Законите на потомците на ной седемте заповеди на Твореца за народите по света
Изтегляне 2.1 Mb.
|
Забранено да се убива, който и да е човек - дете или възрастен, мъж или жена, дори зародишът в утробата на майката. Този, който изпраща друг да извърши убийство, все едно сам е убил. Този, който е причинил смърт на друг или например го е затворил в стая, без да му дава храна и затвореният умре от глад, също се смята за убиец. Забранено е да се убива болен, дори ако за него няма никаква надежда за оздравяване, дори ако много се мъчи и моли да бъде убит. Забранено е да се ускорява смъртта на агонизиращ, дори с цел да се вземат органите му, за да се спасят други хора. Но безнадеждно агонизиращият болен не трябва да се включва към животоспасяващи апарати, защото по този начин страданието му се удължава. Ако той вече е свързан към система за изкуствено поддържане на живота, тя не трябва да бъде изключвана, но когато се свърши запасът да речем от кислород, не е необходимо да се зарежда с нова партида, тъй като това се счита за ново включване. Престъпник. Убиват само по решение на съда. Самозащита. Ако човек гони друг, за да го убие и ако преследваният е в състояние да се спаси, повреждайки орган на атакуващия го, например, да стреля в крака му, то не трябва да стреля в главата или сърцето му. Но ако преследваният няма друг начин да се спаси, той може и е необходимо да убие преследвача. Такъв е законът и по отношение на спасяването на чужд живот: ако няма друг изход, може и е необходимо да се спаси животът на преследвания с цената на живота на атакуващия. Превишаване на границата на самозащита. Ако нападателят не е имал намерение да убива, а само да нанесе телесна повреда, атакуваният няма право да го убие (но има право да нанесе увреждане на нападателя). Забрана за самоубийство. Забранено е да се извършва самоубийство или по някакъв начин да се съкращава собственият живот. Но ако човек е заставен чрез смъртна заплаха да извърши акт на идолопоклонство, може да откаже и да избере смъртта, за да освети Името на Твореца. Ако го заставят да убие друг човек, той е длъжен да умре, но да не извърши убийство. Война. Войната е голямо бедствие, което взима от двете страни огромен брой човешки животи. Оправдана е само отбранителната война. Разрешава се също нанасянето на превантивен удар, за да се предотврати нападението на противника. Забранено е да се убиват пленените, които не представляват опасност. Глава 4. Светостта на семейния живот Предговор Човек по волята на Твореца притежава потенциал да създава потомство, за да продължи рода си. За да се съгласи човек, с приемането на игото на семейните грижи, Творецът му е дал силно полово влечение и човек е длъжен да го пази свято. Затова е добре мъжът да се ожени, а жената да бъде омъжена. Еднополовите връзки (хомосексуализъм и лесбийството) и съвкуплението с животни е забранено. Мненията на мъдреците по повода, дали е забранено на синовете на Ной да изхвърлят семето си напразно (онанизъм), са разделени. Забрана за близост със забранени жени: На мъжът е забранено да целува, прегръща и гали жена, с която му е забранено да имат сексуален контакт, например, омъжена жена или близка роднина и да извършва други действия, водещи до такава връзка. Желателно е да се държим така и с другите жени. Но можете да целувате и прегърнете майка си, баба си, сестра си, дъщеря си или внучката си. По-добре е да не оставате сам (в затворено помещение, и т.н.) със забранена жена, за да не направите грях. На лекар, в случай на необходимост, се разрешава да се докосва до тялото на всяка жена, за провеждане на преглед или медицински процедури. Обществени мероприятия Следва да се прилагат усилия, обществените мероприятия да не преминават в атмосфера на фриволност и всепозволеност. Между половете не трябва да възниква сексуално напрежение. Трябва да се държим скромно, както в облеклото, така и в поведението, за да не съгрешим. Ред за брак и развод (Закони и обичаи) Заповедта за брак. Възрастният човек, както мъжът така и жената трябва да създадат семейство, както е написано: "Не е добре за човек да бъде сам" (Битие 2:18). Човек е обществено създание, което трябва да прави добро и да помага на ближния си. В рамките на брака той може най-добре да развие качествата си добродетел и взаимопомощ. Поради това, бракът е желателен, дори и за тези, които вече имат деца или вече не могат да раждат. Бракът също е средство, което съхранява обществената нравственост, тъй като с помощта му човек се отдалечава от разврата – защото може да удовлетворява половото си влечение по разрешен начин и даже при това да изпълнява заповед. Брак с цел създаване на потомство. Освен това създаването на семейството има още една цел: да се въвеждат деца в света, както е написано в (Битие 1): "И Б-г ги благослови, и рече:" Плодете се и се размножавайте, и напълнете земята". И още е казано (Исая 45): "Не напразно Той е създал (земята), за да бъде заселвана, я е създал." Творецът е създал света, така че хората да го заселят, раждайки нови поколения. Освен това, потомците на Ной са поели върху себе си заповедта "плодете се и се размножавайте" - да имат, като минимум един син и една дъщеря. Ето защо мъж, който няма деца, трябва да се ожени за жена, която е способна да ражда. Интимната близост извън брака. След потопа, потомци на Ной приели върху себе си задължението да се отделят от жените, с които половата връзка им е забранена - дори за целувки и прегръдки. А Сим и Евер въвеждат забрана за извънбрачните интимни отношения. Затова преди да пристъпите в интимни отношения следва да проведете церемонията за бракосъчетание, а ако нямате такава възможност - трябва да направите неофициално бракосъчетание, в съответствие с основния Закон (това включва решението на съпрузите да живеят заедно и да започнат да осъществяват интимни връзки, виж по-долу). Законите за интимния живот. Забранено да се стъпва в брак или да се встъпва в интимни отношения с близки роднини: майка, жената на бащата (мащехата), сестрата на майката, с дъщеря и внучка, тъщата и нейната дъщеря, дъщерята на жената и внучката на жената, лелята – сестрата на бащата и майката от страна на бабата. Забранено е да се ожениш за жена, която е била омъжена и още не е разведена (виж по-долу). Вдовицата, чийто съпруг е починал, без да остави деца, е препоръчително да се ожени за роднина на мъжа си. Ако това не е възможно поради някаква причина, тя може да се омъжи за друг мъж. "Синът на Ной" – е човек, който съблюдава Седемте Заповеди – забранено му е да се жени за еврейка или да се омъжи за евреин. Не трябва така също да свързва живота си с човек, които не вярва в Б-г. Желателно е да има една жена, а не две или повече, особено ако двуженството е забранено със закон в дадената страна. Какво е това бракът. Бракът трябва да бъде сключен в пълно съгласие и на двете страни. Брачните отношения възникват в момента, когато мъж и жена решават да се оженят и встъпят в интимна връзка. Ако мъж и жена са решили да живеят заедно (като съжители, любовници и т.н.) и са встъпили във връзка, те също се считат за женени и ако след това решат да се разделят, те трябва да преминат през процедурата за развод, както ще бъде обяснено по-долу. Въпреки че бракът вече е действителен след интимна връзка, дори и да не е била направена сватбената церемония, желателно е все пак да се направи сватбен ритуал. Предлаган ред за бракосъчетание. (Тази процедура - не е догма, а само предложение. В нея могат да се внасят изменения в зависимост от обстоятелствата. Бракът е действителен, дори в случаите, когато съпрузите са решили да се оженят и са влезли в интимна връзка, без да се правили, какъвто и да е ритуал.) Водещият ритуала по бракосъчетанието (един от ръководителите на общността на синовете на Ной) трябва да провери предварително дали тези хора могат да встъпят в брак, т.е. дали не са близки роднини, както и дали не са в предишен брак. След това той им обяснява ценността на семейния живот, взаимопомощ и т.н. и определя дата за сватбената церемонията. Подготовката за сватбата. Бъдещите съпрузи трябва да посетят родителите (особено родителите на булката) и да получат благословията им. (Но ако родителите са против брака, децата не са задължени, да се вслушат в тях.) Препоръчително е да се организира малка семейна вечеринка, на която да се запознаят бъдещите роднини от двете страни и да бъде направено публично разгласяване на ангажимента. Подготовка за ритуала на бракосъчетанието. Препоръчително е да се организира празничната трапеза, на която да бъдат поканени роднини и приятели. Нека сватбата да бъде почетна, но скромна, в съответствие с местните обичаи и финансовите възможности на младоженеца и булката. Не си струва да се проявява разточителство, за да се впечатлят съседите и колегите. Страните подписват брачен договор, в които се урежда сътрудничеството и взаимните отговорности. Ритуал по бракосъчетанието. Младоженецът и булката влизат в залата, придружени от родителите си, а ако нямат родители - заедно с други роднини или приятели. Те сядат на почетно място на масата. Ритуалът се ръководи от ръководителя на общината, но ако няма официален ръководител, това се прави от един от старейшините, от уважаваните членове на общността. Водещият ритуала застава на трибуната и кани младоженеца и булката. Те идват придружени от приятели под звуците на празнична музика. Водещият налива чаша вино и благословия: "Благословен да си, Ти Г-споди, Творец на света, който Си осветил човечеството с брака." След всяка благословия той дава на младоженеца да отпие от виното, а той предава чашата на булката. Младоженецът надява, на пръста на булката, венчалния пръстен и казва „С този пръстен ти ми се посвещаваш за жена, по законите на синовете на Ной”. Водещият ритуала благославя съпрузите, да бъдат щастливи в семейния живот. След това те се подписват под брачния договор и водещият добавя подписа си. Договорът се предава на булката (можете да направите две копия на договора и да изпратите един от тях и на младоженеца). Чашата отново се напълва с вино и водещият ритуала благославя: "Благословен да си Ти, Г-споди, Царю на света, сътворил всичко за славата Си." "Благословен да си Ти, Г-споди, Царю на света, който си създал човек по Свой образ и подобие, Ти си го сътворил и си издигнал за него от плът вечно здание. Благословен да си Ти, Г-споди, Който си създал човека." Всички се приближават и се ръкуват с младоженците и техните родственици, като им пожелават щастие. След това поканените сядат около масите. По време на хранене, оркестърът свири музика и се произнасят речи. Организаторът на сватбата или младоженецът благодарят на събралите се, роднините и приятелите придружават новобрачните до дома им. Пример на брачен договор На 28 февруари, 2001, в град Рязан, аз, Васил Иванов, казах на Елена Петрова: "Бъди моя жена" и тя се съгласи. Ние, младоженецът и булката, приемаме върху себе си, заедно да притежаваме цялото имущество, които ще имаме (ако има друго споразумение, това се записва в споразумението) и ще живеем заедно в любов, дружба и пълно доверие. Младоженецът се съгласява, да се грижи за материалните нужди на семейството и да живее с жена си, както всички семейни хора. Булката се задължава, да се грижи за домакинство, както е прието и да влага изработените от нея пари в домашната каса (ако са приети и други условия, в раздел задължения се записват). В случай на развод, жената получава от мъжа пари равни на годишният му доход (ако се е стигнало до друго съгласие, се пише друга сума, например 20 000 или нищо; или се записва всяко друго условие или договор). В случай на смърт на съпруга, жената ще ползва имуществото му, докато не се омъжи за друг. Мъжът се задължава да издържа децата, които ще се родят до пълнолетието им (18 години). Подписи: младоженец, г-н Иванов, булка г-жа Петрова Духовен ръководител на общността на синовете на Ной, г-н Петров (или се подписват двама свидетели). Поведението на семейна двойка. Скромността краси всяка жена, но за омъжената тя е задължителна. Жената трябва да се предпазва от сближаване с чужди мъже, да не започва с тях романтични разговори и по специално, да се въздържа, да ги целува и прегръща. Интимната близост. Съпругът трябва да живее със съпругата си, както подобава, за да имат деца и да задоволява желанието и. Жената е длъжна да се съгласява да влиза в интимна връзка, за да удовлетворява желанието на съпруга си. Всеки от съпрузите трябва да се съобразява с желанието или нежеланието на другия, за встъпване в даден момент в интимна близост. Целта на интимния живот е създаването на здрава връзка между съпрузите, а не само задоволяване на половите инстинкти. Семейно планиране. Мъжът е изпълнил заповедта "плодете се и се размножавайте", ако има минимум един син и дъщеря, но е желателно да има деца, в съответствие с природните му възможности. Но когато заповедта е изпълнена и семейните обстоятелства не способстват за растеж на семейството се разрешава използване на контрацептиви. Следва да се има предвид, че средствата, които водят до загуба или унищожаване на семето (напр. презерватив) са нежелателни. По-добре да се използват таблетки или природни средства, като например изчисляване на датата на овулация. Развод и овдовяване. Бракът съхранява силата си до смъртта на един от съпрузите или развод. Ако мъжът е изчезнал и местонахождението му не е известно, на жената не се разрешава, автоматично да се омъжи за друг: първо трябва да се разбере, дали той е мъртъв или не. (Ако активното търсене не е довело до нищо, съпругата може да обяви, че се развежда с него). Развод. След преминаване на стандартната процедура за развод, приет в дадената страна, съпругът инициатор за развода, казва на другия съпруг, че се развежда с него, обявява го на всички и след това жената става свободна за нов брак. Предложение за церемония за благодарност по повод раждане на дете. (Това описание не е догма, а предложение и може да се променя, в зависимост от обстоятелствата) Когато на бащата и майката им стане ясно, че ще се ражда дете, те казват: "Благословен да си Ти, Г-споди, Б-г на света, Който си добър и твориш добро". Церемонията на благодарност. Съпрузите, които желаят да благодарят на Твореца публично, могат да организират семейна среща или церемония за благодарност в общността на синовете на Ной. Довеждат празнично облечено детето. Бащата казва: "И Адам, даде име на жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи." (Битие 3:20). Майката казва: "И казала: (Ева): аз придобих мъж от Г-спод" (пак там, 4:1). Родителите казват, заедно: "Творецът удостои човек да участват в творението Му и ние Му благодарим за това. Ние се молим, това дете да продължи да съгражда света и да върви по стъпките ни, за да не се прекъсне веригата на човешките синове, за да се изпълни волята на Твореца." Присъстващите ги благославят: "Както сте се удостоили с това дете, така да се удостоите, да го отгледате и възпитате здраво, в щастие и просперитет и да бъдете удостоени да бъдете на сватбата му, нека то да бъде верен слуга на Б-г и намери милост в очите на Б-г и хората." И родителите отговаря "Амен". Родителите произнасят молитва: "Нека да бъде волята на Твореца, да бъдем удостоени да отгледаме детето ни в здраве и благоденствие и нека то да вярва в Б-г и да съблюдава Заповедите Му, да бъде добър човек, да бъде здрав физически и духовно, и да живее много години." Присъстващите отговаря: "Амен". Даване на име. Името на човек отразява вътрешните му качества и когато родителите дават име се ръководят от Б-жественото провидение. От своя страна, родителите са длъжни да се постараят, да изберат за детето си добро име, като например да включва името на Твореца (такова като Емануел, Илия). Ако детето е именувано в чест на друг човек, то е необходимо този човек, да е вярвал в Б-г. Не трябва да се нарече детето с името на злодей. Родителите наричат името на детето и всички присъстващи го благославят, за да израсне достоен човек, да е верен на Б-г и добър към хората. Добре е, ако церемонията се проведе от ръководителя на общината на синовете на Ной или друг уважаван в общността човек. Глава 5. За живота и края му Светостта на живота Най-ценното нещо, което има един човек е животът му. Той не принадлежи на човек, а на Твореца. Нямаме право да съкращаваме човешкия живот, а точно обратното, трябва да правим всичко възможно, за да го удължим. Всеки, който скъсява живота на човек, дори и за минута е убиец. Защото всяка минута от живота е изключително важна – за една минута човек може да промени изцяло смисъла на живота си, той може да се разкае за делата си и да признае Твореца на света. Грижата за болните Задължението за добродетелност, да се грижим за близките си, включва в себе си и грижата за болните. Тази заповед допълва заповедта да се лекуват болните. Тора ни е научила, че независимо от факта, че болестта идва от Твореца, като наказание или изпитание, въпреки това сме длъжни да лекуваме болния. Затова и болният е длъжен да се съгласи, да се лекува. Необходимо е също да се молим за болния, за да оздравее. Панихида Ръководителят на общността на синовете на Ной или друг уважаван човек, който е познавал починалия, казва прощални думи, надгробна реч. Смисълът на надгробната реч е да отдадем дължимата почит на починалия, на добрите му дела, които е правил през живота си. Разрешава се малко да се преувеличава, защото много от добродетели на човек са неизвестни за нас, а той несъмнено е правил повече, отколкото знаем. Но не може да се лъже и да се чете списък от достойнства, към които не е имал отношение. Надгробната реч има още една цел - да научи хората, че има живот, че той преминава от този свят в Бъдещия и че смисълът на човешкия живот в този свят е да се придобие духовно съвършенство, с помощта на истинската вяра в Б-г, опознаване на величието Му, добрите дела, да подобрява качествата на характера, духовното развитие на личността. След това, синът на починалия или негови роднини казват молитва за упокой: "Доброто име е по-добро от скъпоценното масло и денят на смъртта е по-добър, от деня на раждането. Да се вслушаме в същността на всичко: бой се от Б-г и съблюдавай заповедите Му, защото в това се състои същността на човек. Да тържествуват благочестивите в слава и да се радват в леглата си. Нека да намери покой по степените свети и чисти, излъчващи сиянието на небосвода, починалият (или починалата), чиято душа си взел при себе Си, както е постановила великата Ти мъдрост и безпределното Ти милосърдие. Приближи за него (нея) спасението и милостта и изкупи греховете и престъпления му (и). И му (и) дай добра част в градината Еден сред праведните и праведниците. Ти, Царю на царете, скрий го (я) в сянката на крилата Си и нека той (тя) пребивава в шатрите Ти и да бъдеш, Ти Г-споди Б-же, дял за него (нея) завинаги, и да пребивава той (тя) в света заедно с всички праведници. Да се възвеличи и освети великото Име на Твореца в света, който Той е създал по волята Си и да установи в него царството Си и да се удостоим приживе да го видим. Да се благослови и бъде прославено Името Му во веки, Създателят на всичко, твори хора по закона и взима душите им по закона. Да се удостоим с това време, когато светът ще стигне до съвършенство и тогава "ще бъде погълната смъртта и Г-спод ще изтрие сълзите от всяко лице." След това, се четат Псалми, по-точно в 49-ти и 104-ти. След това се казват думи за сбогом от свое име и от името на общността и се моли покойника за прошка в случай, че някой го е обидил. Погребение Желателно е общността на синовете на Ной да имат отделен участък в местното гробище, за да не бъдат погребвани заедно с хора, които не са удостоени с вярата в Б-г и не изпълняват заповедите Му. Не трябва да се прави надгробен паметник под формата на скулптурата на човека или изображение. На надгробната плоча обикновено се пише например следното: "Тук е погребан (еди кой си), който вярваше в Б-г и Му служеше". Починалият трябва да се погребе в земята (а не да бъде кремиран). Ако бъде погребан в затворен ковчег, трябва да се направи така че тялото да има контакт със земята (например, да се избие една от дъските), за да се изпълни казаното "Защото ти си прах и на прах ще се превърнеш." Траур Траур съблюдават близките родственици: син, дъщеря, съпруг, съпруга, майка, баща, брат и сестра на починалия. Ако е възможно да се получи отпуск от работата за една седмица и да се остане в къщи, е най-добре да се направи. В деня след погребението следва много да се молим за душата на починалия. В дните на траур, скърбящите се посещават от приятели и роднини, членовете на общността споделят скръбта им и ги утешават. В общността се чете специална молитва за душата на починалия. Глава 6. Молитвата Предговор Човек е създаден по образ и подобие на Б-г. Поради това, според природата си, желае връзка с Твореца и молитвата се явява естествения път, за да се поддържа такава връзка. Цар Давид говори за себе си в Псалмите: "Аз съм молитва." Психолозите, които са изследвали човешкото поведение в екстремни ситуации (особено по време на война) са стигнали до заключението, че всеки човек по време на бедствие се моли и затова са нарекли човек "молещо се животно". Молитвата - това е връзката между човек и Твореца и основната й цел е духовното възвисяване на човек. Един от еврейските мъдреци си задавал въпроса, защо молитвата променя решението на Вс-вишния, взето за човек? Та нали, ако за даден човек са определени страдания - това е за доброто му, по-точно за изкупление на греховете му? И ако той не изпита тези страдания, няма да достигне духовно съвършенство? На това той отговаря: Молитвата възвисява човек на ново духовно ниво и на такъв човек вече не са необходими страдания. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|