в. Право на задържане и възражение за неизпълнен договор

Уреж на този ? става: 1. през 1941г проф Кожухаров пише книга “Правото на задържане”. 2. уреждане в З (законово).

Имаме двустр договор (уреждащ права и задълж и за двете страни) – Ако едната страна е добросъвестна, а др не –

При двустранните проотнош, пораждащи задълж за двете страни, всяка от тях трябва да престира дължимото – продавача да предаде веща на купувача, а той трябва да плати и получи веща. Продавача иска да предаде веща на купувача, в опред срок, но продажбата поражда задълж за купувача да плати - но ако не палти – продавача задържа срока докато му плати купувача. От ЗЗД -Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Проф. Попов - Правото на задържане е възможност на изправния кредитор по едно двустр ПО да задържи дължимото докато насрещната страна не изпълни, не престира, дължимата престация. Това правило не се прилага ако е уговорено че едната страна ще изпълни по късно от другата задължетието си.В този случ, (този които зъдържащия се нарича ретинент) ретинента има право за задържи. Той не изпада в забава в този случай. Ако др страна не предаде веща може да го съди, може да го осъди, но ако едновремменно с това, ищецът изпълни своето задължение.

При двуст договор не е необх да има връзка м/у двете страни.(а с/д проф Кожухаров трябва да има и конекситет м/у насрещните задържения – обяснява го с ) Двете страни имат разнородни задълж. И двете искат да се изпълни задълж, но купувача не плаща

17в.

Място на изпълнението. Доказване на изпълнението. Прихващане на изпълнението.

Само от:

1. 
   Неточно изпълнение и пълно неизпънение.
   

В общата част на ЗЗД е уреден изрибно забавеното изпълнение: чл 79, ал1

Частичното чл 64-66

Лошо изпълнение – в спец част чл 195 -199 и чл 265 от ЗЗД

Забавено е изпълнението на 1 възможна престация, но извършено по вина на длъжника , след падежа т.е повинението не е Э на падежа, което е станоло по причини, за които длъжникът отговаря (Длъжникът е виновен до доказване на противното).

Изпълнението е още възможно е др х-ка на забавеното изпълнеие.

Следов ЗИ е това неизпълнение на това възможно, изискуево изпълнение, по причина, за която длажникът отговаря. За за има ЗИ – пристацията трябва да е възможна (да Э), в пртив случай ще имаме пълно неизпълнение и 2 –ро трябва да е настъпил падежа.

Последици от забавеното изпълнение – Рискът от последваща невъзможност, при невиновонст на изпълнение преминава в/у Кредитора. Тогава длъжникът ще следва да обещети кредитора. Забавата на длъжника дава следн възмож на кредитора:

• 
  да заведе иск за реално изпълнение – да бъде осъден длъжника да му престира;
  
• 
  да му иска обещетение за претърпените вреди – мораторни обещетения;
  
• 
  в случ в които забавата води до пълно неизпълнение – мораторни вреди..............;
  
• 
  в х-зата на двустранни договори – кредиторът може да предприеме разваляне на договора;
  

Длъж е неточен в поетото задъж. За частчно уговорените може да говорим само при делимите престации . Неизп част трябва да е незнач част от цялото. Може да иска ... както и обещетение.

Предпоставки за разваляне на договор:

1. 
   да има договор и то да е двустранен, при които са породени права за задължения за двете страни;
   
2. 
   да има неизпълнение от едната страна – по отнош на незп на длъжника към своето задължение и то да е по вина на длъжника , а не по вина на неопреодолима сила (вината бива умисъл и непредпазливост)
   
3. 
   да има пълно, частично или забавено изпълнение ;
   
4. 
   Кредитора трябва да е изправен да изпълни задължението си или да е готов да го изпълни едновременно с длъжника;
   

Развалянето може да се оЭ по 2 н-ни: извън съдебно и съдебно. Извън съд се извършва като кредиторя отправя (чл 87 от ЗЗД) предизвестие до длъжника, с което му дава последен срок да изпълни задълж и му заявява, че ако до опред дата не изпълни задължението си ще счита договора за развален.

Резюме:

1. 
   Това право на кредитора, какво право е? – кредитора разваля договора, в резултат на упражняване на това право . Тези права наричаме: потестативни (преобразуващи) т,е той преобразува едно отношение, като го ликвидира. Вс съпруг, може с едностранно волеизявление да прекрати брака – потестативно право. Кой ще прецени че е налице потестативното право – съда. Достатъчно е волеизявлението на кредитора.
   

2. 
   Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност
   

Действия на развалянето във времето – действа ли за в бъдеще развалянето – развалянето има обратно действие – връщаме се назад във времето и се счита че вс е погасено – Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Пр договор за наем – наемът е консумиран.

П-па е че при неизъпълн от страна на длъжника, кредитора може да претендира за обещетени вреди като:

1. трябва да се докаже размера на вредите;

2. ..................вредите са пряка и непосредствена;

В тази вр, доказването на вредите е 1 труден процес. Пре неустойката, страните установяват отнапред отговорността на длъжника, в случай че неизпълни, или неизпълни точно договорното си задължение. Т.е с неуст се договаря , че длъж ще изпълни 1 първоначална престация. Неустойката – в пари или др имущ ценност – чл 92 от ЗЗД .

Ф-ции на неустойката:

1. Обезпечително (превантивна) – защото тя има за цел да поттикне към изпълнение, защото длъж............... без да енужно кред да доказва какви са му причинените вреди и какъв е размерът им. Кредиторът може въобще да не докаже наличието на вреди и съотв техния размер. С неустойскта може да обещетим реално вреди, които биха били почти невъзможно доказуеми.

2. Обещетителна ф-ция - ;

3. Наказателна ф-ция при комулативната неустойка – трябва д ае изрично угонворена – дължи се неустойка и отделно се дължи обещетение з авреди. Неустойката може да обозначи 2 неща:1) това е клауза от договора и 2) това е акцесорно и ... задължение, коегто възниква от тази клауза, ............Клаузата е акцесорно (= добавъчно към главн задълж) е еднопосочна, като клаузата за неустойка е невалидна – нова не влияе за ...на договора. Ако се прехвърли главн задълж – неустойката го следва. При прекратяване на гл задължение се погасява и клаузата за неустойка. Спор: в случ на разваляне на договор – дължи ли се неустойка? – Съд практика приема, че неустойка ще е дължима и в случ на разваляне на договора. Да се вписва в договорите: Неустойка ще бъде дължима и в случай на разваляне на договор!!!!! Неустойка се договаря при двустранни договори. ...................

За да възникне неустойката, трябва:

1. Да е угооворена и тя да е валидна;

2.Кредиторът да е изправен;

3. Да имаме неизпълнение и неизпълнението да е виновно – при невиновна, невъзможна за испълнение – гл задълж се погасява.

Видове неустойки:

1. 
   Договорна неустойка – неустойката може да бъде уговоренаи в последствие след сключ на договора;
   
2. 
   Законна - неустойка, по силата на норм акт;
   

Неустойка поради прекомерност -= неустойката е несъразмерна с вредите – съгр 309 от ТЗ – неустойка не може да бъде намалявана поради прекомерности.

В повечето случ ще видим – мораторна неустойка (в случай на забава на изпълнение) – обаче тази неустойка е недействителна, поради нарушаване на добрите нрави. За да се договори морат неустойка – трябва да има ограничение: че ще се начислява в продълж на ...време, и.............. ЗЗД чл 26 Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).

(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

С оглед на неизпълнението – 1) при пълно неизп – компенсаторна неустойка и 2) при забавено изпълн – мораторна неустойка -
27в.

Задатък. Отметнина.

Задатък(чували сме го като капаро) – чл 93 ЗЗД Чл. 93. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.

Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

Задатък= е имуществена ценност, която еднат страна дава на др ,при сключ на договора, и която служи като доказателство за сключването му и има ф-ция да обезпечава изпълнението. Той има 2 знач: 1) ...............и като 2) означ аксесорно и реално право на обещетение, с което страните уговарят предаватнето н авеща.

Задатък може да въдникне, само ако е уговорено от страните......................... придмет на задатъка. Т.е З е реално преглашение. Предмет на З може да са : пари, вещ или ценна книга. Като тук има 2 възм: 1) З да бъде част от престацията, която ще бъде дължима или2) да бъде ценност или нещо различно от престацията. Към момента най-често З се договаря към предв договори за покуп – продажба на недв имоти. З, както и неустойката е акцесорно ПО и зависимостта е същата като при неустойката.

Ф-ции на З:

1. – предаване на З е гаранция за сключ на договора. С/д проф Попов когато предмет на З е преносима вещ, то предаването на З има ...действие (само ри заместими вещи).

2. Обезпечителна ф-ция: в случай че страната дала З не изпълни задълж си тя губи З; В случ че станата приела З неизпълни задълж е длъжна да върне З в двоен р-р.

3. Обещетителна ф-ция – това правило, случ че станата приела З неизпълни задълж е длъжна да върне З в двоен р-р – Ако някой иска обещетение – трябва да се откаже от връщането на З : или искаш обещетение, или въщаш З но и двете заедно неможе.

4. Наказателен З – да се вължи неустойка и да се търси обещетение – трябва да е изрично уговорено. Може да се уговори че З е аванс. Възможно е З да е уговорен и като вид отметнина.

Разграничение м/у З и неустойка:

1. по обезпеч си ф-ция З прилича на неустойката, както и по обещет си ф-ция. Задатъка се дава при сключ на договора и е реално съглашение. При задатъка, кредитора има алтернатива – да задъжи З или да търси обещетение, но при неуст кред има право освен неустойката да претендира и разликата.Действието на З – от ЗЗД - Чл. 93. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.

Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

В случ че имаме изпълнение на договора – длъж прехваща З към изпълнението (котаго са еднородни З и предмета на задължеието, ако са разнородни, страната получила З е длъжна да го върни. При невиновна невъзможност – задълж се погасява и З се връща.

Компенсацията(=прихв) е с-б за погасяване на 2 насрещни задълж до размера на по-малкото от тях, т.е погасява се 1 задъж ч/з приспадане на насрещ вземане, к/т одлъжникът има към кредитораси . Това погасяване може – пълно или частична.

1) Осн цел е да се избегнат двойните плащания.Ц;

2) гаранция в/у непогасимостта на някой от длъжниците;

Компенсацията -чл.103 ЗЗД. Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.

Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

При Комп нямаме задълж усл за съгласуване м/у страните (не е необх съгласие на др страна). Комп има обратно действие – чл 103, ал2 – прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

1. 
   наличие на два дълга, без знач от тяхното основание – не е задълж двете задълж да произтичат от 1 и същи юрид факт.
   
2. 
   изискуемост н аактивното вземане (т.е вземането н аизвършващия компенсацията);
   
3. 
   двете вземаниея трябва да са за пари или еднородни и заместими вещи -пример: ? А дължи на В 1000лв, от др страна В дължи на А също 1000лв – може ли да се извърши приспадане? – По стойност и двете вземания са еднакви.Не може да се извърши прихващане.
   
4. 
   активното вземане да бъде ликвидно – от юрид гл точка, Ликвизно= вземане, установено по основание и размер. Това основание, като предпоставка за извърш на комп се критикува – по -скоро приема се че акт вземане трябва да бъде действително. З не предвижда спец ф-ма , в която трябва да бъде извършено комп волеизявление – но то трябва да е в писм ф-ма и да е установено връчването.
   

Комп може …………….. да се компенсира с насрещно вземане, както и с цис …вземане, ако комп е била възможна, поради настъпване на тези юрид факти. Чл 105 от ЗЗД: Чл. 105. Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци. – това е комп, която не може да се извърши без съгласие на др страна. Не може да се прихваща ……………..както и вземания …..и с вземания за данъци (за съжаление). Э т.нар съдебна компенсация= комп, която е заявене пред съд , в хода на 1 висящ съд процес. Там комп се прави ч/з: 1) насрещен иск и 2) ч/з задължение за прихващане. Практиката – при приемане на служ комп, може да се извърши комп, даже и ако вземането на прихващащия не е ликвидно. Э в теорията спор: с-д Ж. Сталев – при съд комп – действа за напред, с-д проф Кожухаров – не променя нейното ретроактивно действие, т.е действа назад.

Комп ще настъпи без да са налице вс предпоставки.

30в.

Подновяване.
31в.

Делегация.
32в.

Опрощаване. Сливане.
33в.

Прехвърляне на вземания.

Цесия= Договор по силата на к-то носителят на 1 взем, наричан цедент или стар кредитор, го отстъпва на насрещната странапо договора, която наричаме цесионер или нов кредитор. При Ц съгласието се постига м/у цедента и цесионера, като съгл на длаж не е необх. Той не се явява стран по договора. Ц е неформален договор – напр-прехвърленото вземане е обезп с ипотека, за да е валидно взем, договора за цесия трябва да е в писм ф-ма и да е отбелязан към ипотеката. Формата за доказване е необх за звемания над 1000лв.

Предмет на Ц: могат да бъдат относителни преве, но не и абс права(вещни авторски права). С-д Кожухаров – прехвърлими през Ц се вс имуществени права. Ограничение наЦ§

Чл 99, ал.1 – Ц не се допуска, ако З, договора или естеството на взем налагат това. Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

Непрехвълими ч-з Ц са: 1) Неимущ права 2) права, свързани с неимущ вземания 3) несамостоятелните имущ права - задълж за лихва не може да се прехвърли, без да се прехвърли главното задължение; 4)

Дог за прехвъримост има действие м/у страните по него.Хитро: доколкото дог за Ц - ……………………

Прехвърленото взем преминава в/у новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и др му принадлежности, вкл с изтеклите лихви, освен ако не е уговорено др. Х-рон опри Ц прехвърля се заедно с обезпеченията.

Х-рно при Ц е че длъж може да предяви на новя кредитор , възраженията, които би могъл да предяви на стария кредитор. Т.е вс права и възмож, той може да ги упражни спрямо новия кредитор. Цесионерът от своя страна не може да иска разваляне и…. на договора. Той не е встъпил като страна по договора пр. Договор за пок-продажба – да се предоставят 100 свине майки , с/у задълж от плащане 100000 лв, но имам и дълг към др лице – прехвълям му вземането от сделката – цесия дацио ин солитум =прехвърляне на вземане чрез даване вместо вземане.

Длъжника не участвува в цесията. Длъж следва да е уведомен за извършената Ц от цедента. Може и цесионера да уведоми длъжника, но това не е съд практика в момента. До получаване на уведомлението длъж не може да отказва да изпълни задълж. Това уведомление на цедента до длъжника е важно и спрямо действието на цесията спрямо трети лица. Ако цедента е прехвълвлил вземането си няколко пъти на разл лица, титуляр на вземането ще е не първия, а този на който е съобщено и преди да е извърш съобщението, кредиторита н ацедента може да наложат запор на това вземане. Цедента, освен ако н е е уговорено др, не отговаря за платежоспособността на длъжнике, но отговаря за Э-то на вземането.Цедента е длъжен да предаде на цисионера намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да ме потвърди писмено извършеното прехвърляне.

Най добре договора за цесия да е в писм форма и длъжника за ръка и да се подпише че е уведомен за извършената цисия.Прехвърлянето на вземанията може да са възмездни и безвъзмездни.