Заседание на 12. 11. 2014г. Председател: росица калугерова

Делото е образувано по искова молба на “XXXXXXXXX”-А.Е.-Гърция, гр.XXXXXXXXXX, ул.”XXXXXXXXXXX”, № XX, действаща чрез своя клон с фирмено наименование “XXXXXXXXXXXX” с ЕИК:XXXXXXXXX, гр.XXXXXXX, бул.”XXXXXXXXXXXX, № XX, чрез пълномощника си адвокат С. А. от САК, срещу Д. А. Т. от гр.XXXXXXXXXX и “XXXXXXXXX”-ЕООД с.XXXXXXXXX, община XXXXXXXXXX, за обявяване по отношение на него недействителността на договорите за покупко-продажба по три нотариални акта, с правно основание чл.135 от ЗЗД.

С иска по чл.135 от ЗЗД кредиторът обявява за относително недействителни спрямо него сключените между длъжника и трети лица сделки, които го увреждат. В настоящото производство се атакуват три договора и съответно е налице обективно и субективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл.135 от ЗЗД с предмет всяка от атакуваните сделки. Цената на всеки от предявените искове е съответно 48 103,90лв., 8967,80лв. и 271,80лв.

Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК на окръжния съд са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв. Следователно, в случая са налице три обективно съединени иска, един от които има различна родова подсъдност. По отношение на въпроса как ще се определи родовата подсъдност при обективно съединените искове ГПК не съдържа правила. По този въпрос в съдебната практика се застъпват различни виждания. Настоящият състав възприема виждането, че когато между делата има връзка и те са родово подсъдни на различни съдилища-районен и окръжен, то не следва делата да се разделят съобразно правилото на чл.103 от ГПК, а следва всичките искове да се разгледат от окръжния съд. При наличието на общ фактически състав по отношение на трите договора за продажба на недвижими имоти, за които се иска да бъдат обявени за относително недействителни спрямо ищеца, т.е. при наличието на три искови претенции с едно и също основание като факти и един и същ петитум, то е налице подсъдност по връзка на делата и с оглед процесуална икономия и постановяване на едно и също решение по общите факти, производството следва да се разгледа от окръжния съд без отделните искове да бъдат разделяни между различните по рода си съдилища.

Родовата неподсъдност на делото задължава съда да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на надлежния съд, тъй като родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск.

Водим от горното и на основание 118 от ГПК във вр. с чл.119, ал.1 и във вр. с чл.104, т.4 от ГПК, съдът