на традиционната българска култура и фолклор;

2. предлага мерки за прилагане на международни актове в областта на нематериалното културно наследство, по които Република България е страна;

3. предлага мерки за усъвършенстване на системите за опазване на нематериалното културно наследство;

4. дава препоръки по въпроси, свързани с проблеми на опазването, съхраняването и популяризирането на нематериалното културно наследство;

5. предлага за утвърждаване от министъра на културата елементите на нематериалното културно наследство, които да бъдат включени в национален представителен списък на нематериалното културно наследство.

(2) Съставът, функциите и дейността на съвета се определят с правилник, издаден от министъра на културата.

Чл. 44. Културните организации, създадени за опазване на нематериалното културно наследство и придобили статут на центрове на ЮНЕСКО, имат право на субсидия от държавния бюджет.

Глава четвърта.
МАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Чл. 45. Класификацията на недвижимите културни ценности се извършва въз основа на:

1. тяхната принадлежност към определен исторически период;

2. научната и културната област, към която се отнасят;

3. техния брой, пространствена структура и териториален обхват;

4. степента на застрашеност.

Чл. 46. Според принадлежността им към определен исторически период недвижимите културни ценности са: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време.

Чл. 47. Според научната и културната област, към която се отнасят, недвижимите културни ценности са:

1. археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;

2. исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;

3. архитектурно-строителни: сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност;

4. художествени: произведения на изящните и приложните изкуства - неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;

5. урбанистични: обособими части от селищна територия и селищни образувания, чиито елементи са пространствено свързани и могат да се разграничат топографски;

6. културен пейзаж: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;

7. парково и градинско изкуство: исторически паркове и градини от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;

8. етнографски: материални свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи и вярвания, които са свързани с пространствената среда.

Чл. 48. Според броя, пространствената структура и териториалния обхват недвижимите културни ценности са:

1. единични;

2. групови:

а) ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда;

б) комплекс - разновидност на ансамбъла, чиито елементи са функционално свързани;

в) историческо селище - урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или няколко епохи;

г) историческа зона - обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория, наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи;

д) археологически резерват - обособена територия, наситена с археологически недвижими ценности.

Чл. 49. Според степента си на застрашеност недвижимите културни ценности са:

1. културни ценности в риск - за които съществува потенциална заплаха от нанасяне на щети или унищожаване поради:

а) разположение в земетръсни зони, зони на мащабни строителни проекти, в близост до територии с голям риск от наводнения или прогресиращи промени от геологически, климатични и други природни фактори;

б) опасност от избухване на въоръжен конфликт и терористични нападения;

2. застрашени културни ценности - за които съществува реална опасност от нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради:

а) бърз разпад на оригиналната им субстанция, водеща до сериозна промяна в структурата;

б) бързо влошаване на състоянието на околната среда;

в) видима загуба на автентичния вид.

Чл. 50. (1) Според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:

1. "световно значение" - вписаните в Списъка на световното наследство;

2. "национално значение" - археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;

3. "местно значение" - свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;

4. "ансамблово значение" - поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат.

(2) Редът за определяне категорията на недвижимите културни ценности по ал. 1 се определя с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(3) Статутът на археологическите резервати по ал. 1, т. 2 се определя със закон за всеки отделен резерват.

Чл. 51. Класификацията на движимите културни ценности се извършва въз основа на:

1. тяхната принадлежност към определен исторически период;

2. научната и културната област, към която се отнасят.

Чл. 52. Според принадлежността им към определен исторически период движимите културни ценности са: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време.

Чл. 53. Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са:

1. археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията;

2. етнографски: движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура;

3. исторически: движими вещи, свързани с исторически събития и с живота и дейността на изтъкнати личности;

4. художествени: произведения на изобразителните изкуства във всичките им техники и разновидности;

5. природни: образци от флората, фауната, палеонтоложки и минерални образувания;

6. технически: произведения на техническата култура;

7. архивни: документи с културно и научно значение, независимо от времето, мястото, носителя и техниката на създаването им;

8. книжовни: ръкописни културни ценности до края на 18 век, старопечатни редки и ценни издания, които притежават научна, културна, полиграфическа или библиографска стойност;

9. литературни: документални и веществени културни ценности, свързани с цялостната история на литературата.

Чл. 54. (1) Според научната и културната стойност движимите културни ценности могат да получат статут на национално богатство.

(2) Национално богатство е културна ценност с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от следните критерии:

1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда;

2. да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност;

3. да е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на обществото.

Глава пета.
ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Раздел I.
Идентифициране

Чл. 55. Идентифицирането на недвижимите културни ценности е системен процес, чрез който се разкрива тяхната научна и културна стойност и обществена значимост и се извършва класификацията и категоризацията им по реда на този закон.

Чл. 56. Идентифицирането на недвижими културни ценности включва:

1. издирване - локализиране и установяване на основната видова принадлежност на обекта чрез обхождане и оглед на място или изследване на архивни и материални свидетелства;

2. изучаване - интердисциплинен научно-изследователски процес, обхващащ проучване на място, разкриване на научната и културната характеристика на обекта и специализирано документиране;

3. предварителна оценка - изразяваща се в установяване на научната и културната стойност и обществена значимост на обекта, неговата автентичност и степен на съхраненост, взаимодействие със средата и с обществото.

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Издирване и изучаване на недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, се извършва от НИНКН, от научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица по:

1. ежегодни териториални програми, утвърдени от министъра на културата, или

2. предложения на общинските органи, областните управители, физически и юридически лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Предварителната оценка по чл. 56, т. 3 на недвижимите културни ценности се извършва от НИНКН въз основа на научните резултати на лицата по ал. 1.

Раздел II.
Деклариране

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, се извършва от Министерството на културата въз основа на предварителна оценка на тяхната културна и научна стойност и обществена значимост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) С декларационния акт, издаден от министъра на културата, се определя научната и културната стойност на недвижимия обект, предварителната му класификация и категория, както и временните режими за неговото опазване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Всяко физическо или юридическо лице може да прави предложение за деклариране на недвижими обекти до Министерството на културата. Предложението може да се прави и чрез съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Декларационният акт и приложенията към него се съхраняват в НИНКН, като копия от тях се изпращат до съответните общински администрации, които поддържат местните архиви на недвижимите културни ценности, както и до съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство и по компетентност до Центъра за подводна археология.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 14-дневен срок от получаване на декларационния акт и изпращат незабавно копие от уведомлението на съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство, който уведомява НИНКН за това.

(3) Временният режим за опазване на недвижими обекти е за срок до три години, влиза в сила от датата на уведомяването на собственика им по ал. 2 и е задължителен за всички физически и юридически лица.

(4) В срока по ал. 3 декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Националният институт за недвижимо културно наследство води публичен регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Декларираните недвижими обекти подлежат на комплексна оценка във връзка с регистрирането им като културни ценности, която се извършва от НИНКН преди изтичането на срока по чл. 59, ал. 3, при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица.

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти не притежават качества на недвижими културни ценности, министърът на културата издава мотивиран акт, с който прекратява временния им режим по чл. 59, ал. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Министерството на културата уведомява общинските администрации и съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство и по компетентност Центъра за подводна археология за издадения акт по ал. 1 в 7-дневен срок.

(3) Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 7-дневен срок от получаването на акта по ал. 2.

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Отказите на министъра на културата за деклариране на недвижими културни ценности, декларационните актове и актовете по чл. 62, ал. 1 могат да се оспорват от собствениците на недвижими обекти в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Раздел III.
Регистриране

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти имат качества на недвижими културни ценности, директорът на НИНКН прави предложение до министъра на културата за тяхната окончателна класификация, категоризация и режими за опазване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Към министъра на културата се създава Специализиран експертен съвет. В състава на съвета се включват директорът на НИНКН, директорът на Центъра за подводна археология, директорът на Инспектората и по един представител на специализираните институти при БАН, на Камарата на архитектите, както и експерти по реставрация и консервация, вписани в регистъра по чл. 165, и други специалисти, определени от министъра на културата.

(3) Специализираният експертен съвет в 14-дневен срок от получаване на предложението по ал. 1 изготвя становище до министъра на културата за предоставяне на статут на недвижимите културни ценности, с което се определя тяхната окончателна класификация, категоризация и режими на опазване.

(4) По искане на министъра на културата съветът може да разглежда и други въпроси по опазване на недвижимите културни ценности, като изготвя становище за това.

(5) Устройството, организацията на работа и финансирането на съвета се определят с правилник на министъра на културата.

Чл. 65. Статут на недвижими културни ценности се предоставя за:

1. недвижими културни ценности с категория "световно значение" - с вписването им в Списъка на световното наследство от Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО, по предложение на министъра на културата;

2. групови недвижими културни ценности с категория "национално значение" - от Министерския съвет, по предложение на министъра на културата и на министъра на регионалното развитие и благоустройството;

3. всички останали категории недвижими културни ценности - от министъра на културата.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Министърът на културата чрез съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство уведомява общинските администрации за издадения акт по чл. 65 в 7-дневен срок.

(2) Общинските администрации уведомяват писмено собствениците за издадения акт в 7-дневен срок от получаването му.

(3) Актовете за предоставяне на статут по чл. 65, т. 2 и 3, както и отказите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 67. (1) Предложение в случаите по чл. 65, т. 1 се прави за регистрирани недвижими културни ценности с национално значение, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Физическо или юридическо лице може да отправя искане до министъра на културата за включване на недвижима културна ценност в Индикативната листа. Общините могат да отправят искане по изречение първо само за недвижимото културно наследство на тяхната територия.

(3) Разглеждането на искането по ал. 2 се извършва по реда на чл. 64.

(4) Индикативната листа се одобрява от:

1. министъра на културата - в частта за недвижимите културни ценности, или

2. министъра на културата и от министъра на околната среда и водите - в частта за смесени природни и културни ценности.

(5) Актовете по ал. 4, както и отказите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Националният институт за недвижимото културно наследство води Национален регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Информация за статута на имота като недвижима културна ценност се предоставя от НИНКН на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Агенцията по вписванията в 14-дневен срок.

(3) В 14-дневен срок от уведомяването по ал. 2 Агенцията по вписванията отбелязва по партидата на съответния имот, че има статут на недвижима културна ценност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) При прехвърлителни сделки и при наследяване на имоти - недвижима културна ценност, Агенцията по вписванията уведомява в 14-дневен срок НИНКН за това обстоятелство.

Чл. 69. (1) Прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности, както и отписване от регистъра по чл. 68 на културни ценности се извършват по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране.

(2) Редът за идентифициране, деклариране и регистриране на недвижимите културни ценности се определя с наредбата по чл. 50, ал. 2.

(3) С наредбата по ал. 2 се определят и достъпът до регистъра по чл. 68, ал. 1 и подлежащите на вписване обстоятелства.

Раздел IV.
Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности

Чл. 70. Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности имат право:

1. на консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазването на културната ценност;

2. да реализират приходи от входни билети, рекламни материали, както и от възпроизвеждане на културната ценност във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение при условията и по реда на този закон;

3. да кандидатстват за подпомагане по програми, финансово осигурени от държавния, общинския бюджет или от други източници, за извършване на аварийни, укрепителни, консервационни и реставрационни работи, необходими за опазване на културната ценност;

4. да събират и получават доброволни парични и други помощи и дарения от отделни лица и институции.

Чл. 71. (1) Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да:

1. полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) уведомяват незабавно НИНКН, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на този закон;

3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83, ал. 1;

4. предоставят необходимите документи и да осигуряват достъп и съдействие на компетентните органи при осъществяване на правомощията им, посочени в закона;

5. предоставят публичен достъп, когато ползването на недвижимата културна ценност е свързано с експозиционна дейност;

6. предоставят безплатен публичен достъп до недвижимата културна ценност за целите на научноизследователската дейност, при условие че не се пречи на нормалното й ползване и не се увреждат законните интереси на собственика, концесионера или ползвателя.

(2) Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижим имот, в който се намира експонирана недвижима археологическа ценност, са длъжни да осигуряват правото на публичен достъп, да изпълняват предписанията за нейното опазване, както и да осигуряват достъп на компетентните органи за инспектиране и мониторинг на физическото й опазване и представяне.

Чл. 72. (1) При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят е длъжен да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. Преди пристъпване към необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи лицата по изречение първо уведомяват за това кмета на общината и ръководителя на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на културната ценност.

(2) Кметът на общината и ръководителят на регионалния инспекторат дават незабавно съответни указания за предприемане на действията по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Ръководителят на регионалния инспекторат незабавно уведомява министъра на културата за наличието на обстоятелствата по ал. 1, както и за предприетите мерки и дадените указания по ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Министърът на културата в 14-дневен срок от уведомяването по ал. 3 дава съответни предписания и срок за изпълнението им, които са задължителни за лицата по ал. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В случаите по чл. 160, ал. 2 министърът на културата в 14-дневен срок назначава експертна комисия за извършване на предварителна оценка на културната стойност на откритите недвижими структури и находки, въз основа на която да бъдат дадени предписанията по ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Министърът на културата чрез съответния регионален инспекторат уведомява незабавно кмета на съответната община за дадените предписания.

Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) При неизпълнение на задълженията по чл. 72, ал. 1 и 4 кметът на общината в 14-дневен срок назначава комисия в състав: представител на регионалната дирекция за национален строителен контрол, двама представители на Министерството на културата и един представител на НИНКН, представител на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на културната ценност и двама представители на общината.

(2) Комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика.

(3) Въз основа на констативния протокол кметът на общината в 7-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 74. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Когато комисията предлага реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея, протоколът се изпраща за становище на министъра на културата. Изречение първо се прилага и в случаите по чл. 59, ал. 4.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) При положително становище на органа по ал. 1 преди издаване на заповедта на кмета собственикът изготвя и предава в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за реконструкцията на културната ценност. Недвижимата културна ценност се реконструира в срок, определен със заповедта по изречение първо, въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) При отрицателно становище министърът на културата издава заповед, с която дава задължителни предписания за вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване и последваща реконструкция на недвижимата културна ценност, като определя срок за изпълнението им. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 75. Копие от заповедите по чл. 73, ал. 3 и чл. 74 се изпраща на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на имота.

Чл. 76. (1) Когато заповедите по чл. 73, ал. 3 и чл. 74 не са изпълнени в определения срок, необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея се извършват от държавата, съответно общината.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на заповед на:

1. министъра на културата - за недвижими културни ценности с категория "световно" или "национално значение";

2. кмета на общината - в останалите случаи.

(3) В заповедта по ал. 2 се посочва стойността на разходите за извършване на дейностите по ал. 1, която се определя въз основа на експертна оценка на независими оценители.

(4) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира изпълнението й.

(5) Въз основа на заповедта по ал. 2 върху имота се вписва законна ипотека в полза на държавата, съответно общината, за обезпечение на вземането им за направените от тях разноски.

(6) Държавата, съответно общината, може да поиска за направените от нея разноски от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 77. При системно неизпълнение на задълженията по чл. 71, ал. 1, т. 1, установено по надлежния ред, се прилагат разпоредбите на чл. 73 - 76.


Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание