РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

(2) Бордът организира търгове за сделки с недвижими паметници на културата и аукциони за сделки с движими паметници на културата.

(3) При всички търгове и аукциони държавата има право на ексклузивен първи купувач и може да закупи паметника на културата по първоначално обявената цена без наддаване.

(4) Държавата в сделките по ал. (3) се представлява от директора на НИПК или от директорите на националните музеи.

(2) Националният борд – Културно наследство води следните регистри:

- регистър на търговците на културни ценности – включително антиквариатите и галериите;

- регистър на експерт-оценителите на културни ценности и паметници на културата;

- регистър на сделките с паметници на културата.

(3) Условията и реда за експертизи и оценки на паметници на културата, за провеждане на търгове и аукциони и за вписване в регистрите се уреждат в правилник за устройството и дейността на Националния борд - Културно наследство, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(2) Тематични аукциони могат да организират националните музеи след съгласуване с НБКН.

(2) Сделки с обекти подлежащи на категоризация не се допускат до приключването и.

(3) Физически и юридически лица собственици на паметници на културата могат да ги продават само на публичен търг или аукцион, началната цена при които се определя чрез експертна оценка от експертна комисия.

(4) Всички сделки с обекти, подлежащи на категоризация или категоризирани такива с невалиден или липсващ сертификат са незаконни. Обектите, предмет на такива сделки, се отнемат в полза на държавата.

(2) Държавните, регионалните, общинските музеи и музеите със смесено участие могат да извършват помежду си сделки с движими паметници на културата след разрешение на НЦМГИИ.

Разрешението се издава в едномесечен срок по искане на директора на съответния музей. Отказът за издаване на разрешение се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(3) Сделки с движими паметници на културата между музеите по ал. (2) се извършват на специален аукцион организиран от НБКН за музейните организации.

(2) Антиквариатите и галериите могат да организират аукциони за извършване на сделки с културни ценности нямащи статут на паметник на културата. Тази си дейност те съгласуват с НБКН, където депозират каталог на предметите предложени на аукциона 20 дни преди датата на провеждането му.

(2) НБКН издава каталог за всеки търг или аукцион един месец предварително и публикува информация за датата, часа и мястото в поне два ежедневника и интернет.

(2) Сделките с точни копия на движими паметници на културата от категория "национално значение" се извършват с разрешение на министъра на културата.

Разрешението се издава в едномесечен срок по искане на директора на съответния музей. Отказът за издаване на разрешение подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 127. (1) Банките и заложните къщи при усвояване на ипотеки или залози върху паметници на културата задължително уведомяват НБКН. Тези операции подлежат на служебно вписване в регистъра за сделките с паметници на културата.

(2) Паметниците на културата придобити по предходната алинея могат да бъдат продавани само чрез търгове или аукциони на НБКН.

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

(2) Предоставянето на правото за управление и ползване на държавни и общински паметници на културата се извършва по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост със съгласието на НАКН.

(3) Предоставянето на правото за управление и ползване на паметници на културата, собственост на физически и юридически лица се завежда в регистъра на съответния музей или НИПК.
Чл.129. (1) Собствениците и ползвателите на недвижими паметници на културата са длъжни да осигуряват достъп до тях на представители на компетентните органи и на изпълнителите на специализирани дейности по изучаване и документиране.

(2) Собствениците и ползвателите на недвижими паметници на културата са длъжни да осигуряват достъп до тях за осъществяване на мониторинг и контрол на специализираните органи за опазването на паметниците на културата.

КОНЦЕСИИ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

(2) Концесиите по ал. (1) са особено право на ползване върху недвижимите паметници на културата, охранителната и прилежащата им зона. В охранителната и прилежащата зона може да бъде осъществявана стопанска дейност при изпълнение на конкретно поети задължения за опазване и популяризиране на паметника на културата.

(3) Концесия върху недвижимите паметници на културата - публична държавна собственост, се предоставя при условията и по реда на този закон, като за неуредените въпроси се прилагат Законът за концесиите и правилникът за неговото прилагане.

