Закон за водите Обн., Дв, бр. 67 от 27. 07. 1999 г., в сила от 28. 01. 2000 г., изм и доп., бр. 81 от 10. 2000 г., в сила от 10. 2000 г., бр. 34 от 04. 2001 г., бр. 41 от 24. 04. 2001 г., изм., бр. 108 от 14. 12. 2001 г

4. проектните параметри на водностопанските съоръжения и системи, елементи от които са комплексните и значими язовири, посочени в приложение № 1, състоянието на контролно-измервателните им устройства, състоянието на мрежите за количествена и качествена характеристика на водите;

5. спазването на предписания режим за ползване на водите на комплексните и значими язовири, посочени в приложение № 1.

(2) Министърът на околната среда и водите издава:

1. методики за контрол на водните ресурси;

2. методики за разработване на водните баланси на водоизточниците, на водностопанските баланси и националния баланс на водите;

3. методики за разпределение на водите на язовирите и за използване на водните ресурси;

4. методика за определяне на експлоатационните ресурси на подземните води.

Чл. 188. (1) Басейновите дирекции контролират:

1. състоянието и проводимостта на речните русла и на заустващите съоръжения във водоприемниците;

2. добива на инертни материали и други дейности в речните легла;

3. състоянието и правилната експлоатация на:

а) водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества;

б) пречиствателните съоръжения за отпадъчни води;

в) канализационните системи;

г) мрежите за собствен мониторинг на водите;

д) контролно-измервателните уредби на хидротехническите съоръжения, хвостохранилищата, шламохранилищата, насипищата и системите за следене на сигурността им;

4. изпълнението на изискванията на издадените разрешителни по този закон;

5. имисионното състояние на водите във водните обекти;

6. поддържането на минимално допустимия отток в реките;

7. замърсяването на водоприемниците и подземните води при аварийни ситуации и залпови изпускания;

8. пречиствателните станции за отпадъчни води.

(2) Информация за резултатите от извършената контролна дейност по ал. 1 се изпраща ежемесечно в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 189. Министърът на здравеопазването контролира:

1. качествата на водите, предназначени за питейно-битови нужди;

2. качествата на минералните води, предназначени за пиене или използвани за профилактични, лечебни и хигиенни цели, включително и на бутилираните минерални води в търговската мрежа;

3. качествата на водите, предназначени за къпане.

Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и министърът на енергетиката и енергийните ресурси контролират състоянието на водните обекти и на водностопанските системи и съоръжения в рамките на своята компетентност.

(2) Министърът на транспорта контролира ползването за транспортни цели на вътрешните морски води и водите на териториалното море и на водите на р. Дунав.

(3) Министърът на отбраната контролира изготвянето на аварийните планове по този закон и изпълнението на предписанията към тях.

Чл. 191. Кметът на общината контролира:

1. изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и инсталациите за пречистване на битови отпадъчни води;

2. изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4;

3. изграждането и регистрацията на кладенците за индивидуално водоползване от подземните води на територията на общината.

Глава единадесета

ФИНАНСОВА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИКОНОМИЧЕСКО РЕГУЛИРАНЕ

Чл. 192. Икономическото регулиране на дейностите по използването, опазването и възстановяването на водите и водните обекти се осъществява на следните принципи:

1. защита на интересите на населението при ползването на вода за питейно-битови нужди и минерални води за пиене, лечебно-профилактични и рекреационни цели;

2. възмездност в зависимост от обема, количеството и качеството на ползваните и заустваните води;

3. причинителят плаща за нанесени щети, увреждания, замърсяване и други на води и водни обекти;

4. икономическо стимулиране за рационално ползване, опазване и възстановяване на водите и водните обекти.

Чл. 193. (1) Цените на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на води покриват разходите за изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръженията и системите, необходими за предоставяне на съответните услуги.

(2) При образуване на цените по ал. 1 се включва таксата за водоползване само за реално ползваните от абонатите водни количества.

(3) (В сила от 28.07.2002 г.) Когато общите загуби на вода на водоснабдителните дружества и сдружения са над 25 на сто, същите не се калкулират в цената на водната услуга.

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) За правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация, риборазвъждане, за добив и възпроизводство на аквакултури и други биологични ресурси, за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води, се заплаща такса.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Не се заплащат такси за водоползване за противопожарни нужди, както и за водоползване под 10 куб. м на денонощие по чл. 43, ал. 2, както и за водоползване от повърхностни води извън собствения имот за напояване на индивидуални стопанства с площ до 2 дка, в количество не по-голямо от 300 куб. м на декар месечно.

(3) Таксите по ал. 1 се определят с тарифа от Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2001 г.) Сдруженията за напояване, регистрирани по Закона за сдружения за напояване, имат право на преференциални такси за водоползване в размер не повече от 0,01 лв. на 100 куб. м съгласно тарифата по ал. 3.

Чл. 195. (1) Заплащането за особено право на ползване върху води - изключителна държавна собственост, и водни обекти - публична държавна собственост, включва:

1. такса за регистриране;

2. концесионно възнаграждение.

(2) Условията във връзка с концесионните възнаграждения - размер на вноските, срокове за тяхното плащане и други, се определят в договора за концесия.

Чл. 196. По специална партида на Националния фонд за опазване на околната среда постъпват:

1. таксите за водоползване и/или за ползване на водните обекти;

2. таксите за издаване на разрешителни по този закон;

3. таксите за услуги по чл. 180 и по чл. 184, ал. 2;

4. постъпленията от възстановяването на разходи съгласно чл. 199;

5. глобите, налагани за нарушаване разпоредбите на този закон;

6. погашенията и лихвите по предоставени от фонда кредити;

7. средства, предоставени по международни споразумения и програми;

8. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

9. постъпления от лихви;

10. обезщетения, получени от физически и юридически лица за нанесени от тях вреди по чл. 202;

11. други приходи на основание на нормативен акт.

Чл. 197. (1) Средствата по партидата се разходват за:

1. изграждането, поддържането и експлоатацията на националната система за мониторинг на водите по чл. 170;

2. разработването и актуализирането на Националния водностопански план и на плановете за управление на речните басейни по чл. 149, ал. 1;

3. дейността по контрола върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения съгласно раздел VII на глава десета;

4. проучвания и приложни научни изследвания по теми в обхвата на действие на закона;

5. пряко финансиране или съфинансиране на капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, за придобиване на нематериални дълготрайни активи и за основен ремонт, свързани с дейности и мероприятия в обхвата на действие на закона;

6. пряко финансиране или съфинансиране на дейности или мероприятия в обхвата на действие на закона, които нямат характер на капиталови разходи;

7. изграждане на съоръжения за подобряване на питейно-битовото водоснабдяване на населението, за отвеждане и за пречистване на битовите отпадъчни води;

8. заплащане на услуги от научен и технически характер, експертизи и оценки, възложени от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3;

9. подпомагане издръжката на басейновите дирекции, както и разходите, свързани с материално-техническото осигуряване и текущата дейност на басейновите съвети;

10. други дейности, свързани с постигането на целите по чл. 2.

(2) Средствата по партидата се разходват съгласно Наредбата за набиране, разходване и контрол на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите.

Чл. 198. (1) Финансирането на проекти, обекти и мероприятия в обхвата на действие на закона със средства от държавния бюджет се извършва и чрез предоставянето на целеви субсидии.

(2) Проекти, обекти и мероприятия с местно значение се финансират и със средства от общинските бюджети или с общински извънбюджетни средства.

Глава дванадесета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 199. (1) Министърът на околната среда и водите може да разпореди принудителни административни мерки в случаите на:

1. аварийни и бедствени ситуации, предизвикани от действия или бездействие на водоползватели и/или ползватели в процеса на водоползването и/или ползването на водните обекти и експлоатацията на водностопанските системи и съоръжения;

2. възникването на непосредствена опасност от замърсявания, увреждания или погиване на околната среда, на хора или на имущества на държавата, общините, физически или юридически лица в резултат на действия или бездействие на водоползватели и/или ползватели на водни обекти.

(2) В заповедта по ал. 1 се определят мотивите и размерът на разходите за извършването на необходимите дейности и мероприятия.

(3) Разходите се заплащат от лицата, които са задължени по силата на закона или на разрешителното да извършат дейностите и мероприятията по ал. 2.

(4) Разходите по този член могат да се заплащат предварително със средства от Националния фонд за опазване на околната среда, като след влизането в сила на заповедта по ал. 1 задълженото лице е длъжно да ги възстанови.

(5) Ако задълженото лице не стори това, вземането подлежи на принудително изпълнение по реда на Закона за събиране на държавните вземания.

(6) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва от засегнатите лица по реда на Закона за административното производство.

Чл. 199а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) (1) При прилагане на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите:

1. прекратява водоползването и/или ползването на водните обекти;

2. спира дейностите, в резултат на които се замърсяват водите или се разрушават руслата или бреговете на реките;

3. спира дейностите, в резултат на които се нарушават обществени интереси и/или придобити права.

(2) Прилагането на принудителните административни мерки се извършва от упълномощени от министъра на околната среда и водите длъжностни лица чрез:

1. пломбиране на водоизточниците и/или съоръженията за ползване на водите и водните обекти;

2. запечатване на обекти, от дейността на които се замърсяват водите;

3. пломбиране на машини и съоръжения, чрез които се разрушават руслата или бреговете на реките.

Чл. 200. (1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:

1. ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия и изисквания в разрешителното или договора:

а) с количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.;

б) с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда - от 500 лв. до 5000 лв.;

в) с количество от 10 л на секунда до 100 л на секунда - от 1000 лв. до 10 000 лв.;

г) с количество над 100 л на секунда или води по чл. 14, т. 2 - от 10 000 лв. до 25 000 лв.;

2. ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия и изисквания в разрешителното - от 1000 лв. до 10 000 лв.;

3. замърси водите, разруши руслата или бреговете на реките в нарушение на забраните, съдържащи се в чл. 132, 134, 143 и 144 - от 5000 лв. до 15 000 лв.;

4. наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на водоползването - от 150 лв. до 1000 лв.;

5. повреди водностопански и хидрометрични съоръжения и устройства или наруши правилната експлоатация и регламентираните режими на тяхната работа - от 500 лв. до 5000 лв.;

6. изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните и/или имисионните норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.;

7. използва принадлежащите към водните обекти земи или земите на крайбрежните заливаеми ивици не по предназначение - от 2000 лв. до 10 000 лв.;

8. укрие информация относно аварийни ситуации във водните обекти - от 500 лв. до 5000 лв.;

9. укрие проектна документация за обектите, които могат да повлияят върху естественото състояние на водите - от 5000 лв. до 10 000 лв.;

10. не осигури достъп на контролните органи за извършване на измервания и анализи - от 150 лв. до 500 лв.;

11. унищожи или подправи данни и информация - от 1000 лв. до 10 000 лв.;

12. не изпълни задължение за уведомяване на контролните органи относно обстоятелства, имащи значение за опазването на водите - от 200 лв. до 2000 лв.;

13. повреди или разруши пунктове или станции от националните мрежи за мониторинг - от 10 000 лв. до 25 000 лв.;

14. не изпълни задължението за обявяване на ограниченията и забраните по чл. 42 - от 200 лв. до 2000 лв.;

15. не изпълни предписанията по чл. 138, ал. 3 - от 500 лв. до 5000 лв.;

16. разпространява в търговската мрежа бутилирана минерална вода без съответния сертификат - от 10 000 лева до 25 000 лева;

17. за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по този закон - от 150 лв. до 1500 лв.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и физическото лице или представителят на юридическото лице, поръчало или възложило извършването на действия по ал. 1, когато самите действия представляват административно нарушение.

(3) Когато нарушението по ал. 1, т. 2, 3, 7 и 13 е извършване на строителство, глобата или санкцията е от 10 000 лв. до 25 000 лв.

(4) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата или санкцията е от 1000 лв. до 50 000 лв.

Чл. 201. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 200, ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица.

(3) Актове за нарушенията по чл. 200, ал. 1, т. 2, 5 и 7 се съставят и от длъжностни лица, упълномощени от органите по чл. 190, ал. 1 и 2.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм., бр. 108 от 2001 г.) Наказателните постановления по ал. 3 се издават от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, министъра на транспорта и министъра на енергетиката и енергийните ресурси или от упълномощени от съответния министър длъжностни лица.

(5) Актове за нарушенията по чл. 200, ал. 1, т. 15 се съставят и от длъжностни лица, упълномощени от органа по чл. 190, ал. 3.

(6) Наказателните постановления по ал. 5 се издават от министъра на отбраната.

(7) Актове за нарушенията по чл. 200, ал. 1, т. 16 се съставят и от длъжностни лица, упълномощени от органа по чл. 189.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Наказателните постановления по ал. 7 се издават от министъра на здравеопазването или упълномощени от него длъжностни лица.

(9) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 202. (1) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на други лица в нарушение на действащите разпоредби по ползването и опазването на водите и на условията на издадените разрешителни.

(2) Отговорността за вреди по ал. 1 не освобождава лицето от заплащане на водоползването, както и от разходите за възстановяване на предишното положение.

(3) В случаите, когато са увредени растителността и животинският свят във водните обекти - публична държавна собственост, оправомощен да заведе исковете за поправяне на вредите е:

1. министърът на околната среда и водите, ако вредите са настъпили на територията на повече от една област;

2. областният управител, ако вредите са настъпили на територията на повече от една община;

3. кметът на общината, ако вредите са настъпили на територията на една община.

(4) Исковете по ал. 2 и 3 могат да бъдат заведени и от организации с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е опазване на околната среда. В този случай съдът служебно прилага чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 203. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като дължимите суми се събират по реда на чл. 237, буква "з" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от сметките.

§ 1. (1) По смисъла на този закон:

1. "воден режим" е съвкупност от показатели, характеризиращи количественото и качественото състояние на водите във водните обекти и неговото изменение във времето и пространството;

2. "воден баланс" е съотношение между валежите, оттока, изпарението и филтрацията, характеризиращо количественото състояние на водите по речни басейни;

3. "водни ресурси" са повърхностните и подземните води, намиращи се във водните обекти, които се използват или могат да бъдат използвани;

4. "водностопански баланс" е съотношението между наличните водни ресурси и нуждите от вода по време и място, определено с цел установяване възможностите за задоволяване потребностите от вода;

5. "водностопански отношения" са отношенията, възникнали в процеса на дейностите на лицата, свързани с ползването, възстановяването и опазването на водите и водните обекти;

6. "водоносен хоризонт" е обособена хомогенна и хидравлически единна част от земните недра, като: водоносен хоризонт, водоносен комплекс, водоупор, пукнатинна система, карстова система и други, както и изкуствено създадените такива, в които се формират или временно или постоянно са съсредоточени подземните води;

7. "водоползването" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти;

8. "възвратими води" са частта от предоставените за използване води, която се връща обратно във водни обекти;

9. "допустим добив" е добивът при допустимото понижение на водното ниво, допустимите температурни изменения, допустимото качество на водите и допустимото въздействие върху околната среда;

10. "експлоатационни ресурси на подземните води" е допустимият и технически възможен средногодишен добив на подземни води;

11. "емисионно ограничение" е масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, които не трябва да бъдат надхвърляни през даден период от време;

12. "замърсяване на водите" е прякото или непрякото въвеждане като резултат от човешка дейност на вещества, трептения и топлина във водите, които могат да бъдат опасни за човешкото здраве, водните екосистеми или за качеството на водите;

13. "земни недра" е частта от земната кора, достъпна за човешка дейност;

14. "извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност;

15. "имисионно състояние на водите" е състоянието на водите във водните обекти или части от тях по отношение на изискванията на определената категория;

16. "крайбрежни заливаеми ивици на реките" са земите, които се заливат в границите на корекциите на реките в населените места и между реката и дигите, при наличие на диги и при протичане на водни количества с повторяемост един път на 20 г. - в границите на населените места, в които не са изградени корекции на реки, и в границите на земите от земеделския и горския фонд;

17. "минерални води" са водите от находищата, посочени в приложение № 2 към този закон, а в останалите случаи, за които има издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите;

18. "мониторинг на водите" са измервания, наблюдения и оценки за определяне на количествените и качествените характеристики на водите;

19. "насипища" са натрупаните технологични отпадъци от проучването, добива и/или първичната преработка на подземни богатства, с изключение на хвостохранилищата и шламохранилищата;

20. "непредвидими обстоятелства" са обстоятелства, настъпването на които е възможно, но моментът на настъпването им не може да бъде определен;

21. "ниво на средни води" е нивото на водната повърхност, съответстващо на средния отток, протичащ през речното русло за продължителен период от време;

22. "повторно" е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид;

23. "повърхностни води" са всички стоящи и течащи на повърхността на сушата води нагоре по течението от границата на пресните води;

24. "подземни води" са всички води, намиращи се в земните недра под повърхността на земята и в рамките на континенталния шелф;

25. "ползване" на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите;

26. "принадлежащи земи на водохранилища" са земите, които се заливат при максимално напълване на водохранилището;

27. "принадлежащи земи на реки" са земите от руслата на реките, които се заливат при ниво на средните води;

28. "речен басейн" е водосборната област на всяка река, която се влива в морето, в р. Дунав или пресича държавната граница;

29. "трансгранични реки" са реките, които пресичат държавната граница;

30. "управление на водите" включва дейностите по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по предпазването от вредното им въздействие;

31. "устие" е преходната област между повърхностните пресни води и крайбрежни води, която се образува при вливането на река в море.

(2) Определенията на термините "вътрешни морски води", "териториално море" и "континентален шелф" в този закон са по смисъла на Закона за морските пространства на Република България.

§ 2. В случаите, когато този закон изисква уведомяване или съобщаване и когато за това не са предвидени изрични правила или прилагането на изрично определена процедура, уведомяването, съответно съобщаването, става по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Опазването на крайбрежните води, вътрешните морски води и териториалното море от замърсяване от други източници, освен тези, намиращи се на брега, се урежда от Закона за морските пространства на Република България.

§ 4. (1) Министрите и ръководителите на държавните ведомства, упражняващи правата на собственост в еднолични търговски дружества с държавно имущество или върху дялове и акции в търговски дружества, в които държавата е съдружник или акционер, предприемат необходимите действия за намаляване на капитала им с ревалоризираната стойност на обектите по чл. 13, т. 1 и 3 на този закон.

(2) В срок до 6 месеца от влизането в сила на закона обектите по чл. 13, т. 1 се преотстъпват за ползване на едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, капиталът на които е намален по ал. 1. Правото на ползване се прекратява при прехвърляне на дялове от дружествата по тази алинея.