Закон за паметниците на културата и музеите датира от 1969 г и е плод на други разбирания за устройството на тази сфера и по същество налага държавен монопол


МУЗЕИ СЪС СМЕСЕНО УЧАСТИЕ, ЧАСТНИ МУЗЕИ И МУЗЕЙНИ СБИРКИ



страница3/5
Дата01.02.2018
Размер1.09 Mb.
#52866
ТипЗакон
1   2   3   4   5

МУЗЕИ СЪС СМЕСЕНО УЧАСТИЕ, ЧАСТНИ МУЗЕИ И МУЗЕЙНИ СБИРКИ

Чл. 52 (1) Музеи със смесено участие могат да се образуват между общините и държавните ведомства и български юридически и физически лица.

(2) Отношенията между участниците се уреждат с договор, в който се определят правата и задълженията на всяка страна, както помежду им така и по отношение на опазването и развитието на културното наследство.

(3) Музеи със смесено участие на общините могат да бъдат акредитирани като общински музеи при изпълнение на съответните изисквания.


Чл.53. (1) Частните музей са фондации или нестопански организации регистрирани по Закона за юридиеческите лица с нестопанска цел в обществена полза. Те са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата.

(2) Разрешение за извършване на музейна дейност се издава след подаване на заявление до министъра на културата, към което се прилагат:

1. сертификати от категоризацията на притежаваните или ползваните от организацията паметници на културата;

2. документи, удостоверяващи правото на собственост или правото на ползване върху паметниците на културата;

3. документ, доказващ регистрация на организацията;

4. документ, доказващ наличието на сграден фонд;

5. документ, доказващ наличието на постоянен източник на финансиране;

6. списък на квалифицираните лица работещи за организацията;

7. проект на устройствен правилник за дейността на музея.

(3) Разрешението за функциониране като частен музей се издава от министъра на културата, когато са изпълнени условията по Чл.38.

(4) В тримесечен срок от постъпване на заявлението министърът на културата издава или мотивирано отказва да издаде разрешение за осъществяване на музейна дейност. Отказът може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(5) Редът и правилата за работата на частните музеи се определят с Правилник за музейната дейност в Република България, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.


Чл.54. (1) Юридически и физически лица могат да създават музейни сбирки от движими паметници на културата, културни ценности и др. предмети, за представяне пред публика с образователна, възпитателна и естетическа цел.

(2) Сбирки от движими паметници на културата и културни ценности, чиято застрахователна стойност надхвърля 100 средни работни заплати за страната попадат под режим на задължителна регистрация и опазване с което придобиват защитен статут ”колекция”.

(3) Собствениците на сбирки по предходната алинея са длъжни да ги регистрират в Националния център за музеи галерии и изобразителни изкуства в шест месечен срок от закупуването на последния експонат с чиято стойност се надхвърля посочения финансов праг.

(4) Собствениците на колекции са ”колекционери” и задължително водят фото и предметен каталог на експонатите, спазват определени правила по опазването им и имат право на специална защита и подпомагане от страна на държавата.

(5) Собствениците на значими музейни сбирки, чиито ценности поради специфичните свойства на свързаност като цяло, имат допълнителна научна и културна стойност като комплекс от културни ценности, могат да ги регистрират в НЦМГИИ, като ”колекции” и с това да придобият защитен статут.

(6) Редът за регистрация на колекциите и задълженията и преференциите за колекционерите се определят с Правилник за музейната дейност, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(7) Физически или юридически лица - собственици на движими вещи, които имат признаци на паметници на културата, могат да поискат тяхното категоризиране от съответния по тематичен обхват държавен или общински музей.

(8) Всички организации и лица собственици на обекти подлежащи на категоризация са длъжни да ги декларират пред съответния по тематичен обхват държавен или общински музей.

(9) Отношенията между собственика на вещта и музея, извършващ категоризирането, се уреждат с писмен договор.

(10) Отказът за категоризация или пренасочване се извършва писмено от директора на музея.

(11) При наличие на информация, че вещите предложени за категоризиране, са придобити незаконосъобразно, музеят я предоставя на компетентните органи.

(12) До приключването на дознанието, следственото и/или съдебното производство вещите по предходната алинея се съхраняват в музея подал информацията.


Глава Втора

КВАЛИФИЦИРАНИ ЛИЦА


Чл.55. (1) За дейностите по издирване, опазване, популяризиране, концесиониране, застраховане и разпространение на паметниците на културата се обучават, квалифицират и атестират специалисти, наричани в този закон квалифицирани лица.

(2) Квалифицираните лица освен подходящо образование и квалификация трябва да имат стаж в съответната област поне две години.

(3) За целите на този закон се извършва атестиране на квалифицираните лица от Националната агенция за културно наследство.

(4) В НАКН се води регистър на квалифицираните лица, където се отразява всяка промяна в тяхното атестационно ниво.

(5) Условията и реда за атестиране се уреждат в правилника за агенцията.
Глава Трета

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ


Чл.56. (1) Дейности по издирване, опазване, концесиониране, застраховане и разпространение на паметници на културата могат да се осъществяват от специализирани организации.

(2) Организациите по предходната алинея трябва да имат в състава си квалифицирани лица за съответните дейности, които поемат да осъществяват.

(3) Специализираните организации трябва да имат вписан предмета на дейността, която осъществяват в областта на културното наследство.
Глава Четвърта

НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ


Чл.57. (1) Сдруженията и фондациите, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел могат да участват във всички дейности по издирване, опазване, популяризиране, концесиониране и разпространение на паметници на културата.

(2) Организациите по предходната алинея използват услугите на специализирани организации и/или квалифицирани лица.

(3) Неправителствените организации, които работят в сферата на културното наследство трябва да имат вписан предмета на дейност, която осъществяват в областта на културното наследство.
ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ

СОБСТВЕНОСТ
Чл.58. Културните ценности и Паметниците на културата могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на юридически и физически лица.
Чл.59. (1) Държавна собственост са всички паметници на културата и обекти, подлежащи на категоризация, които не принадлежат на физически и юридически лица или не са общинска собственост.

(2) Паметниците на културата собственост на държавата от категориите световно и национално значение са публична държавна собственост.


Чл.60. (1) Общинска собственост са паметниците на културата и обектите, подлежащи на категоризация, правото на собственост върху които е придобито по реда на този закон и Закона за общинската собственост.

(2) Паметниците на културата собственост на общините от категориите световно и национално значение са публична общинска собственост.


Чл.61. (1) Частна собственост са паметниците на културата и обектите, подлежащи на категоризация правото на собственост, върху които е придобито от физически и юридически лица по този закон и други законни способи.

(2) Делба на паметници на културата се допуска, само ако са поделяеми и това не вреди на ползването и представянето им като паметници на културата.

(3) Делбата на недвижимите паметници на културата се допуска след положително писмено становище на НИПК, а за колекции от движими паметници на културата – положително писмено становище от НЦМГИИ.
Чл.62. (1) Недвижимите паметници на културата, собственост на физически и юридически лица, могат да се отчуждават принудително, ако собствениците системно нарушават установените по реда на този закон режими за опазването на паметника и/или когато има реална опасност за неговото увреждане или унищожаване.

(2) Принудителното отчуждаване се извършва за общински или държавни нужди по реда на Закона за общинската собственост или Закона за държавната собственост след предварително и равностойно парично обезщетение или обезщетение с друг равностоен имот.


ДЯЛ ПЕТИ

ФИНАНСИРАНЕ И ОБЛЕКЧЕНИЯ
Чл.63. От републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на културата ежегодно се осигуряват средства за:

1. капиталови и текущи разходи за специализирани дейности по опазване на археологическите резервати, защитените зони и паметниците на културата, както и за програми, специализирани устройствени схеми и планове за опазването им;

2. капиталови и текущи разходи за особено ценни застрашени паметници на културата по програми, приети с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата;

3. текущи разходи за аварийни проучвания на паметници на културата;

4. текущи разходи за популяризиране на паметниците на културата.
Чл.64. От общинските бюджети по решение на Общинските съвети се осигуряват средства за издирване, опазване и популяризиране на паметници на културата - общинска собственост.
Чл.65. (1) Финансирането на планови теренни археологически проучвания на археологически обекти се осъществява чрез субсидия от бюджета на Българската академия на науките и от други източници чрез Археологическия институт с музей към Българската академия на науките.

(2) Финансирането на планови теренни археологически проучвания на археологически обекти, организирани от музеите, както и на изследвания и публикации се осъществява от бюджетите на съответните музеи, а за общинските музеи - по решение на общинските съвети.

(3) Финансирането на спасителни археологически разкопки се осъществява от физическото или юридическото лице, чиято дейност налага нарушаване на целостта на археологическия обект. Когато такова лице не може да се установи, финансирането се извършва по реда на ал. (1).

(4) Планираните археологически проучвания се извършват след становище на Министерството на културата при осигурени средства за консервация и реставрация на разкритите недвижими и движими обекти, подлежащи на категоризация.

(5) При невъзможност за планиране на средствата по ал. (4) задължително се предприемат комплексни геофизични изследвания за изясняване на наличието на обекти подлежащи на консервация и реставрация.

(6) Финансирането на геофизични изследвания, геодезични и други дейности по подготовката и осигуряването на археологическите проучвания се финансират по реда на ал. (1).


Чл.66. (1) Физически или юридически лица - собственици и ползватели на паметници на културата, финансират следните дейности:

1. Дейности по ремонт и поддръжка на паметниците на културата в добър вид.

2. Дейности, които предприемат по своя инициатива, за да подобрят стандарта на обитаване, ползване и представяне на паметниците на културата, вкл. интегрирана консервация.

(2) Собствениците и ползвателите на паметници на културата финансират дейностите по проучване, документиране и проектиране за целите на консервацията и реставрацията на паметника, както и дейностите по самата консервация и реставрация.


Чл.67. Когато компетентните органи постановят неотложно извършване на дейности по опазване на недвижим паметник на културата, а собственика няма финансов ресурс такъв се осигурява:

1. От Фонд Култура по предложение на Националната агенция за културно наследство за обекти от национално значение.

2. От банки или други финансови институции с гаранция от Фонд Култура за особено важни обекти от местно значение.

3. От банки или други финансови институции чрез вписване на ипотека върху паметника на културата за увеличената стойност.


Чл.68. Банките и другите институции финансирали неотложно необходими дейности по опазване на недвижими паметници на културата придобиват право на реклама в охранителната и прилежащата на обекта зона за срок от три години.
Чл.69. Средствата инвестирани от собствениците и ползвателите в дейности по опазване на паметниците на културата утвърдени от компетентните органи или осъществени по тяхно нареждане се приспадат преди облагане на дохода последователно за три поредни години.
Чл.70. Средствата, дарени от физически или юридически лица за издирване, опазване и популяризиране на паметници на културата на оторизирани органи, организации и лица се приспадат преди облагане на дохода последователно за три поредни години.
Чл.71. Продажба, замяна, дарение и завещание на недвижими паметници на културата се извършва без заплащане на държавни такси.
Чл.72. За недвижимите имоти имащи статут паметник на културата не се дължат данък сгради и общински такси.
ЧАСТ ВТОРА

ОПАЗВАНЕ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
ДЯЛ ПЪРВИ

ДЕЙНОСТИ СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕТО И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
Чл.73. Дейностите по опазването и устойчивото развитие на паметниците на културата са комплекс от процеси за предотвратяване на разрушаването и увреждането им от фактори на околната среда и човека и за задоволяването на социо-културните нужди на обществото.
Чл.74. Основните дейности свързани с опазването и устойчивото развитие на културното наследство са:

  1. ИЗДИРВАНЕ, включва издирване, събиране и придобиване на културни ценности.

  2. КАТЕГОРИЗИРАНЕ, включва деклариране, изследване, идентифициране, класифициране, документиране и регистриране на паметниците на културата.

  3. ОПАЗВАНЕ, включва съхраняване, консервиране и реставриране на паметниците на културата.

  4. ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ, включва изучаване, публикуване, експониране, изработване на копия и дуплики и др. начини за популяризиране на паметниците на културата.

  5. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, включва сделки с културни ценности и паметници на културата, внос и износ.

  6. КОНЦЕСИОНИРАНЕ на недвижими паметници на културата.

Чл.75. Осигуряващите дейности свързани с опазването и устойчивото развитие на културното наследство са:

1. АКРЕДИТИРАНЕ на музейни организации.


  1. ОБУЧЕНИЕ И АТЕСТИРАНЕ на квалифицирани лица

  2. ОЦЕНЯВАНЕ.

  3. ФИНАНСИРАНЕ.

  4. ЗАСТРАХОВАНЕ.

Чл.76. Допълнителни дейности свързани с опазването и устойчивото развитие на културното наследство са всички други дейности допринасящи за това.


Глава Първа

ИЗДИРВАНЕ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ


ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ
Чл.77. (1) Издирването на археологически ценности се осъществява чрез проучване на различни източници на информация, геофизични и геодезични изследвания и археологическо проучване на терена.

(2) Теренните археологически проучвания се осъществяват по повърхността на земята, под нея и във водните басейни въз основа на разрешителен режим.

(3) Искания за теренни археологически проучвания могат да отправят само археолози - ръководители на теренно проучване.

Ръководители на теренни археологически проучвания могат да бъдат само български археолози с образователна степен ”магистър” по археология или специализация в областта на археологията и двегодишен стаж като теренни изследователи.

(4) Разрешенията по ал.2 се издават от министъра на културата по предложение на Съвет за теренни проучвания към Археологическия институт с музей при Българската академия на науките.

Разрешението се издава в едномесечен срок от постъпването на искането.

(5) Теренни археологически проучвания с международно участие се извършват с разрешение на Министерския съвет. Предложението се внася от министъра на културата, въз основа на одобрен от Съвета за теренни проучвания към АИМ-БАН съвместен изследователски проект.
Чл. 78. (1) Теренните археологически проучвания се извършват по реда, определен в Правилника за теренни проучвания, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(2) Археологически разкопки с помощта на механизация се допускат само след комплексно геофизично изследване на терена, ако резултатите позволяват това, при последващо контролно изследване по време на самите разкопки.

(3) Ако при провеждане на теренните археологически проучвания се нанасят вреди или се създава опасност за целостта и състоянието на археологическите ценности заинтересованите лица могат да поискат спиране на разкопките, като представят мотивите си пред Инспектората към НАПК. След проверка на компетентните органи министърът на културата издава заповед за спиране на теренните проучвания, ако има основание за това.

(4) Теренните археологически проучвания с оглед защитата на обществения интерес са открити за медиите и обществените организации. Последните могат да посещават обектите съгласувано с ръководителя на теренното проучване без да пречат на работата на специалистите.

Чл.79. (1) За осъществяване на теренни археологически проучвания в имоти частна собственост е нужно писменото съгласие на собственика.

(2) Теренни археологически проучвания в имоти собственост на юридически и физически лица се извършват без отчуждаване на имотите. За целта се подписва договор, където се уточняват:



  • разпределението на разходите;

  • разпределението на собствеността върху откритите движими археологически ценности;

  • правата и задълженията на страните.

(3) Разкритите недвижими археологически ценности категоризирани като паметници на културата от местно и по-високо значение могат да бъдат отчуждавани за общински и държавни нужди.

В тези случаи собственикът има право на обезщетение с равностоен имот или в левове по пазарни цени.

(4) При всички случаи на откриване на обекти, подлежащи на категоризация в терени - частна собственост откривателят и собственикът са длъжни да уведомят компетентните органи в седмичен срок.
Чл.80. (1) Когато теренните археологически проучвания се извършват в Защитени зони разрешение от собствениците на терена не се изисква. Собствениците се уведомяват най-малко три месеца предварително за предстоящите работи от АИМ-БАН.

(2) В случаите по ал. (1) работите се финансират от държавата чрез АИМ-БАН, а собствеността върху откритите движими археологически ценности принадлежи на държавата.

(3) Когато в случаите по ал. (1) се разкрият недвижими археологически ценности, които бъдат категоризирани като паметници на културата от местно или по-високо значение не се пристъпва към отчуждаването им докато не се изясни в законния срок значимостта на цялата защитена зона.
Чл.81. (1) Цялостното изследване на археологическите обекти включва:


  • информационни проучвания;

  • геофизични, геодезични и други недеструктивни изследвания;

  • теренни археологически проучвания;

  • обработка и анализ на откритите в терена структури и движими находки;

  • цялостна интерпретация на наличната информация;

  • публикации.

Научната документация за всички археологически проучвания се предава от ръководителите в АИМ-БАН, където се съхранява безсрочно.

(2) Условията и реда за провеждане на теренни археологически проучвания на територията на страната и прилежащите и територии се уреждат с Правилник за теренни проучвания, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и председателя на Българската академия на науките.


ИЗДИРВАНЕ НА НЕАРХЕОЛОГИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ
Чл.82. Издирването на неархеологически културни ценности е свободно и се поощрява. Издирването се извършва при спазване правата на собствениците и ползвателите им.
Чл.83. Издирването на неархеологически културни ценности в археологически обекти се извършва по режима за археологическите ценности без оглед собствеността на терена.
Чл.84. Издирването на нематериални културни ценности е свободно и се поощрява. То не може да бъде ограничавано освен в случаите когато се касае за права по Закона за авторското право или комплексно издирване в едно със защитени обекти по този закон.
Глава Втора

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ


Чл.85. (1) Всяко лице, намерило или открило обект, подлежащ на категоризация е длъжно да уведоми за това най-близкия общински, регионален или държавен музей или кмета на съответната община. Кметът е длъжен незабавно да съобщи на най-близкия общински, регионален или държавен музей.

(2) Ако откритието е в частен имот, лицето по предходната алинея е длъжно да уведоми първо собственика.

(3) Собственик, наемател, арендатор или концесионер на терен, притежател на разрешение за строеж, инвеститор и изпълнител на строителни работи или отговорник на геоложко проучване, на сондаж или на военни дейности, узнал за намирането или откриването на обект, подлежащ на категоризация, е длъжен да уведоми за това по реда на ал. (1).

(4) Лицата по ал. (1) и ал. (3) са длъжни да запазят обекта във вида и състоянието, в които са го намерили до идването на представители на компетентните органи.


Чл.86. (1) Лица, предали на музеите движими обекти, подлежащи на категоризация, намерени или открити в терени държавна или общинска собственост имат право на възнаграждение в размер на 25% от пазарната им цена.

(2) Лица, предали на собствениците на имоти движими обекти, подлежащи на категоризация, открити в същите имоти имат право на възнаграждение в размер не по-малък от този по предходната алинея.

(3) Лица, указали точното местонахождение на неизвестни движими обекти подлежащи на категоризация имат право на възнаграждение в размер на 10% от пазарната им цена.

(4) Оценката на обектите по предходните алинеи се извършва от Националния борд - Културно наследство след тяхната категоризация.

(5) Ако музея или собственика на терена не може да изплати възнаграждението за предадените обекти е длъжен да ги предложи за служебна продажба в НБКН.

(6) В случаите по предходната алинея Националния борд - Културно наследство продава обекта и изплаща възнаграждението на лицето по ал.1,2 и 3. Останалата част от средствата след приспадане на дължимите такси се изплаща на музея или на собственика на терена.

Чл.87. (1) Всички обекти, подлежащи на категоризация и категоризирани такива, за които се докаже, че произхождат от незаконни археологически разкопки или че са незаконно придобити от официални археологически разкопки се изземват в полза на държавата.

(2) Движимите вещи по предходната алинея, отнети в полза на държавата, се предоставят на музеите съобразно профила им от органа, извършил отнемането, след съгласуване с НЦМГИИ.


Чл.88. (1) Всички обекти, подлежащи на категоризация след придобиване на юридически статут - "паметник на културата" се регистрират, независимо от това чия собственост са.

(2) Недвижимите паметници на културата се регистрират чрез вписване в специализиран регистър, воден от НИПК. Вписването и отписването на недвижимите паметници на културата се обнародва в Държавен вестник.

(3) Движимите паметници на културата се регистрират чрез вписването им в инвентарните книги на музеите, а тези - собственост на юридически лица, които не са музеи и на физически лица - чрез вписване в Регистър на движимите паметници на културата в съответния музей.
Глава Трета

ОПАЗВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА


Чл.89. (1) Консервацията и реставрацията са комплекс от дейности за възстановяване, предотвратяване и забавяне на разрушаването на паметниците на културата и улесняване на тяхната познаваемост при запазване на автентичността им.

(2) Дейностите по ал. (1) се извършват от квалифицирани лица. Такива могат да бъдат физически лица, които притежават образователна степен ”магистър” по специалност, свързана с опазването на паметниците на културата и двегодишен стаж в тази област.

(3) Юридическите лица могат да изпълняват дейностите по ал. (1) чрез квалифицирани лица, които отговарят на условията по ал. (2). Юридическите лица трябва да имат вписан предмет на дейност консервация и реставрация на паметници на културата.
Чл.90. (1) Държавата организира опазването на паметниците на културата при природни бедствия и въоръжени конфликти.

(2) Опазването на културните ценности в случаи по предходната алинея се извършват при условия и по ред, определени с Правилник за опазването на културното наследство, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на извънредните ситуации.


ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
Чл.91. Опазването на недвижимите паметници на културата се извършва под ръководството и надзора на Министерството на културата, подпомагано от НИПК.
Чл.92. (1) Когато при строителни, благоустройствени, селскостопански, залесителни работи, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с интрузивно въздействие върху земната повърхност, земната основа и земните недра, се открият обекти, неразривно свързани със средата, в която са открити, които подлежат на категоризация, работата веднага се спира.

(2) Собствениците, ползвателите, концесионерите и лицата, които извършват дейности по ал. (1), са длъжни да вземат мерки за запазване на открития обект и да уведомят незабавно НИПК или кмета на общината, както и концендента или ведомството, издало разрешението за добив.

(3) Националният институт за паметниците на културата в 7-дневен срок уведомява собствениците на имотите и заинтересуваните лица по ал. (2) за мерките, които ще бъдат предприети във връзка с опазването на обекта.

(4) Когато се установи, че откритите обекти са от археологическо естество НИПК уведомява СТП при АИМ – БАН.


Чл.93. (1) Националният институт за паметниците на културата изучава и документира недвижимите паметници на културата по ежегодни програми, утвърдени от министъра на културата.

(2) Изучаването и документирането на недвижимите паметници на културата може да се извършва и по заявка на общините. В тези случаи необходимите средства се осигуряват от заявителя.

(3) Когато изучаването и документирането се извършва извън НИПК, един екземпляр от документацията се предоставя на Националния научно-документален архив при НИПК.
Чл.94. Физическата защита на недвижимите паметници на културата се осъществява, както следва:

1. За групови паметници на културата, в това число резервати:

а) при условията и по реда на правилници за опазване, управление и развитие на резерватите, приети от министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството;

б) съобразно специализирани подробни устройствени планове, които решават специфични устройствени проблеми по опазването, управлението и развитието на недвижимите групови паметници на културата;

в) съобразно общите и подробните устройствени планове и правилата и нормативите за тяхното прилагане;

г) в съответствие с визите за проектиране, инвестиционните проекти и тяхната реализация;

2. За единичните паметници на културата:

а) съобразно общите и подробните устройствени планове и правилата и нормативите за тяхното прилагане и специфични правила за опазване, когато няма одобрени общи и подробни устройствени планове;

б) в съответствие с визите за проектиране и инвестиционните проекти за консервационни и реставрационни работи, ремонтни и аварийно-спасителни и укрепителни дейности - за дейности, свързани със съвременното ползване на паметниците на културата.
Чл. 95 (1) Националният институт за паметниците на културата осъществява методическото ръководство, а съвместно с общините и контрол на качеството на изпълнение на консервационно-реставрационните работи и другите дейности по физическата защита на недвижимите паметници на културата.

(2) Проектите за общи, подробни и специализирани устройствени планове и схеми, правилата и нормативите за тяхното прилагане и визите за проектиране задължително се съгласуват с НИПК. Проектите се изпращат в НИПК в 3-дневен срок от тяхното внасяне за одобряване, а съгласуването се извършва в 14-дневен срок от внасянето им.

(3) Оценяването на съответствието на инвестиционните проекти с изискванията за опазване на недвижимите паметници на културата се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(4) Националният институт за паметниците на културата спира всяко действие, което засяга пряко физическата защита на недвижим паметник на културата.

(5) Спирането на дейностите по ал. (4) се извършва със заповед на директора на НИПК или на упълномощено от него длъжностно лице, който в 7-дневен срок се произнася по случая и указва необходимите за опазването на паметника мерки.
Чл.96. (1) Териториалната и пространствената защита на недвижимите паметници на културата включва режимите и мероприятията, които произтичат от общите, подробните и специализираните устройствени планове и правилата и нормативите за тяхното прилагане.

(2) Възлагането, изработването, съгласуването и одобряването на общите, подробните и специализираните устройствени планове и правилата и нормативите за тяхното прилагане се извършват по реда на Закона за устройство на територията.

(3) Обемът и съдържанието на подробните и специализираните устройствени планове и схеми, и правилата и нормативите за тяхното прилагане, които решават специфични устройствени проблеми по опазването, управлението и развитието на недвижимите групови паметници на културата, се определят с наредба на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.97. Всички собственици, концесионери и ползватели на недвижими паметници на културата са длъжни да уведомяват незабавно НИПК или общинските органи за повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават този закон.
Чл.98. Премахване изцяло или частично на недвижими паметници на културата, както и премахване на растителност и озеленени обекти - паметници на културата, се разрешава при условията и по реда на Закона за устройство на територията след положително становището на НИПК.
Чл.99. (1) Промени в предназначението на недвижимите паметници на културата, ремонти, укрепване, както и всякакви други работи, които променят структурата и външния вид на недвижимите паметници на културата, се извършват въз основа на проектна документация, подлежаща на утвърждаване от НИПК.

(2) Националният институт за паметниците на културата извършва експертиза на проектната документация в 20-дневен срок от получаването и, и утвърждава или отказва да я утвърди, като за това писмено уведомява заявителя.

(3) Утвърждаването на документацията се извършва от директора на НИПК или от упълномощено от него длъжностно лице с подпис и печат.

(4) Утвърждаването се извършва, когато дейностите по ал. (1) няма да доведат до увреждане на паметниците на културата.

(5) Националният институт за паметниците на културата отказва мотивирано да утвърди документацията, когато извършването на дейностите по ал. (1) не отговарят на режимите за опазване на паметниците на културата, установени в този закон.

(6) Отказът се обжалва по реда на Закона за административното производство.


Чл.100. Изменението или премахването на обекти, които не са паметници на културата, но се намират в границите на групови паметници на културата, в т. ч. на културния пейзаж или охранителните зони, се извършва по реда на Чл.98, съответно на Чл.99.
Чл.101. (1) Възлагането и контролът по изпълнението и приемането на консервационно-реставрационни дейности върху недвижими паметници на културата се извършват при условия и по ред, определени в наредба на министъра на културата.

(2) Всички дейности по опазване на недвижимите паметници на културата преминават процедура по установяване на съответствието и качеството на работата съобразно режимите по опазването в НИПК.

(3) Всички дейности по опазване на недвижими паметници на културата финансирани по национални и международни програми, преминават процедура по утвърждаване на съответствието и качеството на работата съобразно режимите по опазването в НАКН.

(4) Установяването на съответствието и качеството на работата на дейностите по опазване на недвижимите паметници на културата се извършват от комисия назначена съответно по ал. (2) от директора на НИПК и по ал. (3) от директора на НАКН.


ОПАЗВАНЕ НА ДВИЖИМИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
Чл.102. Опазването на движимите паметници на културата се извършва под ръководството на Министерството на културата, подпомагано от НЦМГИИ.
Чл.103. (1) Към НЦМГИИ се поддържат Регистър на музеите в Република България, Регистър на националния музеен фонд, Регистър на движимите паметници на културата изнесени в чужбина и Регистър на точните копия на паметници на културата.

(2) В Регистъра на музеите се вписват всички музеи и собствениците на регистрирани музейни сбирки придобили статут ”колекция”.

В Регистъра на националния музеен фонд се вписват данни за всички движими паметници на културата от категория - национално значение, собствениците и ползвателите им.

В регистъра на движимите паметници на културата изнесени в чужбина се вписват данни за всички движими паметници на културата напуснали границите на страната и последните им собственици.

В регистъра на точните копия на паметниците на културата се вписват данни за точните копия на паметниците на културата, техните производители и притежателите им.

(3) Условията и редът за вписване в регистрите по ал. (1) се определят с Правилника за музейната дейност.


Глава Четвърта

ПРЕДСТАВЯНЕ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА


Чл.104. Паметниците на културата имат познавателно, възпитателно и естетическо значение.

Собствениците им са длъжни да ги опазват и популяризират в интерес на обществото.

Държавата, посредством Министерството на културата, охранява обществения интерес.
Чл.105. (1) Физическите и юридическите лица, които са собственици или ползватели на паметници на културата, осигуряват достъп за представянето им.

(2) Режимът на достъп до недвижимите паметници на културата, свързан с тяхното представяне и популяризиране, се определя от собствениците или ползвателите съгласувано с НИПК.

(3) Режимът на достъп до движимите паметници на културата, свързан с тяхното представяне и популяризиране, се определя от собствениците или ползвателите съгласувано с музея в който са регистрирани.

(4) Контролът по изпълнението на режима по ал. (2) се осъществява от кмета на общината и общинския музей, на чиято територия се намира паметника.

Контрола по изпълнението на режима по ал. (3) се осъществява от съответния общински музей.
Чл.106. (1) Общините осигуряват трайно обозначаване на недвижимите паметниците на културата.

(2) Видът и съдържанието на знака за обозначаване на недвижимите паметниците на културата се изработва по образец, одобрен от министъра на културата.

(3) Общините осигуряват представително място пред сградата на общинския съвет, където общинския музей поставя и поддържа актуален списък на недвижимите паметници на културата, защитените зони и резерватите, находящи се в района на общината.
Чл.107. (1) За целите на културния туризъм се разработват и организират местни, регионални и национални маршрути включващи посещения на недвижими паметници на културата, разглеждане на музеи, посещения на фестивали, постановки и др. форми на комплексно представяне на материалното и нематериалното културно наследство.

(2) В контекста на общоевропейското наследство съвместно с другите страни членки на ЕО се разработват и организират европейски маршрути включващи посещения на недвижими паметници на културата, разглеждане на музеи, посещения на фестивали, постановки и др. форми на комплексно представяне на материалното и нематериалното културно наследство..


Чл.108. (1) Музеите представят движимите паметници на културата чрез организиране на постоянни или временни експозиции, както и чрез осигуряване на съпътстваща информация относно своята дейност и движимите паметници на културата.

(2) Музеите осигуряват познавателна информация за експозициите, които представят, както и относно своите движими паметници на културата и дейността си.

(3) Музеите предоставят срещу заплащане печатни издания, дуплики и реплики или други изображения на движимите паметници на културата и организират беседи и прожекции на филми.

(4) Музеите разработват и представят нови форми на документиране и популяризиране на паметниците на културата, като WEB сайтове, мултимедийни продукти и др.


Чл.109. Експозициите се организират на основата на научни принципи и по начин, който да разкрива научната, културната и обществената значимост на експонатите, да дава познание и да оказва естетическо въздействие.
Чл.110. (1) Всеки музей може да включва временно в свои експозиции и движими паметници на културата - собственост на други музеи, или на физически или юридически лица, както и да организира представянето на експозиции на друг музей или съвместни експозиции с него.

(2) Музеите могат да организират временни експозиции или да предоставят временно движими паметници на културата в чужбина с разрешение на министъра на културата.

(3) Министърът на културата може да разпореди на държавен, регионален или общински музей да предостави движими паметници на културата за участие във временни експозиции в страната и в чужбина.

Музей, който предостави движими паметници на културата за представяне в чужбина има право да получи част от договорената цена за представянето, съответстваща на неговото участие.


Чл.111. (1) За индивидуално или групово посещение на държавен, регионален или общински музей или недвижим паметник на културата се заплаща входен билет.

Цените се определят от директора на съответния музей или от собственика на недвижим паметник на културата, съгласувано с финансиращото ведомство или община.

(2) Музеите със смесено участие, частните музеи и собствениците на частни недвижими паметници на културата могат да искат заплащане на входен билет за посещение.

(3) Всеки музей и собственик или ползвател на недвижим паметник на културата е длъжен да осигури безплатен вход за посещение поне един ден седмично.

(4) Всеки музей има право да педостави преференциални права за посещение на свои редовни посетители или членове на клубове при музея.

(5) Деца, учащи се и хора с увреждания заплащат намалени цени или се освобождават от заплащане на входен билет.


Чл.112. Условията и редът за популяризиране и рекламиране на паметниците на културата в страната и чужбина се определят в наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
Глава Пета

ИЗРАБОТВАНЕ НА КОПИЯ, ДУПЛИКИ И РЕПЛИКИ НА ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА


Чл.113. (1) Паметниците на културата могат да бъдат възпроизвеждани в точни копия и в копия с образователно, представително или търговско предназначение, наричани в този закон дуплики и реплики.

(2) Точното копие е новосъздадена вещ, която възпроизвежда визуално максимално точно характеристиките на паметника на културата. Точните копия задължително се маркират със знак, обозначаващ копие и знак на производителя.

(3) Дуплика е копие с образователно или представително предназначение. Тя е новосъздана вещ, която визуално точно възпроизвежда паметника на културата, като задължително се различава от него по размер най-малко с 1/10 и е маркирана със знак на производителя.

(4) Реплика е подобна на паметника вещ с търговско предназначение. Тя е новосъздана вещ, която визуално възпроизвежда повечето елементи на паметника на културата, като задължително се различава от него по размер най-малко с 1/10 и е маркирана със знак на производителя.

Чл.114. (1) Точните копия се изработват:

1. за експозиционни цели;

2. когато това се налага по съображения за сигурността на паметника;

3. при липса на условия за съхраняването на движимия паметник на културата в експозиция;

4. при необходимост от експонирането на движимия паметник на културата в повече от един музей;

5. при интерес от експониране на паметник на културата - собственост на физическо или юридическо лице.

(2) Точните копия на паметници на културата от категория "национално значение" се изработват само с разрешение на министъра на културата.

(3) Броят на точните копия по ал. (2) не може да бъде по-голям от 2, а на останалите паметници - по-голям от 5.

(4) Точните копия на движими паметници на културата се включват в спомагателния фонд на музея.

(5) Към НЦМГИИ се води регистър на точните копия.


Чл.115. (1) Дуплики и реплики могат да се изработват възмездно от юридически или физически лица въз основа на договор, сключен с лицето, упражняващо правото на управление или със собственика на паметника на културата.

(2) При условията на този закон могат да бъдат изработвани и копия само на отделни елементи на паметниците на културата.

(3) Средствата, получени по договора по ал. (1) и ал. (2), се изразходват за опазване паметника на културата.
Чл.116. (1) Всички действия по изработване на точни копия, дуплики и реплики трябва да се извършват при условия, гарантиращи физическото запазване на паметника на културата.

(2) Действията по изработването на точни копия, дуплики и реплики, които налагат непосредствен контакт или въздействие върху паметника, се извършват от квалифицирани лица.


Чл.117. (1) Възпроизвеждането на паметник на културата или на негово точно копие във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение, както и за дизайнерски решения, носещи изображение на паметника на културата, се извършва възмездно въз основа на договор, сключен с лицето, упражняващо правото на управление или със собственика. Средствата, получени по договора се изразходват за опазване паметника на културата.

(2) Условията и редът за изработване на точни копия, дуплики и реплики, за репродуциране във фотографски, компютърни, видео- и други изображения, както и за дизайнерски решения, които носят изображения на паметник на културата, се определят в Правилника за музейната дейност.


Глава Шеста


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница