Закон за съдебната власт

Раздел IX Върховен административен съд

Изтегляне 2.25 Mb.

страница	5/11
Дата	14.08.2018
Размер	2.25 Mb.
	#78660
Тип	Закон

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Раздел IX

Върховен административен съд
Чл. 116. (1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България.
(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.
Чл. 117. (1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия.
Чл. 118. Върховният административен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;
2. общо събрание на колегията - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;
3. общо събрание на колегиите - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.
Чл. 119. (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии.
(2) Пленумът:
1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;
2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд.
(3) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния административен съд.
(4) Пленумът на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
Чл. 120. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея.
(2) Общото събрание на колегията се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите от колегията, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(3) Общото събрание за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегията, а в случаите по чл. 118, т. 3 - повече от две трети от съдиите в колегиите, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии в колегията или колегиите.
Чл. 121. (1) В заседанията на пленума могат да участват:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;
2. председателите на административните съдилища и други съдии;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. министърът на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.
(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.
Чл. 122. (1) Председателят на Върховния административен съд:
1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния административен съд и го представлява;
2. свиква и ръководи заседанията на пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд;
3. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;
4. свиква съдиите от Върховния административен съд и административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;
6. прави искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
7. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
8. командирова съдии при условията на чл. 123;
9. назначава и освобождава служителите в съда;
10. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на страницата на Върховния административен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
11. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
12. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на съда в интернет;
13. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд;
14. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.
(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април.
(3) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.
Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд или от друг съд със съответен ранг, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител, като заповедта за командироване се мотивира.
Раздел Х

Тълкувателни решения и тълкувателни постановления
Чл. 124. (1) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на:
1. наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд;
2. гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд;
3. колегия във Върховния административен съд;
4. колегиите във Върховния административен съд.
(2) При противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища приемат съвместно тълкувателно постановление.
Чл. 125. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 126. Искането по чл. 125 се подава:
1. за тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1 - до общото събрание на съответната колегия или колегии;
2. за тълкувателно постановление по чл. 124, ал. 2 - до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Чл. 127. (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.
(2) Искането съдържа:
1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й;
2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика;
3. в какво се състои искането.
Чл. 128. (1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици.
(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища.
(3) Делото по ал. 1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането.
Чл. 129. (1) В заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да участват:
1. главният прокурор или определен от него заместник;
2. министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър;
3. председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета.
(2) Председателят на съда, до който е подадено искането, може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 се уведомяват за датата на заседанието и им се предоставя копие от искането с приложенията към него.
(4) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изразят становище, но не участват в гласуването.
(5) За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста.
Чл. 130. (1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането.
(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Чл. 131. Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления - в двата бюлетина.
Глава пета

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАНИЯ
Чл. 132. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.
(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.
(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.
Чл. 133. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.
(2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.
Чл. 134. (1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.
(2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.
(3) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено в наредбата по чл. 75.
Чл. 135. (1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.
(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.
(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.
Глава шеста

ПРОКУРАТУРА
Чл. 136. (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура - следствен отдел.
(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.
(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.
Чл. 137. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
Чл. 138. Главният прокурор:
1. ръководи прокуратурата;
2. организира и разпределя работата на своите заместници;
3. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор;
4. издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата;
5. (нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор;
6. (нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г. , в сила от 9.04.2014 г.) ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и осъществява правомощията на работодател за служителите в него.
Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.
Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Административните ръководители на районните, окръжните, специализираната, военно-окръжните, апелативните, военно-апелативната и апелативната специализирана прокуратура организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.
Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 33 от 2009 г.) (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Апелативните прокурори и ръководителят на апелативната специализирана прокуратура всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и военноокръжни прокуратури, както и на специализираната апелативна прокуратура.
(3) Съответният министър и директорът на Националната следствена служба предоставят на главния прокурор информация за разследванията по досъдебните производства по ред и показатели, определени от главния прокурор.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори, се определя със съвместни инструкции на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(5) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от военните разследващи полицаи, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на отбраната.
Чл. 142. (1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.
(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) На всеки 6 месеца главният прокурор изготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.
Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.
(2) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.
(3) Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните прокуратури и на специализираната прокуратура или оправомощени от тях заместници на административните ръководители осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, съответният административен ръководител определя друг прокурор, който да го замести.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Съответният районен или окръжен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на разследващия полицай, като изпраща препис от него на главния разследващ полицай.
Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
2. лично да извършва проверки;
3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;
4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.
(3) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.
(4) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
(5) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.
Чл. 146. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:
1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;
2. разговаря насаме със задържаните или настанените;
3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;
4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.
(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:
1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;
2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;
3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.
Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При служебна необходимост:
1. апелативният прокурор - за своя район, може да командирова прокурори при условията, определени с този закон за командироване на съдии;
2. окръжният прокурор - за своя район, може да командирова прокурори и следователи при условията, определени с този закон за командироване на съдии;
3. главният прокурор може да командирова прокурори и следователи от цялата страна за срок до една година.
Глава седма

СЛЕДСТВЕНИ ОРГАНИ

(Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Следствени органи са Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура.
(2) Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.
Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Националната следствена служба се състои от следователи.
(2) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон.
Чл. 150. (1) (Предишен текст на чл. 150, изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването.
(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура се състоят от следователи.
(2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели и в следствения отдел към специализираната прокуратура се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.
Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.
Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от главния прокурор, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура.
(2) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел в окръжна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в окръжна прокуратура.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Следственият отдел в специализираната прокуратура се ръководи от завеждащ отдел, който се назначава от административния ръководител на специализираната прокуратура, има ранг на прокурор, завеждащ отдел в апелативна прокуратура, и получава възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в специализираната прокуратура.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури и завеждащият следствен отдел в специализираната прокуратура:
1. осъществяват административно и организационно ръководство на следователите в отдела;
2. в края на всеки месец подготвят и предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата информация за образуването, движението и приключването на делата;
3. изготвят 6-месечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата.
Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.
Глава осма

КЛЕТВА
Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".
Чл. 156. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".
Чл. 157. (1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.
(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.
Чл. 158. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".
Чл. 159. Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.
Глава девета

СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11