Занятие войни на българия през средновековието създаване на българската държава и сражението при Онгъла

6/34
През пролетта на 809 г. българският хан с войските си се отправя към
Сердика. Той правилно оценява значението на града като важен стратегически възел на пътища. В крепостта се събират големите военни комуникации от долините на реките Дунав, Искър, Марица и
Морава и тя ги свързва по долините на реките Струма и Вардар с
Беломорието, Македония и Тесалия. След кратка обсада на Сердика гарнизона в нея се предава. Овладяването й открива благоприятни възможности за проникване към Македония и за присъединяването на тези земи към славянобългарската държава. За да възпрепятства пътя на българските войски по долината на река Струма, византийското правителство я заселва с малоазийски гърци.
Византийското правителство не се помирява със заграбването на този важен стратегически център – Сердика. То започва подготовка за решителна разправа със славянобългарската държава. Византийският император Никифор I
Геник извършва редица важни военни реформи, за да увеличи боеспособността на войската. Увеличава числеността й, като достига до 70-80 хиляди души. В нея са включени войски от малоазийските и европейски теми, а също така и много обезземлени селяни, на които е обещана богата плячка.
Византийската армия напуска Константинопол през месец май 811 г., прекосява Тракия и се установява на лагер до крепостта Маркели (дн.
Карнобат). Походът на византийците към Плиска е изненада за хан Крум, защото той очаквал те да настъпят към Средец. Поради това по-голямата част от българската войска се намирала в този район. За да спечели време за прехвърляне на войските към българската столица, българският владетел отправя предложение за мир, но византийският император го отхвърля.
Император Никифор I свиква военен съвет, на който е обсъден планът за военните действия. Стават бурни разисквания. Надделява мнението, поддържано от императора и неговия син Ставракий, да се премине незабавно

7/34
Стара планина и да се нанесе съкрушителен удар срещу столицата Плиска. Той разчита, че с това ще постигне разгром на славянобългарската държава.
Веднага след това решение византийската армия преминава в настъпление в няколко колони през Върбишкия, Ришкия и Айтоския проходи на Източна
Стара планина. При преодоляването на проходите тя среща упорита съпротива на 12-хиляден отряд от българската войска.
Срещата между главните византийски сили и част от българската армия става на подстъпите към Плиска. Според изворите в това сражение е разбита 30-хилядна българска армия. Очевидно посочените български сили са с преувеличена численост, за да са издигне значението на византийската победа.
Хан Крум решава да изостави столицата (едно смело решение за онази епоха, когато се приемало, че овладяването на столицата решава съдбата на държавата), за да спаси армията и я подготви за решителен удар. Византийците нахлуват в Плиска и се отдават на грабежи и насилие.

8/34
В същото време българският владетел, запазвайки главните сили извън столицата, се подготвя за решително сражение. За да приспи бдителността на противника, той отправя второ предложение за мир, но и този път византийският император отказва да го приеме. Хан Крум провежда редица подготвителни мероприятия за решителното сражение. По негова заповед старопланинските проходи, по които се очаквало византийските войски да се върнат, са преградени с дървени стени и ровове и са поставени засади. Мобилизирани са всички мъже, годни да носят оръжие. Привлечени са и аварски отряди.
Справедливият характер на войната въодушевява народните маси за борба срещу нашествениците. В нея участват и жените. „Въоръжили по мъжки жените”, е отразено в хрониките. Едновременно с това се води непрекъснато разузнаване на противника. Целта на хан Крум е да обкръжи и унищожи византийските войски в старопланинските проходи.
След опустошаването на Плиска византийският император решава да се върне обратно. На 25 юли 811 г. армията му се разполага на стан в началото на
Върбишкия проход. За охрана на лагера византийците не вземат мерки, тъй като не очакват организирани действия от страна на българите.
През нощта на 26 юли българските войски обкръжават византийската армия и внезапно нападат техния лагер. Главният удар е насочен срещу императорския отряд, който е разгромен, а самият император е убит. Сред изненаданите византийски войски избухва паника. За да избегнат пълното си поражение, част от тях решава да премина река Камчия, но затъва в блатата и там са избити. Друга част от тях се насочва за бягство през Върбишкия проход, но там са доунищожени от поставените засадни части. Само незначителна част от войниците успяват да се спасят. Целият византийски обоз попада в ръцете на българите. Заловени са и много византийци, сред които 50 първенци.
Победата на българската войска отстранява надвисналата над държавата опасност, допринася за нейното политическо укрепване и подготвя пътя за по- нататъшното й териториално разширение. Тя е забележителен пример за

