Закон за общинската собственост Закон за държавната собственост

І.

Закон за общинската собственост

Закон за концесиите

Закон за водите

Закон за местното самоуправление и местната администрация

Закон за местните данъци и такси

ІІ. Законодателство на ЕС в областта на концесиите

1. Актове на ЕС :

• 
  Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно съгласуването на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, ОВ L 199/54 от 9 август 1993 г.
  
• 
  Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно съгласуването на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, ОВ L 209/1 от 24 юли 1992 г.;
  
• 
  Директива 93/36/ЕИОна Съвета от 14 юни 1993 г. относно съгласуването на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, ОВ L 199/1 от 9 август 1993 г.;
  
• 
  Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно съгласуването на процедурите за възлагане на обществени поръчки в секторите на водите, на енергетиката, на транспорта и на телекомуникациите, ОВ L 199/84 от 9 август 1993 г.
  

ТЪЛКУВАТЕЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА относно концесиите съгласно правото на Общността

3.Становище на Комитета на регионите относно „Възлагане на концесионни договори“

Обн. C ОВ. бр.277 от 13 Септември 2012 г., 2012/C 277/09

4. КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ:

• 
  констатира, че сега действащите правила за концесиите произтичат от съдебната практика и националните законодателства. Тъй като някои концесии могат да окажат въздействие върху вътрешния пазар, е желателно да се изяснят правилата и да има единно тълкуване и прилагане. Затова Комитетът смята за основателно да се обмисли нормативна уредба в тази област;
  
• 
  смята, че затова е важно възлагащите органи и държавите членки да запазят свободата си да избират инструмента, посредством който желаят да изпълняват задачите си. Разрешенията, включително и оперативните лицензи с ограничен обхват, трябва да бъдат изключени от приложното поле на директивата. Това се отнася и до самото финансиране на дадена дейност, което често се обвързва със задължението за възстановяване на получените суми, ако не са използвани по предназначение;
  
• 
  смята, че е желателно допълнително да се изяснят условията за възлагане на концесии. Важно е да се постигне баланс между, от една страна, изясняването, например на условията за обявяване и сроковете и, от друга, гъвкавостта на възлагащия орган, например относно критериите, които той би желал да приложи. Яснотата служи за ориентир на възлагащите органи и предоставя желаната единност в прилагането на нормативната уредба от държавите членки. Свободата на действие изразява уважението към познанията, с които разполагат възлагащите органи за своите концесии, и признава автономията на държавите членки. Възлагащите органи трябва да разполагат с широки възможности, за да могат да избират социални критерии и критерии за устойчивост;
  
• 
  смята, че предложението трябва да съответства на принципа на субсидиарност: местните и регионалните власти трябва да запазят свободата си за вземане на решение дали искат сами да изпълняват строителните работи или услугите или да ги възложат на трета страна. Когато местните и регионалните власти решават да ги възлагат на подизпълнители, те трябва да имат свободата сами да определят правния инструмент, с който да направят това: разрешение, обществена поръчка или концесия.
  

COM(2011) 897 final I. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1. 
   констатира, че не съществува единна правна рамка за концесиите. Възлагането на концесии за строителство е регламентирано от директивите за обществените поръчки. От друга страна законодателството относно възлагането на концесии за услуги е изключено от европейските директиви за обществените поръчки, но същевременно се подчинява на принципите на Договора за Европейския съюз. Тези принципи са се развили в съдебната практика на Съда на Европейския съюз;
   
2. 
   констатира, че принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (равно третиране, недискриминация, прозрачност и пропорционалност) сега вече са пряко обвързващи и задължаващи за държавите членки при възлагането на концесионни договори, но отбелязва, че тяхното прилагане варира. Предложението за директива за концесиите има за цел да обедини в единна правна рамка нормите, уреждащи концесиите за строителство и концесиите за услуги. Предложението позволява също така да се установи една единствена директива на равнище ЕС за възлагането на концесии. Предложението позволява също така да се установи един единствен източник на правото за възлагането на концесии. Предвид по-специално икономическите предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз, Европейската комисия отдава голямо значение на продължаването на развитието на вътрешния пазар, при положение че правилата на ЕС за концесиите оставят на възложителите достатъчна гъвкавост за изпълнението им;
   
3. 
   отбелязва, че правното основание за създаването на единна правна рамка за концесиите се намира в член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от Договора за функциониране на ЕС. Тези членове се отнасят до функционирането на единния пазар. Във връзка с това отбелязва, че концесиите за услуги винаги трябва да се разглеждат и във връзка с предоставянето на услуги от общ (икономически) интерес. Новостите от Договора от Лисабон в тази област не са отразени в достатъчна степен в предложението за директива, затова призовава за допълнителни дерогации за тези услуги от приложното поле на директивата;
   
4. 
   смята, че предложението трябва да съответства на принципа на субсидиарност: местните и регионалните власти трябва да запазят свободата си за вземане на решение дали искат сами да изпълняват строителните работи или услугите или да ги възложат на трета страна. Когато местните и регионалните власти решават да ги възлагат на подизпълнители, те трябва да имат свободата сами да определят правния инструмент, с който да направят това: разрешение, обществена поръчка или концесия;
   
5. 
   подчертава, че по своето естество концесиите са по-сложни и се сключват за по-дълги периоди. И преди Комитетът е препоръчвал, когато се приема нормативна уредба в областта на концесионните договори, тя да бъде гъвкава и разбираема (CdR21/2010) и да се избягват правни неясноти;
   

6. 
   смята, че в член 1 от Директивата или поне в съображенията би трябвало ясно да се заяви, че прехвърлянето на функции и правомощия от един публичен орган на друг не е предмет на настоящата директива. Освен това не бива да се включват сектори, които вече са обхванати от специфични разпоредби на правото на ЕС или поради решение на законодателите на ЕС съзнателно не са регламентирани;
   
7. 
   отчита, че когато надхвърлят определена сума, концесиите оказват влияние върху вътрешния пазар и затова могат да бъдат предмет на нормативна уредба на ЕС;
   
8. 
   констатира, че сега действащите правила за концесиите произтичат от съдебната практика и националните законодателства. Тъй като някои концесии могат да окажат въздействие върху вътрешния пазар, е желателно да се изяснят правилата и да има единно тълкуване и прилагане. Затова Комитетът смята за основателно да се обмисли нормативна уредба в тази област;
   
9. 
   констатира, че концесиите се осъществяват по много различни начини в отделните държави членки. Тези разлики произтичат от другите национални инструменти, с които разполагат държавите членки за регламентиране или възлагане на тези дейности. Поради това въздействието на една директива в държавите членки може да бъде различно. Ето защо Комисията следва ясно да заяви и дефинира кои видове договори се разглеждат като „концесии“ и кои типове договорни отношения попадат в приложното поле на директивата;
   
10. 
    смята, че затова е важно възлагащите органи и държавите членки да запазят свободата си да избират инструмента, посредством който желаят да изпълняват задачите си. Разрешенията, включително оперативните лицензи с ограничен обхват, трябва да бъдат изключени от приложното поле на директивата. Това се отнася и до самото финансиране на дадена дейност, което често се обвързва със задължението за възстановяване на получените суми, ако не са използвани по предназначение;
    
11. 
    изразява своята загриженост от факта, че въвеждането на задължителна тръжна процедура за използването на такива национални инструменти накърнява прекалено много националната автономия на държавите членки. Поради това Комитетът изразява задоволство, че в обяснителния меморандум Европейската комисия е записала, че такива актове на публични органи не следва да се окачествяват като концесия, но е убеден, че за тази цел трябва да се формулира изрично изключение в отделен член;
    
12. 
    е на мнение, че директивата трябва да се отнася до концесиите, които имат влияние върху вътрешния пазар. Ето защо концесиите, които поради своята ниска стойност нямат отражение върху вътрешния пазар, би трябвало да се възлагат пряко без предварително обявяване на конкурентно възлагане;
    
13. 
    смята, че това разграничение е изключително важно за МСП. Така възлагащите органи имат възможност да водят политика в областта на концесиите, която да е благоприятна за МСП;
    
14. 
    изразява своята загриженост относно сложността на нормативната уредба. Възлагащите органи смятат, че настоящите директиви относно обществените поръчки са ненужно усложнени. Съществуват опасения, че и тази директива за концесиите може също да се превърне в изключително сложна материя. Комитетът смята, че концесиите не могат да бъдат приравнени към разпоредбите, определени от европейските директиви за обществените поръчки, и поради това приканва Комисията да се погрижи директивата, както и последващите съобщения на Комисията в тази област, да бъдат прости и разбираеми;
    
15. 
    смята, че е желателно допълнително да се изяснят условията за възлагане на концесии. Важно е да се постигне баланс между, от една страна, изясняването, например на условията за обявяване и сроковете и, от друга, гъвкавостта на възлагащия орган, например относно критериите, които той би желал да приложи. Яснотата служи за ориентир на възлагащите органи и предоставя желаната единност в прилагането на нормативната уредба от държавите членки. Свободата на действие изразява уважението към познанията, с които разполагат възлагащите органи за своите концесии, и признава автономията на държавите членки. Възлагащите органи трябва да разполагат с широки възможности, за да могат да избират социални критерии и критерии за устойчивост.
    

Председател

на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO

Резолюция на Европейския парламент относно Зелената книга за услугите от общ интерес.

Съобщение на Комисията „Публично-частни партньорства и правото на Общността в областта на обществените поръчки и концесии“ окончателен вариант от 15.11.2005 г.

Директива 2004/18/EО, ОВ L 134, 30.4.2004 г.,

Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО)№ 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 3.12.2007 г.

Директива 2004/18/ЕО

Дело C-26/03, Stadt Halle, ССП на СЕО 2005

Дело C-410/04, ANAV, ССП на СЕО 2006

Дело C-29/04, Commission c. Autriche, ССП на СЕО 2005

C-507/03 Commission c. Ireland