Заседание на 20. 04. 2015г. Председател: росица калугерова

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за строителство, по който ответникът като възложител не е изпълнил задължението си да заплати в цялост цената на изпълнените СМР в размер общо на 17 991,90лв., от които 13 491, 90лв. по фактура № 92/22.10.2010г. и 4500лв. по фактура № 100/11.05.2011г., като е изпаднал в забава, поради което дължи и неустойка, съгласно чл.7.1 от договора в размер на 29 547,26лв. върху първата главница и 9855лв. върху втората главница.

Следователно страните по делото са сключили един договор, по който се претендира изпълнение на поети задължения и неустойка за забава на тези задължения. Предявени са три обективно кумулативно съединени иска като цената на предявените искове е съответно 13 491, 90лв.; 29 547,26лв. и 9855лв., като последните два иска /за договорната неустойка/ са обусловени от първия иск/за изпълнение на поето задължение/.

Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК на окръжния съд са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв. Следователно, в случая са налице три обективно съединени иска, един от които има различна родова подсъдност. По отношение на въпроса как ще се определи родовата подсъдност при обективно съединените искове ГПК не съдържа правила. По този въпрос в съдебната практика се застъпват различни виждания. Настоящият състав възприема виждането, че когато между делата има връзка и те са родово подсъдни на различни съдилища-районен и окръжен, то не следва делата да се разделят съобразно правилото на чл.103 от ГПК, а следва всичките искове да се разгледат от окръжния съд. При наличието на три искови претенции с едно и също основание като факти, то е налице подсъдност по връзка на делата и с оглед процесуална икономия и постановяване на едно и също решение по общите факти, производството следва да се разгледа от окръжния съд без отделните искове да бъдат разделяни между различните по рода си съдилища.

Родовата неподсъдност на делото задължава съда да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на надлежния съд, тъй като родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск.

Водим от горното и на основание 118 от ГПК във вр. с чл.119, ал.1 и във вр. с чл.104, т.4 от ГПК, съдът