Закон за опазване на околната среда зуо закон за управление на отпадъците
Източник Национален статистически институт
Изтегляне 3.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Биологично разнообразие
- II. РАЗДЕЛ ВТОРИ 2. ОСНОВНИ ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА СЪСТОЯНИЕТО И ПРОГНОЗИТЕ ЗА БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ОТПАДЪЦИТЕ
- 2.1. Анализ на действащите нормативни и програмни документи в контекста на правата и задълженията на общините по управление на отпадъците
- Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г.);
- Закон за управление на отпадъците (обн. ДВ, бр.53/13.07.2012 г.);
- Подзаконови нормативни актове по прилагане на ЗУО
- Съответствие с европейското право в сектор отпадъци
- Подзаконови нормативни документи по прилагането на ЗУО
- Закон за местните данъци и такси Механизмът за финансиране на изпълнението на задълженията на общините по
Източник Национален статистически институтНаселението на община Нови пазар по официални статистически данни от последното преброяване към 01.02.2011 г. възлиза на 16 879 души, което е около 9,35% /180 528/ от населението на област Шумен и 1,71% /982 559/ от населението на Североизточен район за планиране. Броят на мъжете e 8 268 и е приблизителен с този на жените 8 611. Градското население превишава селското с 2,24 пъти: 12 000 градско и 4 879 селско. Най-населен е гр. Нови пазар (71%), следван от селата Памукчии (7%) и Стоян Михайловски (5%)
Град Нови Пазар е от 4-то йерархично ниво, според категоризацията на градските центрове в НКПР. Градът заема площ от 35,622 кв. км. Община Нови Пазар заема 233-то място към 31.12.2012 г. сред 264-те общини в България във финансовия рейтинг на общините, изготвян от Министерството на финансите. Методиката за оценка на Министерството на финансите обхваща 12 показателя, които характеризират финансовата самостоятелност и финансовите резултати от дейността на общината. Тя има за цел постигане на по-добро управление на публичните ресурси на местно ниво, постигане на по-голяма прозрачност в дейността, приемане на решения за стимули и повишаване на контрола на местно ниво. В 16-те населени места на общината има 5 730 домакинства, които живеят в 6 619 жилищни сгради. Почти всички жилища са от масивен и полумасивен тип, предимно еднофамилни. В голяма част от селата има свободни жилищни сгради, част от които се предлагат за продажба. Има и известен брой сгради, най-вече в периферните населени места, които са изоставени. Релеф Територията на Община Нови пазар представлява смесица от равнинния терен на Добруджа и силно начупената повърхнина на Предбалкана. Общината обхваща площи, намиращи се непосредствено в котловината, образувана от три плата Шуменско, Лудогорско и Провадийско. Релефът е типичен за Шуменско-Провадийските плата, а именно – ниски заравнени била-плата, прорязани от плитки долове със стръмни, но къси брегови откоси. Средната надморска височина е около 320м. Най-високата точка се намира северозападно от с. Войвода в местността „Бостанлъка“ 480м. н. в., а най-ниската е в землището на с. Зайчино ореше – 100м. н. в. Горският фонд заема 26% от цялата територия на общината и обхваща североизточната ѝ част. На територията на общината има 10 язовира, които заемат площ от 250 ха.
Община Нови Пазар, съгласно климатичната подялба на България, принадлежи към Европейско – континентална климатична област; преходно – континентална климатична подобласт – Задбалкански нископланински климатичен район. Поради разположението на общината в югоизточната част на Дунавската равнина, климатът й е с ясно изразен умерено-континентален характер, което се изразява в горещо лято и студена зима. Годишната продължителността на слънчевото греене около 2100 h. Минималните температури достигат до -27.4°С се наблюдават през месец януари, а максимални до 40.9°С – през месец август. Средногодишната температура е 11.0°С. Районът на Нови Пазар се характеризира със добро количество на валежите – средна годишна сума на валежите 597 mm (средна за страната – 650mm). Разпределението на валежите по сезони е неравномерно. Преобладаващи ветрове за общината са западните и северните, а с най-малка повторяемост са южните, източните и югозападните. Случаите на тихо време са около 31% от общия брой на наблюдаваните дни. Средната скорост на вятъра е 2,2 м/сек. Бурните ветрове със скорост 30-40 м/сек. са рядкост. Те се явяват при преминаването на циклон през страната. Води Според схемата на хидрогеоложкото райониране на България, територията на общината попада в Провадийския подрайон на Варненския артезиански басейн в Долнодунавската артезианска област, където хидрогеоложките условия се характеризират с порови, пукнатинни, карстови и пукнатинно-карстови подземни води. В съответствие с принципите на Рамковата Директива за водите, за община Нови Пазар са определени 2 водни тела в повърхностните води и 2 – в подземните води. Повърхностните водни тела са: водно тяло с код BG2PR600R013 (р.Крива от след с.Лиси връх до гр. Нови Пазар) и водно тяло с код BG2PR600R012 (р.Крива от гр. Нови Пазар до вливане в р.Провадийска) Определените подземни водни тела са две залягащи едно под друго: Подземно водно тяло с код BG2G0000К2036 – Пукнатинни води в хортрив-барем-апт Каспичан, което се характеризира с тип на ПВТ – безнапорен довоносен хоризонт; характеристика на покриващите водното тяло пластове в зоната на подхранване – открит; литоложки строеж – мергели, пясъчници, варовици и глини. Средна дебелина – 10-80м; средна водо-проводимост – 0,51-1,0 кв.м./д.; среден коефициент на филтрация – 0,02-1,0 м/д.; разполагаеми ресурси за 2013 г. – 275 л/с. Подземно водно тяло с код BG2G000J3К1041 – Карстови води в малм-валанжа, което се характеризира с тип на ПВТ – напорен водоносен хоризонт; характеристика на покриващите водното тяло пластове в зоната на подхранване – отложения на кватернер, неоген, горна креда, долна креда; литоложки строеж – варовици, доломити и доломитни варовици. Средна дебелина – 600 м; средна водопроводимост – 400 – 1100(600) кв.м./д.; среден коефициент на филтрация – 0,03-4,65 до 160 м/д.; разполагаеми ресурси за 2013 г. – 6547 л/с.
Съгласно почвено-географското райониране на България, община Нови Пазар попада в Севернобългарска лесостепна почвена зона - обхваща Дунавската равнина и Предбалкана /до 600-700 м н.в/. В посока от север на юг промяната на почвообразуващите скали, климата и растителната покривка обуславя и промяна на почвените типове и техните съчетания. В обсега на Севернобългарската лесостепна почвена зона са разпространени зоналните почвени типове – черноземи /54% от площта на зоната/ и сиви горски почви /39% от площта на зоната/. Черноземните почви са разпространени в Дунавската равнина /западна и средна част/, Южнодобружанското плато и Лудогорието. Привързани са към равнино-хълмистия релеф на равнината и льосовата покривка, и сухия умерено-континентален климат и сухолюбива растителност. Характеризират се с повишена мощност на хумусния хоризонт /60-80 см/, но с ниско хумусно съдържание /2-4% /. Поделят се на: карбонатни, типични, излужени и деградирали. Карбонатните черноземи са разпространени непосредствено на юг от р.Дунав в обсега на непрекъсната льосова ивица. Характеризират се с различна мощност и хумусен хоризонт /40-60см/. Съдържат специфични образования - карбонатни мицели, разположени на дълбочина 20-150 см. Излужените черноземи са разпространени в Лудогорието и Добруджа. Формирани са върху льосовиден и песъчливо-глинест субстрат, умерено-континентален климат, дъбови гори и ливадно-степна растителност. В сравнение с карбонатните и типичните черноземи, тези почви са с по-добри агро-производствени свойства. Това се дължи на тежкия механичен състав и по-висока водозадържаща способност. Тези почви са едни от най-плодородните почви. Сивите горски почви са разпространени в Предбалкана и най-високите части на Източната част на Дунавската равнина. Развити са върху хълмист и нископланински релеф, дълбоко разчленен и изграден от кредни и терциерни седименти - мергели, варовити пясъчници, мергелни варовици. Формирани са при по-влажен умерено-континентален климат и широколистна растителност. Отличават се с глинесто съдържане във вертикалния почвен профил, по-високо хумусно съдържание /2-5% /, и по-малка дебелина на хумусния хоризонт от черноземните почви. Сивите горски почви се поделят на тъмносиви и сиви и светлосиви горски почви. В землището на град Нови Пазар, най-широко разпространение имат черноземните почви, които са благоприятни за отглеждането на зърнени култури и захарно цвекло /излужените черноземи/ и лозови насаждения /карбонатните черноземи/. Сеизмичност България е разделена при последното сеизмично райониране на пет сеизмични зони. Това са Кресненската, Горнооряховската, Пловдивската, Софийската и Шабленската сеизмични зони. Съгласно сеизмичната карта на България, общината попада в зоната на VII степен. Коефициентът за сеизмичност е 0.10. Не се наблюдават активни физикогеоложки явления и процеси - свлачища, пропадане, срутвания.
Според растително-географското райониране на България територията на общината попада в Източно-Дунавската равнинна област. Тя се простира от западния вододел на р. Русенски Лом до границата й с крайбрежната Черноморска зона. Оттук на изток добре изразената праволинейна морфотектонска граница на Източната дунавска равнина с Предбалкана следи подножието на северния разседно обусловен склон на Преславската планина. Още по на изток до контакта с Черноморската зона тя следи долината на река Голяма Камчия. Естествената растителност е лесостепна и степна и заема ограничени пространства – територии, неизползвани за земеделие, обикновено по вододелните била. Тревният тип растителност е представен предимно от вторичен тип растителност, който е адаптиран към ареала на унищожените гори. Според горскорастителното райониране попада в Мизийска горскорастителна област, подобласт Лудогорие, Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори. Горският фонд се състои от 6 по-големи комплекси и множество малки, пръснати из работните земи, с различна форма и големина. Животинският свят на територията на общината показва разнообразие предимно по отношение на бозайниците и по- малко по отношение на птиците, земноводните и влечугите. Най-разпространени са дивите свине, но се срещат и типични степни бозайници като степен пор, европейски лалугер, хомяк, заек, таралеж. Птичето разнообразие се представя от посевна врана, сива яребица, пъдпъдък, а край водните обекти се среща малката и обикновена дропла. На територията на община Нови Пазар няма обявени защитените територии по категории (резерват, поддържан резерват, природен парк, защитена местност и природна забележителност), съгласно Закона за защитените територии. На територията на община Нови Пазар няма обявени защитените територии по Закона за защитените територии и от Националната екологична мрежа, подлежащи на контрол и защита. В териториалният обхват на общината не попадат защитени зони от Национална екологична мрежа съгласно Закона за биологичното разнообразие. II. РАЗДЕЛ ВТОРИ 2. ОСНОВНИ ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА СЪСТОЯНИЕТО И ПРОГНОЗИТЕ ЗА БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ОТПАДЪЦИТЕ 
2.1. Анализ на действащите нормативни и програмни документи в контекста на правата и задълженията на общините по управление на отпадъците Законодателната рамка въвежда задължително изискване за съгласуваност на ОПУО с основните стратегически документи на европейско, национално и областно ниво. Изготвянето на новата ОПУО следва да бъде направено в пълно съответствие с изискванията на нормативната база за опазване на околната среда, управление на отпадъците и устройство на територията, в т.ч.:
Общите изисквания към опазването на всички компоненти на околната среда (въздух, води, почви, земни недра, биоразнообразие) и управлението на факторите, които оказват вредно въздействие върху нея (отпадъци, шум, химични вещества и антропогенна дейност) са въведени в ЗООС. ЗООС очертава принципите за защита на компонентите на околната среда - като например “устойчиво развитие”, “предимство на предотвратяване пред обезвреждане”, “замърсителят плаща” и интегрирането на политиката на опазване на околната среда в секторните и регионалните политики. Освен рамкови разпоредби относно принципите, които трябва да се спазват за опазване на околната среда (и в частност на управлението на отпадъците) и общите задължения на лицата и компетентните органи, в закона са регламентирани и процедурите по извършване на екологична оценка, оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и издаване на комплексни разрешителни или лицензи.
Законът за управление на отпадъците, приет през септември 2003 г., доразвива философията на закона от 1997 г. и транспонира напълно РДО 75/442/ЕЕС и заедно с наредбите към закона се въвеждат изискванията на всички европейски директиви в сектор “Управление на отпадъците”. Към момента на приемане на България като страна член на ЕС през 2007г., законодателството в сектора е хармонизирано с европейското право. С допълненията в закона през 2010 г. се въвеждат икономически стимули за предприемане на управление на отпадъците. Той въвежда за първи път конкретно адресирани оперативни цели за рециклиране на битови и строителни отпадъци, изисквания към съоръженията и инсталациите за отпадъци, въвежда икономически и регулаторни механизми и инструменти за прилагане на законодателството; правила за управление на масово разпространените отпадъци; урежда подхода за „край на отпадъка” и „странични продукти”, определя детайлно контролните функции на институциите и конкретните глоби и санкции за неспазване на закона. Ключови разпоредби, произтичащи от ЗУО, са: количествени цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, които да достигнат общините, в следните срокове и количества: 1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло 2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло 3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло. Въвежда изисквания най-късно до края на 2020 г. общините да ограничат количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в България през 1995 г. Въвежда поетапни цели за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на отпадъци от строителството и от разрушаване на сгради, за което отговорност имат възложителите на строителни дейности, както публични органи, така и бизнес: 1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците; 2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците; 3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците. Кметовете на общини да организират системи за разделно събиране на битовите отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло и да осигурят условия за разделно събиране на отпадъци от опаковки за всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители и за курортните населени места. Кметовете на общини да осигурят до средата на 2014 г. площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители и при необходимост в други населени места Ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради в населените места с над 5000 жители и в курортните населени места са задължени от началото на 2013 г. да събират разделно отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали в съответствие с наредбите на общините по чл.22 от ЗУО. Наредбите следва да се приемат от общинските съвети до средата на 2014 г. Въвежда детайлни правила и изисквания за сдружаване на общините в региона и предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията. В случаите, когато в Националния план за управление на отпадъците са заложени специфични мерки за управление на даден отпадък или поток от отпадъци, Министерският съвет може да ограничи вноса на тези отпадъци. Законът за ратификация на Базелската Конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане е приет през януари 1996 г (обн.,ДВ, бр.8 от 1996 г.). Допълнително със Закон (обн. ДВ, бр.113 от 1999 г.) са ратифицирани и поправките към Конвенцията. На общоевропейско ниво конвенцията се прилага чрез Регламент (ЕО) № 1013/2006 за трансграничен превоз на отпадъци.
Действащите подзаконови нормативни актове, които детайлизират изискванията на ЗУО, могат да се обособят в четири групи:
Съответствие с европейското право в сектор отпадъци Към момента на приемане на НПУО националното законодателство е в съответствие с европейското екологично право в сектор „Управление на отпадъците“. Констатираните от ЕК пропуски в националното законодателство – нетранспортиране в срок на Директива 2010/75/ЕС относно индустриалните емисии (част „Отпадъци“) и на Директива 2011/97/ЕС за изменение на Директива 1999/31/ЕС по отношение на специфичните критерии за съхранение на метален живак, считан за отпадък – за отстранени и съответните наредби за приети. Подзаконови нормативни документи по прилагането на ЗУО:
Механизмът за финансиране на изпълнението на задълженията на общините по управлението на битовите отпадъци, възложени със Закона за управление на отпадъците е регламентиран със Закона за местните данъци и такси. Въведена е “такса битови отпадъци”, която се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност (чл. 66 от ЗМДТ): Осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци: контейнери, кофи и други; Събиране и транспортиране на битовите отпадъци до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; Почистване на улиците, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване; Проектиране, строителство, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови и строителни отпадъци.
|