Закон за културното наследство в сила от 10. 04. 2009 г. Обн. Дв бр. 19 от 13 Март 2009г., изм. Дв бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. Дв бр. 92 от 20 Ноември 2009г., изм. Дв бр. 93 от 24 Ноември 2009г. Глава първа



Изтегляне 1.15 Mb.
страница1/6
Дата01.02.2018
Размер1.15 Mb.
#52833
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6
ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

В сила от 10.04.2009 г.

Обн. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България.

(2) Държавата осигурява закрилата на културното наследство независимо от местонахождението му.

Чл. 2. (1) Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.

(2) Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България.

(3) Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да принадлежат на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.

Чл. 3. (1) Този закон има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на неговата закрила;

2. децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;

3. публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство.

(2) Правото на достъп до културното наследство е възможност да се ползват културните ценности, като се осигури физически или интелектуален достъп до тях, без да се увреждат или подлагат на риск.

(3) Държавата, общините и частните лица създават условия и гарантират на всяко лице равен достъп до културни ценности.

Чл. 4. Държавната политика по опазване на културното наследство се провежда от министъра на културата във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания, и със съдействието на гражданското общество.

Чл. 5. (1) Държавата организира опазването на културното наследство при природни бедствия и въоръжени конфликти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Опазването на културните ценности в случаите по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.

Чл. 6. Културно наследство са:

1. наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;

2. исторически обекти и комплекси;

3. архитектурни обекти и комплекси;

4. етнографски обекти и комплекси;

5. образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;

6. природни ценности (образци);

7. индустриално наследство;

8. произведения на изящни и приложни изкуства;

9. народни занаяти;

10. документално наследство;

11. аудио-визуално наследство;

12. устна традиция и език;

13. книжовни и литературни ценности;

14. обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;

15. музика, песни и танци;

16. народна медицина;

17. кулинарни и еноложки традиции;

18. народни игри и спортове.

Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.

(2) Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания.

(3) Не са културни ценности по смисъла на този закон монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., които нямат принос и значение за човешката история.

Чл. 8. (1) Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, идентификация, документиране, консервация-реставрация и социализация на културното наследство, който включва и подготовката на специалисти в съответната област.

(2) Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.

Чл. 9. Недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, както и прилежащата им среда, или се намират под вода.

Чл. 10. Движимото културно наследство обхваща всички останали културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл. 9 и 42, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им.

Глава втора.
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ПО ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Чл. 11. (1) Националната система по опазване на културното наследство включва държавните и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания.

(2) Органите и организациите по ал. 1 осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, висшите училища, творчески съюзи, професионални сдружения и други неправителствени организации.

(3) Органите и организациите по ал. 1 и 2 осъществяват дейностите в съответствие с целите на този закон и национална стратегия за културното наследство, приета от Министерския съвет.

Чл. 12. (1) Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет.

(2) Министерският съвет приема стратегия за управление и опазване на културното наследство и план за действие за срок 7 години по предложение на министъра на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересовани научни, културни и неправителствени организации.

(3) Министерският съвет:

1. предоставя статут на групови недвижими културни ценности с национално значение;

2. приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;

3. предоставя концесии върху недвижими културни ценности;

4. създава държавни културни институти по предложение на министъра на културата.

Чл. 13. (1) Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания могат да правят предложение до министъра на културата за регистриране на културни ценности, които са от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания в съответствие с разпоредбите на този закон.

(2) Органите по ал. 1 след съгласуване с министъра на културата приемат правила за управляваните от тях културни ценности и създават органи за управлението им в съответствие с режимите за тяхното опазване.

(3) Ежегодно до 30 юни Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания представят на министъра на културата доклад за дейността си по опазване на културните ценности за предходната година.