(4) Концесия върху недвижимите паметници на културата - публична общинска собственост се предоставя при условията и по реда на този закон и Закона за общинската собственост.

(2) В случаите, когато обект на концесия е недвижим паметник на културата, свързан с културния туризъм, концесионната територия обхваща и площите, необходими за изграждане на съответните обслужващи обекти или комплекси - публична собственост, определени с подробния устройствен план за територията на паметника.

(3) Източник на печалби могат да бъдат приходите от реализацията на правото на концесионера единствено той да извършва търговска дейност на територията на охранителната и прилежащата зона на обекта на концесията.
Чл.132. (1) Министър председателят упълномощава Националната агенция за културно наследство като специализирано звено в структурата на Министерството на културата организиращо, координиращо и контролиращо приложението на Закона за концесиите и правилника за приложението му по отношение на концесиониране на паметници на културата - публична държавна собственост.

(2) Министерският съвет упълномощава министъра на културата за водещ министър по процедурите за предоставяне на концесии на паметници на културата - публична държавна собственост.

(3) Министърът на културата сключва договор с концесионера, чийто проект се разработва от НАКН и утвърждава от НСКН.
Чл.133. (1) Предложението за концесия пред Министерския съвет се внася от министъра на културата.

(2) Предложението за концесия съдържа:

1. 
   Правен анализ на концесията.
   
2. 
   Финансово-икономически анализ на концесията.
   
3. 
   Социален анализ на концесията.
   
4. 
   Екологичен анализ на концесията.
   
5. 
   Социо-културен анализ на концесията.
   
6. 
   Други анализи по решение на НАКН.
   

1. 
   Анализ на фактическото състояние на паметника на културата.
   
2. 
   Анализ на социо-културния потенциал на паметника на културата.
   
3. 
   Анализ на предложението на концесионера.
   
4. 
   Анализ на целите.
   
5. 
   Анализ на приоритетите.
   
6. 
   Анализ на гаранциите.
   
7. 
   Анализ на аварийните ситуации.
   
8. 
   Анализ на задължителните условия.
   
9. 
   Анализ на недопустимите дейности.
   
10. 
    Аналитичен план за мониторинг.
    

1. 
   Целите на концесията.
   
2. 
   Приоритетите на концесията.
   
3. 
   Дейностите, които ще бъдат осъществени (консервационно-реставрационни, аварийно-спасителни, укрепителни и/или ремонтни работи) със средства на концесионера.
   
4. 
   Гаранциите по концесията.
   
5. 
   Задълженията при аварийни ситуации.
   
6. 
   Други задължителни условия на концесията.
   
7. 
   Забрана за извършване на недопустими дейности.
   
8. 
   План за мониторинг.
   

Чл.135. (1) Разходите на концесионера, свързани с извършването на консервационно-реставрационни, аварийно-спасителни, укрепителни и/или ремонтни работи, изграждането на обслужващи обекти - публична собственост, експлоатацията и поддържането на обекта на концесия, се признават за фактически разходи.

(2) Разходите по ал. (1), формирани като финансови загуби, започват да се приспадат последователно от годината, в която започва експлоатацията на обекта на концесията, за срок, определен в концесионния договор, но не по-дълъг от 5 години.
Чл.136. (1) Концесионерът, на който е предоставена концесия върху паметник на културата, заплаща концесионно възнаграждение.

(2) С решението за предоставяне на концесия Министерският съвет или Общинският съвет може да освободи концесионера от заплащане на концесионното възнаграждение за определен срок, в зависимост от икономическата, социалната и социо-културната ефективност на проекта за опазване и популяризиране на паметника на културата.

(3) Срокът по предходната алинея не може да бъде по-дълъг от една трета от общия срок на концесията.
Чл.137. (1) Мониторингът и контролът на концесионираните обекти и концесионерите се осъществява от Националната агенция за културно наследство.

(2) Концесионерите на всеки шест месеца представят концесионен доклад пред НАКН където описват състоянието на паметника на културата, изпълнението на поетите задължения и информация по другите клаузи на концесионния договор.

(3) В случаите когато е отдаден на концесия паметник на културата - публична общинска собственост доклада по ал. (2) се представя и пред Общинския съвет.

(4) Концесионерите на недвижими паметници на културата са длъжни да осигуряват достъп до тях на представителите на компетентните органи и на изпълнителите на специализирани дейности по изучаване, документиране и осъществяване на мониторинг и контрол за опазването на паметниците на културата.

ВНОС НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

(2) При вносът по предходната алинея ценностите задължително се декларират и регистрират. За целта към митническата декларация се прилага единен регистрационен документ (ЕРД). Екземплярът от митническата декларация, който остава у собственика трябва да съпътства ценностите при всички дейности. Когато част от ценностите, описани в декларацията, са предмет на сделка те трябва да бъдат придружени с нотариално заверено копие от оригинала на митническата декларация и единния регистрационен документ.

(3) Митническите бюра изпращат служебно единия екземпляр от единния регистрационен документ в НЦМГИИ.

(4) Законно внесените и надлежно регистрирани "културни ценности - национално богатство" не подлежат на категоризация. Това не е пречка такава да се осъществи, ако лицето, притежаващо ценностите, я поиска.

ИЗНОС И ВРЕМЕНЕН ИЗНОС НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ И ДВИЖИМИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

(2) Разрешението се издава по искане на заинтересуваното лице при условия, определени в наредбата по ал. (5).

(3) Разрешението по ал. (1) се издава от министъра на културата в двуседмичен срок от постъпване на искането.

(4) Отказът за издаване на разрешение е мотивиран. Той подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(5) Условията и редът за допускане на износ или временно изнасяне на паметници на културата и "културни ценности - национално богатство" се определят в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на финансите.

Със същата наредба се определя и единния регистрационен документ.

1. при сделка с чуждестранно физическо или юридическо лице по реда на този закон;

2. за представяне пред чуждестранна публика;

3. за експертизи, изследвания, консервация и реставрация.

(2) Времения износ на такива движими паметници на културата се допуска за срокове, определени с наредбата по Чл.140, ал. (5), с разрешение на министъра на културата.

(2) Под разрешителен режим попадат "културните ценности - национално богатство" чиято стойност е равна или надхвърля финансовите прагове посочени в ПРИЛОЖЕНИЕ 1.

(3) Разрешение за износ на "културни ценности - национално богатство" се издава на заинтересованото лице при условия определени в наредбата по Чл. 140, ал. (5).

(4) Разрешението по ал. (3) се издава от директора на НЦМГИИ в двуседмичен срок от постъпване на единния регистрационен документ.

(5) Отказът за издаване на разрешение е мотивиран. Той подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) Регистрацията на износа на "културни ценности - национално богатство" се извършва чрез подаване на единен регистрационен документ в НЦМГИИ.

(7) Сертификат за регистрацията се издава от НЦМГИИ в три дневен срок от постъпване на единния регистрационен документ.
Чл.144. (1) В особени случаи за защита на Българската култура НАКН може да обяви съвременни културни ценности за национално богатство, когато последните не отговарят на критериите за паметници на културата и попадат извън обсега на Регламент 3911/1992 и ПРИЛОЖЕНИЕ 1.

(2) В случаите по предходната алинея НАКН обнародва решението си в Държавен вестник.

(3) Регистър на особените случаи на защита на Българската култура се води в НЦМГИИ.

(4) За включените в регистъра по предходната алинея културни ценности директорът на НЦМГИИ издава разрешение за износ по реда на Чл. 143 ал. 3, 4 и 5.

(2) Всички митически нарушения с обекти включени в регистъра на особените случаи на защита на Българската култура по Чл. 144 , ал. (3), се санкционират по режима на културните ценности – национално богатство.

1. влиза в една от категориите на Приложение 1 на Регламент 3911/1992, или

2. не влиза в нито една от категориите съгласно приложението, но е неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на религиозни институции.
Чл. 149. (1) Всички органи и лица са длъжни незабавно да уведомят министъра на културата, в случай че разполагат с информация за незаконно изнесени от територията на Република България културни ценности - национално богатство.

(2) Министърът на културата:

1. при наличие на информация за незаконен износ на културни ценности - национално богатство, проверява нейната достоверност;

2. започва процедурата по връщането на културни ценности - национално богатство, изнесени незаконно от територията на Република България, като отправя искане до съответната държава членка;

3. незабавно уведомява съответния централен орган на държавата членка, до която е отправено искането по т. 2, в случай че е предложил на нейна територия съдебно производство за връщане на незаконно изнесените движими културни ценности национално богатство.

(3) Държавните и общински органи съобразно своята компетентност, както и физическите и юридическите лица, са длъжни да оказват съдействие на министъра на културата при осъществяване на правомощията му по този раздел.

(2) След получаване на искането министърът на културата уведомява за това съответните органи, в чиито правомощия е установяването на местонахождението на културната ценност - национално богатство, както и самоличността на нейния владелец.

(3) Органите по ал. (2) съобразно своите правомощия сътрудничат на министъра на културата, като:

1. информират за издирванията и за предполагаемото или действителното местонахождение на съответната културна ценност - национално богатство, както и за всички други факти и обстоятелства, свързани с незаконния и износ;

2. издирват и установяват местонахождението на предмета по т. 1 и самоличността на неговия владелец.

(4) В случай че искането е изпратено до органите по ал. (2), те са длъжни незабавно да го препратят на министъра на културата.

1. уведомява централния орган на отправилата искане държава членка, когато културната ценност - национално богатство, бъде открита и са налице основания да се смята, че е изнесена незаконно от нейната територия;

2. предприема необходимите мерки по физическото опазване на вещта по т. 1;

3. предприема необходимите временни мерки за предотвратяване на всякакви действия, които могат да осуетят връщането на вещта по т. 1.

(2) Министърът на културата осигурява възможност на компетентния орган на отправилата искане държава членка да провери дали намерената вещ отговаря на изискванията на чл. 148, като проверката трябва да се извърши в двумесечен срок от уведомлението по ал. (1), т.1.

(3) Ако проверката не бъде извършена или резултатът от нея не бъде съобщен в срока по ал. (2), разпоредбите на ал. (1), т.2 и 3 не се прилагат.

(4) Министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице съдейства за постигане на споразумение за връщане на културната ценност - национално богатство, между нейния владелец и отправилата искането държава членка при наличието на официално съгласие за това и от двете страни. В този случай министърът или оправомощеното от него длъжностно лице действа като посредник в преговорите между тях.

(5) Министърът на културата уведомява заинтересованите държави членки при откриване на територията на Република България на културна ценност - национално богатство, за която са налице основания да се смята, че е изнесена незаконно от територията на друга държава членка.

(2) Към иска по ал. (1) се прилагат:

1. документ, описващ вещта, чието връщане се иска;

2. потвърждение, че вещта е културна ценност - национално богатство;

3. декларация от компетентния орган на съответната държава членка, че е изнесена незаконно от нейната територия;

4. данни за самоличността на лицето, срещу което се подава искът;

5. данни за стойността на вещта, определена към датата на подаване на иска, в български лева.
Чл. 153. (1) Искът по чл. 152 може да се предяви не по-късно от една година от момента, в който отправилата искането държава членка е узнала местонахождението на движимата културна ценност национално богатство, и самоличността на нейния владелец.

(2) Във всички случаи съдебно производство по чл. 152 не се образува, а образуваното се прекратява, ако са изминали повече от 30 години от незаконния износ на културната ценност - национално богатство, от територията на отправилата искане държава членка.

(3) Когато искът е за връщане на културни ценности - национално богатство, които не влизат в нито една от категориите съгласно Регламент 3911/1992, но съставляват неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на религиозни институции, които са обект на специална защита съгласно националното законодателство на отправилата искане държава членка, срокът по ал. (2) е 75 години. Този срок може да бъде и по-дълъг от 75 години, в случай че това е предвидено в двустранни споразумения, по които Република България е страна.

(4) Не се образува съдебно производство, а образуваното се прекратява, ако износът на културната ценност - национално богатство, от територията на отправилата искане държава членка вече не е незаконен към момента на предявяване на иска.

(2) Съдът постановява връщането на вещта, когато:

1. вещта отговаря на изискванията на чл. 148;

2. вещта е изнесена незаконно от територията на отправилата искане

държава членка;

3. искът е предявен в сроковете по чл. 153 ;

4. вещта е изнесена от територията на отправилата искане държава членка на

1 януари 1993 г. или след тази дата;

5. ответната страна владее или държи вещта към момента на предявяване на

иска.
Чл. 156. Когато постанови връщане на културна ценност - национално богатство, съдът присъжда справедливо парично обезщетение на ответника, ако той е положил надлежна грижа и внимание при придобиването й и след като вземе предвид всички обстоятелства по делото.

(2) Разноските по изпълнение на решението за връщане на културната ценност - национално богатство, както и разноските, свързани с прилагането на мерките по чл. 151, ал. (1), т.2, се поемат от отправилата искане държава членка.

(2) Разпоредбите на този раздел не изключват търсенето на наказателна или гражданска отговорност съгласно българското законодателство.

(3) Относно правото на собственост върху движимата културна ценност национално богатство, се прилагат разпоредбите на националното законодателство на отправилата искане държава членка след връщането и.
Чл. 159. На всеки три години министърът на културата изпраща до Европейската комисия доклад по прилагането на разпоредбите на този раздел.
ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ

КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
Чл. 160. (1) Изброените по долу длъжностни лица нямат право по време на службата си в системата на културното наследство да придобиват паметници на културата и обекти подлежащи на категоризация, освен по наследство:

- всички държавни служители в министесрвтото на културата в чиито ресор има дейност свързана с културното наследство;

- директора и всички служители в Националната агенция за културно наследство;

- директора и всички служители в Археологическия институт с музей при БАН;

- директора и всички служители в Националния център по подводна археология;

- директора и всички служители в Националния институт за Паметниците на културата;

- директора и всички служители в Националния борд – Културно наследство;

- директора и всички служители в Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства;

- директорите и всички служители в държавните и общинските музеи;

- началника и всички служители в инспектората към НАКН;

- всички археолози участници в теренни проучвания в Република България.

(2). Всички посочени в предходната алинея лица подават декларация по образец, утвърден от министъра на културата в която задължително посочват;

- притежаваните недвижими имоти и банкови сметки у нас и в чужбина вкл. съпружеска съсобственост;

- участия в стопански организации у нас и в чужбина, дялови участия и притежавани акции;

- участия в организации у нас и в чужбина извършващи музейна дейност и/или търговия с културни ценности;

- притежавани паметници на културата, дата и способ на придобиване;

- отношения със специализирани организации и квалифицирани лица, които биха могли да бъдат обект на финансов или друг делови интерес;

- отношения с лица имащи доказани криминални прояви срещу културното наследство, които биха могли да бъдат обект на финансов или друг делови интерес.

(3) Декларацията по предходната алинея се подава с молбата за постъпване на работа пред органа по назначаване или работодателя.

Декларацията се подава всяка следваща година до 1 март пред органа по назначаване или работодателя.

(4) При възникнал конфликт на интереси настъпил след подаване на декларацията по ал. 2, лицата по ал. 1 са длъжни в седемдневен срок писмено да уведомят органа по назначаване или работодателя.

(5) Декларираният по ал. (2) или по ал. (4) конфликт на интереси следва да бъде отстранен от лицето в едномесечен срок. Когато конфликта на интереси не е отстранен в посочения срок, той се смята за укрит.

(6) Конфликтът на интереси може да се установява от всяко заинтересовано лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) При неизпълнение на задължението по ал. 2, 3, 4 и 5 или при установено наличие на конфликт на интереси по съдебен ред органът по назначаване или работодателят налага съответно дисциплинарно наказание.

(8) Конфликт на интереси е налице когато търговски, финансов или друг делови интерес поражда основателни съмнения в безпристрастността на лицата по ал. (1) при надлежното изпълнение на функциите им или упражняване на правомощията им.
Чл. 161. (1) Не могат да бъдат ръководители и служители в музеи със смесено участие и частни музеи:

- лица осъждани за престъпления срещу културното наследство;

- лица осъждани за престъпления срещу културното наследство на страна от Европейския съюз;

- лица срещу които има заведени следствени дела или неприключили досъдебни производства за посегателства срещу културното наследство.

(2) При подаване на молба за извършване на музейна дейност организациите подават декларации на ръководния състав, служителите и квалифицираните лица за обстоятелствата по ал. (1).

(3) Установяване на наличие на обстоятелства по ал. (1) е достатъчно основание за отказ за осъществяване на музейна дейност.

(4) При установяване на нарушения по ал. (1) министърът на културата може да отнеме разрешението за осъществяване на музейна дейност.
Чл.162. (1) Не могат да бъдат квалифицирани лица и ръководители на специализирани организации:

- лица осъждани за престъпления срещу културното наследство;

- лица осъждани за престъпления срещу културното наследство на страна от Европейския съюз;

- лица срещу които има заведени следствени дела или неприключили досъдебни производства за посегателства срещу културното наследство.

(2) При подаване на молба за акредитация или атестация организациите и квалифицираните лица подават декларация за обстоятелствата по ал. (1).

(3) Установяване на наличие на обстоятелства по ал. (1) е достатъчно основание за отказ за акредитация или атестация.

(4) При установяване на нарушители по ал. (1) акредитацията или атестацията на лицата се отнема и се отписват от регистъра.
ДЯЛ ПЕТИ

МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ
Чл. 163. (1) В системата по опазването и устойчивото развитие на културното наследство министърът на културата координира и контролира дейностите в:

- Националната агенция за културно наследство;

- Археологическия институт с музей при БАН;

- Националния център по подводна археология;

- Националния институт за паметниците на културата;

- Националния борд – Културно наследство;

- Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства

За целта ръководителите на изброените държавни органи представят на министъра на културата мониторингови доклади за изпълнението на годишните програми по опазване и устойчиво развитие на културното наследство в поверените им ведомства на всеки шест месеца.

(2) Ръководителите на посочените в предходната алинея органи изискват мониторингови доклади от подчинените им структури относно изпълнението на годишните програми по опазване и устойчиво развитие на културното наследство..

(3) Непредставянето на доклад по ал. (1) и ал. (2), неговото неоснователно забавяне или непълнота е основание за назначаване на ревизия в съответната структура.

(2) Плановите ревизии в Националната агенция за културно наследство се извършват на всеки 4 години.

(3) Министърът на културата може да назначи извънпланова ревизия в НАКН.
Чл 165 (1) Ревизиите във всички останали структури в системата по опазването и развитието на културното наследство се извършват от специализиран орган към Националната агенция за културно наследство – инспекторат или под негов контрол.

(2) Спешни ревизии по предходната алинея се назначават във всички случаи когато има достатъчно данни за големи нарушения в дейностите по опазването и развитието на културното наследство.

(3) Планови ревизии се назначават както следва:

- на всеки три години за АИМ-БАН, НИПК, НЦПА, НБКН и НЦМГИИ;

- на всеки две години за държавните музеи;

- всяка година за общинските, частните и със смесено участие музеи;

(4) Директора на всеки от изброените в ал. (3) органи или организации назначава планова ревизия, за което две седмици предварително уведомява инспектората. Представител на инспектората задължително присъства на плановите ревизии. Резултатите от плановите ревизии се докладват на началника на инспектората.

(5) Ревизиите в музеите се извършват от НЦМГИИ под непосредствения контрол на инспектората към НАКН.

(6) По решение на началника на инспектората в музеите могат да бъдат извършвани спешни ревизии на състоянието на музейните фондове и без участието на представители от НЦМГИИ.

В тези случаи инспектората задължително уведомява директора на НЦМГИИ за резултатите от спешните ревизии.

(2) Плановите проверки се осъществяват както следва:

- на три години за недвижимите паметници на културата;

- на две години за търговците на културни ценности;

- всяка година за недвижимите паметници на културата отдадени на концесия.
Чл.167. (1) При упражняване на контролната си дейност инспекторите:

1. извършват проверки на място или по документи;

2. прилагат принудителни административни мерки, предвидени в този закон;

3. съставят актове за установяване на извършени административни нарушения;

(2) Инспекторите имат право на достъп до всички подлежащи на контрол обекти на културното наследство и могат да изискват необходимите документи във връзка с упражняване на дейностите по този закон.
Чл. 168 (1) Инспекторите при всички ревизии и проверки са длъжни да:

1. отразяват точно фактите в актовете за нарушение и констативните протоколи;

2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваните ревизии и проверки;

3. не разгласяват данни от извършените ревизии и проверки;

4. използват информацията от проверките само за целите на мониторинга и контрола в системата на културното наследство и административнонаказателното производство.

(2). Лицата, спрямо които се извършва ревизия или проверка са длъжни да:

1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;

2. оказват съдействие на длъжностните лица при упражняване на техните правомощия;

3. предоставят исканите от длъжностните лица документи;

4. представят исканите доказателства.

(2) Начините на взаимодействие с органите по предходната алинея се уреждат в специална глава на Правилника за Националната агенция за културно наследство.

(2) Ако при разкопките са използвани металдетектори и/или механизация глобата по ал.1, а за юридическите лица - имуществената санкция се удвоява.

(3) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция, се удвояват.

(4) При системни нарушения глобата или имуществената санкция, се утрояват.

(2) При повторно нарушение по ал. (1) глобата се удвоява.

(3) При системни нарушения по ал. (1) глобата се утроява.
Чл.172. (1) Който в нарушение на разпоредбите на този закон при откриването или намирането на недвижим обект, подлежащ на категоризация не спре веднага работата и не уведоми съответните органи, се наказва с глоба от 1000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. (1) глобата се удвоява.

(3) При системни нарушения по ал. (1) глобата се утроява.

Чл.173. (1) Който в нарушение на разпоредбите на този закон не съобщи за повреди върху паметник на културата, се наказва с глоба от 1000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. (1) глобата се удвоява.

(3) При системни нарушения по ал. (1) глобата се утроява.

(2) При повторно нарушение по ал. (1) глобата се удвоява.

(3) При системни нарушения по ал. (1) глобата се утроява.
Чл.175. (1) Длъжностно лице, което в нарушение на разпоредбите на този закон не осигури теренна консервация на обект, подлежащ на категоризация се наказва с глоба от 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. (1) глобата се удвоява.

(3) При системни нарушения по ал. (1) глобата се утроява.
Чл.176. (1) Който изработи или възложи изработването на копие или дуплика на паметник на културата в нарушение на разпоредбите на този закон, се наказва с глоба от 3000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 9000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. (1) глобата се удвоява.

(3) При системни нарушения по ал. (1) глобата се утроява.
Чл.177. (1) Който в нарушение на разпоредбите на този закон не осигури достъп до недвижим паметник на културата на представители на органите по управлението и контрола и оторизираните изпълнители на специализирани дейности, се наказва с глоба от 1000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. (1) глобата се удвоява.

(3) При системни нарушения по ал. (1) глобата се утроява.
Чл.178. (1) Който участва в сделка с обект, подлежащ на категоризация или с категоризиран такъв с липсващ или невалиден сертификат се наказва с глоба от 3000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 9 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. (1) глобата се удвоява.

(3) При системни нарушения по ал. (1) глобата се утроява.
Чл.179. (1) Който изнесе паметник на културата или обект, подлежащ на категоризация в нарушение на разпоредбите на този закон се наказва с глоба от 5 000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 15 000 лв.

(2) Който изнесе културна ценност - национално богатство в нарушение на разпоредбите на този закон се наказва с глоба от 3 000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 9 000 лв.

(3) При повторно нарушение по предходните алинеи глобата се удвоява.

(4) При системни нарушения по предходните алинеи глобата се утроява.

(2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от директора на НИПК или от упълномощено от него длъжностно лице - за недвижимите паметници на културата и обекти, подлежащи на категоризация.

(3) Наказателните постановления се издават от министъра на културата.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.