Заседание на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори на 5 октомври 2014 година. 8 септември 2014 г

Намерих Ви ги 200-те хиляди, няма 200 хиляди мъртви души. Затова предлагам тази дискусия да мине отново след другата седмица.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Тогава отново топката се прехвърля в двора на НСИ, тъй като тяхното число стои 6 милиона. Вие си натъманихте сега числата между Министерство на вътрешните работи и ГРАО, но НСИ е всъщност статистическият институт на българската държава. Тогава ние трябва да зададем въпрос към НСИ или Вие чрез Министерство на вътрешните работи да зададете на НСИ, да дойдете другият път и да кажете НСИ дали ще си покачат и те със 700 хиляди хората в списъка.

ФИЛИП ГУНЕВ: НСИ имат 6 милиона и 100 хиляди. Ние имаме 6 милиона и 800 хиляди валидни карти.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Много е малка разликата.

ФИЛИП ГУНЕВ: Това, че на Вас ви се струва малка е друго. Това прави само население, което е в България. Население 18 плюс години, това е равно на потенциални избиратели.

Това, което пропускате е, че списъкът на ГРАО и НСИ не са едни и същи. Това са хора, които са в България, няма нищо общо с избирателни списъци и с нашите лични карти.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Населението е едно и също и независимо 1, 5 или 15 организации. Те броят едно и също население, прилагат коректни методики и трябва да получат в края на краищата приблизително еднакво число.

ФИЛИП ГУНЕВ: Защото никой не брои гражданите в чужбина. Господин Димитров ще Ви каже статистиката на гражданите в чужбина в момента.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Методологията на правене на преброяване е сертифицирана, тоест – зададена от ООН и не може да бъде нарушавана, за да спази световните стандарти. В Методологията се отчитат членовете на семействата по адреси, които пребивават в определен период, когато се прави това изследване, на територията на този адрес. Към тях се добавят онези, които временно (по-малко от три месеца пребивават в чужбина, но ще се върнат). Лицата, които пребивават на територията на чужда държава, в случая да вземем Европейският съюз се преброяват в Европейския съюз и аз съм Ви изпратил таблица, в която ясно се вижда колко българи с български документи за самоличност са преброени в Германия, Италия и всичките останали страни. За съжаление, не всички страни правят това, има четири изключения, едното е Великобритания, едното е Гърция, едното е Кипър, едното е Франция, които са значими, в които пребивават значителни общности. Но като цяло ЕВРОСТАТ дава числото от 7 666 000 към месец април, като изключим тези четири и още няколко страни. Към тях като добавите тези четири страни онова, което се отнася до Америка, Канада, Южна Африка, Австралия, Русия и т.н. ще получите едно число, което действително ще се различава от около 100 хиляди, най-вероятно или ще има известно разминаване. Но да се говори за 5 500 000, 6 000 0000 и т.н. е просто една жива злоупотреба.

Проблемът на избирателните списъци в България е, че се правят по постоянен адрес и този постоянен адрес, като погледнете справката ще видите, че не позволява достъп до значителен брой избиратели. Няма да боравя с цифри, за да не утежнявам дискусията. Една част от избирателите физически не могат да подадат глас, дали са в Германия, дали са в Съединените американски щати, дали са в малка общност.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Това е съвсем друга тема.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Това е темата, ако говорим за избори. Ако ще говорим за методология на преброяването, издаването на лични карти, това е съвсем друг въпрос. От гледна точка на изборите има задължение държавата по някакъв начин да направи възможен този достъп. Аз не твърдя, че всички ще го ползват, но когато го няма е друг въпрос. Прекрасно знаете, че имаше две постоянни комисии в миналото Народно събрание, три временни, всичко това се е обсъдило според мен до най-възможният подробен детайл. Има една партия, представена към онова време от Христо Бисеров, която е наложила вето върху изработването. Всички останали партии са се въздържали. Но тя е наложила вето върху изработването на проектен списък на избирателите по настоящ адрес.

Няма смисъл да обсъждаме, проблемът е политически. Ако мнозинството в Народното събрание реши да направи регистър на избирателите, ще направи. Като няма да направи – ще се получава това, което се получава. Всяка година, когато имаме избори по два пъти в годината ще обсъждаме къде са тези един милион.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Може ли да направя едно предложение. Влязохме в този евъргрийн. Трето заседание ние дискутираме върху т.нар. мъртви души, които наистина са евъргрийн. То вече се превръща в чалга тази дискусия. Числата са ясни.

Благодаря на зам.-министъра на вътрешните работи, абсолютно съвпадение има между личните документи, които имат хора над 18 години и това, което има в избирателните списъци. Молбата ми е да прекратим този разговор сега, защото безкрайното повторение на това, че има един милион мъртви души подрива излишно и без друго ниското доверие в изборния процес. Моля Ви да продължим по дневния ред.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Колеги, нека продължим дневния ред, но да не замазваме проблема. Имаме хора до 17-годишна възраст, които са около 1,5 милиона. В статистиката има т.нар. дълги динамични редове, числата не могат да подскачат, те се движат плавно нагоре или надолу. Имате население от 0 до 100 години и след това от 18 до 100 години, нас ни интересува втората част. Не можете между първото и второто число, вместо 1,300 милиона младежи да извадите само 200 000. Много е просто.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Все пак нали се уточнихме, че се броят хората, които са в страната. Това е методологията за преброяване. Ерго не са преброени хората, които са извън страната.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Те са преброени, но са в други страни и аз съм изпратил колонка, в която ясно пише къде и колко са.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Ще имаме ли сила да се върнем към медийната проблематика.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Аз настоявам да го правим.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Имаме ли представители на Сметна палата? Вие, като институция бихте ли се произнесли за целия казус, за платени неща, договори, механизма за регистрация, тарифи и т.н?

СМЕТНА ПАЛАТА: Сметната палата няма отношение към това, което Вие ми задавате като въпрос. Към момента това, което аз мога да кажа в темите, които до сега се дискутираха е, че има 150 доставчика на медийни услуги, които са подали информация за цената на своите тарифи и услуги. Освен това сега в момента очакваме участниците в изборите също да ни предоставят данни и информация в хода на предизборната кампания. Това, което трябва да напомня на медиите е, че в 30-дневен срок след приключване на изборите трябва да ни предоставят вече официалните си данни и отчети за осъществените медийни услуги. Евроизборите, в които се използваха медийни пакети, към момента има одит, който се осъществява от Сметната палата, не е извършен този одит, анализираме данните, които имаме от ЦИК и от участниците в изборите, както и от доставчиците на медийни услуги. Така че след като приключи одита всички наши заключения ще бъдат достъпни на всички и ще видите резултатите, с които ние ще излезем.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: И за да използваме присъствието на представител на Сметната палата имаме ли конкретни въпроси към тях?

КАТЯ МИХАЙЛОВА: Къде можем да видим списък на тези 150 изрядни спрямо закона доставчици, които в срок са публикували своите условия, ред за предоставяне на време и тарифи, които са изпратили своите оферти до Вас?

СМЕТНА ПАЛАТА: Ще направя една корекция. Не всички медийни доставчици са предали в срок информацията си. Така или иначе имаме към момента, към днешна дата 150 участника, които са подали своята информация.

Що се касае до обобщена такава информация ние нямаме такова задължение да поддържаме такива данни на нашата страница. Не сме се подготвили за такова нещо към тази година, но бихме могли да го обсъдим и по-нататък да качваме и подобен тип информация щом това би било полезно за наблюдаващите организации.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Отговорът удовлетворителен ли е?

КАТЯ МИХАЙЛОВА: Да, очаквах такъв отговор, защото аз целево издирвам такава информация. Можем ли да приемем в такъв случай, че тези 150 доставчика са изрядните и точно те имат право на медийни пакети и точно те ще правят платено отразяване на следващата предизборна кампания.

Нека в следващ момент да бъде изискано Вие да публикувате един списък на изрядните медии, защото очевидно това ще бъде най-добрият коректив.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Има още една държавна институция, която трябва да чуем – това е Държавна агенция за закрила на детето.

Въпрос към Сметната палата.

ВЪПРОС: Бих искала да ми кажете как оценявате въздействието на тази норма и това изискване в Изборния кодекс, което беше валидно за първи път на евроизборите, а именно доставчиците на медийни услуги след края на кампанията да придадат към Вас, и не само на медийни услуги, социологически агенции и т.н., които са работили с кандидати сами да подадат към Вас своите договори. Това е съвсем ново изискване. На нас ни направи впечатление, че списъкът, който Вие публикувахте е много кратък, а в същото време доставчиците на услуги от най-различен вид, с които са работили кандидатите са значително повече. Какви санкции сте предприели, какъв е процентът на неспазилите закона и как виждате въздействието на тази норма, защото това е един от начините да се засече прозрачността на кампанията и дали бюджетите, които пред Вас се отчитат отговарят на действително направените разходи? Това е един съвсем нов инструмент.

