Законът за всеобщата причинност
Изтегляне 83.45 Kb.
|
Свързани:
C LLMSDOCS COURSES 28648 FILES 140451 12. АНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ТИПОВЕ ЛИЧНОСТИ (2)
- Навигация на страницата:
- Въжделението, желанието (тришна);
- Стремежите (упадана);
| Усещането (ведана);
Седмият член от формулата е няколко години след раждането на съществото, обикновено се цитират две години. Според някои автори (Роземберг О.О.) в този период се проявява и един нов елемент, елементът на емоционалното преживяване. Ведана не е просто усещане, а преживяване, или както пише Щербатской “определение на усещането”. Това е периодът, в който елементите придобиват нова конфигурация, или конфигурация на съзнателното преживяване, доколкото наличието на съзнанието дава нова определеност на елементите. В този период имаме качествено разграничение на приятното, неприятното и неутралното. Това е период особено важен за формирането на схемите на бъдещите морални схващания на съществото. Въжделението, желанието (тришна); Това е периодът на половото съзряване и всички произтичащи от него кардинални изменения в живото същество. Това е периодът на влечението, желанието, “тришна”. То може да завладее съществото, да стане неестествено силно и да подчини волята му. От друга страна именно силата на влечението може да се сублимира в сила на волята за познание. Спасението е своеобразно творческо познание, дори своеобразно творчество. На силата на влечението не следва да се противопоставяме, а да я насочваме. Философското и религиозното познание носят в себе си дълбок трагизъм, но също така дълбок трагизъм носи и силното достигащо, в някои случаи, висшите сфери на чувствителността удоволствие. Стремежите (упадана); В този период човек се потапя във вихъра на битието. Началото на това потапяне винаги се свързва с цели, или стремежи, чието основание е желанието. В този период често се долавя и комичната сериозност на влизащия в живота младеж. Ако младежът предпочита не самия стремеж като мисъл и стремеж към знание, а просто живота и битието, то за съжаление, в него се проявяват елементи подпомагащи неведението. Това е опасен период защото познанието може да бъде дълбоко, възвишено и красиво, но същевременно ориентирано към хаотични и по-ниско стоящи цели в познавателната йерархия. В този период е особено важно правилното разграничение, отделянето на истинното от неистинното, а това значи поставянето им във времето като нещо относително и във вечността като неотносително истинно. В този период спецификата на вътрешния ритъм на съществото, т.е. на неговото психическо време е с тенденция на забавяне, което от своя страна може да доведе до желанието да се избърза в познанието. Изтегляне 83.45 Kb. Сподели с приятели:
|