Закон за водите Обн., Дв, бр. 67 от 27. 07. 1999 г., в сила от 28. 01. 2000 г., изм и доп., бр. 81 от 10. 2000 г., в сила от 10. 2000 г., бр. 34 от 04. 2001 г., бр. 41 от 24. 04. 2001 г., изм., бр. 108 от 14. 12. 2001 г

Чл. 142. (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) При изпускане на води от хидротехнически съоръжения по време на преминаване на високи вълни, при аварийни условия или при извършване на ремонтни работи собственикът или ползвателят на същите уведомява предварително съответните общински администрации, басейнови дирекции и органите на Гражданска защита, а за трансграничните реки - и граничната полиция.

Чл. 143. За защита от вредното въздействие на водите се забранява:

1. нарушаването на естественото състояние на руслата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици;

2. намаляването на проводимостта на речните русла, включително чрез баражи и прагове, без съответното разрешително;

3. използването на речните русла като депа за отпадъци, земни и скални маси;

4. извършването на строежи над покритите речни участъци;

5. съхраняването или складирането на материали, които в значителна степен биха увеличили унищожителната сила на водата при наводнения.

Чл. 144. По дигите се забранява:

1. преминаването с превозни средства извън определените за това места;

2. обработването и нарушаването на повърхността им;

3. поставянето на стълбове или знаци;

4. засаждането на дървета и храсти;

5. преминаването на домашни животни извън определените за това места;

6. строеж на кладенци или рибарници;

7. изхвърляне на отпадъци и други материали и предмети.

Чл. 145. При опасност от наводняване, предизвикано от преминаване на големи водни количества вследствие на непредвидими обстоятелства, министърът на околната среда и водите или директорът на съответната басейнова дирекция може да нареди на съответния водоползвател и/или ползвател да извърши необходимите работи по бреговете на водните обекти независимо от вписаните в разрешителното условия, ако няма друга възможност за предотвратяване на вредните последици.

Чл. 146. (1) Забранява се разполагането на нови жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките.

(2) Басейновите дирекции уведомяват органите, издаващи разрешение за строеж на жилищни, вилни и стопански постройки, за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките.

Глава десета

УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ

Раздел I

Общи положения

Чл. 147. Водите на територията на Република България се управляват като общонационален неделим природен ресурс при спазване на следните основни принципи:

1. определяне на речния басейн като основна единица за съвместно управление на повърхностни и подземни води по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми;

2. спазване на принципа на солидарността и обществения интерес чрез осигуряване на сътрудничество на всички нива на управление: държавна администрация, общинска администрация, водоползватели и екологични организации;

3. прилагане на принципа "замърсителят плаща" и други икономически регулатори при използване и опазване на водите.

Чл. 148. (1) Управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво.

(2) Районите на речните басейни се определят от естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на Република България.

(3) Определените с този закон речни басейни не следват административно-териториалното деление на страната и са основа и за управление на околната среда на басейнов принцип.

(4) Управлението на водностопанските системи се извършва на технологичен и басейнов принцип в съответствие с условията на разрешителните за ползване и опазване на водите и водните обекти.

Чл. 149. (1) Управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни и Национален водностопански план.

(2) Плановете по ал. 1 са публични и обвързани с други планове в обхвата на съответното териториално ниво, включително с плановете за регионално развитие, териториалноустройствените, лесоустройствените, паркоустройствените и други планове.

(3) Планове, които не са съобразени с този закон и с водностопанските планове, могат да бъдат изменяни от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.

Раздел II

Органи за управление на водите

Чл. 150. Органите за управление на водите на национално ниво са Министерският съвет и министърът на околната среда и водите, а органите за управление на водите на басейново ниво са директорите на басейновите дирекции.

Чл. 151. За управлението на национално ниво:

1. Министерският съвет:

а) приема Националния водностопански план;

б) предоставя концесия за води - изключителна държавна собственост;

в) приема национални програми в областта на опазването и устойчивото използване на водите;

г) разрешава ползване на води за целите на отбраната и сигурността на страната;

д) определя ограничения в използването на водите при изключителни случаи, засягащи отделни райони на страната;

е) определя количеството минерални води по чл. 14, т. 2 за ползване от публични здравни заведения по мотивирано предложение от министъра на здравеопазването;

ж) определя тарифите за такси, събирани на основанията, посочени в този закон;

2. министърът на околната среда и водите:

а) разработва политиката на държавата в областта на използването и опазването на водите и защитата от вредното им въздействие;

б) разработва Националния водностопански план;

в) утвърждава плановете за управление на речните басейни;

г) разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите;

д) съставя водните и водностопанските баланси на страната;

е) издава разрешителни за водоползване и/или ползване в предвидените в този закон случаи;

ж) определя реда и начина за използване на водите на комплексните и значими язовири, определени с приложение № 1 към този закон;

з) създава необходимата организация, осигурява финансирането и прави предложение за предоставяне на концесии в случаите, предвидени в този закон;

и) организира воденето на водния и водностопанския кадастър;

к) организира и ръководи Националната система за мониторинг на водите;

л) разработва политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на използването и опазването на водите;

м) издава периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България;

н) одобрява проектните параметри и схеми на водностопанските системи и съоръжения;

о) съгласува откриването на процедури за предоставянето на концесии за водностопански системи и съоръжения - публична държавна собственост;

п) съгласува извършването на дейностите по чл. 51;

р) (нова - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) утвърждава експлоатационните ресурси и проектния добив на подземните води, в т. ч. на минералните.

Чл. 152. (1) Определят се следните райони за басейново управление на водите:

1. Дунавски район с център Плевен - обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом и територията западно от подземния вододел на малм-валанжския водоносен хоризонт;

2. Черноморски район с център Варна - обхващащ територията източно от подземния вододел на малм-валанжския водоносен хоризонт и водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море;

3. Източнобеломорски район с център Пловдив - за водосборните области на реките Тунджа, Марица и Арда;

4. Западнобеломорски район с център Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма.

(2) Границите на районите минават по вододелите на водосборните области на реките в обхвата на държавната граница, а подземният вододел на малм-валанжския водоносен хоризонт съвпада със западната граница на области Шумен и Добрич и източната граница на области Разград и Силистра.

Чл. 153. За басейновото управление на водите в районите по чл. 152 се създават:

1. басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите;

2. басейнови съвети.

Чл. 154. (1) Басейновите дирекции се създават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Дейността, организацията на работа и съставът на басейновите дирекции се определят с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите.

(3) Директорът на басейновата дирекция представя на министъра на околната среда и водите ежегоден доклад за дейността на дирекцията.

(4) Дейността на басейновите дирекции се координира от Главна дирекция по водите към Министерството на околната среда и водите.

Чл. 155. Директорът на басейновата дирекция:

1. установява границите на водите и водните обекти - публична държавна собственост, съвместно с техническите служби и службите по кадастъра на общините;

2. организира разработването на плановете за управление на съответния басейн;

3. издава разрешителните по този закон;

4. осъществява дейността на националната система за мониторинг на водите на басейново ниво;

5. води водния и водностопанския кадастър и регистрите на издадените разрешителни;

6. събира таксите за разрешителните, които издава;

7. контролира спазването на условията и изискванията на издадените разрешителни и на условията на предоставените концесии, регламентирани от този закон;

8. извършва надзор над контролно-измервателните устройства на хидротехническите съоръжения и системите за следене на сигурността им;

9. осъществява надзор върху състоянието на водностопанските системи и съоръжения, издава предписания и контролира тяхното спазване;

10. стопанисва водите - изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия;

11. стопанисва съоръженията за подземни води - публична държавна собственост.

Чл. 156. (1) Басейновият съвет е държавно-обществена консултативна комисия за подпомагане дейността на басейновата дирекция.

(2) Басейновият съвет включва представители на държавната администрация, териториалната администрация, водоползвателите и екологичните организации в обхвата на басейна, както и представители на научни организации, имащи отношение към водните проблеми.

(3) Дейността, структурата, организацията на работа и численият състав на басейновия съвет се определят с устройствен правилник, издаден от министъра на околната среда и водите.

(4) За своята дейност членовете на басейновия съвет не получават възнаграждение.

Раздел III

Водностопанско планиране

Чл. 157. (1) Водностопанските планове са основа за управление на водите на национално и басейново ниво.

(2) Разработването на водностопанските планове има за цел:

1. да анализира състоянието на водите и водните ресурси и възможностите за тяхното развитие;

2. да оптимизира и прогнозира настоящите и бъдещите потребности от вода;

3. да определи изискванията към количеството и качеството на водите и към мрежите за мониторинг;

4. да съпостави потребностите от вода с наличните водни ресурси;

5. да предложи алтернативи за задоволяване на потребностите от вода, за подобряване качеството на водите и за защита от вредното им въздействие;

6. да обоснове необходимите инвестиции и приоритети.

(3) За постигане на целите по ал. 2 се разработват:

1. планове за управление на речните басейни;

2. Национален водностопански план.

Чл. 158. (1) При разработване на водностопанските планове се ползват прогнозни разработки за нуждите от вода за различните сектори на икономиката и за административно-териториалните единици.

(2) За целите по ал. 1 всички ведомства и научни институти на бюджетна издръжка са длъжни да осигуряват безвъзмездно необходимата налична информация.

Чл. 159. Плановете за управление на речните басейни са със срок на действие шест години и съдържат:

1. анализ и оценка на хидрографските, хидроложките, хидрогеоложките и други характеристики, както и обща оценка на водните ресурси;

2. анализ и оценка на демографските и икономическите фактори, степента на антропогенно натоварване и тяхното въздействие върху състоянието на водите и околната среда;

3. дългосрочни прогнози върху потребностите от вода при различни варианти на развитие;

4. оценка на водностопанските баланси при различни варианти на развитие, както и на необходимостта от съвместно използване на водните ресурси на съседни басейни;

5. вариантни схеми за по-рационално използване на водните ресурси, опазване на водите и защита от вредното им въздействие;

6. програма за опазване и възстановяване на качеството на водите;

7. анализ и оценка на риска от инцидентно замърсяване;

8. условия, произтичащи от други влезли в сила планове за същата територия;

9. резервни източници за питейно-битово водоснабдяване на населението;

10. зоните за защита на водоизточниците и водните екосистеми;

11. анализ и оценка на експлоатацията на мрежите за мониторинг и програма за развитие на системата за мониторинг и контрол върху състоянието на водите;

12. схеми за изграждане на нови водностопански системи и съоръжения;

13. инвестиционен анализ и необходими инвестиции за реализиране на плана;

14. други изисквания, съобразени със спецификата на речния басейн.

Чл. 160. (1) Процедурата за изработване на плана за управление на речен басейн се открива със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Със заповедта се определят срокът и мястото, където заинтересуваните лица могат да представят своите предложения за съдържанието на плана.

Чл. 161. (1) Басейновата дирекция изготвя задание за разработване на план за управление на речен басейн, съобразен с изискванията на чл. 159.

(2) Заданието се изпраща за становище на басейновия съвет, на заинтересуваните ведомства, на съответните областни администрации и на Висшия консултативен съвет по водите.

(3) Заданието се утвърждава от министъра на околната среда и водите.

Чл. 162. (1) Планът за управление на речния басейн се подлага на обществено обсъждане, организирано и проведено от директора на басейновата дирекция.

(2) Датата и мястото на общественото обсъждане, както и времето и мястото за запознаване с плана и за представяне на писмени бележки и препоръки се обявяват на видно място в общините на територията на речния басейн.

(3) Планът трябва да е на разположение на заинтересуваните най-малко в продължение на 6 месеца.

Чл. 163. (1) След отразяване на целесъобразните становища и препоръки планът се предоставя за становище на басейновия съвет.

(2) Планът се утвърждава от министъра на околната среда и водите след съгласуване със заинтересуваните ведомства и след разглеждането му от Висшия консултативен съвет по водите.

Чл. 164. Националният водностопански план се разработва във варианти, за срок на действие 12 години и съдържа:

1. анализ и оценка на състоянието на водните и водностопанските баланси по речни басейни и общо за страната;

2. прогноза на водните и водностопанските баланси за срока на действие на плана;

3. необходимост от преразпределяне на води между речни басейни;

4. програма за развитие на Националната система за мониторинг и контрол върху състоянието на водите;

5. схеми и условия за реализиране на плана;

6. координиране на плановете по речни басейни;

7. мерки за изпълнение на поети международни ангажименти;

8. обосновка на националните приоритети и необходимите инвестиции;

9. мониторинг и контрол за изпълнението на плана.

Чл. 165. (1) Министерството на околната среда и водите изготвя задание за разработване на Националния водностопански план.

(2) Заданието по ал. 1 се разработва, като се вземат предвид плановете за управление на речните басейни.

(3) За разработването на заданието министърът на околната среда и водите провежда обсъждания и консултации със заинтересуваните министерства, с областните управители, с браншови и екологични организации, а при необходимост и с кметовете на общините.

(4) Заданието се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 166. (1) Министърът на околната среда и водите организира и провежда обществено обсъждане на Националния водностопански план.

(2) Датата и мястото на общественото обсъждане, както и времето и мястото за запознаване с плана и за представяне на писмени бележки и препоръки се обявяват чрез обнародване в "Държавен вестник".

(3) Планът трябва да е на разположение на заинтересуваните най-малко в продължение на 6 месеца.

Чл. 167. (1) След отразяване на целесъобразните становища и препоръки планът се изпраща за становище на заинтересуваните ведомства.

(2) Висшият консултативен съвет по водите:

1. разглежда разработения Национален водностопански план и становищата по ал. 1;

2. предлага на министъра на околната среда и водите вариант за внасяне в Министерския съвет.

(3) Министерският съвет приема Националния водностопански план.

Чл. 168. Изменението на плановете по този раздел се извършва по реда на тяхното съставяне.

Раздел IV

Национална система за мониторинг на водите

Чл. 169. (1) Националната система за мониторинг на водите е комплекс от специфични контролно-измервателни, аналитични и информационни дейности, които дават възможност за оценки и прогнози за количеството и качеството на водите.

(2) Системата по ал. 1 има за цел оценка на актуалното състояние на количеството и качеството на водите, включително и на отпадъчните води, своевременно идентифициране на негативните процеси, прогнозиране на тяхното развитие, предотвратяване на вредните последици и определяне на степента на ефективност на осъществяваните мероприятия за използване и опазване на водите.

(3) Целта по ал. 2 се постига чрез постоянното наблюдение на метеорологичните, хидрогеоложките, хидроложките, хидробиологичните и хидрохимичните показатели.

Чл. 170. (1) Националната система за мониторинг на водите включва:

1. националната мрежа за валежи и повърхностни води, включително твърд отток;

2. националната мрежа за подземни води;

3. опорната брегова мрежа за Черно море;

4. контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води;

5. експлоатацията, поддръжката, комуникационното осигуряване и лабораторно-информационното обслужване по предходните точки.

(2) Мрежите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 включват пунктове и/или станции.

(3) Редът и начинът за създаване на мрежите и изпълнение на дейностите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 135, т. 14.

Чл. 171. (1) Министърът на околната среда и водите организира и ръководи националната система за мониторинг на водите.

(2) Измерванията, наблюденията и лабораторните анализи се извършват от басейновите дирекции по стандартизационни документи, а когато такива няма - по реда на чл. 170, ал. 3.

(3) Данните по ал. 2 се събират и съхраняват от басейновите дирекции.

Чл. 172. Министерството на околната среда и водите и Министерството на транспорта създават и поддържат частта от националната система за мониторинг на водите, отнасяща се за р. Дунав.

Чл. 173. (1) Оценките и прогнозите за количеството и качеството на водите по критериите, определени в този закон, се извършват, както следва:

1. на басейново ниво - от басейновите дирекции;

2. на национално ниво - от Министерството на околната среда и водите.

(2) Данните, оценките, тенденциите в изменението и прогнозите за количеството и качеството на водите се публикуват в Бюлетин за състоянието на водите на Република България.

Чл. 174. (1) Министърът на околната среда и водите може да задължи водоползвателите и/или ползвателите на водните обекти да провеждат собствен мониторинг за количеството и качеството на водите съгласно изискванията на чл. 171, ал. 2.

(2) Лицата по ал. 1 съхраняват информацията за направените измервания за период 6 години.

(3) Органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 при осъществяване на контролните си функции имат право на достъп по всяко време до устройствата по ал. 1 и до информацията по ал. 2.

(4) При прекратяване на правото на водоползване и/или ползване на водния обект информацията по ал. 2 се предава в съответната басейнова дирекция за съхранение.

Чл. 175. Данните от наблюденията и оценките, получени в резултат на дейността на националната система за мониторинг на водите, както и на собствения мониторинг, са основа за осъществяване на контрол и за налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания.

Раздел V

Водностопански кадастър

Чл. 176. (1) Водностопанският кадастър осигурява данни за собствеността и състоянието на водните обекти и съдържащите се в тях води на територията на страната, както и за съществуващите водностопански системи и съоръжения.

(2) Кадастърът по ал. 1 се води с цел осигуряване на рационалното използване на водните обекти, тяхното възстановяване и опазване.

Чл. 177. (1) Данните за водностопанския кадастър характеризират състоянието на водите и водните обекти по качествени и количествени показатели, степен на тяхната изученост и използване.

(2) Данните по ал. 1 се актуализират в съответствие с данните от мониторинга по раздел IV.

Чл. 178. Водностопанският кадастър се води от басейновите дирекции и се обобщава в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 179. Водните обекти се регистрират в кадастъра по характеристики съобразно елементите им.

Чл. 180. (1) Водностопанският кадастър е публичен.

(2) Лицата могат да ползват данни от водностопанския кадастър срещу заплащане.

(3) Таксите за услугите по ал. 2 се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 181. Въз основа на данните от кадастъра се съставят водностопански баланси и оценки за състоянието на водите и водните обекти.

Раздел VI

Регистри

1. басейновите дирекции - за разрешителните по чл. 52, ал. 1, т. 3;

2. ведомствата по чл. 10, ал. 1, т. 1, 2 и 3, които сключват договора за предоставяне на концесия;

3. общинските администрации - по чл. 25, ал. 1 и чл. 41, ал. 3, т. 2.

(2) Басейновите дирекции регистрират и молбите за съответните водоползвания и/или ползвания.

Чл. 183. Министерството на околната среда и водите:

1. води регистър за разрешителните по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2;

2. води регистър за предоставените концесии за води - изключителна държавна собственост;

3. обобщава регистрите по чл. 182, ал. 1.

Чл. 184. (1) Регистрите по този раздел са публични.

(2) За ползването на съответната информация се заплаща такса, определена с акт на Министерския съвет.

Раздел VII

Контрол върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения

Чл. 185. (1) Контролът по този раздел се провежда от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 по отношение на спазването на нормативните изисквания и плановете, както и на условията и изискванията по чл. 56.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява и по искане на засегнатите лица.

(3) Разходите за установяване на нарушението по реда на ал. 2 се заплащат от нарушителя.

Чл. 186. Контролът върху опазването на водните обекти, съоръжения и системи се провежда от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 по отношение на спазването на нормативните изисквания и плановете, както и на условията и изискванията за осъществяване на водоползване.

Чл. 187. (1) Министерството на околната среда и водите контролира:

1. количеството и имисионното състояние на водите;

2. спазването на изискванията на разрешителното за водоползване, когато е издадено от министъра на околната среда и водите;

3. спазването на условията по концесионните договори за води - изключителна държавна собственост;