Заседание на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори на 5 октомври 2014 година. 8 септември 2014 г

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Благодаря. Има ли допълнения от БНТ?

ВЯРА АНКОВА: Аз съм съгласна абсолютно.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: СЕМ съвсем накратко отговорете.

СЕМ: В предишния ни доклад има изводи точно за безплатните и платени форми, като бързам да уточня, че и за безплатните и платените форми инспекторите броят бройки на формите и времетраене, престой на екрана. Тоест и за платените и безплатни форми има два показателя: престой на екрана и съответно бройки.

Тенденция, която може накратко да обобщя за bТV, ТV7, Ню7, Нова телевизия, България Он Ер и БНТ в това число. Отварям една скоба – към доклада има таблици, в които може ясно да се ориентирате. Той е качен на сайта. Така че за посочените медии важи тенденцията безплатни бройки, по-голям превес като времетраене, престой на екрана, отколкото платените форми като времетраене.

Тенденцията при Българското национално радио е почти паритет между безплатните и платени форми с лек превес на платените форми. Отново повтарям, че всичко това може да се види в детайли за всяка една медия.

Това, което констатирахме по отношение на радиопрограмите и е пряко свързано с това, което Ви изложих преди малко е, че при радиопрограмите всички материали за изборите – платени, безплатни, всички – бяха поместени между „кашове евроизбори“ и „купуването и продаването на гласове е престъпление“.

За някои от медиите можеше да се направи извод, че това са платени форми от качените договори. За други договорите не бяха четивни или се качваше по една страница и т.н. Наблюдението е, ние броим тези форми за платени и затова можем да кажем, че безплатните форми в радиопрограмите бяха по-дефицитни, отколкото при телевизионните програми. Това са най-общите изводи, разбира се, детайлно разбити в доклада.

АБРО: Стана въпрос за платените форми при радио. Ако при аудио визията ние винаги имаме някакъв звуков сигнал и изписано „реклама“, при радиото това не се случва така. В общия случай има джингли, които са познати за радиослушателите и за аудиторията на съответната програма. Разговаряхме с наши колеги точно по въпроса за оказването на платеното съдържание при радио. Имаме някаква концепция, че в съответната радиопрограма, разбира се, когато се оформят и шапките „Избори 2014“ , „Купуването и продаването на гласове е престъпление“, придружаването им със стандартния звуков сигнал за реклама всъщност уведомява за платено съдържание, непотърсено търговско съобщение – както искате го кажете. В този смисъл по-скоро трябва да го обсъдим допълнително. Може да ползваме специализирания семинар, който лансирах за това, но мисля, че има някакъв изход в тая посока.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Ясна е проблематиката. Последна реплика на „Прозрачност без граници“

ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ: Кратък въпрос всъщност към СЕМ, но и към Сметната палата. Докладът Ви съдържа конкретни данни за броя минути платена/неплатена реклама. Предоставен ли е този доклад на Сметната палата? Съответно Сметната палата ще вземе ли предвид резултатите от този доклад при изчисляване, при извършване на одит за съответствие между приходи и разходи?

СЕМ: Нямаме задължение да го предоставяме на Сметната палата, но, разбира се, той беше представен публично пред много медии, след което беше качен на нашия сайт и изпратен на Централната избирателна комисия.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Отговор от Сметна палата ще има ли?

СМЕТНА ПАЛАТА: Тази среща за нас беше полезна. Ще помоля всички неправителствени организации, в това число и СЕМ да бъдат любезни и да ни предоставят това, което са получили като резултати, за да може ние наистина да го вземем под внимание, когато извършваме одит впоследствие.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Позволете ми да приключим тази голяма тема. Тя е богата. Не може да я изчерпим с едно заседание, но много неща се казаха. Само две реплики като заключение от мен.

Кои са контролиращите и евентуално санкциониращите? Непрекъснато говорим за Централната избирателна комисия, но това, което беше казано от ГИСДИ и РИК – РИК също имат преки, контролиращи и възможности за санкции правомощия и възможности. Тоест апелираме към неправителствените организации да вкарат в полезрението си като адресат не само ЦИК, но и РИК.

Второ, дайте да подаваме сигнали и жалби, защото ние наблюдаваме, анализираме, отчитаме, пращаме по имейлите, обаче практическият ефект… ако го има, той е някак си отложен за следващи избори, а оперативно чрез сигнали и жалби, чрез този механизъм на сигнали и жалби те са задължени за един ден да вземат някакво отношение, да препратят, да решат, да санкционират, да направят собствена проверка. Това се оказва от практическа гледна точка нещо много ефективно. Така един мой апел е да се активизираме чрез този инструмент.

Тъй като времето съвсем ни изтече, предлагам да прескочим към точка 6. Да дадем думата на уважаемите представители на Правителството - госпожа Янева от името на администрацията на Правителството и госпожица – ще си кажете името – от Министерство на външните работи, за да ни кажат последните най-актуални неща, свързани с организацията и подготовката от тяхна страна на добрите избори.

ВЕСКА ЯНЕВА: В продължение на информацията, която Ви представих на предишното заседание на Гражданския борд мога да кажа какво се случи в развитие.

Удостоверенията и регистрите за тях, които по време на предишното заседание бяха в процес на доставяне, вече са получени, разпределени в общините, така че са на разположение на общинските администрации.

Междувременно през миналата седмица беше проведена процедурата за избор на изпълнител на обществена поръчка за книжата и в петък беше сключен договор с изпълнител. Също приключи и процедурата с печатницата на БНБ за отпечатването на бюлетините. В петък късно вечерта беше сключен и този договор, като междувременно бяха подготвени всички последващи документи, заявката за отпечатване, предоставяне на Централната избирателна комисия, на Министерството на финансите, което упражнява контрола върху отпечатването на бюлетините. Към настоящия момент вече имаме информация, че на машините в печатницата на БНБ са качени първите бюлетини. Разбира се, това, че са качени на машините не означава, че те са готови за експедиция. Оттук насетне има няколко технологични операции, които трябва да бъдат изпълнени.

Преди започването на заседанието бяха представени предпечатни заготовки на няколко от изборните книги, които също трябва да бъдат изработени. Те са изпратени вече в Централната избирателна комисия за съгласуване и вървим в посока да започне тяхното изработване.

Предполагам, че най-големият въпрос, който стои на вниманието на представителите на Изборния борд, е свърза с машинното гласуване. Късно следобеда в петък приключихме съгласувателната процедура с Централната избирателна комисия. Процедурата е обявена. Тя е достъпна на сайта на Министерския съвет, така че който има интерес, може да се запознае с условията и с изискванията на сайта на Министерския съвет, раздел „Обществени поръчки и профил на купувача“.

В рамките на днешния ден, очакваме да бъде приключено и подписването на договора за изпълнител за печатите за секционните комисии, така че с две думи мога да обобщя, че техническите дейности и изискванията, които са възложени на администрацията на Централната избирателна комисия, се изпълняват в ритъм в сроковете, които сме си задали, в изключително добро взаимодействие с Централната избирателна комисия.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Благодаря на госпожа Янева. Имаме ли конкретни въпроси, някаква информация, която към момента да поискаме и да получим? Не виждам. Тогава давам думата във Ваше лице на Министерство на външните работи.

СИЛВИЯ НИЦОВА (МВнР): Днес замествам заместник-министър Катя Тодорова. Съвсем накратко искам да Ви информирам за броя на секциите в чужбина. Към днешна дата по обяд те са 402, като процесът е изключително динамичен на подаване и обработване на заявления. В петък бяха 362 и за уикенда са станали още с 40 повече – 402. Подготовката върви нормално. Бих искала да информирам, че следващата седмица ще има редовен брифинг на работна група „Избори“, на която ще се даде вече по-подробна информация за хода на подготовката. Тогава вече ще имаме и яснота по изборните секции извън страната. Ако имате въпроси, съм насреща.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Това е най-голямото число избирателни секции, нали?

СИЛВИЯ НИЦОВА: Да, засега.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Максималното беше 250 или 270, ако не ме лъже паметта, така че вървим към удвояване на секциите. Вероятно това няма да бъде от Турция удвояване, а ще бъде в други геостратегически посоки, което говори за едно активизиране на нашите сънародници и избиратели зад граница. Мисля, че това е положително.

СИЛВИЯ НИЦОВА: Така е. Във Великобритания примерно сега има 30 секции.

ДИМИТЪР КИСИМОВ (Българска асоциация на пенсионерите): Миналия път стана на въпрос за Република Македония и Германия, че има разрешителни режими, които дават възможност за откриване допълнително на изборни секции.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Самата държава разрешава или не.

ДИМИТЪР КИСИМОВ: Точно така. Моят въпрос е конкретен. Последно запитване от Министерство на външните работи кога е правено, прави ли се сега пред тези избори за допълнително възможно откриване на секции, или не? За двете страни става въпрос.

СИЛВИЯ НЕЦОВА: И за двете държави са направени запитвания. Практиката на Република Македония е да не дава такова разрешение за секции извън дипломатически и консулски представителства. Това беше казано от заместник-министър Катя Тодорова на предното заседание на Гражданския борд. Така че секции извън дипломатически и консулски представителства на Република Македония не се очертава да имат.

В Германия сме получили разрешение, което е изключение от правилото с изрична молба на германската страна това изключение да остане изключение само за тези избори, но допълнителна информация може да Ви даде госпожа Тодорова на следващото заседание на Гражданския борд.

АНТОНИ ДЕ ЛА РЕА (Гласуване без граница): Само едно допълнение да кажа, че следейки процеса, нашата цел е да повишаваме гласуването в чужбина и този път целта, която сме си поставили, е между 250 и 350 хиляди гласоподаватели от чужбина, така че не ме учудва този факт, че има толкова много. Само да Ви препоръчам две неща, ако е възможно. Едното е: Правете така, че да не се оказва, че в някои консулства не се откриват консулства, понеже самият консул или посланик не желае да открие секции. Това е напълно възможно. Имаме такива множества случаи в предишни години.

Второто е, ако мога да Ви помоля, имахме опит предишните избори да организираме секция в Монако, но се оказа, че няма как да стане, понеже МВнР не е… Ако можете, направете такава постъпка да открием секция в Монако. Бербатов е там, така че това ще бъде една добра реклама за изборния процес в България.

Благодаря.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Това е съвсем конкретно, Вие ще го отнесете.

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ (Национално движение „BG ПАТРИОТ“): Ние зададохме конкретни въпроси към Правителството, към Министерство на външните работи и към Централната избирателна комисия за голямото разминаване между броя секции в република Турция и в република Македония. В Република Македония има над 50 000 човека с български паспорти. Има две секции: по една в консулството в Битоля и в Скопие, докато в Република Турция ще се открият близо 130 секции в над 30 града. Питахме, поставили сме конкретни въпроси и не получаваме отговор. Още един път апелирам на следващия борд – днес слушах за рейтинга на БНТ, за правата – много важни работи, но има и други. Още един път апелирам. Имам молба: нека правителството, МВнР и Централната избирателна комисия дадат отговор на нашите въпроси.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Днес мисля, че получихте отговор, що се отнася до Македония. Самата македонска държава ограничава. А турският казус е от съвсем друг порядък.

СИЛВИЯ НЕЦОВА: На конкретното запитване, което сте отправили до МВнР, ще получите официален отговор. Изготвя се в момента.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: С това може би е време да приключим. Ще се окажем абсолютни отличници.

Да обсъдим дневния ред за следващото заседание и кой ще председателства.

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ: Моля да запишете: искаме да получим отговор на поставените въпроси. Поставихме ги съвсем коректно. Отникъде нямаме досега отговор.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: МВнР пое ангажимент.

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ: Също искам представители на ЦИК да поемат ангажимент и също представители на правителството.

ЦИК ги няма.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Госпожо Янева, какво можем да кажем от страна на Правителството?

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ: Правено ли е нещо от действащото Правителство, от предишното Правителство за откриване на повече секции в Македония? Ако е правено, дайте някакви конкретни документи.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Министерство на външните работи е всъщност администрация около министъра. Министърът е член на Правителството.

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ: Така е, съгласяваме се, но просто искаме нещо конкретно да ни кажат, не да ни кажат „ще има някога отговор“.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Отговор би трябвало да получите. Считам, че Министерство на външните работи до следващото заседание на 15 септември ще Ви го изпрати.

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ: Надявам се.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Вероятно и ние също ще получим същия отговор.

Минаваме към определяне на дневния ред за следващото четвърто заседание на Гражданския борд.

Преди това искам да кажа, тъй като лично съм ангажиран, че темата за социологическите проучвания беше захваната, но недовършена, така че ще я пренесем за следващия път. Тук само да обявя, че моята уважаема колежка доцент Петя Кабакчиева – ръководител на катедра „Социология“ в Софийския университет и заместник-председател на Българската социологическа асоциация, аз съм и председател на Българската социологическа асоциация – и другата професионална асоциация в България – БАМОР, която е на маркетинговите агенции, имаме колегиално становище по този въпрос и следващия път ще го представим на вашето внимание.

Госпожо Друмева, ще ми помогнете ли за дневния ред?

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Разбира се. Той е дело на всички участници. Още на първото заседание, драги колеги, се обединихме около това, че заседанията ще имат определена тематика всяко заседание, което, разбира се, не затваря обхвата и предмета на заседанието, но за следващото заседание идва ред на още един важен комплекс от въпроси, а именно: Нарушения на правила на изборния процес. На днешното заседание се коментираха, засегнаха се частично нарушения на правилата на предизборната кампания, но известно е, че кодексът съдържа доста административно-наказателни състави, тоест доста деяния са покрити с правна уредба и заслужават нашето внимание. Затова естеството на конкретното нарушение кой орган, кое длъжностно лице установява нарушението, за да знаем съответно сигнали и жалби директно към кого по-лесно да се отправят и след това кой орган пък наказва – дали ще е Централната избирателна комисия, или в повечето случаи областният управител издава наказателни постановления, или в един рядък случай министър. Но нарушенията са едната тема.

Следващата тема са престъпленията, тоест деяния, които са инкриминирани от действащото материално право като престъпления с особено висока степен на обществена опасност. Какво е естеството на тези престъпления? То е специфично и съответно на това, как те се разследват, а вече се лансира в изборното пространство и понятия като профилактика, друго стандартно понятие, като превенция, предотвратяване. Тоест, всичко онова, което принадлежи към такива грозни деяния, които, за съжаление, така се случват, че съпътстват и принадлежат и участват някак, появяват се в изборния процес. Така че нарушения, престъпления, тяхното разследване, наказване, превенция.

В тази връзка съответно ще бъдат поканени представители на Министерство на вътрешните работи, но най-вече с акцент върху разследващите органи, представители на Прокуратурата, на Държавната агенция за национална сигурност. Така, както и 2013 г., и при тези предсрочни избори е създадено Координационно звено за взаимодействие между тези три институции – ДАНС, Прокуратура, Министерство на вътрешните работи. Ще бъде поканен представител на това свързващо звено. Всичко това, което остана от днес за социологичните проучвания и голямата тема за разяснителната кампания, която колкото повече приближаваме изборния ден, тя става още по-актуална и очакваща изпълнение и решаване. Така че сме наясно. Може и Вие да предложите още кои представители на институции да бъдат поканени. Разбира се, ще има и пак представител на Министерство на външните работи, традиционната седмична справка от администрацията на Министерския съвет. Дотогава при тази справка ще знаем повече за развитието на процедурата, а може би и тя да е приключила, около определяне на изпълнителя на машинките за гласуване, експерименталното машинно гласуване. И в тази връзка при тази тематика да уточним, драги колеги, председателстващия за следващото заседание, съгласно правилата.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Преди това имахте въпрос или предложение?

ВАНЯ НУШЕВА: Предложение, което се подразбира от само себе си. Бих искала да използвам повода да отправим отново настоятелна покана към представители на ЦИК. Необходимо е ЦИК наистина да присъства на заседанията на Гражданския съвет, защото може да даде много точни и адекватни отговори на въпросите, които вече няколко пъти поставяме. Това ще позволи на всички да са по-добре информирани.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: То се подразбира. Благодаря Ви. Ще засилим отново настоятелността на нашата покана към Централната избирателна комисия, особено по въпроса за разяснителната кампания. Там просто основният адресат е ЦИК.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Да, действително прави лошо впечатление днес отсъствието на ЦИК. Надявам се, те не са излезли в опозиция срещу Правителството и другия път да се явят.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Имаме официална информация от тяхна страна, че е имало среща между Централната избирателна комисия и делегация на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа, които пребивават тук. Това е.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Значи ОССЕ ще има ограничена мисия – 9 или 12 човека? Четиринадесет човека.

Приехме, общо взето, дневния ред, неговата логика и конкретните неща. Може би само да предложим председателя за следващото четвърто заседание. Съвместно с професор Друмева предлагаме нашия уважаем колега Даниел Стоянов, който е тесен специалист по тази проблематика.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Аз имам друго предложение. Нека да говори Антоанета Цонева. Още не знам дали съм тук. Имам малко логистични проблеми на този ден и ако съм тук, аз да бъда втори.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Добре, гъвкав вариант: приемаме теб, Антоанета е готова да те замести, ако се наложи ти да не участваш.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Благодаря.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: С това ми се струва, че можем всички да си благодарим. Точно два часа работим. Мисля, че беше много ползотворно. Пожелавам на всички нас да извоюваме честни и справедливи и прозрачни и демократични избори.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Ще помоля материалите да ни ги изпращате в писмен вид. Миналия път справката на Министерски съвет трябваше да пристигне. Сега имаме справка от МВР. Тези неща ни ги изпращайте, както и доклада на Министерски съвет.

Говоря за полученото.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Тази вечер ще има старание от Секретариата да ги имате.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Те казаха, че ще имат някаква инструкция за работа, за разследване на престъпленията, което щяха да ни изпратят. Не знам дали са изпратили. МВР казаха, че готвят някаква такава инструкция.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Ще им припомним, че очакваме и че сме гладни за такива материали.