Синдикати заплашиха със стачка заради съкращения в музеи и галерии

Синдикати заплашиха със стачка заради съкращения в музеи и галерии

С 10% СЕ НАМАЛЯВА ЧИСЛЕНОСТТА НА ПЕРСОНАЛА ВЪВ ВТОРОСТЕПЕННИТЕ РАЗПОРЕДИТЕЛИ С БЮДЖЕТ КЪМ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
	обратно
	(11.02.2015)      Числеността на персонала във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на културата, които прилагат делегиран бюджет, няма да бъде намалявана     С промяна в ПМС 14/2011 г. правителството намали с 10% числеността на персонала във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на културата, с изключение на прилагащите делегиран бюджет. Целта е числеността на администрацията да бъде приведена в съответствие с параметрите, заложени в Закона за бюджета на Република България за 2015 г.    Съгласно постановлението за изпълнението на държавния бюджет, до края на м. март 2015 г. министрите трябва да представят в Министерския съвет за одобрение програми за структурни и функционални реформи в съответния сектор с цел повишаване на ефективността на публичните разходи. Първостепенните разпоредители с бюджет следва да разработят мерки за оптимизиране на разходите за персонал до размера им, утвърден с годишния закон за бюджета. При необходимост, в срок до 28 февруари 2015 г., те ще предприемат действия за промени в устройствените правилници на структурите от системите им.     Както е известно, Законът за бюджета на Република България за 2015 г. предвижда ограничаване на разходите за персонал с 10 на сто в бюджетната сфера.     На делегиран бюджет са всичките 23 училища по изкуствата и културата, както и всички държавни културни институти в областта на сценичните изкуства в страната.

С 10% СЕ НАМАЛЯВА ЧИСЛЕНОСТТА НА ПЕРСОНАЛА ВЪВ ВТОРОСТЕПЕННИТЕ РАЗПОРЕДИТЕЛИ С БЮДЖЕТ КЪМ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
	обратно
	(11.02.2015)      Числеността на персонала във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на културата, които прилагат делегиран бюджет, няма да бъде намалявана     С промяна в ПМС 14/2011 г. правителството намали с 10% числеността на персонала във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на културата, с изключение на прилагащите делегиран бюджет. Целта е числеността на администрацията да бъде приведена в съответствие с параметрите, заложени в Закона за бюджета на Република България за 2015 г.    Съгласно постановлението за изпълнението на държавния бюджет, до края на м. март 2015 г. министрите трябва да представят в Министерския съвет за одобрение програми за структурни и функционални реформи в съответния сектор с цел повишаване на ефективността на публичните разходи. Първостепенните разпоредители с бюджет следва да разработят мерки за оптимизиране на разходите за персонал до размера им, утвърден с годишния закон за бюджета. При необходимост, в срок до 28 февруари 2015 г., те ще предприемат действия за промени в устройствените правилници на структурите от системите им.     Както е известно, Законът за бюджета на Република България за 2015 г. предвижда ограничаване на разходите за персонал с 10 на сто в бюджетната сфера.     На делегиран бюджет са всичките 23 училища по изкуствата и културата, както и всички държавни културни институти в областта на сценичните изкуства в страната.

Синдикатите питат как се разпределят парите за култура

Автор:

Сряда, 11.02.2015 | 16:13

Представители на синдикатите в националните музеи и галерии поискаха спешна среща с министъра на културата Вежди Рашидов. Те настояват за незабавни мерки срещу наложените от Министерството на културата съкращения и драстичното намаляване на парите за опазване на културното наследство с почти половин милион лева.

Това се случва въпреки увеличения с 6 млн. лв. бюджет на министерството. Синдикалистите настояха за нов метод на финансиране и за преразглеждане на политиката по отношение на културното наследство. Най-пострадали от съкращенията са музеите и галериите: Националният исторически музей, музей "Земята и хората", Националният музеен комплекс "Шипка-Бузлуджа", Институтът за недвижимо културно наследство.

"От разпределението на бюджета на Министерството на културата става ясно, че националните институции, които се грижат за опазването на националното движимо и недвижимо културно и природно наследство, не за държавен приоритет“ - каза Елка Пенкова - заместник-председател на Независимата синдикална федерация „Култура“ – КНСБ и председател на Синдиката на работещите в музеите и галериите. По нейните думи културното наследство е най-същественото перо в развитите страни, което усвоява около 60% от парите за култура. У нас финансирането му е едва 10,72 %.

Вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров отново подчерта увеличения с 6 млн. бюджет на Министерството на културата и неоправданото орязване на финансите на музеите:

"Ние питаме министър Вежди Рашидов, на какво основание прави съкращения в размер на 689 хил. лв. в националните музеи, галерии и библиотеки, вследствие на което ще бъдат съкратени 78 щатни бройки в тях – и то за специалисти и експерти, на фона на общо планираните 82 броя съкращения на персонал“ .

Представителите на Синдиката на работещите в музеите пожелаха спешни мерки, за да не се стигне до разпадането на институциите, които съхраняват културното ни наследство. В противен случай може да се стигне и до протестни стачки. Преди това обаче пожелаха спешна среща с министъра на културата Вежди Рашидов, който в момента е на работно посещение в Испания.

Започват масови съкращения на специалисти от националните музеи и галерии, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", Национален институт за недвижимо културно наследство и други. За това алармират от Синдиката на работещите в музеи и галерии към КНСБ.

Елка Пенкова от федерация „Култура" към Синдиката посочи, че по този начин Министерство на културата изпълнява ангажимента си за 10-процентни съкращения в администрацията. Пенкова обаче беше категорична, че решението е безпринципно и необосновано, защото по този начин в някои от културните институти ще останат с прекалено малко персонал, а в някои от случаите уредниците трябва да станат и чистачи и хигиенисти.

Според Пенкова оптимизацията на броя на работещите в засегнатите културни институти ще се отрази негативно на работата им.

„От 82 бройки, които са в проектопостановлението, 78 са от музеи, галерии, Националната библиотека. В същото време общо процентите от бюджета на културата, които са отделени за движимо и недвижимо културно наследство, са 10,72%. Представете си за какво става въпрос?! 45% от съкращенията се поемат от 10,72% от бюджета. И всичко това въпреки увеличение увеличения бюджет на Министерство на културата", обясни Пенкова.

Тя посочи, че съкращенията в много от музеите означава да няма чистачки, пожарна и охрана, и това ще наложи да бъдат наети външни фирми, които да извършват тази дейност. Пенкова посочи кои ще са най-пострадалите музеи:

„Националният музеен комплекс „Шипка-Бузлуджа", които имат пет сгради, пет експозиции. Националният музей „Земята и хората", които остават на критичния минимум. Тук става въпрос не само за хората, но и за опазването на движимите културни ценности. Националният политехнически музей също, както и Националният литературен музей. Също и Националния исторически музей, в който ние не можем да съкращаваме информатори, тъй като това е свързано с охраната и сигурността, така че ще се съкращават специалисти - аналитични и творчески", допълни тя.

Синдикатите са категорични, че ако няма воля за промяна от страна на културното министерство са готови протестни и стачни действия.

„От разпределението на бюджета на Министерство на културата (МК) става ясно, че националните институции, които се грижат за опазването на националното движимо и недвижимо културно и природно наследство, не за държавен приоритет.“ Това каза по време на пресконференция в КНСБ днес, 11 февруари 2015 г., Елка Пенкова – заместник-председател на Независимата синдикална федерация „Култура“ – КНСБ (НСФ „Култура“ – КНСБ) и председател на Синдиката на работещите в музеите и галериите (СРМГ). На пресконференцията бе представена позицията на СРМГ и на Федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ относно заповеди на министъра на културата за намаляване на числеността на персонала в националните музеи и галерии.

„С Бюджет 2015 г. бюджетът за култура е увеличен с 6 млн. лв. Ние питаме министър Вежди Рашидов, на какво основание прави съкращения в размер на 689 хил. лв. в националните музеи, галерии и библиотеки, вследствие на което ще бъдат съкратени 78 щатни бройки в тях – и то за специалисти и експерти, на фона на общо планираните 82 броя съкращения на персонал“, изтъкна вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров.

Елка Пенкова подчерта, че относителният дял на средствата за финансиране опазването на културното и природно наследство е 10,72% от общия бюджет на МК, докато във всички развити страни това перо е най-същественото, като достига 60%. Тя допълни, че всяка година бюджетът за националните музеи, галерии и библиотеки прогресивно намалява, а вече е под санитарния минимум.

Марияна Максимова – председател на синдикалната организация на КНСБ при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, отбеляза, че съкращенията ще породят огромни проблеми за дейността на библиотеката. Тя даде за пример, че 7-етажно хранилище ще трябва да бъде поддържано от един човек, който да се занимава с дезинфекцията. „Как ще стане това?“, попита риторично тя.

Синдикатът на работещите в музеи и галерии към НСФ „Култура” – КНСБ и Федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа” алармираха, че ако няма воля за промяна и не бъдат предприети спешни действия, ще се стигне до разпад на националните институции, които съхраняват културното наследство на България. Те подчертаха, че за тях не остава нищо друго, освен да се противопоставят категорично на тази тенденция, включително и като предприемат синдикални протестни и стачни действия.

Работещи в други национални културни институции също заявиха подкрепата си към исканията на двата синдиката.

В пресконференцията участваха още вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков, Иван Иванов – председател на НСФ „Култура“ – КНСБ, Кирил Бинев – председател на Федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ и други.

Министерството на културата започна съкращения. Големите и тежки реформи най-често са свързани с оптимизация, с развитие, но и с непопулярни мерки. Кои от тези мерки за важни и правилни и кои не са? На тези въпроси потърсихме отговор в “Денят започва с култура”. В дискусията взеха участие представителят на Националния институт за недвижимите паметници на културата арх. Емилия Кълева, преподавателят в УАСГ проф. Тодор Кръстев, зам.-министърът на културата Бони Петрунова, представителят на независимия частен сектор Асен Асенов и литературоведът Николай Аретов.

Вчера екипът на предаването беше впечатлен от един текст на Аретов, в който твърди, че данъкоплатецът трябва да бъде убеден, че му е нужна модерно национално библиотека. Той каза, че това заглавие изразява същността на проблема, защото в подобни дискусии лесно може да се затъне в детайлите. Всяка държава има нужда от мощна добре финансирана национална библиотека, смята той. За него големият проблем е, че всички ние се колебаем дали имаме нужда от такива неща, дали имаме нужда от място където да се съхраняват всички български книги, в което да имаме достъп до световните списания, вестници и бази данни в интернет. Според него в следствие на тези кризи, в които влизаме една след друга и режимът на оцеляване, в който живеем, ни кара да не мислим за същностното. Той смята, че нещата трябва да се степенуват, но всички музеи трябва да се запазят. Литературоведът е на мнение, че Националната библиотека, Националният архив и Националната филмотека са стратегически неща.

Асенов смята, че няма никаква причина да се запазва цялата съществуваща система от културни институции. Според него това е една много амбициозна система наследена от комунистическата държава, която очевидно съвременната държава не е в състояние да поддържа и ние всички сме свидетели на това през последните 25 години. За него е напълно необяснимо, че в България има 50 и няколко театъра и шест опери. Той каза, че имаме една свръхамбициозна система, която в момента гълта 50% от бюджета за култура в страната. Според Асенов основният въпрос, който трябва да се постави е дали ние като данъкоплатци имаме достъп до качествено културно съдържание. “Единственото нещо, за което трябва да мислим, е дали гражданите на тази държава имат достъп до качествено съдържание”, добави той. Неговата теза е, че в момента българските граждани нямат такъв, че има много изоставено на произвола културни институции, които всъщност са само фасади с табели отвън, много от тях не са имали съдържание от времето на Людмила Живкова, включително и етнографски музеи, които не са провели нови изложби от десетилетия. По негово мнение тези реформи са твърде закъснели и определено трябва да има съкращения.

Националният инситиут за недвижимите паметници на културата е единственият у нас държавен експертен орган за опазване на недвижимото ни културно наследство. В него също са предвидени съкращения с 12 щатни бройки. Проф. Кръстев обясни, че за страничния наблюдател този шум, който се е вдигнал около съкращенията, може би изглежда малко странен. Според него въпросът не се свежда до тези 12 бройки, а всъщност в проблемът около този дебат се разкриват доста сериозни проблеми на националната политика за опазване. “Оказа се, че това е само върхът на айсберга”, каза професорът.

Арх. Емилия Кълева смята, че те би трябвало да са тези, които да са замесени в процесите свързани с опазването на недвижимото културно наследство и да задават правилата. Според нея държавата трябва да разчита на експертната оценка на Института, а вместо тава тя го свива непрекъснато. Кълева заяви, че те са категорично против съкращенията, но обясни, че не става въпрос за конкретните 12 бройки, а за това, че следствие на едни доста по-сериозни проблеми като липсата на национална стратегия за опазване на културното наследство в България. Тя подчерта, че младите хора в Института са на мнение, че оставането на тази работа не е решаващо за тях, а е техен избор, защото смятат, че тази работа е важна и я харесват. Оказва се, че те не могат да я вършат, защото системата не функционира. По нейно мнение с и без тези 12 бройки системата е срината.

По телефона в дискусията се включи зам.-министърът на културата Бони Петрунова. Тя обясни, че една от причините да не участва директно на място в този разговор е, че в него се засягат най-малко четири основни теми всяка една от които трябва да бъде предмет на отделен разговор. Тя каза, че е съгласна с много от казаните неща и във времето са правени опити за създаване на национална концепция.

СПОДЕЛИ

1. 
   MILEN февруари 11, 2015 в 15:45 Отговор
   

Здравейте! Бих искала да споделя мнение по нещо, за което стана въпрос в процеса да дискусията. А именно, трябва ли да има 50 и няколко театъра в България и, представете си, цели 6 опери. Говоря като оперна певица. Не познавам г-н Асенов, но ми стана ясно, че никак не обича операта. Ясно е – представител на независия частен сектор (като такъв е предствен в предаването), едва ли разбира нещо от изкуство, театър, а да не говорим за опера. Първо – как може да поставя театрите изобщо под един знаменател с оперните театри?! Нима един драматичен актьор може да изнесе спектатъл като един оперен артист?! Второ – как той разбра, че предлаганото качество не е на добро ниво?! И ако има един единствен оперен театър в България, то тогава вероятно е гарантирано неговото изключително високо качество на световно ниво?! Пълен абсурд! За тези, които не знаят, оперните театри в България са в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Ст. Загора. Да, 6 са и са в най-големите градове на страната. Представете си да няма опера в който и да било от посочените градове! То какво ще покаже този град на своите граждани и гости на града?! Добре, ще кажете, исторически и културни забележителности. А после? Хотели, ресторанти, квартали, кръчми и простотия. А да речем, има хора в Русе, които искат да посетят оперно представление, но няма как, просто я няма операта в града. И какво тогава, трябва да отидат до Варна ли, защото е най-близо?! Ако разбира се, е останала операта във Варна, защото, видите ли, 6 опери за страна като България е прекалено много. Защото така ми звучи. Да, ама същата тази България е родила и продължава да ражда едни от най-добрите имена на световната опера и тези имена остават и ще останат за мнооого години напред и благодарение на тях все още хората по света са чували и продължават да чуват за тази България! А вие, г-н Асенов, изглежда сте просто неведом и затова ви прощавам, но е жалко,че се опитвате да подвеждате и хората, че нямат нужда от оперни театри. Но българите са умни, г-н Асенов! Припомням, че хората на България избраха именнно българските оперни гласове като чудото на 20-ти век! Мога да говоря още много по темата. Бих предложила на предаването да направи открита телефонна линия или фейсбук страница на живо, чрез които зрителите също да могат да се влкючват по време на предаването и да споделят мнение, защото такива “умници” като г-н Асенов не би трябвало да бъдат оставяни да говорят без да получат съответното компетентно мнение от хора, които биха имали какво да кажат по въпроса.

Зам.-министърка: Едно е да ти оперират сърцето, друго е да ти изрежат цирей

Вежди Рашидов. Снимка Клуб Z

• 
  Култура|
  
• 
  04/02/2015 18:21:16|
  
• 
  
  
• 
  316
  
• 
  print
  

Служителите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) протестират срещу заповед на министъра на културата Вежди Рашидов, с която щатовете в института се орязват с 12 бройки.

От НИНКН изпртатиха отворено писмо до медиите, което е адресирано до премиера Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и мн. др., с което надълго излагат аргументите си против съкращаването на тези щатове.

Те пък се налагат заради намаления фонд "Работна заплата" в Министерство на културата (и не само там, а във всички ведомства, б.р). Отделно всички министерства имат задължението да оптимизират администрациите си с по 10%.

От НИНКН припомнят и че институтът е една от 105-те организации със статут на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МК. И в тази връзка изразяват следното подозрение: "Липсата на мотивировка в нареждането за съкращение, както и липсата на информация относно предприети идентични, процентно съпоставими пропорционални мерки спрямо останалите идентични по статут второстепенни разпоредители с бюджетни кредити пораждат съмнения за преднамерена, последователно провеждана политика на планирано, системно и методично унищожение на НИНКН, до степен да бъде доведен до състояние на физическа невъзможност да осъществява дейността си.

Ресорният заместник-министър на културата Бони Петрунова коментира пред Клуб Z, че както и всички останали ведомства МК има задължението да направи съкращения. Нямало как например да се реже жива плът от 11-те ни културни института в чужбина или пък от музеите, защото в повечето случаи в тях работят едва по няколко души.