Законът за всеобщата причинност
Изтегляне 83.45 Kb.
|
Свързани:
C LLMSDOCS COURSES 28648 FILES 140451 12. АНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ТИПОВЕ ЛИЧНОСТИ (2)
- Навигация на страницата:
- Извършеното в живота (санскара, карма);
| Предишен живот:
Неведение (авидия); “Неведение се нарича състоянието на афективност от предишното съществуване, доколкото самото неведение се съпровожда от афекти, а проявлението на афектите се нарича неведение” . Ненапразно формулата за зависимия произход започва с неведението. То е основната, главна причина за появяването на съществото в света и във вихъра на битието. От една страна неведението е пълна пасивност на съществото, липсата на елементарна мисловна проникновеност. Съществото се е оставило на закона, подобно на течението на река, която го носи и ще го пренесе там където отива. Но неведението е и липсата на съзнанието за този процес, а самата липса на съзнание, ако си позволим платоновия термин е “враждебност към мъдростта”. Всичко това създава “елемента” на неведението (авидия), който служи за база, за основа на новото съществуване. Основният момент, или непосредствената причина на новото съществуване е “вълнението на елементите” и това, че човешкото същество не е успяло да успокои този вихър през времето на земното си съществуване. Успокоението на елементите е непосредствено свързано с разбирането, а то е мисловно успокоение. С други думи, пред човешкото същество се поставя едно основно изискване, а именно разбирането на същността и смисъла на човешкото битие. Това е и смисълът на религията и философията, това е и смисълът на човешкото съществуване. А може би това е изискването към човека от божеството. От друга страна това е и “метафизическата потребност” на човека, потребността от знание онова, което Хегел нарича “потребност от познание като най-голямата потребност на човека”. Извършеното в живота (санскара, карма); Извършеното в живота е продължение на неведението. Това, в един по-популярен превод, е създаване на конфигурацията на кармата като непосредствената причина за създаването на новото съществуване и уникалността на това съществуване. Тъй като кармата ще създаде една съответстваща на постъпките и действията в живота конфигурация, то самият втори член може да се нарече и определението на формата на битието на съществото. Интересно е, че това определение се извършва от отношението на съществото към доброто, към неговата идея, а това ни дава основание да доловим мисълта, че самата идея за доброто е неразривно свързана с чистата мисъл и с мъдростта. Нещо, което простото наблюдение не ни дава. Напротив, наблюдавайки живота често виждаме как умът и дълбоката мисъл могат да бъдат свързани със злото, със своеобразното неразбиране на основния закон на света. Но никога мъдростта не може да бъде свързана с него. Напротив, знанието на идеята за доброто е вече мъдрост. И тук може да се усети идеята, че самото добро е не само “витален принцип”, но и принципът, който е в основата на онова мислене, което може да разбие кръга на сансара. Важно основание в този втори член е идеята за действителното. По различен начин човешкото същество може да е разсъждавало и мислило през земния си път, но именно тази различност в разсъждението се снема в самото действително. Действителността на постъпката, ако тя е свободна, е не само снемането на различното като идеи в мисленето, но и превръщането му в действителна единност. В единността на действителното се снема “мислената карма”, защото действителното е своеобразно подражание на Твореца. Настоящ живот: Изтегляне 83.45 Kb. Сподели с приятели:
|