Закон за публичното предлагане на ценни книжа
Изтегляне 2.98 Mb.
|
Чл. 92е. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) Когато Република България е изпращащата държава за емитент, чието седалище е в трета държава, комисията може да потвърди проспект за публично предлагане или допускане до търговия на регулиран пазар, изготвен в съответствие със законодателството на трета държава, при условие че: 1. проспектът е изготвен в съответствие с международни стандарти, установени от международни организации на комисиите по ценни книжа, включително стандартите на Международната организация на комисиите по ценни книжа за разкриване на информация; 2. изискванията към съдържащата се в проспекта информация, включително информация от финансов характер, са аналогични на изискванията по този закон и актовете по прилагането му. (2) Когато ценни книжа, издадени от емитент със седалище в трета държава, се предлагат публично или се допускат до търговия на регулиран пазар в друга държава членка извън Република България и изпращащата държава е Република България, се прилагат съответно чл. 92в и 92д. Чл. 92ж. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Комисията си сътрудничи и обменя информация със съответните компетентни органи на другите държави членки, когато това е необходимо за осъществяването на нейните правомощия, и им оказва съдействие с оглед упражняването на техните функции, включително в случаите, когато има две или повече изпращащи държави и съответно компетентни органи, за определен емитент поради издадените от него различни класове ценни книжа, или когато потвърждаването на проспекта е било прехвърлено на компетентния орган на друга държава членка съгласно чл. 91, ал. 6. Комисията си сътрудничи тясно с органите по изречение първо също и когато един или няколко от тях искат временно или окончателно спиране на търговията с определени ценни книжа, които се търгуват в различни държави членки, с цел осигуряване на равнопоставеност между местата за търговия и защита на инвеститорите. (2) Когато Република България е приемаща държава, комисията може да поиска съдействие от компетентните органи на изпращащата държава от стадия на разглеждане на конкретна преписка, особено в случаите, когато преписката се отнася за нов или рядък вид ценни книжа. Когато Република България е изпращаща държава, комисията е длъжна да оказва съдействие на компетентните органи на приемащата държава в случаите по ал. 1. (3) Комисията може да иска информация от компетентните органи на приемащата държава по всички въпроси, свързани с капиталовия пазар в тази държава. При поискване от компетентните органи на изпращащата държава комисията е длъжна да предоставя информация за българския пазар. (4) Когато е необходимо, комисията може да се консултира с регулираните пазари и особено в случаите, когато взема решение за временно или окончателно спиране на търговията с определени ценни книжа. Чл. 92з. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) За да осигури спазването на разпоредбите на тази глава, освен предвидените в другите части на закона и актовете по прилагането му, комисията има и следните правомощия: 1. да изисква от емитентите, предложителите и лицата, които искат допускане до търговия на регулиран пазар, да включат определена информация в проспекта, ако това е необходимо с цел защита на инвеститорите; 2. да изисква от емитентите, предложителите и лицата, които искат допускане до търговия на регулиран пазар, както и от лицата, които ги контролират или са контролирани от тях, да предоставят определена информация и документи; 3. да изисква от одиторите, членовете на управителните и контролните органи и прокуристите на емитентите, предложителите и лицата, които искат допускане до търговия на регулиран пазар, както и от лицата, упълномощени да извършат публичното предлагане или да поискат допускането до търговия на регулиран пазар, да предоставят определена информация; 4. да спре публично предлагане или допускане до търговия на регулиран пазар за не повече от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, ако има достатъчно основания да смята, че разпоредбите на закона или актовете по прилагането му са били нарушени; 5. да забрани или да спре определена реклама за не повече от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, ако има достатъчно основания да смята, че разпоредбите на закона или актовете по прилагането му са нарушени; 6. да забрани извършването на публично предлагане, ако има достатъчно основания да счита, че разпоредбите на закона или актовете по прилагането му са нарушени или ще бъдат нарушени; 7. да информира обществеността, че определен емитент не спазва задълженията си по този закон или актовете по прилагането му. (2) Комисията може да оповестява всяка приложена мярка и наложена санкция за нарушаване на разпоредбите на този закон или актовете по прилагането му, освен ако това би застрашило сериозно стабилността на финансовите пазари или би причинило прекомерни вреди на заинтересуваните лица. Чл. 93. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., изм., бр. 39 от 2005 г., отм., бр. 86 от 2006 г.). Раздел IV (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.) Чл. 93а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2006 г., отм., бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.). Чл. 94. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., изм., бр. 39 от 2005 г., изм. и доп., бр. 86 от 2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., отм., бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.). Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., бр. 39 от 2005 г., отм., бр. 52 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.). Чл. 95а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2005 г., отм., бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.). Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., бр. 39 от 2005 г., отм., бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.). Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., отм., бр. 39 от 2005 г.). Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., бр. 39 от 2005 г., бр. 84 от 2006 г., отм., бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.). Чл. 98а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г., изм., бр. 39 от 2005 г., отм., бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.) Чл. 99. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., изм., бр. 39 от 2005 г., бр. 86 от 2006 г., отм., бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.). Чл. 100. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., изм., бр. 8 от 2003 г., изм. и доп., бр. 39 от 2005 г., отм., бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.). Раздел V
Особени изисквания при първично публично предлагане на облигации Чл. 100а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) (1) Първично публично предлагане на обезпечени облигации се допуска, ако емитентът е сключил договор с довереник на облигационерите. Член 208, чл. 209, ал. 2 и чл. 210 - 213 от Търговския закон не се прилагат. (2) Довереникът на облигационерите действа от свое име в случаите, определени в този закон и в договора по ал. 1. (3) Възнаграждението на довереника е за сметка на емитента. (4) Изискването на ал. 1 не се прилага относно облигации, емитирани по Закона за ипотечните облигации. (5) Изискването на ал. 1 се прилага относно необезпечени облигации, ако това е предвидено в решението по чл. 204, ал. 3 от Търговския закон за емитиране на облигационния заем. (6) Притежателите на облигации от една емисия или клас могат да решават въпроси от взаимен интерес на общо събрание. Общото събрание се свиква от довереника на облигационерите по реда на чл. 214 от Търговския закон. Чл. 100б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) (1) Проспектът за емисията облигации трябва да съдържа: 1. условията, при които емитентът е длъжен да изплати предсрочно облигационния заем; 2. задължение на емитента да спазва определени финансови показатели до погасяване на облигационния заем, включително максимална стойност на отношението пасиви към активи по счетоводния баланс и минимална стойност на коефициент на покритие на разходите за лихви; 3. условията, на които трябва да отговаря емитентът за издаване на нови облигационни емисии от същия клас. (2) Коефициентът на покритие на разходите за лихви по ал. 1, т. 2 се изчислява, като печалбата от обичайната дейност, увеличена с разходите за лихви, се разделя на разходите за лихви. (3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г.) В случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да публикува в бюлетина на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и да предостави на комисията, шестмесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко шестмесечие. Отчетът съдържа информация относно: 1. спазване на задълженията на емитента към облигационерите съгласно условията на емисията, включително за спазването на определените финансови показатели; 2. изразходване на средствата от облигационния заем; 3. други обстоятелства, определени с наредба. Чл. 100в. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) (1) Довереникът на облигационерите е длъжен да действа в най-добър интерес на облигационерите. (2) Недействителни са уговорките, с които се изключва или ограничава отговорността на довереника към облигационерите в случаите на небрежност. (3) Довереникът не отговаря пред облигационерите за претърпените от тях вреди, когато неговите действия или бездействия са в изпълнение на решение на общото събрание на облигационерите, взето с мнозинство повече от 1/2 от гласовете на облигационерите, записали заема. Чл. 100г. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) (1) Довереник на облигационерите може да бъде само търговска банка със седалище в страната или банка, която извършва дейност в страната чрез клон, лицензиран от Българската народна банка. (2) Не може да бъде довереник на облигационерите търговска банка: 1. която е поемател на емисията облигации или довереник по облигации от друг клас, издадени от същия емитент; 2. която контролира пряко или непряко емитента или е контролирана пряко или непряко от емитента на облигациите; 3. в други случаи, в които е налице или може да възникне значителен конфликт между интереса на банката или на лице, което я контролира, и интереса на облигационерите. (3) В случай, че някое от обстоятелствата по ал. 2 настъпи след сключването на договора по чл. 100а, довереникът на облигационерите е длъжен незабавно да уведоми емитента на облигациите и да отстрани несъответствието със закона в срок 30 дни от възникване на обстоятелството. Когато несъответствието не може да бъде отстранено, емитентът на облигациите е длъжен да прекрати договора с довереника на облигационерите не по-късно от 45 дни от възникване на несъответствието и да сключи нов договор по чл. 100а с друго лице. Довереникът продължава да изпълнява задълженията си към облигационерите до сключване на новия договор. (4) Разпоредбата на ал. 3 се прилага съответно и в случаите, когато разрешението за извършване на дейност на довереника на облигационерите е отнето, взето е решение за доброволната му ликвидация или спрямо него е открито производство по несъстоятелност. Чл. 100д. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) (1) Договорът по чл. 100а трябва да определя пълно правата и задълженията на довереника на облигационерите спрямо емитента на облигациите, задълженията на довереника спрямо облигационерите, както и задълженията на емитента към довереника на облигационерите. (2) Договорът по чл. 100а е част от проспекта на облигационната емисия. Чл. 100е. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) (1) Емитентът на облигациите е длъжен: 1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.) да предоставя на довереника на облигационерите информацията по глава шеста "а" в съответните срокове; 2. да предоставя на довереника на облигационерите до 10-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, отчет за изпълнението на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението; 3. да уведомява най-късно до края на следващия работен ден довереника на облигационерите за: а) всички промени по учреденото обезпечение на облигационната емисия, включително за съществените изменения в стойността на имуществото, предмет на обезпечението; б) нарушение на задължението да спазва определените в договора финансови показатели. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г.) Емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 и на комисията, както и на регулирания пазар на ценни книжа, където се търгуват облигациите. Чл. 100ж. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) (1) Довереникът на облигационерите е длъжен: 1. редовно да анализира финансовото състояние на емитента на облигациите с оглед способността да изпълнява задълженията си към облигационерите; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г.) в срок до 30 дни от края на всяко шестмесечие да публикува в бюлетина на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и да предостави на комисията, доклад за изтеклия период, съдържащ информацията по чл. 100б, ал. 3, както и информация относно: а) състоянието на обезпеченията на облигационната емисия, когато такива условия са налице; б) финансовото състояние на емитента на облигациите с оглед способността да изпълнява задълженията си към облигационерите; в) извършените от него действия в изпълнение на задълженията му; г) наличието или липсата на обстоятелства по чл. 100г, ал. 2; 3. редовно да проверява наличността и състоянието на обезпечението; 4. да отговаря писмено на въпроси на облигационерите във връзка с емисията облигации. (2) При неизпълнение на задължение на емитента съгласно условията на емисията облигации довереникът на облигационерите е длъжен: 1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г.) да публикува в бюлетина на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и да предостави на комисията уведомление за неизпълнението на емитента и за действията по т. 2, които довереникът предприема; 2. да предприеме необходимите действия за защита на правата и интересите на облигационерите, включително: а) да изиска от емитента на облигациите да предостави допълнително обезпечение в размер, необходим за гарантиране интересите на облигационерите; б) да уведоми емитента на облигациите за размера на облигационния заем, който става изискуем в случай на просрочено плащане на определена част от паричните задължения към облигационерите; в) да пристъпи към извънсъдебно изпълнение върху обезпечението на емисията облигации в допустимите от закона случаи; г) да предявява искове против емитента на облигациите; д) да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на емитента на облигациите. (3) Довереникът има право на достъп до книгата на облигационерите, чиито интереси представлява. Чл. 100з. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) (1) Вземанията на облигационерите могат да бъдат обезпечени със залог, ипотека или по друг начин, като за обезпечен кредитор се посочва довереникът на облигационерите. (2) Търговски предприятия не могат да бъдат залагани за обезпечаване на вземанията на облигационерите. (3) В полза на облигационерите могат да бъдат учредявани само първи по ред залози и ипотеки. Чл. 100и. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) (1) Първично публично предлагане на емисия облигации, за която е предвидено обезпечение, се допуска след учредяване на обезпечението. (2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато обезпечението е имущество, придобито със средства, набрани от облигационния заем. До придобиване на имуществото набраните средства се съхраняват по банкова сметка на името на довереника. Довереникът следи за учредяване на обезпечението съгласно условията на договора по чл. 100а. (3) При учредяване на обезпечението, както и най-малко веднъж годишно до погасяване на облигационния заем, емитентът възлага на експерти с необходимата квалификация и опит извършването на оценка на заложеното и ипотекираното имущество по пазарна цена. Довереникът на облигационерите може да възложи за сметка на емитента извършването на оценка на имуществото - предмет на обезпечението, и когато са налице обстоятелства, въз основа на които може да се смята, че е настъпило съществено намаление на неговата стойност. (4) Първоначалната оценка на обезпечението по ал. 1 се прилага към проспекта на емисията облигации, а в останалите случаи оценките се прилагат към отчетите на емитента за изпълнение на задълженията си по заема. Глава шеста "а" (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.) РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ Раздел I
Чл. 100к. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.) (1) С тази глава се уреждат изискванията за разкриване на информация от емитенти, за които Република България е изпращаща държава и чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, както и от емитенти, които са извършили публично предлагане на ценни книжа в Република България. (2) По смисъла на тази глава: 1. "изпращаща държава" е: a) за емитент на акции или на дългови ценни книжа с единична номинална стойност по-малко от левовата равностойност на 1000 евро или еквивалентна сума в друга валута, в която са деноминирани ценните книжа към датата на издаването им: аа) за емитент от държава членка - държавата членка, където е неговото седалище; бб) за емитент от трета държава - държавата членка, в която емитентът е длъжен да предоставя на съответния компетентен орган документ, който съдържа или препраща към цялата информация, която е публикувал или предоставил на разположение на обществеността по друг начин през последните 12 месеца съгласно изискванията на чл. 10 от Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и относно изменение на Директива 2001/34/ЕО; б) извън случаите по буква "а" - държавата членка, в която е седалището на емитента или в която неговите ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, по избор на емитента; емитентът може да посочи само една изпращаща държава, като изборът му е валиден за период не по-малък от три години, освен ако ценните книжа вече не се търгуват на регулиран пазар в Република България или в друга държава членка; 2. "приемаща държава" е държавата членка, в която ценните книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, когато тази държава е различна от изпращащата държава; 3. "ценни книжа, издавани продължително или периодично" са емисии дългови ценни книжа на един и същ емитент, издавани редовно, или поне две отделни емисии ценни книжа от подобен вид и/или клас; 4. "дългови ценни книжа" са облигации или други прехвърлими секюритизирани дългове, с изключение на ценни книжа, еквивалентни на акции в дружества, или такива, които при превръщането им или при упражняване на правата по тях дават право за придобиване на акции или ценни книжа, еквивалентни на акции в дружества. (3) Емитентът, който е избрал Република България за изпращаща държава съгласно ал. 2, т. 1, буква "б", е длъжен да разкрие публично решението си за избор при условията и по реда на чл. 100т и 100ф. Чл. 100л. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат за: 1. дялове на предприятия за колективно инвестиране, които не са от затворен тип по смисъла на чл. 77ш, ал. 1, т. 8 и 9, или за дялове, придобити или прехвърлени в рамките на такива предприятия за колективно инвестиране; 2. инструменти на паричния пазар с падеж, по-кратък от 12 месеца. Чл. 100м. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.) (1) Отчетите, уведомленията и другата информация, които се разкриват публично по тази глава, трябва да съдържат информацията, необходима на инвеститорите, за да вземат обосновано инвестиционно решение. Отчетите, уведомленията и информацията не могат да съдържат неверни, подвеждащи или непълни данни. (2) Управителният орган на емитента отговаря за съставянето и публичното оповестяване на финансовите отчети. (3) Членовете на управителния орган на емитента, както и неговият прокурист са солидарно отговорни за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в отчетите, уведомленията и другата информация, която се разкрива по тази глава. Лицата по чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството са солидарно отговорни с лицата по изречение първо за вредите, причинени от неверни, подвеждащи или непълни данни във финансовите отчети на емитента, а регистрираният одитор - за вредите, причинени от одитираните от него финансови отчети. Раздел II Разкриване на регулирана информация Чл. 100н. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г.) (1) Емитентът е длъжен да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на финансовата година. (2) Емитентът, който е задължен да изготвя консолидиран финансов отчет, е длъжен да разкрива публично годишния консолидиран финансов отчет за дейността си в срок до 120 дни от завършването на финансовата година. (3) Емитентът е длъжен да осигури годишния финансов отчет и годишния консолидиран финансов отчет за дейността да останат на разположение на обществеността за период не по-кратък от 5 години. (4) Годишният финансов отчет за дейността съдържа: 1. заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, както и доклад на одитора; 2. годишен доклад за дейността; 3. програма за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление, определени от заместник-председателя; 4. декларации от отговорните в рамките на емитента лица с посочване на техните имена и функции, удостоверяващи, че доколкото им е известно: а) финансовият отчет, съставен съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразява вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента и на дружествата, включени в консолидацията; б) докладът за дейността съдържа достоверен преглед на развитието и резултатите от дейността на емитента, както и състоянието на емитента и дружествата, включени в консолидацията, заедно с описание на основните рискове и несигурности, пред които е изправен; 5. друга информация, определена с наредба. (5) Когато емитентът е задължен да изготвя консолидиран финансов отчет, годишният консолидиран отчет за дейността е със съдържанието по ал. 4, т. 1, 2, 4 и 5, като финансовият отчет се изготвя съгласно Международните счетоводни стандарти и се представя заедно с годишния одитиран финансов отчет на дружеството майка, изготвен съгласно националното законодателство на държавата членка по седалището на дружеството майка. (6) Когато емитентът не е длъжен да изготвя консолидиран финансов отчет по ал. 5, одитираният финансов отчет се изготвя в съответствие с националното законодателство на държавата членка по неговото седалище. (7) Годишният доклад за дейността трябва да включва освен информацията по Закона за счетоводството и информация за: 1. изпълнението на програмата за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление по ал. 4, т. 3, а когато такава програма не е налице - за причините, поради които не е била изготвена, както и за съответствието на дейността на управителните и контролните органи на емитента през изтеклата година с тези стандарти; 2. причините, поради които дейността на управителните и контролните органи на емитента не е била в съответствие с програмата, съответно със стандартите по т. 1, ако такова несъответствие е налице; 3. мерките, които се предприемат за преодоляване на причините по т. 2, и за изпълнение на програмата за добро корпоративно управление; 4. преоценка на програмата и предложения за нейната промяна с цел подобряване прилагането на стандартите за добро корпоративно управление в дружеството; 5. друга информация, определена с наредба. Каталог: wp-content -> uploads -> 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София 2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady 2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г 2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г 2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г Изтегляне 2.98 Mb. Сподели с приятели:
|