Раздел II Държавна политика и органи за управление на околната среда

Раздел II
Държавна политика и органи за управление на околната среда

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощия на заместник-министрите, като определя техните функции, и да оправомощава длъжностни лица във връзка с волеизявления и действия, които са част от съответното производство по издаване на административни актове и документи.

 

Чл. 10. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;

3. директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ);

4. директорите на басейновите дирекции;

5. директорите на дирекциите на националните паркове;

6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите;

7. областните управители.

(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:

1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление - кметът на района;

2. на територията на една област - областният управител или директорът на РИОСВ;

3. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на съответната инспекция;

4. на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ - министърът на околната среда и водите.

1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;

2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда Националната система за мониторинг на околната среда;

3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;

4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;

5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;

6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:

а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;

б) утвърждава методики за ОВОС;

в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;

г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;

д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;

7. осъществява други дейности, свързани с опазването и управлението на околната среда в съответствие със специалните закони;

8. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда;

8а. (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм., бр. 62 от 2015 г. , в сила от 14.08.2015 г.) осъществява дейностите по организация и координация съгласно Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) (ОВ, L 347/185 от 20 декември 2013 г.).

9. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) подготвя и представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Редът и изискванията за докладването до Европейската комисия относно прилагането на нормативните актове по ал. 1, т. 9 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

 

Чл. 12. (1) Към министъра на околната среда и водите се създават:

1. Висш експертен екологичен съвет;

2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Към РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда се създават експертни екологични съвети.

(3) Функциите, задачите и съставът на съветите по ал. 1 и 2 се определят с правилник на министъра на околната среда и водите.

(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.

(5) Броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ, правомощията на техните директори, както и дейността на дирекциите на националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите.

 

Чл. 15. (1) Кметовете на общини:

1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;

2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;

3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;

4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;

5. организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културното наследство в тях;

6. определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, и контролират изпълнението на техните задължения;

7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;

8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;

9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;

10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.

(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по ал. 1 на кметовете на кметства и кметовете на райони.

 

Чл. 16. Областните управители:

1. осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на територията на областта;

2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отношение провеждането на държавната политика по опазване на околната среда;

3. координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на околната среда между общините на територията на областта;

4. издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 15, ал. 1, т. 8.

Глава втора
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

 

Чл. 18. Информацията за околната среда е:

1. налична първична информация;

2. налична предварително обработена информация;

3. нарочно обработена информация.

 

Чл. 19. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:

1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;

2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;

3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;

4. обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;

5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;

6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.

1. класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна;

2. информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон;

3. информация, която представлява интелектуална собственост;

4. информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й, и съгласно изискванията, предвидени в Закона за защита на личните данни;

5. информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;

6. информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда.

(2) Информацията за околната среда се предоставя в срок до 14 дни от датата на уведомяване на заявителя за решението на компетентния орган за предоставяне на достъп до исканата информация.

(3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1.

(4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1 компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация.

(5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.

(6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Компетентни органи по смисъла на ал. 1 са и другите органи и организации, които са част от консолидираната фискална програма и събират и разполагат с информация за околната среда, с изключение на органите на законодателната и съдебната власт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Задължено да предоставя информация за околната среда по реда на тази глава е и всяко физическо или юридическо лице, което предоставя обществени услуги, свързани с околната среда, и което осъществява тази дейност под контрола на органите и организациите по ал. 1 и 2.

 

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Докладът по ал. 1 се внася в Министерския съвет в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Регионалните инспекции по околната среда и водите ежегодно в срок до 30 април изготвят регионален доклад за състоянието на околната среда на съответната им територия за предходната година. Съдържанието и обхватът на регионалния доклад се определят с указания на министъра на околната среда и водите.

(2) Данните по ал. 1 се докладват в електронен формат съгласно приложение III на Регламент (ЕО) № 166/2006 в срок до 31 март на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

(3) Регионалните инспекции по околната среда и водите проверяват достоверността на докладваните от операторите данни и ги потвърждават в регистъра по чл. 22б, т. 2 до 31 май на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

(4) Министърът на околната среда и водите дава указания за извършване на проверката по ал. 3.

1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) обобщава данните по чл. 22а, ал. 3;

2. поддържа публичен регистър на изпускането и преноса на замърсители на национално ниво и осигурява достъп до него чрез интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.

 

Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за докладването на информацията по Регламент (ЕО) № 166/2006.

(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.

 

Чл. 25. (1) Министърът на околната среда и водите определя със заповед описанието на информационните масиви и ресурси по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат информация по чл. 19.

(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Описанието на информационните масиви по ал. 1 и чл. 24 се публикува в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите.

(2) Базата данни по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:

1. текстове на международни договори, конвенции или споразумения и законодателство, свързано с околната среда;

2. стратегии, планове и програми, свързани с околната среда;

3. доклади за напредъка или прилагането на актовете и документите по т. 1 и 2, ако такива са изготвени или поддържани в електронен вид;

4. националния и регионалните доклади за състоянието на околната среда, както и други доклади за състоянието на околната среда, предвидени в закона или в подзаконов нормативен акт;

5. данни или обобщени данни, постъпващи от мониторинга на дейностите, които оказват или могат да окажат влияние върху околната среда;

6. публични регистри по реда на този закон или на други специални закони в областта на околната среда.

(3) Информацията по ал. 2 периодично се актуализира.

 

Чл. 26. (1) За предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от Закона за достъп до обществена информация.

(2) В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация се посочва дали се предоставя нарочно обработена информация или друг вид информация.

 

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Отказите за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон, се обжалват по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

 

Чл. 29. За предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се договаря за всеки конкретен случай.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Физическите и юридическите лица предоставят на компетентните органи на изпълнителната власт информацията, необходима за подготовка и представяне на доклади в Европейската комисия, по ред, определен в наредбата по чл. 11, ал. 2, освен ако в друг нормативен акт не е определен различен ред.

1. разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда;

2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда;

3. популяризират знанията и научно-техническите постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчване на български и чуждестранни образователни програми.

Глава трета
ОПАЗВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕ
НА ОТПАДЪЦИТЕ