СМЕТНА ПАЛАТА: Още веднъж искам да повторя, че в момента тече одит и ние все още не сме готови с резултатите. Това беше една добра новост за нас доставчиците сами да подадат тази информация, въпреки че от преди 3 години Сметната палата при всеки одит на предизборна кампания подготвя един доста солиден списък от доставчици, изпраща писма с изискване да ни бъде предоставена такава информация. И това е една от основните проверки, които се извършват. Това е като насрещна информация, която ние съпоставяме с отчетеното от участниците в изборите. Така че към този момент все още не можем да дадем данни, но списък ние не сме публикували с данните. Само тези са ни подали, за съжаление. Ние сега ще направим съпоставка, поискахме допълнително данни от още доставчици, ще видим резултатите.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Да очакваме, така ли?

СМЕТНА ПАЛАТА: Да.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Благодаря Ви.

Представител на Държавната агенция за закрила на детето, заповядайте.

ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви много, проф. Мирчев.

Уважаема проф. Друмева, уважаеми представители на медиите, благодаря Ви за възможността да има нова тема сред евъргрийните на третото заседание на Гражданския борд за свободни предсрочни избори. В тази работна среда съвсем накратко – среда, в която всъщност се дебатират въпроси, с които ще се гарантира, че тези избори наистина ще бъдат свободни и прозрачни, да гарантираме още едни права – това са правата на децата. Затова аз се обръщам към Вас и искам да насоча вниманието на участниците в днешната среща, това са всъщност послания, които се отправят постоянно от Държавната агенция за закрила на детето. Те са основания на Конвенцията за закрила на правата на детето, на Закона за закрила на детето е, че децата са субекти на права. В тези избори ние наистина трябва да бъдем изключително внимателни и да гарантираме спазването на правата на децата.

С какво ще се обоснова? Всъщност децата, поради своята незрялост и степен на развитие се нуждаят от закрила от въвличане в дейности, които биха имали възможни негативни последици. Въпреки че децата не са гласоподаватели децата са най-емоционалните рекламни носители на посланията. Но както вече казах децата имат права, те са регламентирани в Закона за закрила на детето в чл. 11, ал. 4, който казва, че всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически и религиозни синдикални дейности.

Накратко ще представя пред Вас мониторинга, който извършва Държавната агенция за закрила на детето по спазването на правата на децата. То е постоянен, но в период на избори източниците на сигнали, които се подават и жалби към Държавната агенция за закрила на детето. Разбира се, че са различни. Източниците на сигнали са Съвета за електронни медии, ЦИК, неправителствени организации, политически партии, физически лица, юридически лица, със самосезиранията, които прави Държавната агенция за закрила на детето, печатни и електронни медии. Какво всъщност следим? Това, което е регламентирано в чл. 11 от Закона за закрила на детето, закрила на личността на детето, за да се съхрани и защити личната неприкосновеност на детето, като не се допуска разгласяване на лични сведения и данни за децата, техните лични истории, като се спазват нормативните изисквания за вземане предвид съгласието на родителите, както и самите деца, на органите за закрила тогава, когато се касае за деца спрямо които са предприети мерки за закрила.

Бих искала да представя каква е спецификата на жалбите и сигналите от последните избори, но предвид напредването на времето сме подготвили писмено становище, заедно със Съвета на децата, който е постоянно действащ орган към Държавната агенция. Становището беше отправено още през миналата година, но тази година ще бъде актуализирано, ще се посочат всички законови основания на база, на които правим проверките, издаваме административно-наказателните постановления. Ще бъде качено на страницата на Държавната агенция за закрила на детето, заедно с всички права, такива каквито са регламентирани в нормативните актове.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Има едно възлово понятие – злоупотреба с деца за политическа агитация и политическа реклама. Би трябвало в този анализ Вие да дадете доста инструментална дефиниция, на базата на която ние като неправителствени организации да подаваме сигналите и жалбите, за да има единомислие и единодействие.

Въпроси към Държавната агенция за закрила на детето?

КАТЯ МИХАЙЛОВА: В миналата кампания Ви подадохме сигнал за медия, на чиито страници видяхме материали, в който според нас ставаше въпрос за употреба на деца в политическата кампания. До момента не сме получили отговор по този сигнал, моля да му обърнете внимание.

По-същественото. Виждаме един казус, който го виждаме не само по отношение на децата, но и във всички други отношения, що се отнася до медии и отразяване на кампанията. Медиите публикуват дословно снимките и материалите, които им изпращат политическите партии в рамките на своите договори. На кого търсим отговорност и кой санкционираме, когато констатираме случаи на въвличане на деца в политическата кампания? Партията възложител, която изпраща по силата на договор този материал или медията, доставчикът на медийни услуги, който публикува такъв материал. Искам да Ви кажа, че съм засякла само в условията и тарифите на една медия изрично указание, изискване възложителите да попълнят декларация, в която декларират, че възложителят носи отговорност за цялото съдържание, което възлага да бъде разпространено. С изключение на тази медия, която саморегулира този процес за всички останали медии това не е валидно. Тук отново опираме до казуса редакционна отговорност на медиите. Кой санкционираме? Медиите, разпространител на съдържание, противоречащо на децата, свързани с деца или възложителят по договора?

ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви много за тези конкретни въпроси, които още веднъж дават доказателство, че участието на деца в предизборни кампании е въпрос, с който тепърва трябва общественото мнение, институциите, медиите, политическите партии да се занимават, защото аз тук пред Вас представих само два члена от Закона за закрила на детето и общите принципи, които са залегнали в Конвенцията на правата на детето, но има още много въпроси, които се уреждат и при споразумението на Държавната агенция за закрила на детето със Съвета за електронни медии за взаимни действия. Камелия Николова – главен директор „Контрол по правата на детето“ ще даде някои конкретни данни.

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА: Нормата на чл. 11а от Закона за закрила на детето, където е регламентирана закрилата на неприкосновеността на личните сведения и данни за дете ясно регламентира кой носи административно-наказателна отговорност за разгласяване на лични сведения и данни за дете. Към настоящият момент с практиката, която е на Държавната агенция за закрила на детето санкционира доставчикът на медийни услуги, който е разгласил лични сведения и данни при нарушения на законовите изисквания. Тоест, без съгласие на родителите на детето, детето, когато е навършило 14-годишна възраст, а в случаите, в които е предприета мярка за закрила и без писменото становище на органа, предприел мярката.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Медията ще бъде санкционирана, а не партията, която по договор подава такъв материал?

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА: Санкционираме медията, която е разгласила сведения и данни за детето.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Това е много важно. По този закон медията трябва да е нещо като цензурна част от материалите, които Ви се подават.

СЕМ: Благодаря, проф. Мирчев, проф. Друмева.

Ще си позволя съвсем накратко и аз да представя мониторинга на Съвета за електронни медии, който ще извършваме във връзка с изборите. Ползвам повода от преждеговорившия от Държавна агенция за закрила на детето. Мониторингът ни се базира на констатациите, които направихме от предишните избори върху дейността на радио и телевизионните оператори. Акцентираме върху различните форми безплатни и платени.

Инспекторите ни са затруднени за някои от медиите да уточнят кои форми са безплатни и платени. Това е свързано пряко с оповестяването на информацията, свързана с договорите, като основно задължение на доставчиците. Разбира се, това не е абсолютен извод, но при радиото бих казала, че при предишното наблюдение се наблюдаваше следната тенденция. Материалите се поместваха между кашове за евроизбори „Купуването и продаване на гласове е престъпление“, като нямаше аудио сигнал кои материали са платени и кои безплатни. Имплицитно това би могло да означава насока, че материалите са платени. Но голяма част от оповестените договори не доказваха тези факти.

При телевизията констатациите бяха по-изчистени от гледна точка на това, че има визия при телевизията и обикновено в повечето телевизии имаше надпис „Платено съдържание“. Разбира се, имаше изключения от това правило. Така че използвам накратко тази практика, която Ви презентирам от предишни избори, за да кажа, че Съветът за електронни медии отново ще следи за безплатните и платени форми, спазване на условията на Изборния кодекс относно задължението за оповестяване информация на договорите, а също и тарифите.

Утре на заседание на Съвета за електронни медии ще бъде докладвано писмото на ГИСДИ, ще мине писмото на ГИСДИ, в което има сигнал по отношение на оповестени тарифи и информация. Извършили сме проверка, отделно сме извършили проверка и във връзка с медиите, които са част от споразумението между СЕМ и ЦИК. След заседанието, информацията ще бъде изпратена на ЦИК, на ГИСДИ и въобще на всички, които са цитирани в кореспонденцията.

По отношение на социологическите проучвания се спира мониторингът дотам, до факта на уточняване на трите императивни изисквания по отношение на тази информация: възложител – организатор – финансиране. Правим констатации. Констатациите са налични в предишния ни доклад за предишните избори. БНТ беше изрядна, посочваше трите елемента. Доста от медиите не посочваха част от елементите. Най-често, разбира се, това е финансирането.

Стараем се да обхванем наблюдение върху споразуменията. Не, стараем се, а обхващаме наблюдения върху споразуменията на БНТ и на БНР и се стараем върху всички текстове на Изборния кодекс, което ще бъде обобщено в доклад.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Защото много напредна времето, предлагам последно Вяра Анкова да отговори, защото беше зададен конкретен въпрос и да приключим с тази тема, за да дадем думата на Правителството да ни осведоми какво става.

Вяра, заповядай.

ВЯРА АНКОВА: БНТ предоставя трибуна за политически дебат по време на изборите. Тя е свободна. Ние нямаме как да я ангажираме и да накараме насила големите партии да седнат с малките партии. Това беше проблемът на миналите избори. Сега сме направили друга форма на изява. Няма нищо общо с доверие в предаванията на БНТ, защото искам да кажа, че единствената телевизия, която успя да организира лидерски дебат между лидера на Лявата партия и на ГЕРБ, беше Българската национална телевизия. За съжаление, лидерски дебат все по-малко става възможен за организиране от всяка една медия. Тук въпросът не опира до Българската национална телевизия. Аз не съм гледала подобни срещи по нито една медия по време на избори.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Готвих се за това. В миналата кампания общо според отчетите, които кандидатите са подали, са похарчени 12 млн. лв. Кой вярва в това число не знам, но това е черно на бяло. Официално – толкова, даже малко по-малко. Но да кажем, че са 12. От тези 12 милиона 58% са дадени за медии. Тоест, около 6 300 000 официално е бюджетът, който се е налял в електронни, печатни и онлайн медии.

Какъв е моят въпрос? Ние направихме наблюдение, свързани с медийните пакети и установихме една много интересна тенденция. За медийни пакети от тези общо 6 300 000 бюджет за медии те са 530 000 лв. – парите, с които държавата подпомага кандидати, които нямат субсидия.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Една дванадесета всъщност е цялата сума.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Интересно наблюдение тук е – и тук вече ми е въпросът към БНТ и към АБРО, - че този бюджет от 530 000, условно, 42% са отишли в БНТ, тоест БНТ е успяло добре да работи с тези, които имат медийни пакети, и 27% в частните телевизии, след което се разпределя вече: 12,5 - не може да се уточни къде, частни радиостанции – 9,4%, електронни издания – 7,5% и БНР – 2,9%.

Бих искала да попитам. Има някакъв проблем частните медии да работят с пакетите, тоест има някакъв проблем този ресурс да стига до частните медии и участници да получават достъп до тях, които не могат да плащат тарифитие, които медиите предлагат, или пък има някаква добра стратегия от страна на БНТ, която е довела до усвояване на малко по-малко от половината от бюджета с пакетите. Това е единият въпрос.

Вторият въпрос е към СЕМ какво е съотношението на платено/неплатено съдържание в обществените медии и в частните медии, на които Вие правите мониторинг като проценти и отношения?

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Имаме два адресата. АБРО ще вземе отношение.

АБРО: Предполагам, че колегите от БНТ не могат да добавят нищо по-различно от това, което ще кажа. Нека да видим. Става въпрос за правила. Разходването на средства за медийни пакети е по правила, разписани от Централната избирателна комисия в нейно решение. За европейските избори имаше решение. Вече имаше ъпдейт на това решение за тези избори. Политика на партиите е към кого ще се обърнат. За нас беше важно да знаем какви са ограниченията и да бъде много ясен каналът за комуникация с Централната избирателна комисия, когато има заявка към медията за ползване на медиен пакет. Очевидно е, че медията трябва да се свърже с Централната избирателна комисия и да разбере дали изобщо по салдото на тая партия има пари за медиен пакет, съответно дали не са изхарчени в друга медия. Те се блокират и се ползват със съответния договор.

Ние предложихме няколко промени. Надяваме се Централната избирателна комисия своевременно да се произнесе по тези правила. В частност се опитваме да посрещнем един проблем, че в част от случаите - при търговските медии това може би става по-често, не знам – договорите се сключват чрез посредник – някаква рекламна агенция и прочее. Зависи политическата партия как е избрала да се представи и да си прави планирането. Това може би донякъде е сработило като дефект на системата – така си мисля, може би. Опитваме се сега да го оправим.

Политическите партии изцяло самостоятелно решават къде да се проявят. Медийните пакети бяха раздадени на партиите, които нямат собствено финансиране. Това по правило са по-малки партии, които търсят достъп до медии. Оттук нататък може би говори добре за БНТ, че са се обърнали именно към БНТ. От друга страна БНТ осигурява аудио визия и национален обхват и достатъчно солиден рейтинг може би на по-ниска цена. Тук има и пазарни механизми, които са изцяло в полето на политическата партия да вземе решение. Няма нищо структуроопределящо, което да извива потоците на парите към обществени, към частни или по видове и профили на медиите. Няма никакви правила в тая посока. Даже качественият анализ би бил труден.