Законът за всеобщата причинност
Изтегляне 83.45 Kb.
|
Свързани:
C LLMSDOCS COURSES 28648 FILES 140451 12. АНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ТИПОВЕ ЛИЧНОСТИ (2)
- Навигация на страницата:
- Раждането (джати);
- Старост и смърт (джара-марана);
| Животът (бхава).
Период на пълното потапяне във вихъра на битието, период на най-голямото удоволствие от битието, на “вкопчването” в него. Според интерпретацията на О. О. Роземберг именно удоволствието от битието укрепва неведението. В този период е трудно човешкото същество безрезервно да стъпи на пътя на познанието. Сладостта от живота, страстта към битието убива безкористността. Ако боговете са те предопределили за познание, те следва да те държат далече от вихъра на битието. Следващ живот: Раждането (джати); Моментът на раждането се мисли от будизма като момент на създаването, а моментът на създаването е както моментът на първото проявяване на съзнанието, така и моментът на самото зачатие. Същинското създаване е още по-дълбоко. То е в момента, който детерминира създаването и зачатието. Този член съответства на член три от горната формула. Старост и смърт (джара-марана); Старостта и смъртта, като своеобразни елементи, присъстват в конфигурацията. Тук следва да се направи разликата между небитието и смъртта. Смъртта не е небитие. Смъртта е и простото разграждане, и самият действителен акт на това разграждане. Разграждат се не елементите, а конфигурацията. Но има и един друг момент. Ако в последна сметка всяка конфигурация е следствие от кармата, то смъртта е нейното снемане нещо, което противостои на кармата във вселенски план . Ако съществото не може да подобри, или да се освободи от кармата в живота като съзнателно същество, възможност за това му дава смъртта. Тя е абсолютната действителност на “формата” на живото същество (защото в живота то може да се промени), но именно тя като предстояща действителност създава възможността живото същество да прозре, да разбере закона на света. Това значи, че чрез и посредством дискретността на смъртта се продължава развитието на съществото. Тази дискретна действителност създава възможността. В чисто психологически план това е съзнанието за нейното присъствие като предстояща тоталност, огледало за истинната действителност на съществото. По този начин колелото на битието няма нито начало, нито край. Единствено мисленето и неговото активно прозрение може да съдействат към съществото да се “прилепят” великите дхарми на освобождението. Следователно, спасението, освобождението, или възможността за него може да стане в този живот, тук и сега, във вихъра на Сансара като активно просветление на мисленето. Единствено в този живот може да се постигне разкъсване на великите вериги на страданието, на страданието на милионите и милиарди прераждания на съществото, на различните форми на тези прераждания и на възможността да се помогне на много други същества. Различията между главните направления на будизма се проявяват в интерпретациите на пратитя-самутпада. Различните школи задълбочават тези различия. Ще се огранича с някои общи положения. Според Нагарджуна “Не съществува никакво възникване”. Възникването е обусловено илюзорно. Илюзорна е и идеята за причинността. Но като ход на мисълта нищо не може да съществува без причина. Причината е присъщност на мисловното движение. Нагарджуна пише: “Не съществува където и да е, какъвто и да е обект, възникнал от самия себе си или от нещо друго, или и от себе си и от другото безпричинно”. Законът на причинността е илюзия в илюзията като битие, т.е. той е илюзия като абсолютно основание. Причинността е действителна като относителност, по същия начин както действителното е относително. Възможно е подобно схващане да се промъква не само в школите на махаяна (главно мадхямика), но и в ранния будизъм, т.е. моментът на просветлението да бъде изчезването на съзнанието за причинно-следствения ред. Възможно е именно този момент да пробива бронята на причинно-следствената зависимост като „метафизическо просветление”. Това би било съвсем интимно преплитане на будизма със санкхя, където водещото е метафизическото просветление. От друга страна именно будизмът във всичките му варианти е най-близко свързан с причинността. Причинно-следственият ред е онова твърдо ядро, което създава света на Сансара, което задържа мисленето в него и не му позволява да го напусне. Нирвана не запазва нито логиката, нито представата, нито идеята за причинността. Това ще рече, че тази идея е една от най-основните, а може би най-основната в мисленето, което създава конфигурации и конструира света. Изтегляне 83.45 Kb. Сподели с приятели:
|