Чл. 14. Министърът на културата:

1. прави предложения за вписване на недвижими културни ценности в Списъка на световното наследство;

2. предоставя статут на недвижими културни ценности;

3. предоставя статут на национално богатство на движими културни ценности;

4. издава разрешения за извършване на теренни археологически проучвания;

5. издава разрешения за създаване на частни музеи;

6. издава удостоверения за регистрация на лица, които осъществяват търговска дейност с културни ценности;

7. издава разрешения за изработване на копия и реплики на културни ценности;

8. издава разрешения за представяне на културни ценности в национални и международни изложби;

9. възлага и приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;

10. организира и осъществява дейността по предоставяне на концесии на недвижими културни ценности и изпълнението на концесионните договори съгласно този закон и Закона за концесиите;

11. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) издава разрешения за износ съгласно Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата (ОВ, L 39/1 от 10 февруари 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент 116/2009", и разрешения за временен износ на движими културни ценности;

12. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) координира, организира и контролира дейността по:

а) връщането на незаконно изнесените движими културни ценности - национално богатство;

б) опазване на културното наследство, свързано с българската история и култура, извън територията на Република България;

в) мониторинг на недвижими културни ценности;

г) методология и определяне на режими за опазване на недвижимите културни ценности и тяхната среда;

13. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) съгласува устройствени схеми и планове, планове за опазване и управление и проектна документация за недвижими културни ценности, както и за строежи в техните граници и охранителните им зони, в съответствие с разпоредбите на този закон и Закона за устройство на територията;

14. упражнява правото на държавна собственост върху културните ценности;

15. води регистри на видовете културни ценности, на музеите и други регистри, предвидени в този закон;

16. осъществява и други правомощия, определени в закона.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство.

(2) Инспекторатът осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове, свързани със:

1. извършване на теренни и подводни археологически проучвания;

2. териториално-устройствена защита на недвижимите културни ценности;

3. опазване на движимите и недвижимите културни ценности в музеите;

4. извършване на консервация и реставрация на движимите и недвижимите културни ценности;

5. изпълнение на сключените концесионни договори.

(3) Инспекторатът контролира и изпълнението на изискванията на този закон от физическите и юридическите лица при условията и по реда на действащото законодателство.

Чл. 16. (1) Инспекторатът се състои от централно управление и регионални инспекторати по опазване на културното наследство.

(2) Регионалните инспекторати се създават във всеки един от районите за планиране по смисъла на Закона за регионалното развитие.

(3) Правомощията на инспекторите в регионалните звена се осъществяват в района за планиране по ал. 2.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.)

(5) Областният управител по седалището на района по ал. 2 създава материални и организационно-технически условия за дейността на инспекторите.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Структурата, функциите и числеността в централното управление и регионалните инспекторати се определят с устройствения правилник на Министерството на културата, а минималните изисквания за заемането на длъжностите "инспектор" - с Единния класификатор на длъжностите в администрацията.

Чл. 17. (1) Кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на територията на съответната община, като:

1. оказват съдействие при извършването на дейности по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културните ценности съобразно правомощията си;

2. създават обществен съвет за закрила на културното наследство като съвещателен орган към общината.

(2) Общинските съвети:

1. приемат стратегия за опазване на културното наследство на територията на съответната община в съответствие с националната стратегия по чл. 12, ал. 2;

2. предоставят концесии върху обекти недвижими културни ценности - общинска собственост;

3. създават общински фонд "Култура" при условията и по реда на Закона за закрила и развитие на културата;

4. приемат правилници за устройството и дейността на общинските музеи, след съгласуване с министъра на културата;

5. осигуряват финансиране чрез целеви средства в общинския бюджет на дейностите по ал. 1, т. 1.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) (1) Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е държавен културен институт с национално значение с научноизследователски и експертни функции в областта на недвижимото културно наследство. Националният институт за недвижимо културно наследство може да създава филиали на териториален принцип.

(2) Националният институт за недвижимо културно наследство е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Националният институт за недвижимо културно наследство:

1. подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство;

2. взаимодейства с културни институти, с научни и други организации в страната и в чужбина в областта на недвижимото културно наследство;

3. провежда научноизследователска дейност по издирване и проучване на недвижимото културно наследство и методология в тази област;

4. изготвя комплексни оценки и научно мотивирани предложения за регистрация на недвижими културни ценности;

5. предлага на министъра на културата да определи режимите за опазване на недвижимите културни ценности, изготвя проекти на планове за опазване и управление, становища за съгласувателна дейност, експертизи, планови задания, пилотни проекти и други по недвижимото културно наследство;

6. извършва специализирано документиране на недвижими културни ценности и дигитализиране на наличната информация за тях;

7. поддържа Националния регистър на недвижимите културни ценности с национален архивен фонд и информационен център;

8. създава, поддържа и развива автоматизирана информационна система за недвижимото културно наследство;

9. осъществява и други правомощия, определени в закон.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Устройството и дейността на НИНКН се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 21. (1) Центърът за подводна археология е държавен културен институт в областта на опазване на подводното археологическо наследство на Република България.

(2) Центърът за подводна археология е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. Созопол и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.

Чл. 22. Центърът за подводна археология:

1. подпомага министъра на културата при упражняването на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на културното наследство под вода;

2. координира дейностите, свързани с управлението и изследването на подводното археологическо наследство;

3. поддържа регистър на подводните културни ценности.

Чл. 23. Устройството и дейността на Центъра за подводна археология се определят с правилник на министъра на културата.

Чл. 24. Музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни и природни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел.

Чл. 25. Музей се създава при наличие на:

1. културни ценности, които могат да бъдат представяни пред публика във вид на музейна експозиция;

2. сграден фонд, осигуряващ условия за опазването и публичното представяне на движимите културни ценности;

3. постоянен източник за финансиране дейността на музея;

4. специалисти с необходимата квалификация.

Чл. 26. (1) По тематичен обхват музеите са:

1. общи, чиято дейност тематично обхваща различни области на знанието и изкуството и се осъществява на основата на различни по своята класификация културни ценности, включени в основния им фонд;

2. специализирани, чиято дейност обхваща една област на знанието или изкуството, обособен дял от нея или отделна тема от общественото развитие или природата и се осъществява на основата на включени в основния му фонд културни ценности, които по своята класификация определят тематичния му обхват.

(2) По териториален обхват на дейност музеите са:

1. национални, които осъществяват дейността си на територията на цялата страна;

2. регионални, които осъществяват дейността си на територията на две или повече общини;

3. местни, които осъществяват дейността си на територията на една община.

(3) Териториалният обхват и методическите функции на националните и регионалните музеи се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(4) Тематичният и териториалният обхват на местните музеи се определят с акта за създаването им.

Чл. 27. (1) По форма на собственост музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие.

(2) Държавните музеи се създават и осъществят дейността си въз основа на предоставени от държавата културни ценности, сграден фонд и ежегодна държавна субсидия.

(3) Регионалните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата или общината културни ценности, сграден фонд и се финансират по реда на чл. 40.

(4) Общинските музеи се създават и осъществят дейността си въз основа на предоставени от общината културни ценности, сграден фонд и се финансират от общинския бюджет.

(5) Археологически културни ценности, както и други движими културни ценности - държавна собственост, могат да се предоставят възмездно или безвъзмездно за ползване и на регионалните и общинските музеи.

(6) Частните музеи се създават и финансират от физически или юридически лица въз основа на законно придобити от тях движими културни ценности.

(7) Държавата и общините могат да създават съвместно или с физически или юридически лица музеи със смесено участие. Тези музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза - музейна дейност.

(8) При музеите със смесено участие отношенията между страните се уреждат с учредителен акт, с който се определят правата и задълженията им при условията на чл. 25. Проектът на учредителен акт се съгласува с министъра на културата в тримесечен срок от искането.

Чл. 28. (1) Държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата.

(2) Музеите могат да имат филиали, които се създават, преобразуват и закриват при условията и по реда, предвидени за съответния музей. Устройството и дейността на филиалите се определят с правилника на музея, към който са създадени.

(3) Държавните музеи, които притежават характеристиките по чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, могат да придобият статут на държавни културни институти с национално значение.

(4) Към музеите се създават научни групи от специалисти с научна степен или научно звание. Научните групи се подчиняват в методическо отношение на специализираните научни институции. Редът за създаването им се определя с наредба на министъра на културата.

Чл. 29. Устройството и дейността на музеите се определят с правилници, които се утвърждават от:

1. министъра на културата - за държавните, регионалните, частните музеи и музеите със смесено участие;

2. кмета на общината - за общинските музеи или музеите със смесено участие.

Чл. 30. (1) Частните музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза - музейна дейност. Те осъществяват дейност след получаване на разрешение от министъра на културата.

(2) Разрешението за извършване на музейна дейност се издава въз основа на заявление, към което се прилагат и:

1. удостоверение за идентификация или паспорт - за културни ценности национално богатство и документ за регистрация на културните ценности;

2. документ, удостоверяващ правото на собственост или държането;

3. удостоверение за съдебна регистрация;

4. документи, удостоверяващи наличието на изискванията по чл. 25, т. 2, 3 и 4;

5. проект на устройствен правилник за дейността на музея.

(3) В тримесечен срок от постъпване на заявлението министърът на културата издава или мотивирано отказва да издаде разрешение.

(4) Разрешението за извършване на музейна дейност може да бъде отнето от министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората, когато частният музей системно нарушава изискванията на този закон.

Чл. 31. Музеите се ръководят независимо от вида на организацията и формата на собственост:

1. методически - от Министерството на културата;

2. в административно-организационно отношение - от кмета на общината или собственика;

3. в научноизследователската дейност - от Българската академия на науките и съответните ведомствени и научноизследователски институти и учреждения.

Чл. 32. (1) В Министерството на културата се създава и води регистър на музеите, в който служебно се вписват:

1. националните, регионалните и общинските музеи - въз основа на акта за тяхното създаване;

2. частните музеи - въз основа на разрешението, издадено от министъра на културата;

3. музеите със смесено участие - въз основа на съдебно решение за вписване в съответния регистър.

(2) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистъра по ал. 1, както и редът за вписване се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 33. Министерството на културата изгражда и развива национална музейна информационно-комуникационна система. Функционирането на системата се осъществява по ред, определен с наредба на министъра на културата.

Чл. 34. (1) Музеите формират основен, обменен и научно-спомагателен фонд.

(2) Движимите културни ценности - национално богатство, се регистрират в Националния музеен фонд.

(3) В основния фонд се включват придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение - национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват.

(4) В обменния фонд се включват движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват, както и многократно повтарящите се културни ценности от основния му фонд.

(5) В научно-спомагателния фонд се включват предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея.

(6) Формирането и управлението на музейните фондове се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.

Чл. 35. (1) Основната дейност на музея е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности.

(2) Музеят издава научни, научнопопулярни и рекламни материали, както и осъществява оценителна дейност на културни ценности - собственост на други юридически или физически лица.

(3) Музеят може да извършва и друга стопанска дейност, когато тя е свързана с основната му дейност.

Чл. 36. Националните и регионалните музеи с оглед на тематичния си обхват оказват методическа помощ на общинските, частните музеи и музеите със смесено участие по ред, определен с наредба на министъра на културата.

Чл. 37. (1) Дейността по чл. 35, ал. 1 и чл. 36 се извършва от лица, които притежават съответната професионална квалификация.

(2) Министърът на културата утвърждава класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане.

Чл. 38. (1) Директорите и служителите в националните, регионалните и общинските музеи и в музеите със смесено участие нямат право да придобиват колекции или отделни културни ценности от тематичния обхват на музея, освен по наследство, което се декларира в едномесечен срок от приемането на наследството.

(2) Директорите и служителите в музеите по ал. 1 подават декларация по образец, утвърден от министъра на културата, за притежаваните от тях културни ценности при заемане на длъжността.

(3) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват търговска дейност с културни ценности от тематичния обхват на музея.

Чл. 39. Музеите се финансират със средства от:

1. републиканския бюджет и бюджетите на общините;

2. учредителите им;

3. собствени приходи;

4. събрани държавни такси за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати;

5. защитени проекти по международни и национални програми;

6. дарения, завещания, спонсорство.

Чл. 40. (1) Държавните музеи се финансират от републиканския бюджет чрез бюджета на ведомството, към което е създаден музеят.

(2) Регионалните музеи се финансират от:

1. общините, на чиято територия е седалището им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от републиканския бюджет;

2. вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните музеи развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети.

(3) Общинските музеи се финансират от бюджета на съответната община.

(4) Частните музеи се финансират със средства на учредителите им.

(5) Музеите със смесено участие се финансират със средства от републиканския бюджет или бюджета на съответната община и собствени средства на учредителите им.

Чл. 41. (1) Държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.

(2) До 50 на сто от преизпълнението на собствените приходи от дейността на музеите и до 100 на сто от преизпълнението на приходите от продажба на дълготрайни активи се разходват съответно за основната дейност на музеите и за придобиване на дълготрайни материални активи.


Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание