Закон за съдебната власт



страница9/11
Дата14.08.2018
Размер2.25 Mb.
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Глава дванадесета

ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Чл. 264. (1) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители.
(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. Държавата може да възлага на държавните съдебни изпълнители и събирането на публични вземания в случаите, определени със закон.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Чл. 265. Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
Чл. 266. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждането му.
(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в "Държавен вестник" и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.
(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:
1. брой на свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и районите на дейността им;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 267. За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.
Чл. 268. (1) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието в 14-дневен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.
Чл. 269. (1) (Предишен текст на чл. 269 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Чл. 270. Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.
Чл. 271. Държавният съдебен изпълнител се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:
1. при пенсиониране;
2. по собствено желание;
3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
Чл. 272. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.
(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният съдебен изпълнител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.
Чл. 273. (1) В съдебните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.
(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от държавен съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Чл. 274. Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.
Чл. 275. (1) При изпълнение на длъжността си държавният съдебен изпълнител носи особен знак, определен от министъра на правосъдието.
(2) Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.
(3) Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.
Чл. 276. (1) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Възнаграждението на държавния съдебен изпълнител е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.
(2) (Предишен текст на чл. 276 - ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на държавен съдебен изпълнител възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия в окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.
Чл. 277. (1) На държавните съдебни изпълнители се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 225.
Чл. 278. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.
Глава тринадесета

СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА
Чл. 279. (1) В районните съдилища има съдии по вписванията.
(2) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.
(3) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районен съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.
Чл. 280. (1) Съдията по вписванията:
1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;
2. извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.
(2) Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.
Чл. 281. Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
Чл. 282. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за съдии по вписванията със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса.
(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в "Държавен вестник" и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.
(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:
1. брой на свободните длъжности за съдии по вписванията и районите на дейността им;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурса и сметка, по която тя се внася.
(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 283. За участие в конкурс за съдии по вписванията могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.
Чл. 284. (1) Конкурсът за съдии по вписванията се състои от писмен и устен изпит.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.
Чл. 285. (1) (Предишен текст на чл. 285 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Чл. 286. Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.
Чл. 287. Съдията по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:
1. при пенсиониране;
2. по собствено желание;
3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
Чл. 288. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.
(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда съдията по вписванията, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.
Чл. 289. (1) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.
(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от съдия по вписванията, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Чл. 290. Когато длъжността не е заета или назначеният съдия по вписванията е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия по вписванията от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия по вписванията от друг съдебен район.
Чл. 291. (1) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Възнаграждението на съдия по вписванията е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.
(2) (Предишен текст на чл. 291 - ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на съдия по вписванията възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.
Чл. 292. (1) На съдиите по вписванията се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдите по вписванията и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл. 225.
Чл. 293. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.
Глава четиринадесета

ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ
Чл. 294. (1) Завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.
(2) През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.
Чл. 295. (1) Стажант-юрист може да е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил висше образование по специалността "Право" в Република България.
(2) Стажант-юрист може да е и български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от Република България и е легализирана.
Чл. 296. Кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието:
1. писмено заявление, в което посочва трите си имена, единния граждански номер, съответно личния номер на чужденец, и постоянния си адрес;
2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по специалността "Право";
3. свидетелство за съдимост;
4. копие от документ за самоличност;
5. копие от удостоверението за пребиваване - за гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 297. (1) Министърът на правосъдието разпределя стажант-юриста към окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянният му адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.
(2) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, по ред, определен от председателя на окръжния съд.
(4) За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствен отдел.
Чл. 298. (1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност.
(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.
Чл. 299. (1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.
(2) Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в тридневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
(3) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.
(4) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател - представител от Инспектората към министъра на правосъдието, и членове - представител на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.
Чл. 300. (1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се оценява с "издържал" или "неиздържал". Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.
(2) При оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит след допълнителен двумесечен стаж.
Чл. 301. Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка "издържал".
Глава петнадесета

ПООЩРЕНИЯ
Чл. 302. Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт.
Чл. 303. (1) Висшият съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен - златен;
б) втора степен - сребърен;
3. предсрочно повишаване в ранг.
(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.
Чл. 304. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя на апелативен, апелативен специализиран наказателен, военно-апелативен, окръжен, специализиран наказателен и административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, от ръководителя на специализираната и на апелативната специализирана прокуратура, както и от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация.
(2) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да прави предложение за поощрение до съответния административен ръководител.
Чл. 305. (1) Министърът на правосъдието може да поощрява с отличие или награда държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества в обществото.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен - златен;
б) втора степен - сребърен.
(3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.
Чл. 306. Предложение за поощрение до министъра на правосъдието се прави от председателя на съответния районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.
Глава шестнадесета

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 307. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) На изборен член на Висшия съдебен съвет се налага дисциплинарно наказание за извършено тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Дисциплинарните нарушения са:
1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;
2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) действие или бездействие, което неоправдано забавя производството;
3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;
4. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт;
5. неизпълнение на други служебни задължения.
(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) За накърняване престижа на съдебната власт от изборен член на Висшия съдебен съвет, чийто мандат е предсрочно прекратен поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията, същият носи дисциплинарна отговорност, ако е възстановен на длъжност съдия, прокурор или следовател.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Освен за нарушенията по ал. 4 дисциплинарна отговорност се носи и от:
1. съответния административен ръководител - при неосъществен контрол по чл. 143, ал. 4;
2. военен съдия, военен прокурор и военен следовател - за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.
Чл. 308. (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:
1. забележка;
2. порицание;
3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години;
4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години;
5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;
6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.
(2) Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) За извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 2 на изборен член на Висшия съдебен съвет се налага дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) За едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание.
Чл. 309. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.
Чл. 310. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува.
(2) Дисциплинарното производство приключва в срок до три месеца от образуването му, като изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. При нарушение по чл. 307, ал. 2, предложение трето и по чл. 307, ал. 4, т. 4 сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на действията, накърняващи престижа на съдебната власт.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда или с влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата или определението.
(5) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск.
Чл. 311. Дисциплинарно наказание се налага от:
1. административния ръководител - за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател;
2. Висшия съдебен съвет - за наказанията:
а) по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател;
б) на административен ръководител или заместник на административен ръководител;
в) (нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) по чл. 308, ал. 3 на изборен член на Висшия съдебен съвет;
3. министъра на правосъдието - за наказанията на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията.
Чл. 312. (1) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се прави от:
1. съответния административен ръководител;
2. всеки висшестоящ административен ръководител;
3. Инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет;
5. министъра на правосъдието.
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се прави от административния ръководител на съответния окръжен или районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.
Чл. 313. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган - в случаите по чл. 311, т. 1 и 3, и дисциплинарният състав - в случаите по чл. 311, т. 2, изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не е било прието писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.
(3) До влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.
Чл. 314. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен към дисциплинарна отговорност.
(2) Административният ръководител уведомява Висшия съдебен съвет за наложеното наказание, като му изпраща преписката и заповедта незабавно след издаването й.
(3) Висшият съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 2 може да потвърди, отмени или да измени наложеното наказание по общия ред.
(4) Заповедта на административния ръководител за налагане на дисциплинарно наказание не може да се обжалва по съдебен ред самостоятелно.
(5) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.
Чл. 315. Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 2 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.
Чл. 316. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател, дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административния ръководител, както и дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 3 на изборен член на Висшия съдебен съвет се налагат с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението.
(3) Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Членовете на дисциплинарния състав избират председател.
(4) Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 7-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 7-дневен срок от съобщението по реда на Административнопроцесуалния кодекс може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.
Чл. 317. (1) За заседанието на дисциплинарния състав се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението.
(2) След образуването на дисциплинарното производство вносителят не може да оттегли предложението.
Чл. 318. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Заседанията на дисциплинарния състав се провеждат при закрити врата.
(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Вносителят на предложението или оправомощен от него представител, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговият защитник се изслушват от дисциплинарния състав, ако присъстват на заседанието.
Чл. 319. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) В 14-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието.
(2) Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му.
Чл. 320. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) В тридневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Висшият съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 14-дневен срок от внасянето му.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание, включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2.
(4) Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението на Висшия съдебен съвет се съобщава незабавно по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението.
Чл. 321. Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или след предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение.
Чл. 322. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието.
Чл. 323. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението на Висшия съдебен съвет или заповедта на министъра на правосъдието може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, и от вносителя на предложението пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
(2) Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.
(3) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в едномесечен срок от постъпването на касационната жалба.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.).
Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител, както и на изборен член на Висшия съдебен съвет се обявява на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
Чл. 325. (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание понижаване в ранг или в длъжност, или освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител е основание и за намаляване размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.
Чл. 326. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнението, се заличава една година след изтърпяването му.
(2) Заличаването на дисциплинарното наказание освобождаване от длъжност на административен ръководител или на заместник на административен ръководител не е основание за възстановяване на лицето на длъжността, от която е освободено.
(3) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнение, може да се заличи и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.
(4) Предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание се прави по инициатива на административния ръководител или на органите или на лицата, които са направили предложение за налагането му.
(5) Заличаването има действие занапред.
Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури и на следователите от Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет.
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на Административнопроцесуалния кодекс.
Глава седемнадесета

СЪДЕБНА ВАКАНЦИЯ. ОТПУСКИ
Чл. 329. (1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.
(2) От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
(3) През съдебната ваканция се разглеждат:
1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;
2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;
3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;
4. дела по несъстоятелност;
5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) дела по Закона за защита от домашното насилие;
6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;
7. (нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) дела за осиновяване на дете;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.
(4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.
Чл. 330. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж.
(2) Общият размер на отпуска по ал. 1 не може да надвишава 60 календарни дни.
Чл. 331. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск.
(2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.
Чл. 332. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право на отпуск:
1. за сключване на брак - два работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;
4. когато е призован в съд като страна или свидетел;
5. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на неплатен отпуск при повикване на активна служба в доброволния резерв - за времето на службата, включително деня на отиване и връщане, а ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 15 календарни дни - на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането.
(3) По време на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 се изплаща възнаграждението за заеманата длъжност, а по ал. 1, т. 4 и 5 или по ал. 2 - според предвиденото в специалните закони.
Чл. 333. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 334. (1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията участва в курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.
(2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва платен или неплатен служебен отпуск.
(3) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, който е изпратен за повишаване на квалификацията му от орган на съдебната власт или министъра на правосъдието за повече от три месеца, е длъжен да работи в съответния орган не по малко от три години след завръщането си. Ако лицето прекрати правоотношението си преди изтичане на срока, то връща пълния размер на сумата, която е получило за командировката.
Чл. 335. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията имат право да ползват и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в Кодекса на труда.
Чл. 336. Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно - през друго време на годината.
Чл. 337. По преценка на административния ръководител съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползва отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.
Чл. 338. Ползването на отпуск, освен при временна неработоспособност, се разрешава от:
1. председателя на районния съд - за съдиите от районния съд, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;
2. председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и председателите на районните съдилища;
3. председателя на военния съд - за съдиите от военния съд;
4. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) председателя на специализирания наказателен съд - за съдиите от този съд;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) председателя на административния съд - за съдиите от административния съд;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) председателя на апелативния съд - за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) председателя на военно-апелативния съд - за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища;
8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) председателя на апелативния специализиран наказателен съд - за съдиите от апелативния специализиран наказателен съд и за председателя на специализирания наказателен съд;
9. (предишна т. 7, доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) председателя на Върховния касационен съд - за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд;
10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) председателя на Върховния административен съд - за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища;
11. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 9, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) окръжния прокурор - за прокурорите при окръжната и районните прокуратури и следователите в окръжен следствен отдел;
12. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) апелативния прокурор - за прокурорите при апелативната прокуратура и за окръжните прокурори;
13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) военно-окръжния прокурор - за прокурорите при военно-окръжната прокуратура и военните следователи;
14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) военно-апелативния прокурор - за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори;
15. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) ръководителя на специализираната прокуратура - за прокурорите и следователите при специализираната прокуратура; ръководителя на апелативната специализирана прокуратура - за прокурорите при апелативната специализирана прокуратура и за ръководителя на специализираната прокуратура;
16. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 13, доп., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) главния прокурор - за прокурорите във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, за апелативните прокурори и военноапелативния прокурор, ръководителя на апелативната специализирана прокуратура и директора на Националната следствена служба;
17. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 14, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) директора на Националната следствена служба - за следователите от Националната следствена служба.
Чл. 339. За неуредените в тази глава въпроси се прилага Кодексът на труда.
Глава осемнадесета

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Чл. 340. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Националният институт на правосъдието и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. и доп., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите, на окръжните следствени отдели и на следствения отдел в специализираната прокуратура.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Националния институт на правосъдието и на органите на съдебната власт са съдебни служители.
Чл. 341. (1) Висшият съдебен съвет издава класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Броят на съдебните служители се определя от Висшия съдебен съвет по предложение на съответния административен ръководител в съответствие със степента на натовареност на органа на съдебната власт, определена от Висшия съдебен съвет.
Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Висшият съдебен съвет приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им.
(3) Правилниците се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 343. (1) Съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на органите по чл. 340, ал. 1, се назначава след провеждане на конкурс.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) При назначаване на съдебен служител на друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет, Националния институт на правосъдието или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се провежда.
Чл. 344. Органът по назначаването е длъжен да осигури на съдебния служител необходимите условия за изпълнение на служебните му задължения, както и за повишаване на неговата квалификация или преквалификация.
Чл. 345. (1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика.
(2) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно - до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.
(3) При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън работното време.
(4) При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.
Чл. 346. Съдебният служител е длъжен да пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.
Чл. 347. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.
Чл. 348. Съдебният служител има право на основно месечно възнаграждение, определено за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.
Чл. 349. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебния служител.
(2) Ранговете на съдебния служител са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално назначаване в органите на съдебната власт съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен в класификатора по чл. 341.
(3) Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.
Чл. 350. Висшият съдебен съвет определя размера на годишния отпуск на съдебния служител и размера на допълнителния платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения от съдебния служител.
Чл. 351. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(2) Съдебният служител задължително се застрахова срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 352. На съдебния служител се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
Чл. 353. При изпълнение на служебните си задължения съдебният служител се легитимира със служебна карта.
Чл. 354. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения.
Чл. 355. (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.
(2) За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.
(3) Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.
(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.
(5) Главният секретар:
1. назначава и освобождава служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;
2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Висшия съдебен съвет;
3. осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.
(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Времето, прослужено като главен секретар на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.
(8) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 30, ал. 4.
Чл. 356. (1) Администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.
(2) За главен секретар може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.
(3) Главният секретар се назначава със заповед на главния инспектор след провеждане на конкурс.
(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.
(5) Главният секретар:
1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) предлага на главния инспектор за назначаване и освобождаване служителите в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Времето, прослужено като главен секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Звената на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 55, ал. 5.
Чл. 357. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Администрациите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор се ръководят от главни секретари.
(2) Администрациите на съдилищата и прокуратурите се ръководят от съдебни администратори.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Конкурсът се провежда от комисия в състав от трима до петима членове, назначена с писмена заповед на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, за който е обявен конкурсът за главен секретар или съдебен администратор.
(5) Докато упражняват длъжността си, главният секретар и съдебният администратор не могат да членуват в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършват политическа дейност.
(6) Изискванията за заемане на длъжността на главния секретар и на съдебния администратор се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.
(7) Главният секретар и съдебният администратор:
1. планират, организират и ръководят съдебните служители;
2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) отговарят за управлението на административната дейност в съда и прокуратурата;
3. въвеждат програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността.
(8) Главният секретар получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия във Върховния касационен съд.
(9) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в съответния съд.
(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Времето, прослужено като главен секретар на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7, за лица с висше юридическо образование.
Чл. 358. (1) Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби.
(2) Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 55, ал. 4 и чл. 342, ал. 1.
Чл. 358а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) Съдебните служители могат да бъдат поощрявани с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. предсрочно повишаване в ранг.
(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.
Чл. 358б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) Съдебните служители могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.
(2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.
Чл. 359. За неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага Кодексът на труда.
Чл. 360. (1) При наличие на техническа възможност всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител.
(2) Когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.
Глава деветнадесета

БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Чл. 361. (1) Самостоятелният бюджет на съдебната власт е част от държавния бюджет.
(2) Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на органите на съдебната власт, които са юридически лица, и на Националния институт на правосъдието.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието, разходите за издръжка на органите на съдебната власт, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието с изключение на разходите, които по силата на този закон се определят по бюджета на Министерството на правосъдието, взаимоотношенията с централния бюджет и други бюджети и финансирането на бюджетното салдо.
(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползвани наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.
Чл. 362. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Министърът на правосъдието предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет.
Чл. 363. Проектът на бюджет на съдебната власт се придружава от разчети за следващите две години.
Чл. 364. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година заедно с проекта на годишен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) При приемането на държавния бюджет Народното събрание изслушва доклад на Висшия съдебен съвет, представен от негов представител.
(3) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт, разпределен за Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, органите на съдебната власт и Националния институт на правосъдието.
Чл. 365. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Висшият съдебен съвет организира изпълнението на бюджета на съдебната власт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, съдилищата, главния прокурор и Националния институт на правосъдието.
Чл. 366. (1) Висшият съдебен съвет съставя годишен отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт по пълна бюджетна класификация, който задължително се включва в обобщения отчет за изпълнението на държавния бюджет като негова съставна част.
(2) Отчетът по ал. 1 се включва от Министерството на финансите при съставянето на отчет за изпълнението на държавния бюджет.
(3) Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнението на държавния бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, приет от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.
Чл. 367. Висшият съдебен съвет организира изграждането и осигурява функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.
Глава двадесета

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница