Закон за собствеността; з за защита на потребителите



страница1/3
Дата22.12.2018
Размер460.07 Kb.
#109444
ТипЗакон
  1   2   3
ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО
Проф. Петко Попов – 26.09.2005г и Димитър Карастоянов

На държавен изпит не се знаят: ЗЗД, Търговските дружества, ГПК,

Кратък курс на Облигационно право проф Кожухаров, редакция проф. П. Попов – ако не го намерим, да си купим:

Облигационно право” проф Кожухаров І част и ІІ част

Изпит - 2 въпроса, които така са формулирани, че да не можем да ги подготвим предварително – Ако има 1 неразвит ? = двойка

.

Облигационно право. Понятие, предмет, система и източници.

Закона

Източници на ОП са норм актове, съдържащи ПН: Законите, подзаконовите актове – тези които имат задълж сила но не за опред субект.



  1. ЗЗД – основен източник за ОП (3 Януари 1950г); посл – 2003г

  2. К -1991г

  3. Семеен кодекс;

  4. Закон за собствеността;

  5. З за защита на потребителите;

  6. обичая и др.

5 видни изтъкнати учени подготвят проект : Петко Венедиков фр. поддръжник (от 1939г – Вещно право); Живко Сталев – 8-мо издание учебник; акад Любен Василев – Обща част на ОП ; проф Кожухаров; ................... и др – те изготвят на осн на герм граж кодекс и френс граж кодекс – разработват вс това което днес има. При премането на К 1991г - .... ЗЗД го предлагат и той бива приет 1950г и 1951г влиза в сила. Същността продажба= размяна собств на стоки, срещу задълж за заплащане. Щом продажбата в цял е това – ЗЗД от 1950г да се знае.

ОблО = граждански отнош – особ – при тях има винаги едната страна претенция към точно опред лица =др страта. Правото Э само относно др. страна. Купувача иска веща от продавача. ОблО е относително. Дава възмож, създава претенция, да иска опред поведение от конкр или група лица. Тези др лица трябва да бъдат задълж. Ако те не изпълнят своето задължение, носят отговорност. Трябва да има кредитора интерес. Той е имущаствен. Но по изключ, интереса може и да не е имущаствен. Напнр-при катастрофите – се търси обещетение не само за имущ, но и за моралните вреди. Пр: при произв предприятия: ср телесна повреда, болки, опасност – търси имущ вреди от причинителя – чл.45 от ЗЗД,. Превижда обещетение на вредите. Т.е в ОП, интересът е имуществен , но по изключ интереса може да е и неимуществен.


.

Облигационно отношение. Видове. Относителност. Претенция, дълг и отговорност. Интересът на кредитора.

1 и 2 в се обединяват

Частното право включ: гражданско и търговско право.

ГрП= отрасъл от П, разглеждащ онзи участък от отнош м/у равнопоставени субекти има след дялове: обща част на ГрП – общите п-пи на ГрП (при проф Лялев); др дял: Търговското право.

Общото е че вс това се отнася и за ОП.

ОП= част от ГрП, уреждаща стоките, размяната (без търг връзки) .

ОП има своя с-ма: Обща част и окобенна част.

Обща част: източници на обл отнош, ......,


3в.

Източници на облигационните отношения. Обща характеристика. Видове.

Източници на ОблО= ......определени правоотношения. Когато тези отнош са м/у равнопост лица и имат имуществен х-р, тези отнош са облигационни, защото са предвидени в хипотезиса на ПН и защото е възникналпредвидения в нея юрид факт.

  1. Договора – двустранна сделка, едностранните сделки също могат да са източничи на ОП. Многостранна сделка също може да е източник на ОблО;

  2. Извън договорни – (4в);

  3. Адм актове – продажба на общински жилища;

  4. Смесен фактически състав – да има 1 юрид факт на ГрП, да има 1 юрид факт на АдмП... смесени юрид състави


4в.

Особености на извъндоговорните източници на облигационни отношения.

Особености на извън договорните ОО – това което не е договор, поражда ОО:



  1. Непозволено обогатяване;

  2. Водене на чужда работа без натоварване (гесция)

5в.

Договорът. Същност и значение. Видове.

Договор= Чл. 8. (ЗЗД)Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

Дог, като източник на облиг отношения – правна връзка м/у страните.

Унищожаването на дог става на осн чл.27 до чл.33 – със съдебно решение (напр при измама):



Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността. Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.Чл. 29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването. Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

Видове договори: Сделките са по – широко понятие (завещанието е едностранна воля на завещателя). Когато тази воля се подкрепи в писм форма – това е едностранна сделка. Тя поражда права и задължения.Договорите са двустранни сделки.За тях е необх волеизявление от двете страни.

Сделките са: едностранни и двустранни сделки. Двустранните сделки се наричат договори. (разликана м/у едностранна сделка и едностр договор, ? каква е разл м/у двестранна сделка и двустранен договор/имаме волеизявление на 2 страни/).

І деление:

Едностранни договори са тези, които пораждат задължения само за едната страна. ? дарението едностр договор ли е? Поръчители сключ договор с банка за кредитирането н а1 трето лица – това е едностранен договор, Т.е : Поръчителство, Дарение

Двустранен договор – такова задължение, което поражда задължения и за двете страни: Продажба, замяна, услуги, итнт.

ІІ деление:

1. Възмездни – договора поражда облага за 2 те страни е възмездна сделка;

2. Безвъзмезнди - договора поражда облага само за 1 страна.

ІІІ деление:


  1. Концесуални – действието им настъпва със сключването – договора за продажба. В момента които сме се договорили, собственоста е на купувача, продавача има задължение да го предаде. При родово определена вещ в този случай правото на собственост, преминава при конкретизирането на веща;

  2. Реални – залог. Сключва се с предаването на веща. Също и договора за заем.


6в.
Сключване на договора. Преддоговорни отношения.

Сключването на договора става със съвпадане на волеизявленията м/у двете страни от ЗЗД:


Чл. 13. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.

При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.

Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.

Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.

Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.

М/у отсъствуващи, писмото се изпраща от оферета до адресата, ако е съгласен праща отговор и ...има 4 момента на сключ на договор:



  1. Изпращане на писмото от оферента;

  2. Изпращане от адресата на оферента.

  3. Предаване

  4. Получаване


Субект и предмет на изпълнението:

Кредитор= този които има вземание, Длъжник= този които дължи . При двустранните договори имаме и двустранно кредитор и длъжник.Пр. Ако дължим 1000лв по договор за заем. Може ли др (трети) да плати 1000лв? Какъв е интереса на далия заем – няма знач от кой ще ги получи – чл.73 от ЗЗД Чл. 73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

Пр. Отишли сме при шивач да ни ушие костюм – нени е безинтересно дали точно този шивач ще ни ушие костюма. Взаимоотн м/у третото лице и длъжника – ако това 3 лице е имало интерес да плати – той встъпва в правата на кредитора. Поръчителя плаща само защото се е задължил да прати (това е негов интерес). Няма да е същотто ако 3-лице е платило с дарствена цел - .........

Кому следва да се изпълни? – отговор – чл 75 Чл. 75. Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.



Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.

(Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора

  1. на кредитора;

  2. на лице , което е овластено било от кредитора (фигурата на упълномощаването - !!! – покупко продажба на недв имот чрез пълномощник – да се глед амного внимателно: пропуска се опълномощаванеза приемане на изпълнения по сделката (за цената) – да се получи цената – тогава това плащане е неправилно и се дължи ново плащане по сделката), било от съда, било от закона.

Договора е вид сделка (двустранна сделка).Сделката е волеизявление на една страна (или на повече страни) насочени към пораждането на определени правни послидици. Договора е двустранна сделка поражда задължения за двете страни, а едностранния договор поражда задължения само за едната страна (дарение). Договор за поръчка : Гигов да купи чай на професора, дава му стотинките, но няма задължения, Гигов има задължения- договора е едностранен, ако трябва да се плати и за разходката – договора става двустраненн, защото и поръчителят вече има задължения.

Др пример – Имаме договор за заем. Кой има задълж м/у поръчителя и банката – едностранния договор поражда задълж за едната страна. Поръчителството е класически прим за такъв договор. Банката няма задължения.

Договора, понеже е волеизявление на две страни (присъствуващи): 1)описват се вс осн елементи на договора; 2) този към които е направено предлож трябва да отговори веднага. Има 4 теории:



  1. теория на волеизявлението, т.е лицата са в различни нас места. Оферента в писмо описва съществ елементи, адресата може да направи волеизявлеие, ;

  2. теорията на изпращането (на експедицията) – когато е сложил подписа си в момента на изпращането, европ законодат приемат че договора е сключен;

  3. теорията на получаване на отговора – получен е от пощата в дома, офиса и този отговор е безусловно съгласие за ..

  4. теорията на узнаването – в момента на отваряне на плика на отговора –

чл 12, 13, 14 от ЗЗД – договора се счита за сключе с получаване на отговора от адресата на оферента. Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.

Чл. 13. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.

При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.

Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.

Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.

Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.
Разваляне на договори -

7в.

Предварителен договор.

Предварителни договори – чл 19 от ЗЗД:



Чл. 19. Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.

Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

- двете страни обещават, че в 1 по-късен етап ще сключат договор. Той трябва да Э осн клаузи на оконч: предмет, цета итнт. Особености: ако предв договор сключва за вещи, за които е необх изд на нот акт, или се изисква нот заверка на подписите е задължителна писменната форма. Изправната страна, която е платила, или е била готова да плати предявява иск към съда. Това право на изправната страна се нарича преобразуващо (потестативно) право Т.е съд решение замества договора. Има две решения на съда: Конститутивно решение и Установително (ако се отхвърли).





  1. окончателни и .......


8в.

Договор в полза на трето лице. Обещаване действието на трето лице.

9в.

Престацията. Начини за определяне на съдържанието й. Видове престации.

10в.

Задължение за индивидуално и родово определена престация. Задължение за прехвърляне на собственост.
11в.

Задължения с право на избор. Факултативни престации.
12в.

Парични задължения. Задължения с право на лихва.
13в.

Изпълнение. Същност и икономическо значение. Принципи на изпълнението.

14в.

Субект и предмет на изпълнението. Даване вместо изпълнение.

Субект и предмет на изпълнението:

Кредитор= този които има вземание, Длъжник= този които дължи . При двестранните договори имаме и двустранно кредитор и длъжник.Пр. Ако дължим 1000лв по договор за заем. Може ли др (трети) да плати 1000лв? Какъв е интереса на далия заем – няма знач от кой ще ги получи – чл.73 от ЗЗД Чл. 73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

Пр. Отишли сме при шивач да ни ушие костюм – нени е безинтересно дали точно този шивач ще ни ушие костюма. Взаимоотн м/у третото лице и длъжника – ако това 3 лице е имало интерес да плати – той встъпва в правата на кредитора. Поръчителя плаща само защото се е задължил да прати (това е негов интерес). Няма да е същотто ако 3-лице е платило с дарствена цел - .........

Кому следва да се изпълни? – отговор – чл 75 Чл. 75. Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.



Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.

(Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора

  1. на кредитора;

  2. на лице , което е овластено било от кредитора (фигурата на упълномощаването - !!! – покупко продажба на недв имот чрез пълномощник – да се глед амного внимателно: пропуска се опълномощаванеза приемане на изпълнения по сделката (за цената) – да се получи цената – тогава това плащане е неправилно и се дължи ново плащане по сделката), било от съда, било от закона.

Законно представените са : малолетни (14г), ..........или

Овластено от съда лица – за лице което отсъствува – назначава се от съда.

Когато е изпълнил н алица, който под обстоятелствата недвусмислено е овластен да получи изпълнението – от обект страна трябва да няма съмнение че лицето.... е кредитора; да не е знаел че ...и длъжника да не е виновен за това си незнание. Най често тази х-за е приложима при ценните книги: записна заповед и менителница – уторизиран да получи изпълнение е приносителят (този които ги държи); Когато имаме лице ....но кредиторът е подвърдил изпълнението. Др х-за: длъжника ще се освободи, ако е престирал на 3-то, неовластено лице, но кредиторът се е възползвал от това (напр длъж е престирал на лице, към които кредиторът е имал дълг – т.е кредиторът се е обогатил.



Запорирано вземане – ГПК- Ф-цията н азапора на вземането – Кредиторите уведомяват длъжник н асвоя длажни, че не следва да изпълни своето задължение.В случ че този длъжник изпълни задължението си то ще бъде относително недействително спрямо кредиторите, в/у които е наложен запора (те ще искат да им бъде платено това което той веднъж е платено ((П-п в ОП: Които плаща лошо – плаща 2 пъти)).

Предмет на изпълнението: 2 тези: 1)това което трябва да се престира е действие, усилие 2) това е ...

В тази връзка:

1. Кредиторът не може да приеме нещо различно от дължимото, но той може да се съгласи да получи собственост друго, различно от дължимото институт на “даване, вместо изпълнение”.

2. Длъжникът не може да даде нещо освен дължимото.

3. Кредиторът не може да получи др, освен дължимото, но може на части да си го получи;


15в.

Време на изпълнението.

Вр на изпълнението се свързва с 3 важни последици (института):



  1. Изискуемост – 1 вземане е изискуемо, когато кредиторът разполага вече с претенция=матер-правната възможност на 1 вземане да бъде принудително оЭ.( т.е в момента когато се е появило правото на иск= може вече да се иска прнудително оЭ на своето право). До падежа, задължението не е изискуемо, т.е изискуемостта настъпва с падежа. Изискуемостта се приема със след х-зи:

- задълж без опред срок – в този случ кредиторът може да иска изпълнението веднага, като този срок.............., Задълж без срок е веднага изпълняемо= по всяко време длъжникът може да изълни. При задълж без срок, за да изпадне длъжникът в забава, следва да е получил покана от кредитора за изпълнение!! Давността от кога започва да тече? - от момента в които вземането става изискуемо! При задълж без срок – давността започва да тече в момента на възникване на това право или вземане (т.е от момента н асключване на договор) ІІ х-

- имаме уговорен падеж – Длъжникът трябва да изпълни на падежа задължението си. !При задълж, когато имаме уговорен срок не е необх да се изпраща покана , защото “срока кани длъжника”; В чии интерес е установен срока – п-пно, съгл. Чл. 70. Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.



Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.

При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.

Какво става когато срока е в полза на длъжника? – тогава задълж е неизискуемо преди изтичане на срока и длъжникът може да изпълни преди срока задължението си.

Когато срока е уговорен в полз ан акредитора – задължението не е изпълняемо преди срока , но е изискуемо преди падежа. Пр. Договора за влог – влогодателя може .....

-задължение без уговорен срок, при които изпълнеието е предоставено на волята и възм на длъжника.



  1. изпълняемост= когато длъжникът може да наложи изпълнението и кред е длъжен да приеме тома изпълнение – Ако кред не изпълни това си задължение ще изпадне в забава – нар се забава на кред.

  2. забава;

Последици след нарушаване на срока:

1...................е равно на пълно неизпълнение на задължението – фикс сделки – не могат да се изпълняват в др време, освен уговореното. Неизп на срока, ще ...когато кредитора няма интерес от закъснялото идзпълнение – в Отсаналите случ – Длъж изпада в забава, но за него настъпват сл неблагопр последици: следва д аобещети своя кредитор за забавата;



Чл. 71. Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

2.



Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница