Закон за развитието на академичния състав в Република България. (15-30) Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България
Изтегляне 2.03 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава шеста. ФИНАНСИРАНЕ
- ШИФЪР ОБЛАСТ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ШИФЪР
- П ри л ожение 2.
- 3. Цел, задачи, материали и методи на изследванията
- 4. Обсъждане на резултатите
- ІІ. Представяне и яснота на дисертационния труд 1. С тил и из л ожение на д и се р т ац и я т
- 2. Обединяване и свързаност
- 4. Достоверност (оригиналност, автентичност) и творчество
- Приложение 3 Качествени критерии за развитие на академичния състав на МУ – София ОБЩИ ПРЕПОРЪКИ
- КАЧЕСТВЕНИ КРИТЕРИИ І. За оценка на научноизследователската дейност
- ІІ. За научна активност се приемат
- Забележка: Импакт-факторът дава предимство на кандидата . ІІІ. За оценка на учебно-преподавателската дейност
- ІV. За оценка на диагностично-лечебната дейност
- Пр и ло ж е н и е 4 : Сравнителна таблица на количествените критерии по ЗРАС
- М ЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СОФИЯ
- УТВЪРДИЛИ: ДЕКАН: РЕКТОР
| Глава пета.
КОНТРОЛ Чл. 145. (1) Министърът на образованието, младежта и науката осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности. Контролът по процедурите за заемане на неакадемични длъжности се осъществява от ректора на МУ – София. (2) Контролът се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересована страна. (3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, като се посочват доказателствата, които ги подкрепят. Срокът за подаване на сигнала за участници в процедурата е три дни от узнаване на обстоятелството, а за трети лица – 7 дни от публикуване на информацията в "Държавен вестник", съответно на интернет страницата на МУ – София. (4) Министърът на образованието, младежта и науката, респективно ректорът на МУ – София, назначават проверка и се произнасят в 14-дневен срок от получаване на сигнала. (5) При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала. Проверката завършва с констатации за редовността на всеки отделен етап на процедурата. Чл. 146. (1) Министърът на образованието, младежта и науката, респективно ректорът на МУ – София, могат да изискват информация и документи от МУ – София, съответно от структурните звена на МУ – София, във връзка с контролираните процедури. (2) В случай на констатирано нарушение министърът на образованието, младежта и науката или оправомощен от него заместник-министър има право да спре защитата на дисертацията, съответно конкурса или избора на „главен асистент”, „доцент” и „професор”. В заповедта за спиране се определя срок за отстраняване на нарушението и се съобщава на висшето училище или на научната организация. (3) В случай на констатирано нарушение ректорът на МУ – София или оправомощен от него заместник-ректор има право да спре конкурса или избора на нехабилитиран преподавател. В заповедта за спиране се определя срок за отстраняване на нарушението и се съобщава на съответното структурно звено. (3) Спирането е еднократно и за срок до един месец. (4) Медицински университет – София/ структурното звено на МУ – София е длъжно да отстрани констатираните нарушения и да представи доказателства за това в срока по ал. 2 и 3. (5) Процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се възобновяват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на оправомощен от него заместник-министър, ако нарушенията са отстранени. (5) Когато министърът не издаде заповед за възобновяване след изтичане на едномесечния срок от спирането, процедурата може да се възобнови от ректора на МУ – София. При несъгласие министърът може да предложи отнемане на акредитация пред НАОА. (6) Процедурите по заемане на неакадемични длъжности се възобновяват със заповед на ректора или на оправомощен от него заместник-ректор, ако нарушенията са отстранени. Чл. 147. Всички актове на органите на МУ – София във връзка с придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по ЗРАСРБ могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира изпълнението им. Глава шеста. ФИНАНСИРАНЕ Чл. 148. (1) Средствата за организиране и провеждане на конкурси за придобиване на научни степени, за заемане на академични длъжности (публикуване на обява, възнаграждения за членовете на комисиите, научното жури, техническите сътрудници на комисиите и журитата и за администриране, които са за сметка на бюджета на съответното приемащо структурно звено, по чието предложение се обявява конкурса. Докторантите на самостоятелна подготовка, които не са членове на академичния състав на МУ – София, осигуряват тези средства от заинтересовани от научните резултати организации. (2) Ежегодно със заповед на ректора се утвърждава заплащането на възнаграждения за членовете на комисиите, научните жури и техническите сътрудници, според вида на процедурата. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ §1. По смисъла на настоящия правилник: 1. „Публикационна активност” се изразява в публикуване на статии в научни списания, монографии, учебници и ръководства; участие в научни прояви. 2. "Първично звено" е катедра/клиничен център във факултет на МУ – София. 3. „Ръководител на първично звено” е съответният ръководител на катедра/клиничен център. 4. „Съвет на първично звено” дефинира съвета на катедра/клиничен център. 5. "Приемащо структурно звено" е факултет в МУ – София, в което се приемат и обучават докторанти, провежда се конкурс за придобиване на образователна и научна степен „доктор” и на научна степен „доктор на науките” или за заемане на академична длъжност. 6. „Ръководител на приемащо структурно звено” е деканът на съответния факултет. 7. „Съвет на приемащото структурно звено” е съответния факултетен съвет. §2. Конкурсите за заемане на академични длъжности, които са утвърдени от Академичния съвет до приемането на настоящия правилник и неприключили по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, се преобявяват.
1 Подготовката на докторанти в Медицински университет – София се осъществява само по акредитирани от НАОА научни специалности
Приложение 2. Изисквания към дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен “доктор” І. Структура и същност на разделите на дисертационния труд 1. Въведение - Определя синтезирано научния обхват на дисертацията и излага проблема, който ще се изследва в дисертационния труд, както и важността му за научната област. 2. Литературен обзор Представя научните постижения по темата на дисертационният труд до момента. Трябва да демонстрира по-широко разбиране на същността на проблема от теоретична гледна точка. Кандидатите би трябвало да покажат, че имат изчерпателни познания по публикувани източници в областта и разбират най-важните теоретични и методологични въпроси. Литературният обзор би трябвало да бъде повече от библиографско изброяване. Би трябвало да съдържа критичен и аналитичен подход и да е кратък и ясен. Литературният обзор не би трябвало да включва несъществена литература или да съдържа отклонения без връзка. Ключови изследвания, признати като творчески в областта на изследването, не трябва да се игнорират. Литературният обзор би трябвало да повдигне някои въпроси или разногласия, които изискват по-нататъшно проучване. Литературният обзор трябва да служи като обосновка на важността на дисертацията, от гледна точка на това какво тя ще допринесе към изследвания проблем и с какво ще обогати научното познание до момента. Научният проблем, изследван в дисертацията би трябвало да се очертае по естествен начин от литературния обзор. Би било добре да се идентифицира полезността на изследвания научен проблем. 3. Цел, задачи, материали и методи на изследванията Целта на дисертацията трябва да бъде точно и конкретно формулирана, а етапите на изследването да се представят като отделни задачи. Трябва да се направи ясно и сбито изложение на изследвания научен проблем, заедно с набор от точно определени научни хипотези, предположения или въпроси, които изследването трябва да постави. Тъй като определянето на най-подходящите методи не винаги е лесно, кандидатите би трябвало да могат да обосноват избрания метод, с подходяща мотивация за всеки конкретен случай. Дисертацията може да има смесена методология, използваща методи на различни научни области. Кандидатите трябва да демонстрират, че използваните методи са избрани чрез съзнателен процес на обмисляне; и че критериите, както и оложителните и отрицателните страни на индивидуалния избор на метод са добре определени. Методите, събраните и обработени материали, както и последователността на провеждане на проучванията в дисертацията трябва да бъдат прецизно и точно описани, така че да позволяват ясно разбиране на същността на извършените изследвания, както и бъдещото им възпроизвеждане от други учени. Анализ на резултатите а. Получените резултати трябва да бъдат изчерпателно и коректно описани, за да може да се докаже, че са достатъчни за изпълнение на поставените задачи; б. Всеки възникнал проблем при анализа следва да се идентифицира и да се предложи подходящо решение; в. При количествени изследвания кандидатите трябва да предвидят и подходяща статистическа оценка на проблема чрез анализ на надеждността, грешките при измерването и източници на отклонение; г. Кандидатите би трябвало да разбират предположенията, които правят, както и да интерпретират използваните статистически тестове или изпитвания; д. Където е подходящо, кандидатите би трябвало да демонстрират въображение и аналитичност при идентифициране и анализиране на свойства или данни, които може и да не са били предвидени; е. Анализът трябва ясно да е свързан с формулираните хипотези, предположения или научни въпроси, които формират част от изложения изследователски проблем; ж. Кандидатите трябва да могат да докажат решението си при обобщеното представяне на ключовите данни в рамките на текста, да обозначат основните данни и данните от второстепенно значение; з. Данните следва да се представят по добре структуриран начин (таблици, фигури, графични схеми, резултати от клинични показатели, изследвания, тестове, хроматограми, рентгенограми и други подобни нагледни източници на данни), с разгърната ясна последователност; и. Обобщено, кандидатите би трябвало да могат да демонстрират ЗАЩО е проведен всеки отделен анализ и КАКВО ни казва анализът за данните. 4. Обсъждане на резултатите a. Дискусията следва да обобщи без неоправдано повторение на резултатите това, което е постигнато и го сравни с литературните данни; б. Би трябвало да се оцени приноса на дисертацията към изследваната област; в. Трябва да се направи връзка между собствената работа на кандидата и разгледаната работа в литературния обзор; г. Основните констатации би трябвало да се тълкуват и свържат с теорията (и практиката, където е приложимо); д. Би трябвало да има отражение върху изследвания процес като цяло. Това ще разкрие какво кандидатът е научил по време на работата върху дисертационния труд; е. Може да се включи дискусия, в която кандидатите обсъждат ограниченията при изследването и методологията, в светлината на придобитите познания по време на провеждане на изследването и да се очертае алтернативен или допълнителен подход, който може да се приложи; ж. Би трябвало да има някои насоки за бъдеща работа, независимо дали от кандидата или от други изследователи; з. Трябва да се направи опит за идентифициране на въпроси, които изискват по- нататъшно изясняване.
Сбито излагане на най-важните изводи от направените проучвания и на приноса. При необходимост могат да се направят препоръки към конкретни адресати – национални институции и др. 7. Приложения Обемни данни и доказателствен материал, които не могат да се представят в частта с резултати може да се включат като приложения към работа, за да може да се провери достоверността на резултатите. 8. Библиография Литературните източници се подреждат и номерират съгласно изискванията на редакторите на научните медицински списания (т.нар. “Vancouver” стил) или съгласно БДС. Включват се и източници, които не са цитирани в обзора, но които са оказали важно значение за формиране на мисленето по научния проблем. ІІ. Представяне и яснота на дисертационния труд 1. Стил и изложение на дисертацията а. Текстът трябва да може да се чете без затруднения; б. Текстът трябва да е ясен и аналитичен; в. Представянето на работата трябва да е разбираемо за четящия, за да може да се ориентира, да локализира в текста таблици, фигури и препратки. Номерирането на главите, разделите и понякога на параграфите е задължително; г. Стилът трябва да е стегнат – без излишни повторения или цитирания; д. Библиографията и/или списъкът на ползваната литература трябва да е пълен и точен с всички данни за цитираните публикации; е. Дисертацията би трябвало да предоставя лесен достъп както до данни, така и до обяснения без усилие; ж. Дисертацията не трябва да е по-дълга от необходимото. Научният ръководител преценява обема на дисертацията.
Трябва да има логическа и смислена връзка между отделните части на дисертацията. 3. Принос за науката Дисертационният труд би трябвало приблизително да отговаря на изисквания брой публикации според качествените и количествени критерии на МУ София. Кандидатите трябва да представят приетите за публикуване части от дисертационния си труд в необходимите научни списания в оригинал или със служебна бележка от редакцията, че са приети за печат. Списък на цитирания на дисертацията и други доказателства за научния принос (внедрявания, патенти и др.) трябва да се приложат към автореферата. 4. Достоверност (оригиналност, автентичност) и творчество Изследването и писмената теза би трябвало да са собствена разработка на кандидата. Степента на показаната независимост може да се променя в зависимост от изследователската тема, тъй като в някои случаи докторантите работят като част от по- голям екип, докато в други случаи те могат да бъдат напълно сами. Кандидатът следва да покаже подходящо ниво на независима работа или да потвърди, че има съществен личен принос в научните разработки. Кандидатът трябва да може да дефинира и обоснове приносите на дисертацията си към изучаването на научния проблем.
1. Да се изисква последователност в развитието при заемане на академични длъжности – асистент, главен асистент, доцент и професор. 2. Назначаване на преподаватели от външни университети и научни организации в МУ София да става чрез конкурс при спазване на еднакви критерии и изисквания. 3. Асистенти, получили 2 негативни атестации през период от 3 години, могат да бъдат освободени, съгласно разпоредбите на Правилника. 4. Заварените главни асистенти, които не притежават научна степен доктор, разполагат с 4-годишен период за зачисляване за придобиване на научна степен доктор на самостоятелна подготовка и срок за защита, утвърден в заповедта за зачисляване. При липса на дисертация те се освобождават от академичната длъжност на базата на проведена атестация. 5. Кандидатът спазва, а рецензентът отчита придържането към етични ценности в научната, учебната и диагностично-лечебна работа, залегнали в Етичен кодекс на Медицинския университет и КЕНИМУС. КАЧЕСТВЕНИ КРИТЕРИИ І. За оценка на научноизследователската дейност Научноизследователската дейност се оценява на базата на: 1. Реални публикации (публикувани самостоятелно или в съавторство): а) оригинални статии в научни списания у нас или в чужбина и в случаите, когато е упоменато в количествените критерии необходимия брой публикации в списания с импакт фактор (за научната специалност „Методика на обучението по… подисциплина”), ако има списания с импакт фактор); б) публикации в рецензирани научни сборници или сборници с доклади от научни прояви, разписани в пълен текст, с книгопис и резюме на английски език; в) монографии или самостоятелни книги (рецензирани): - отчитат се от членовете на журито като една научна публикация; - когато отделните глави имат самостоятелен книгопис се отчитат като отделни публикации. - съдържат данни от собствени научни проучвания; - отчита се дали са самостоятелен или колективен труд с оценка за личния принос на кандидата. г) учебници и ръководства (рецензират се като една публикация); 2. Научни обзори: - отчитат се като публикация, ако съдържат собствени проучвания или систематични обобщения на кандидата или колектива, в който работи; - съдържат обобщение и лична позиция по проблема от кандидата; - публикуван е пълният книгопис, който съдържа от най-малко 20 заглавия; - публикуван е в реферирано научно списание у нас или в чужбина (за научната специалност „Методика на обучението по…(дисциплина)”, ако има такова списание); - допуска се научните обзори да формират до 10% от общата публикационна активност на кандидата. 3. Letters to the editor, short communications, case reports – рецензират се, ако в тях са представени резултати от собствени изследвания; 4. Удостоверения за патенти, изобретения и внедрявания – отчитат се като самостоятелни публикации; 5. Представя се списък на всички цитирания в български и чуждестранни научни източници. ІІ. За научна активност се приемат: 1. Доклади и резюмета от международни научни прояви, публикувани в непълен размер и без книгопис в списания или сборници с Импакт- Фактор (за научната специалност „Методика на обучението по … дисциплина”, ако има такива списания). 2. Доклади и резюмета от национални и международни научни прояви, публикувани в непълен размер и без книгопис в списания или сборници без Импакт- Фактор. 3. Участие в научно-изследователски проекти у нас и в чужбина, с ведомствен, национален или международен характер, като се отчита и формата на лично участие (ръководител, изпълнител, консултант, експерт). 4. Национални или чуждестранни награди, свързани с научноизследователска дейност или връчени за участие в научни прояви. 5. Членство в национални и международни научни дружества, вкл. в тяхното ръководство. 6. Участия в редколегии у нас и в чужбина. 7. Изнасяне на лекции или пленарни доклади пред научни прояви у нас или в чужбина. 8. Ръководство на докторанти (не се изисква за научните степени и длъжности в ДЕОСС и за научната специалност „Методика на обучението по… дисциплина”); 9. За академичните длъжности „доценти” и „професор” се отчита личният им принос за академичното развитие на сътрудници от звеното, в което работят: - успешно защитили докторанти (не се изисква за научните степени и длъжности в ДЕОСС и за научната специалност „Методика на обучението по… дисциплина”); - хабилитирани преподаватели, израснали под ръководството на кандидата. 10. Участие в научни журита. 11. Методични приноси (отнася се за научната специалност „Методика на обучението по… (дисциплина)”: а) създаване, внедряване и развитие, виртуални информационно-образователни среди, системи и уеб-базирани курсове; б) създаване, внедряване, поддържане и развитие на виртуални модели за обучение в) участие в създаване и поддържане на структури, свързани с уеб-базираното електронно интерактивно и дистанционно обучение (отнася се за професор); Забележка: Импакт-факторът дава предимство на кандидата. ІІІ. За оценка на учебно-преподавателската дейност 1.Оценява се часовата натовареност от упражнения със студенти, занятия със стажант-лекари, работа със студентски кръжок, занятия със специализанти. При кандидатите за заемане на академичните длъжности „доцент” и „професор” се отчита лекционната дейност пред студенти, стажант-лекари, специализанти и всички форми на следдипломно обучение, както и участие в продължаващото обучение по медицина, дентална медицина, фармация и обществено здраве. Часовата натовареност се отчита съгласно нормативите на Медицински университет. 2. Издаден учебник или учебници. Преподавателите с издадени учебници или участие в учебни помагала имат предимство при хабилитации при равни други условия. 3. Изнасяне на лекции в чужбина, поканен лектор в чужбина. 4. Разработка на учебни програми, тестове и др. 5. Участие в изпитни комисии. 6. Владеене на чужди езици, участие в преподавнето на чужд език. 7. Ръководство на курсови и дипломни работи, рецензии на проекти и дипломни работи (не се отнася за научната специалност „Методика на обучението по… (дисциплина)”. 8. Рецензентът трябва да отчете педагогическите качества и умения на кандидата.
1. Кандидатите за академична длъжност „главен асистент” трябва да имат минимален стаж от 5 години по професионалното направление и удостоверение за придобита специалност по номенклатурата на МЗ. 2. Кандидатите за придобиване на научната степен „доктор на науките” и за заемане на академичните длъжности „доцент” и „професор” трябва да приложат удостоверение за придобита специалност по номенклатурата на МЗ в областта, в която кандидатстват. 3. Рецензентът трябва да отчете способностите на кандидата в областта на диагностиката и лечението по медицинската специалност, по която се провежда конкурсът. За целта кандидатът представя доказателствени материали (списък на извършените от него оперативни намеси по номенклатурата на специалността, подписан от ръководителя на звеното и изпълнителния директор, сложност на използваните диагностични и лечебни процедури от кандидата, използвани високоспециализирани и уникални диагностични и лечебни методи и друг доказателствен материал); за терапевтите или нехирургичните специалности – брой на лекувани пациенти със същите доказателствени материали (само за Медицински факултет). Приложение 4: Сравнителна таблица на количествените критерии по ЗРАС
Забележки: - за научните степени и длъжности в медико-социалната област важат критериите в направление обществено здраве и здравни грижи - за научните степени и длъжности в ДЕОСС, колежа и филиал Враца важат критериите в направление обществено здраве и здравни грижи - за научните степени и длъжности в ДЕОСС и в „Методика на обучението по… (дисциплина)” да не се изискват докторанти и специализанти поради спецификата на работа.
полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд – чл. 45, ал. 2
…………………………………… Факултет (Наименование и печат) ……………………………………. Катедра (Наименование и печат)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