9/34 разгромяване на превъзхождащи сили на противника чрез нощни бойни действия. Българското командуване успява в условията на тежка отбранителна война да запази силите на своята армия, да премине в настъпление, да обкръжи с изненада и напълно да унищожи византийската армия.
В сражението за пръв път е осъществена идеята за нанасяне на главен удар от българската войска. Той е насочен срещу императорския отряд, разгромът на който улеснява унищожаването на останалите войски. При условията на нощта последователното разпространение на удара и върху останалите теми отнема възможността на византийците за организирана отбрана. Провеждането на първоначалния удар без обичайния боен вик свидетелства, че въпросите на нощния бой се познават отлично от българската войска и това позволява да се осъществи пълна изненада над противника.
(виж клип „ХАН КРУМ 811”)
След победата над Никифор I Геник българският владетел предприема настъпление на широк фронт от брега на Черно море до река Струма. Той овладява силната крепост Дебелт. През есента на 812 г. се отправя с войските си, които са снабдени с бойни и обсадни машини, срещу Месемврия. Тя е важно търговско и военно пристанище. Византийските войски неведнъж използват силната крепост като база за настъпление срещу българската държава и като преграда за нейното разширяване на юг. Затова овладяването й е от голямо значение за славянобългарската държава.
Месемврия е разположена на полуостров, свързан посредством тесен провлак със сушата, увенчана с високи стени, издигащи се непосредствено над морето. Тя е труднодостъпна, още повече че българската войска не разполага с бойна флота. Тя обсажда крепостта и я овладява с щурм. С този успех българската държава спечелва големи стратегически предимства по отношение на Византийската империя.
В ръцете на българите попада богата плячка. „Враговете намерили града изпълнен с всякакви необходими за живота на хората неща... Той (хан Крум)

10/34 намерил и 36 медни сифона и немалко количество от изхвърления чрез тях течен огън, както множество злато и сребро.” Пожънатите победи от българската армия през 812 г. поставят Византия в тежко положение. Това принуждава византийския император Михаил I Рангаве да започне подготовка за решителна схватка с българите. Той мобилизира войските от всички области.
През месец май 813 г. византийската армия, начело с императора, потегля от
Константинопол и достига Адрианопол. Тя се разполага на укрепен лагер край града.
Хан Крум, като научава за раздвижването на византийците, събира войските си на едно място, защото те са разпръснати да водят бойни действия из цяла Тракия. Българската армия се укрепява на стан при крепостта
Версиникия, недалеч от противника.
Българското разузнаване установява, че византийците имат десетократно числено превъзходство. При това положение хан Крум прилага обичайната тактика на изтощение силите на противника чрез чести нападения с конни

11/34 отряди. Те предизвикват недоволство сред византийските войски от бездействието на императора. Нарастващото недоволство го принуждава да ги изведе от лагера и да ги построи в боен ред.
На другия хребет, отделен чрез дълбок дол от византийската позиция, застават българските войски. Талантливият български пълководец решава да изчака византийската войска да премине в настъпление, за да напуснат удобния хребет, на който са се строили, и да се изложат на удар в неизгодно положение, докато преминават дола пред бойния ред на българската армия.
Двете войски прекарват в боен ред един срещу друг 15 дни.
Продължителното стоене, лятната жега, жаждата и лошото снабдяване с продоволствие се отразяват много неблагоприятно върху бойния дух на византийската армия.
На 22 юни 813 г. Михаил I Рангаве е принуден да даде заповед за настъпление. Преди сблъсъка на двете войски хан Крум насърчава своите войници. Това допълва пълководческата характеристика на българския владетел при наложения от него психологически двубой между българи и византийци.
Византийската армия първа минава в настъпление. Тя нанася главния удар с десния си фланг. По този начин се създава възможност за византийците да притиснат българите към река Тунджа и да ги унищожат. Хан Крум предвижда да нанесе главния си удар покрай брега на река Тунджа, за да откъсне противника от силната Адрианополска крепост и да го разгроми.
Първоначално византийците от десния фланг постигат частичен успех, но те не са своевременно подкрепени от войските от центъра и от лявото крило.
Ударът на българите срещу левия фланг на византийците е съкрушителен.
Отстъплението му се превръща в бягство. Това увлича след себе си войските им от центъра, а накрая и от десния фланг, който оказват най-продължител- на и упорита съпротива. Неочаквано бързо постигнатият успех срещу неколкократно по-многобройния противник накарва българите да бъдат

12/34 предпазливи и да не се впускат незабавно в преследване. Те се опасяват, че византийците са предприели привидно отстъпление, за да ги въвлекат в предварително устроена засада.
Скоро обаче става ясно, че византийската войска е обхваната от паника и търси спасение в бягство. Тогава българите отпускат юздите на конете и започват да ги преследват. Хан Крум оставя брат си с част от българската армия да обсажда Адрианопол, за да прикрива тила му, а той се отправя с основните си сили за византийската столица. Византийският император с малцина оцелели войници едва се спасява от българите. Това е рядък пример за прерастване на тактическо в стратегическо преследване, което българската войска осъществява по блестящ начин, достигайки Константинопол.
След сражението хан Крум започва подготовка за обсада на византийската столица. Той събира нови войскови контингенти, като привлича авари и съюзни славянски племена. Построена е мощна обсадна техника.
Натрупани са големи материални ресурси. За да държи византийците в постоянно напрежение и да разузнава действията им, ханът изпраща през зимата на 814 г. в Източна Тракия силна българска войска от 30 хиляди души, целите покрити с желязо.
На 13 април 814 г. хан Крум почива, без да може да осъществи предначертанията си. Той оставя на приемниците си една могъща държава, която е в състояние да брани правото си на независимост и срещу най-силни противници.

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: