Закон за културното наследство в сила от 10. 04. 2009 г. Обн. Дв бр. 19 от 13 Март 2009г., изм. Дв бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. Дв бр. 92 от 20 Ноември 2009г., изм. Дв бр. 93 от 24 Ноември 2009г. Глава първа


Раздел V. Териториалноустройствена защита



Изтегляне 1.15 Mb.
страница3/6
Дата01.02.2018
Размер1.15 Mb.
#52833
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6

Раздел V.
Териториалноустройствена защита

Чл. 78. Териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща:

1. режими за опазване;

2. устройствени схеми на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство;

3. устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях;

4. планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;

5. проектиране, съгласуване и одобряване на устройствените планове и на проектните документации (инвенстиционни инициативи и проекти за намеси) в защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство и контрол по тяхното прилагане и изпълнение;

6. финансиране и извършване на дейности в недвижимите културни ценности и в охранителните им зони за целите на тяхното опазване и експониране.

Чл. 79. (1) Режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут.

(2) С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда.

(3) Териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона.

(4) Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.

(5) Единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, които се отразяват в кадастралните карти съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и в общите и подробните устройствени планове съгласно Закона за устройство на територията.

(6) Защитени територии са и археологическите обекти, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата или под вода, като временните им граници и охранителни зони се определят с разрешението за теренно проучване.

(7) Когато в определени зони има данни за наличие на археологически обекти, министърът на културата може със заповед да ги обяви за защитени територии по реда на чл. 64.

(8) При отправено искане от религиозните институции Министерският съвет, съответно общинският съвет, може да разреши в недвижими културни ценности по чл. 88, т. 4 - държавна или общинска собственост, да се извършват обредни ритуали и богослужения при спазване на режимите за опазването им.

(9) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.)

Чл. 80. (1) С устройствените схеми се определят целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство, обвързано с режимите за опазване.

(2) Общи и подробни устройствени планове за защитените територии и специфичните правила и нормативи към тях се изготвят в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Устройствените схеми, устройствените планове по чл. 78 и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне задължително се съгласуват по реда на чл. 84 преди тяхното одобряване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Не се съгласуват устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.

Чл. 81. (1) В плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности се включват режимите, специфичните правила и нормативи по чл. 78, т. 1 и 3 и се определя:

1. обща характеристика на защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство;

2. цели и организация на управлението;

3. дългосрочна и краткосрочни програми на дейностите по прилагане на плана;

4. финансиране на дейностите по прилагане на плана;

5. участие на партньорите в процеса по прилагане на плана;

6. условия и препоръки за осъществяване на дейностите по прилагане на плана;

7. система за мониторинг на защитената територия и осигуряване на спешни аварийно-спасителни мероприятия в нея;

8. система за контрол по прилагане на плана.

(2) Планове по ал. 1 се изготвят задължително за:

1. недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България;

2. археологическите резервати;

3. груповите недвижими културни ценности с национално значение;

4. единичните недвижими културни ценности с национално значение - в случаите, когато се предоставят на концесия.

(3) Планове по ал. 1 могат да се изготвят и за други недвижими културни ценности по инициатива и при възлагане и финансиране от техния собственик, ползвател или концесионер, или общината, на чиято територия те се намират.

(4) Плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности подлежат на обсъждане от заинтересованите институции, обществени организации и граждани.

(5) Обхватът, структурата, съдържанието и методологията за изработването на плановете по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 82. (1) Плановете за опазване и управление се възлагат и финансират от:

1. министъра на културата или от лицата по чл. 67, ал. 2 - в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1;

2. министъра на културата - в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 2 и 4;

3. общината, на чиято територия е груповата недвижима културна ценност - в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Когато плановете за опазване и управление се възлагат и финансират от лицата по чл. 67, ал. 2 и от общините, заданията за изготвянето им и изготвените планове преди тяхното приемане по реда на ал. 3 се съгласуват с министъра на културата по реда на чл. 64.

(3) Плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности се приемат от:

1. Министерския съвет - в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1 и 2;

2. министъра на културата - в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3 и 4;

3. общинския съвет на съответната община, на чиято територия е недвижимата културна ценност - в случаите по чл. 81, ал. 3.

(4) Плановете по ал. 3, т. 1 се внасят в Министерския съвет по предложение на министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие - и с министъра на околната среда и водите.

Чл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1, както следва:

1. в единични културни ценности и в техните граници:

а) програми и проекти за консервация, реставрация и експониране;

б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за: реконструкция; пристрояване; надстрояване; преизграждане; укрепване; делба; промяна на предназначението; ремонти и преустройства; цветови фасадни решения; художествено осветление; паркоустройство и благоустройство;

в) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване;

г) искания и документация за извършване на текущи и аварийни ремонти и укрепителни работи;

д) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление, ел. табла и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи;

е) конкурсни книжа, задания за проектиране;

2. в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности:

а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване; реконструкция, възстановяване, надстрояване, преизграждане, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите; цветови фасадни решения, художествено осветление;

б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за паркоустройство и благоустройство;

в) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление, ел. табла и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи;

г) искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни ремонти;

3. в охранителни зони на групови културни ценности:

а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно застрояване, възстановяване, надстрояване и пристрояване;

б) схеми и проекти за преместваеми обекти и монументално-декоративни елементи, когато това се изисква с режимите за опазване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) За инвестиционни инициативи и проекти за намеси в археологически недвижими културни ценности и охранителните им зони освен проектните документации по ал. 1 се съгласуват и проекти на транспортната и техническата инфраструктура.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Разрешение за ползване на строежи по ал. 1 и 2 се издава след положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица, а екзекутивната документация по смисъла на Закона за устройство на територията се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В случаите, когато към подробен устройствен план за територия или част от територия на културното наследство няма съгласуван работен устройствен план, органът по ал. 3 изисква представяне на обемно-устройствено проучване, което обхваща имота, обект на проектиране, и непосредствено съседните му имоти.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност, както и премахване на растителност и паркови елементи в недвижими културни ценности - градинско и парково изкуство, се разрешава по реда на Закона за устройство на територията, след положително становище и при условия, определени от органа по ал. 3. Изречение първо се прилага и в случаите по чл. 59, ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Промяна на предназначението на поземлен имот, в чийто обхват попадат недвижими културни ценности или техни охранителни зони, се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1.

Чл. 84. (1) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в двумесечен срок от датата на постъпването на съответната документация. Съгласуването се извършва от министъра на културата или от оправомощени от него длъжностни лица след писмено становище на НИНКН.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Отказът за съгласуване се мотивира писмено.

(3) Отказът по ал. 2 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.)

Чл. 85. Контролът по прилагането и изпълнението на мерките на териториалноустройствената защита на недвижимите културни ценности се осъществява от Инспектората към Министерството на културата съвместно с компетентните държавни и общински органи.

Раздел VI.
Концесия върху недвижими културни ценности

Чл. 86. (1) Недвижимите културни ценности - държавна и общинска собственост, могат да се предоставят на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и при спазване на изискванията на този закон.

(2) Концесия по ал. 1 се предоставя при спазване на режимите за опазване на съответната недвижима културна ценност, както и на условията за провеждане на интегрирана консервация.

(3) Обект на концесията може да бъде една или повече единични или групови културни ценности или части от тях.

(4) Обектът на концесията включва и концесионна територия, която се определя с подробен устройствен план при спазване на режимите за опазване на конкретната недвижима ценност.

(5) Концесионната територия включва териториалния обхват на обекта на концесията и може да включва и поддържаща зона на обекта на концесията, когато са държавна, съответно общинска собственост.

(6) Поддържащата зона включва територия, която е необходима за извършване на дейностите по управление, поддържане и експлоатация на обекта на концесията.

(7) Площта на поддържащата зона се обосновава и се определя с подробния устройствен план по ал. 4.

Чл. 87. Концесията за недвижима културна ценност може да включва извършването на строителни и монтажни работи само ако са съвместими с режимите за опазване на съответната недвижима културна ценност. В тези случаи върху концесионната територия концесионерът изгражда при условия и по ред, определени с концесионния договор:

1. необходимата техническа инфраструктура за експлоатацията на обекта на концесията;

2. сгради, съоръжения и преместваеми обекти, свързани с управлението, поддържането и експлоатацията на обекта на концесията.

Чл. 88. Не се предоставя концесия за недвижими културни ценности:

1. с категория световно значение;

2. археологически резервати, с изключение на посочените в списък, утвърден от министъра на културата по реда на чл. 64;

3. музейни сгради и комплекси;

4. които са религиозни храмове и по предназначението си са свързани с практическите нужди за извършване на обредни ритуали и богослужения от съответната религиозна институция по смисъла на Закона за вероизповеданията.

Чл. 89. (1) Органи по чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите за недвижимите културни ценности са:

1. министърът на културата - за обектите държавна собственост;

2. кметът на общината по местонахождение на обекта на концесията - за обектите общинска собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В екипите за подготвителни действия и в комисиите за провеждане на процедурите за предоставяне на концесии върху недвижими културни ценности се включва най-малко по един представител на Министерството на културата, на НИНКН и на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Съгласуването на проектите на решения за откриване на процедура за предоставяне на концесия върху недвижими културни ценности по чл. 103 от Закона за концесиите се извършва с НИНКН и НАИМ при БАН. Едновременно с проектите за решения се изпращат за съгласуване и:

1. обосновката на концесията с концесионните анализи и приложенията към тях;

2. проектите на документацията за участие и на концесионен договор.

Чл. 90. (1) С концесионния договор не могат да се променят режимите за опазване на недвижимата културна ценност, обект на концесията, определени по реда на този закон.

(2) Концесионерът е длъжен да осигурява ежегодно средства за археологически проучвания в територията на концесионирания имот до пълното изследване на концесионираната зона по смисъла на концесионния договор. Концесионерът може да изгражда съответна инфраструктура, сгради и помощни съоръжения само върху чист от археологически находки терен в рамките на поддържащата зона.

(3) Концесията се предоставя за срок до 20 години. Срокът на концесията може да бъде продължен до 15 години, ако не се установи по надлежния ред неизпълнение на задълженията по концесионния договор.

Чл. 91. (1) Паричните постъпления от концесионните плащания за държавни концесии и от гаранции и обезщетения се разпределят, както следва:

1. тридесет на сто - в приход на републиканския бюджет;

2. тридесет на сто - в приход на общината;

3. петнадесет на сто - в приход на бюджета на Министерството на финансите за покриване на разходите по концесиите;

4. двадесет и пет на сто - в приход на бюджета на Министерството на културата.

(2) Средствата по ал. 1, т. 4 се разходват за консервация и реставрация на недвижими културни ценности.

(3) Паричните постъпления от концесионните плащания за общински концесии и от гаранции и обезщетения се разходват, както следва:

1. тридесет на сто - за консервация и реставрация на недвижими културни ценности;

2. тридесет на сто - в приход на общински фонд "Култура";

3. четиридесет на сто - в приход на общинския бюджет.

Глава шеста.
ОПАЗВАНЕ НА ДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Раздел I.
Издирване

Чл. 92. (1) Издирването на движимите културни ценности обхваща получаване и документиране на информация от различни източници, включително и теренни проучвания.

(2) Теренните проучвания се осъществяват на територията на Република България, сред обществото и в неговата материална среда.

Чл. 93. (1) Лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и 91 от Закона за собствеността, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми и най-близкия държавен или общински музей.

(2) Лицето е длъжно да запази вещта във вида и състоянието, в които я е намерило, до предаването й на компетентните органи.

(3) Лице, което не изпълни изискванията на ал. 1, няма правата по чл. 111 и не може да придобие право на собственост върху намерената вещ по давност.

Чл. 94. (1) Оправомощен представител на музея, уведомен за намерената вещ, е длъжен незабавно да направи оглед на вещта и да поеме съхранението й.

(2) Идентификацията се извършва от музея, поел съхранението, а когато вещта не отговаря на тематичния му обхват - от най-близкия държавен или общински музей със съответния тематичен обхват.

(3) Движими вещи, държавна или общинска собственост на основание чл. 89, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от Закона за собствеността, ако бъдат идентифицирани като културни ценности, се включват във фонда на музея.

(4) Когато движимата вещ бъде идентифицирана като културна ценност - национално богатство, тя се регистрира в Националния музеен фонд.

Чл. 95. (1) На лицата, предали вещи по реда на чл. 93 или съобщили ценна информация за такива вещи, се дължи възнаграждение. Възнаграждение не се дължи, ако лицето не е изпълнило някое от задълженията си по чл. 93.

(2) Размерът на възнаграждението се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване при условия и по ред, определени в наредба на министъра на културата.

Раздел II.
Идентификация и регистрация

Чл. 96. (1) Идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон.

(2) Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища.

(3) Идентификация на културни ценности се извършва от комисия, назначена от директора на музея. В комисията се включват трима музейни специалисти и най-малко един външен за музея експерт от съответната област, вписан в регистъра по ал. 4, както и лице, вписано в регистъра по чл. 165.

(4) В Министерството на културата се създава и поддържа регистър, в който се вписват лицата по ал. 3, които притежават образователна и научна степен "доктор" и най-малко 5 години стаж в съответната професионална област. Редът за водене на регистъра се определя с наредба на министъра на културата.

Чл. 97. (1) Държавните, регионалните и общинските музеи задължително извършват идентификация при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност по реда на чл. 96, ал. 3.

(2) Държавните и общински органи и институции, притежаващи вещи, които могат да се определят като културни ценности, са длъжни да поискат идентификацията им от съответния по тематичен обхват музей.

(3) Физически и юридически лица, притежаващи вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват музей.

(4) Физически и юридически лица, формирали колекция от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат идентификацията й от съответния по тематичен обхват музей.

(5) Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и 4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

Чл. 98. (1) За резултатите от идентификацията се изготвя експертно заключение, подписано от всички членове на комисията. В експертното заключение комисията посочва, че:

1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или

2. вещта съответства на изискванията за културна ценност;

3. за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство - в случаите по т. 2.

(2) Експертното заключение се съобщава на лицата по чл. 97, ал. 2, 3 и 4 в 7-дневен срок от подписването му.

(3) Въз основа на експертното заключение по ал. 1, т. 1 и 2 директорът на музея в едномесечен срок издава удостоверение. Към удостоверението за културна ценност се прилага и предписание за нейното съхранение, а когато тя е придобита от музея, директорът разпорежда нейното вписване в инвентарната книга.

Чл. 99. (1) В случаите по чл. 98, ал. 1, т. 3 директорът на съответния музей прави предложение до министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство в 7-дневен срок от подписването на експертното заключение.

(2) Статут на национално богатство се предоставя от министъра на културата въз основа на експертно заключение, изготвено от специализиран експертен съвет.

(3) Специализираният експертен съвет по ал. 2 се състои от 10 постоянни членове - двама представители на Министерството на културата и осем представители на различни държавни научни и културни организации по опазване на културното наследство, и най-малко трима привлечени членове - експерти с научни степени и звания в съответната област, вписани в регистрите по чл. 96, ал. 3.

(4) Постоянните членове на Специализирания експертен съвет се назначават от министъра на културата за срок 5 години. Привлечените членове се определят с решение на съвета за всеки конкретен случай на предоставяне на статут на национално богатство. Структурният състав и организацията на работа на съвета се определят с правилник на министъра на културата.

Чл. 100. (1) Специализираният експертен съвет разглежда и се произнася по предложението по чл. 99, ал. 1 в тримесечен срок от получаването му.

(2) Специализираният експертен съвет се произнася с експертно заключение, подписано от две трети от всички членове, че културната ценност:

1. отговаря на критериите за национално богатство, или

2. не отговаря на критериите за национално богатство.

(3) Експертното заключение в 7-дневен срок от подписването му се представя на министъра на културата.

(4) Въз основа на експертното заключение по ал. 2, т. 1 министърът на културата издава заповед за предоставяне на статут на национално богатство и разпорежда вписване на културната ценност като национално богатство в регистъра на движимите културни ценности.

(5) Експертното заключение по ал. 2, т. 2 се съобщава в 14-дневен срок на лицата по чл. 97, ал. 2, 3 и 4 и на музея, направил предложението за предоставяне на статут на национално богатство.

Чл. 101. Министърът на културата не издава заповед в случаите по чл. 100, ал. 4, а директорът на музея не издава удостоверение по чл. 98, ал. 3 или по чл. 100, ал. 5, ако има данни да се предположи, че вещите - обект на идентификация, са незаконно придобити. В тези случаи те уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.

Чл. 102. (1) В Министерството на културата се създава и води регистър на движимите културни ценности и база данни за тях.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват културните ценности, които са:

1. национално богатство;

2. държавна или общинска собственост;

3. колекция;

4. собственост на физически или юридически лица, когато това е поискано от собственика им.

(3) Вписването на културните ценности в регистъра се извършва от длъжностно лице, определено от министъра в случаите по чл. 100, ал. 4, или от лице, определено от директора на съответния музей по чл. 98. Вписаната в регистъра културна ценност получава пореден регистрационен номер.

(4) При промяна на собствеността върху регистрирана културна ценност, в 7-дневен срок от настъпването й, нейният приобретател или упълномощено от него лице е длъжно да уведоми лицата по ал. 3 за отразяване на обстоятелството в регистъра.

Чл. 103. За културни ценности по чл. 102, ал. 2, т. 1 министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице издава паспорт, който съдържа следните минимални идентификационни данни за културната ценност национално богатство:

1. снимка или друго изображение;

2. информация за вид, размери и тегло, материал и техника на изработка, особени белези;

3. наименование и автор, ако са известни;

4. дата и място на намиране;

5. кратко описание;

6. предписания за съхранение.

Чл. 104. (1) Издадените по реда на този раздел индивидуални административни актове се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) При оспорването по административен ред компетентен да разгледа жалбата или протеста срещу актовете във връзка с предоставянето на статут на културна ценност е министърът на културата.

Чл. 105. (1) Отношенията между лицата по чл. 97, ал. 3 и музея, извършващ идентификацията, се уреждат с писмен договор.

(2) Не се заплащат разходите по идентификацията на културна ценност:

1. когато лицето по чл. 97, ал. 3 и 4 я дари на музея, извършил идентификацията;

2. в случаите по чл. 99, ал. 1.

(3) За културни ценности, които не са вписани в регистъра на движимите културни ценности, лицата по чл. 97, ал. 3 заплащат държавна такса за издаване на удостоверение, определена с тарифата по чл. 4, ал. 2, т. 4 от Закона за закрила и развитие на културата.

Чл. 106. Резултатите от идентификацията на културни ценности - собственост на физически или юридически лица, могат да се публикуват след получаване на писмено съгласие на собствениците.

Чл. 107. (1) Редът за извършване на идентификация се определя с наредба на министъра на културата.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и редът за водене на регистъра на движимите културни ценности и поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и промените в тях, подлежащи на вписване.


Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание