Ж
Желание:
незапълнено пространство, пустеещо място, което се стреми да напълни себе си, да получи наслаждение. Материал, от който се състои творението.
|
|
З
Зеир Анпин:
стадий на развитие на творението, на който то вече започва да прилага принципа за „получаване заради отдаването”, т.е. да използва желанието за наслаждение, за да достави удоволствие на Твореца.
|
|
И
Източник:
също и „Творец”
|
|
К
КАХАБ ЗОН:
(кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут) – съкратено наименование на келим 10 сфирот (зеир анпин съдържа в себе си 6 сфирот).
|
|
Келим:
мн. ч. от „кли”, части на кли = желания = инструменти на възприятието, които се появяват в резултат на преживения опит.
|
Кетер:
свойство на светлината, желание за отдаване, което се явява представител на Твореца (на висшата степен) спрямо всичко останало на дадената (низша) степен и практически от нас (от творението) не се постига.
|
|
|
Кли:
самостоятелно (осъзнато, съзнателно) желание за получаване на удоволствие от светлината.
|
|
М
Малхут:
завършено, самостоятелно творение, което само иска да получава и усеща себе си като получаващо.
|
|
Масах:
това е „сила на съкращаването”, която се пробужда в творението спрямо висшата светлина, с цел да се предотврати наслаждението заради себе си. Сила на преодоляване, на съпротивление на егоизма.
|
|
Максом:
граница между усещането на „този свят” и усещането на Висшия свят.
|
|
Н
НАРАНХАЙ:
съкратено наименование на светлините (нефеш, руах, нешама, хая, ехида) в 10-те сфирот. Изброени в съответствие с реда на влизане на светлините в парцуф (творението).
|
|
Наш свят:
свойство на абсолютния егоизъм, усещано в нашите пет сетивни органа, който не е способен да получи светлина (наслаждение) в себе си, поради това се усеща като празнота (страдание).
|
|
О
Обратна светлина:
(ивр. „ор хозер”), „ор” – това е светлина, наслаждение, „хозер” – възвръщащ се, т. е. отразена светлина – това е желание да се даде наслаждение на Твореца, така както и Той дава на мен.
|
|
Огрубяване:
увеличаване на „авиют” (на силата, на дълбочината на желанието за наслаждение).
|
|
Окончателно състояние:
крайно състояние на цялото мироздание, когато низшата точка на творението достига онова състояние, което достига и висшата.
|
|
Ор АБ-САГ:
поправяща светлина, която достига до човека, само ако той разбира какво именно е длъжен да поправи в себе си.
|
|
П
Парцуф:
желание да се наслаждаваме от Твореца, разпределено според величината на екрана [силата на съпротивление на егоизма].
|
Поправяне:
явява се поправяне на нашето отношение към Твореца; изменение на намерението: не да се наслаждаваш заради себе си, а да се наслаждаваш, защото това желае Творецът.
|
|
|
Постигане:
ясно усещане, осъзнаване на Източника на наслаждение с всички негови замисли, планове в предела на онази степен, на която ние го постигаме. Основано на разбирането на първопричините на духовната природа.
|
|
Просветление:
желания за наслаждение = поправяне – изменение на намерението да се „наслаждаваш заради себе се” в намерение да се наслаждаваш заради Твореца.
|
|
Пряка светлина:
светлина, разпространяваща се от Безкрайността към творенията; желание на Твореца да наслади творението.
|
|
Р
Решимо:
„духовен ген”, запис на духовната (необлечена в никаква външна обвивка) информация за определено състояние.
|
|
С
Светлина:
предаване на информация, на чувства, на наслаждения (по аналогия със светлината в нашия свят, даваща живот, топлина и т. н., или светлината на мисълта, на прояснението, на просветлението). Съществуват пет вида наслаждения (светлини) – нефеш, руах, нешама, хая, ехида (съкр. НАРАНХАЙ).
|
|
Светлина бина:
(ивр. „светлина на милосърдието”), наслаждение от подобията на свойствата на Твореца, от отдаването.
|
|
Светлина хохма:
(ивр. „светлина на мъдростта”), цялата изхождаща от Твореца светлина, т. е. светлина, която включва в себе си всичко, което желае да ни даде Творецът.
Светове:
цялата съвкупност от нашите усещания (от реакциите на външното въздействие), създава в нас особена субективна вътрешна картина, наричана „наш свят”. С помощта на кабалистичната методика човек развива своите усещания и започва да вижда света в неговата истинска форма. Състоянието, в което ние сега се намираме, се нарича свят на безкрайността (пълно удовлетворение на всички потребности). От цялото това ниво на безкрайността човек може да усеща различни степени на получаване, възприятие и постигане. Тези нива на постигане на реалната, единствена и безкрайна действителност, в която съществуват творенията, се наричат светове.
|
|
| | |
Сподели с приятели: |
